Австрия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Австрия
Дело C-532/18: Niki Luftfahrt, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Налице ли е „злополука“, пораждаща отговорност на въздушния превозвач съгласно член 17, параграф 1 от [Конвенцията от Монреал], когато чаша с горещо кафе, поставена на масичката пред седалка в самолет по време на полет, се хлъзне по неизяснена причина, падне и причини изгаряне на пътник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-355/18: Rust-Hackner, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619 във връзка с член 31 от Директива 92/96, член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 185, параграф 1 във връзка с член 186, параграф 1 от Директива 2009/138 да се тълкуват в смисъл, че срокът за упражняване на правото на отказ от договор за застраховка „Живот“ започва да тече от момента, когато титулярят на полица е бил информиран, че договорът е сключен, дори и когато предоставената му от застрахователното предприятие информация или не уточнява, че приложимото към договора национално право не предвижда каквото и да било изискване за форма за упражняването на правото на отказ, или посочва изисквания за форма, които в действителност приложимото към договора национално право не предвижда?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619 във връзка с член 31 от Директива 92/96 да се тълкува в смисъл, че ако застрахователното предприятие не е дало на титуляря на полица информация относно правото му на отказ или пък му е дало информация, която е погрешна до такава степен, че го е лишила от възможността да упражни правото си на отказ по същество при същите условия като тези, от които би се възползвал, ако информацията беше вярна, срокът за упражняване на правото на отказ не започва да тече, дори и ако титулярят на полица е узнал по друг начин за съществуването на правото на отказ?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619 във връзка с член 31 от Директива 92/96 и член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 да се тълкуват в смисъл, че след прекратяването на договора и изпълнението на всички произтичащи от него задължения, и по-специално след плащането от застрахователното предприятие на откупната стойност, титулярят на полица все още може да упражни правото си на отказ, ако приложимото по отношение на договора право не урежда правните последици от липсваща или погрешна информация относно правото на отказ?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619, член 35, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 185, параграф 1 от Директива 2009/138 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която застрахователното предприятие е длъжно да изплати на титуляр на полица, упражнил правото си на отказ, само откупната стойност?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619, член 35, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 186, параграф 1 от Директива 2009/138 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда тригодишен давностен срок, в който упражнил правото си на отказ титуляр на полица може да предяви правото си на възнаградителни лихви върху върнатите му като недължимо платени суми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-16/18: Dobersberger, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Попада ли в приложното поле на Директива 96/71 […], и по-специално на член 1, параграф 3, буква а), и предоставянето на услуги като обслужване на пътници с храни и напитки, бордни услуги или услуги по почистване от работници на предприятие — доставчик на услуги, със седалище в изпращащата държава членка (Унгария) в изпълнение на договор с железопътно предприятие със седалище в приемащата държава членка (Австрия), когато услугите се предоставят в международни влакове, които преминават и през приемащата държава членка?
Обхваща ли член 1, параграф 3, буква а) от Директива 96/71 и хипотезата, при която предприятие — доставчик на услуги, със седалище в изпращащата държава членка предоставя посочените в първия въпрос услуги не в изпълнение на договор с установено в приемащата държава членка железопътно предприятие, за което в крайна сметка се предоставят услугите (получател на услугите), а в изпълнение на договор с други установени в приемащата държава членка предприятия, които от своя страна са в договорни отношения (верига от подизпълнители) с железопътното предприятие?
Обхваща ли член 1, параграф 3, буква а) от Директива 96/71 и хипотезата, при която предприятието — доставчик на услуги, със седалище в изпращащата държава членка използва за предоставянето на посочените в първия въпрос услуги не наети от него работници, а работници от други предприятия, които са му предоставени на разположение още в изпращащата държава членка?
Независимо от отговорите на първите три въпроса: допуска ли правото на Съюза, и по-специално свободата на предоставяне на услуги (членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС), национална правна уредба, която задължително предвижда предприятията, които командироват работници на територията на друга държава членка за предоставяне на услуги, да спазват условията за работа по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 96/71 и да изпълняват съпътстващи задължения (като например тези за изпращане на уведомление за командироване на работници зад граница до органите на приемащата държава членка и тези да държат на разположение документи за размера на възнаграждението и за регистрацията за социално осигуряване на тези работници) и в хипотезите, при които (първо) преминаващите граници командировани работници се числят към пътуващия персонал на железопътно предприятие с трансгранична дейност или към предприятие, което предоставя типични за железопътно предприятие услуги (обслужване на пътници с храни и напитки, бордни услуги) във влакове на това железопътно предприятие, преминаващи граници на държавите членки, (второ) командироването или изобщо не се основава на договор за услуги, или не се основава на договор за услуги между командироващото предприятие и осъществяващия дейността си в друга държава членка получател на услугите, тъй като задължението за изпълнение на командироващото предприятие спрямо осъществяващия дейността си в друга държава членка получател на услугите се основава на договор за подизпълнение (верига от подизпълнители), и (трето) командированите работници нямат трудови правоотношения с командироващото предприятие, а с трети предприятия, които са му предоставили на разположение работниците още в държавата членка, където е установено командироващото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-435/18: Otis и др., Съдебно решение от 12 декември 2019 г.
Трябва ли член 85 от Договора за ЕО, член 81 ЕО, съответно член 101 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че за запазване на пълната ефективност на тези разпоредби и на полезното действие на произтичащата от тези разпоредби забрана е необходимо обезщетение за вреди от участниците в картела да могат да искат и лицата, които не действат като доставчици или потребители на съответния материално и географски засегнат от картела пазар, но като лица, които предоставят подпомагане, осигуряват съгласно действащото законодателство заеми при изгодни условия на купувачите на предлаганите на засегнатия от картела пазар продукти, и чиито вреди се изразяват в това, че отпуснатите от тях заеми, представляващи процент от разходите за продукта, са били по-големи, отколкото биха били без картелно споразумение, вследствие на което те не могат да инвестират тези суми така, че да им носят печалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/17: Dilly’s Wellnesshotel, Съдебно решение от 14 ноември 2019 г.
Представлява ли изменението на разрешена схема за помощ — с което държава членка се отказва да продължи да използва разрешението за помощ за определена (отделима) група от получатели на помощта и така само намалява обема на съществуваща помощ — преобразуване на схема за помощ, за което (принципно) е налице задължение за уведомление съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС?
Може ли в случай на формален порок при прилагането на Регламент № 800/2008 забраната за изпълнение съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС да доведе до неприложимост на ограничение на разрешена схема за помощ, така че със забраната за изпълнение държавата членка в крайна сметка да бъде задължена да изплати помощ на определени получатели („задължение за изпълнение“)?
Изпълнява ли условията на Регламент № 651/2014 схема за възстановяване на енергийни данъци като разглежданата, при която размерът на възстановяването на енергийните данъци е ясно определен в закон чрез формула за изчисляване?
Води ли член 58, параграф 1 от Регламент № 651/2014 за периода след януари 2011 г. до освобождаване от съответното задължение във връзка с тази схема за възстановяване на енергийни данъци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-514/18: Landeskammer für Land- und Forstwirtschaft in Steiermark/Schmid, Съдебно решение от 17 октомври 2019 г.
Тълкува ли неправилно Общият съд изискването за „сериозно използване“ на марка на Европейския съюз, като не признава за достатъчно използване, когато марката гарантира само географски произход и качество, но не и произход от едно предприятие?
Следва ли използването на марка от членовете на асоциация с разрешението на титуляра да се счита за използване от страна на титуляра по смисъла на член 15, параграф 2 от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-703/17: Krah, Съдебно решение от 10 октомври 2019 г.
Трябва ли член 45 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 492/2011 и членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат правило, по силата на което от релевантния предходен трудов стаж на член на преподавателския състав на Виенския университет се зачитат най-много общо три или четири години, независимо дали става въпрос за стаж, придобит във Виенския университет, или в други местни или чуждестранни университети или подобни учебни заведения?
Противоречи ли на свободното движение на работници съгласно член 45, параграф 2 ДФЕС и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 492/2011 система за определяне на трудовите възнаграждения, която не предвижда пълно зачитане на релевантния предходен трудов стаж, но в същото време обвързва правото на по-високо възнаграждение с времето, прослужено при същия работодател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-272/18: Verein für Konsumenteninformation, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Обхваща ли изключението от приложното поле по член 1, параграф 2, буква д) от [Римската конвенция] и по член 1, параграф 2, буква е) от [Регламента „Рим I“] и споразуменията между фидуциант и фидуциар, който държи за фидуцианта дялово участие в командитно дружество, особено ако е налице преплитане на дружествените и фидуциарните договори?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че клауза в сключен между търговец и потребител фидуциарен договор за управление на дялово участие в командитно дружество, която не е индивидуално договорена и съгласно която е приложимо правото на държавата по седалището на командитното дружество, е неравноправна, когато единствената цел на фидуциарния договор е управлението на дяловото участие в командитното дружество и фидуциантът има правата и задълженията на пряк съдружник?
При утвърдителен отговор на първия или на втория въпрос:
Променя ли се отговорът, ако за предоставянето на дължимите от него услуги търговецът не трябва да отива в държавата на потребителя, но е задължен да предоставя на потребителя дял при разпределението на печалбата, други финансови придобивки, произтичащи от дяловото участие, и информация относно извършените стопански операции [на дружеството, в което има дялово] участие
Има ли значение в това отношение дали се прилага Регламент „Рим I“, или Римската конвенция?
При утвърдителен отговор на третия въпрос:
Остава ли този отговор непроменен, ако освен това заявлението за приемането на потребителя в дружеството е подписано в държавата по неговото местопребиваване, търговецът предоставя и в интернет информация относно дяловото участие и е създаден механизъм за извършване на разплащанията в държавата на потребителя, чрез който потребителят следва да внесе размера на участието, независимо че търговецът няма право да се разпорежда с тази банкова сметка
Има ли значение в това отношение дали се прилага Регламент „Рим I“, или Римската конвенция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/18: Wasserleitungsverband Nördliches Burgenland и др., Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Трябва ли член 288 ДФЕС във връзка с член 5, параграф 4 от Директива 91/676 или с член 5, параграф 5 във връзка с буква А, точка 2 от приложение I към тази директива, да се тълкува в смисъл, че
а) публично водоснабдително предприятие, което поради твърдени недостатъчни планове за действие (защото в обслужвания от него район концентрацията на нитрати във водата превишава 50 милиграма на литър) трябва да извършва мерки за пречистване на водата,
б) потребител, който притежава законоустановено право да ползва водата от кладенеца в собствения си имот, и доколкото поради твърдени недостатъчни планове за действие концентрацията на нитрати във водата от неговия водоизточник (кладенец в имота му) превишава 50 милиграма на литър, той не може да упражнява законното си ограничено право на ползване на подземната вода в своя поземлен имот,
в) община, която ползва или предоставя общински водоем за снабдяване като източник на вода само за битови нужди и доколкото поради твърдени недостатъчни планове за действие концентрацията на нитрати във водата превишава 50 милиграма на литър във въпросния водоизточник, поради което е невъзможно да се консумира като питейна вода,
са пряко засегнати лица по смисъла на практиката на Съда на Европейския съюз, в случая поради евентуално неправилно транспониране на Директива 91/676, и че поради това са им предоставени субективни права
– за изменение на национална програма за действие, приета с цел транспонирането на Директива 91/676 (съгласно член 5, параграф 4 от тази директива), по такъв начин, че да се приемат по-строги мерки, за да се постигнат целите по член 1 от посочената директива, и по-конкретно за постигане на максимална концентрация на нитрати в подземните води до 50 милиграма на литър в отделните водоизточници;
– за предприемане на всякакви допълнителни мерки или засилени действия (съгласно член 5, параграф 5 от 91/676), насочени към постигане на целите по член 1 от тази директива, и по-конкретно за постигане на максимална концентрация на нитрати в подземните води до 50 милиграма на литър в отделните водоизточници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.