Австрия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Австрия
Дело C-432/20: Landeshauptmann von Wien (Perte du statut de résident de longue durée), Заключение от 21 октомври 2021 г.
1) Трябва ли член 9, параграф 1, буква в) от Директива [2003/109] да се тълкува в смисъл, че всяко физическо пребиваване, колкото и кратко да е то, на дългосрочно пребиваващ гражданин на трета страна на територията на [Съюза] за период от дванадесет последователни месеца е достатъчно да изключи загубата на статут на дългосрочно пребиваващ гражданин на трета страна по силата на тази разпоредба?
2) Ако Съдът отговори отрицателно на първия въпрос: на какви качествени и/или количествени изисквания трябва да отговарят пребиваванията на територията на [Съюза] за период от дванадесет последователни месеца, за да се изключи загубата на статут на дългосрочно пребиваващ гражданин на трета страна
Изключват ли пребивавания на територията на [Съюза] за период от дванадесет последователни месеца загубата на статута на дългосрочно пребиваващ гражданин на трета страна само ако през този период заинтересованите граждани на трета страна са имали обичайно местопребиваване или център на жизнени интереси на територията на [Съюза]?
3) Съвместими ли са с член 9, параграф 1, буква в) от Директива [2003/109] правни разпоредби на държавите членки, които предвиждат загубата на статут на дългосрочно пребиваващ гражданин на трета страна, ако, макар да са пребивавали на територията на [Съюза] за период от дванадесет последователни месеца, тези граждани на трети страни не са имали там нито обичайно местопребиваване, нито център на жизнени интереси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-231/20: Landespolizeidirektion Steiermark и др. (Machines à sous), Съдебно решение от 14 октомври 2021 г.
Трябва ли в рамките на административнонаказателно производство, водено с цел защита на режим на монопол, националният съд да подложи санкционната норма, която трябва да приложи, на проверка в светлината на свободното предоставяне на услуги, ако преди това вече е подложил на проверка режима на монопол в съответствие с изискванията на Съда […] и при тази проверка е установено, че режимът на монопол е обоснован?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която предвижда, че на лице, предлагащо забранени лотарийни игри по смисъла на [GSpG] с цел печалба, задължително се налага глоба за всеки игрален автомат, без да определя в абсолютен размер горната граница на общата сума на наложените глоби?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която предвижда, че на лице, предлагащо забранени лотарийни игри по смисъла на [GSpG] с цел печалба, задължително се налага наказание в минимален размер 3000 EUR за всеки игрален автомат?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която предвижда, че на лице, предлагащо забранени лотарийни игри по смисъла на [GSpG] с цел печалба, се налага заместващо наказание лишаване от свобода за всеки игрален автомат, без да определя в абсолютен размер горната граница на общия срок на наложените наказания от този вид?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която в случай на налагането на наказание на лице, предлагащо забранени лотарийни игри по смисъла на [GSpG] с цел печалба, предвижда сумата на съдебните разноски да се определи в размер на 10 % от наложените глоби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-613/20: Eurowings, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
Трябва ли член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че стачно движение, предназначено да отстоява социални и/или свързани с трудовото възнаграждение искания на работниците, започнало по призива на синдикална организация на персонала на опериращ въздушен превозвач от солидарност с този, който е бил отправен срещу дружеството майка, сред чиито дъщерни дружества е този превозвач, което е последвано от категория от персонала на това дъщерно дружество, чието присъствие е необходимо за опериране на полет, и което продължава и след срока, първоначално обявен от синдиката, призовал към стачка, въпреки факта, че междувременно е постигнато споразумение с дружеството майка, попада в обхвата на понятието „извънредно обстоятелство“ по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-368/20: Landespolizeidirektion Steiermark (Durée maximale du contrôle aux frontières intérieures), Заключение от 6 октомври 2021 г.
1) Допуска ли правото на Съюза национална правна уредба, с която чрез редица последователни национални постановления се кумулира удължаването на срока и по този начин се създава възможност за повторно въвеждане на граничен контрол над времевите ограничения от две години, предвидени в членове 25 и 29 от [Кодекса на шенгенските граници] и без съответно решение за изпълнение на Съвета на Европейския съюз съгласно член 29 от [от този кодекс]?
2) Трябва ли правото на свободно движение на гражданите на Съюза, прогласено в член 21, параграф 1 ДФЕС и в член 45, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, особено с оглед на принципа за недопускане на проверка на лица по вътрешните граници, закрепен в член 22 от [посочения кодекс], да се тълкува в смисъл, че това право обхваща правото на лицата да не бъдат контролирани на вътрешните граници, освен при условията и изключенията, установени в Договорите и по-специално в [съшия кодекс]?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: Трябва ли член 21, параграф 1 ДФЕС и член 45, параграф 1 от [Хартата] да се тълкуват с оглед на полезното действие на правото на свободно движение в смисъл, че не допускат прилагането на национална правна уредба, която под страх от налагане на административна санкция задължава дадено лице да представи паспорт или лична карта при влизане през вътрешните граници и когато специфичният контрол на вътрешните граници противоречи на разпоредбите на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-146/20: Azurair и др., Заключение от 23 септември 2021 г.
1) Разполага ли пътник с „потвърдена резервация“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) от [Регламент № 261/2004], ако той е получил от туроператор, с който е в договорно правоотношение, „друго доказателство“ по смисъла на член 2, буква ж) от [Регламент № 261/2004] за поето обещание за транспорт с конкретен полет, индивидуализиран чрез посочени място на излитане и пристигане, време на излитане и пристигане и номер на полет, без туроператорът да е резервирал място при съответния въздушен превозвач и без да е получил потвърждение от него?
2) Следва ли въздушен превозвач да се счита за опериращ въздушен превозвач по смисъла на член 2, буква б) от Регламент № 261/2004 по отношение на пътник, ако този пътник наистина има договор с туроператор, който е поел обещание за транспорт с конкретен полет, индивидуализиран чрез посочени място на излитане и пристигане, време на излитане и пристигане и номер на полет, без обаче да е резервирал място за пътника и следователно без да е обосновал транспорта му на този полет с договорно отношение с въздушния превозвач?
3) Може ли за целите на обезщетението поради отмяна или голямо закъснение „времето за пристигане по разписание“ на полет по смисъла на член 2, буква з), член 5, параграф 1, буква в), член 7, параграф 1, второ изречение и параграф 2 от Регламент № 261/2004 да се изведе от „друго доказателство“, което туроператор е издал на пътник, или то трябва да се установи от „билета“ съгласно член 2, буква е) от същия регламент?
4) Налице ли е отмяна на полет по смисъла на член 2, буква л) и член 5, параграф 1 от Регламент № 261/2004, когато опериращият въздушен превозвач изтегля за по-ранен час резервирания при пакетно туристическо пътуване полет с най-малко два часа и 10 минути в същия ден?
5) Може ли съгласно член 7, параграф 2 от Регламент № 261/2004 опериращият въздушен превозвач да намали обезщетението по член 7, параграф 1 от Регламента, ако времето, с което се изтегля полет, попада в рамките на посочените в тази разпоредба периоди?
6) Представлява ли предоставеното преди началото на пътуването информиране за изтеглянето на полет за по-ранен час предложение за премаршрутиране по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) и член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004?
7) Задължава ли член 14, параграф 2 от Регламент № 261/2004 опериращият въздушен превозвач да предоставя на пътника информация с указания до точно кое предприятие с каква фирма, на какъв адрес и каква сума в зависимост от разстоянието може да изисква и евентуално какви документи следва да приложи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-263/20: Airhelp, Заключение от 23 септември 2021 г.
Трябва ли член 5, параграф 1, буква в), подточки i)—iii) от [Регламент № 261/2004] да се тълкува в смисъл, че преценката дали пътникът е информиран за отмяната, трябва да се извършва само с оглед на тази разпоредба, както и че не допуска прилагането на национална правна уредба относно получаването на съобщения, която е приета с оглед на транспонирането на [Директива 2000/31] и която съдържа фикция за получаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-277/20: UM (Contrat translatif de propriété mortis causa), Съдебно решение от 9 септември 2021 г.
Следва ли член 3, параграф 1, буква б) от Регламент[а за наследяването] да се тълкува в смисъл, че договор за дарение при смърт, сключен между двама германски граждани с обичайно местопребиваване в Германия, касаещ намиращ се в Австрия недвижим имот, съгласно който договор при смърт на дарителя надареният има облигационно право по отношение на наследственото имущество на вписване в имотния регистър на своето право на собственост въз основа на този договор и акта за смърт на дарителя, тоест без намеса на съда, компетентен да разглежда наследствени дела, представлява договор за наследство по смисъла на тази разпоредба?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос:
Следва ли член 83, параграф 2 от Регламент[а за наследяването] да се тълкува в смисъл, че с тази разпоредба се урежда и действителността на избора на право, направен преди 17 август 2015 г., за договор за дарение при смърт, определян като договор за наследство по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент[а за наследяването]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/20: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Demande ultérieure de protection internationale ), Съдебно решение от 9 септември 2021 г.
Обхващат ли понятията за нови елементи или факти, които са се появили, били са установени или са били представени от кандидата, в член 40, параграфи 2 и 3 от Директива [2013/32], и обстоятелства, които са били налице още преди окончателно да приключи предходната процедура за предоставяне на убежище?
В случай че се появят нови факти или доказателства, които не е можело да бъдат изложени в предходната процедура, без чужденецът да има вина за това, достатъчно ли е на кандидата за убежище да се даде възможността да поиска възобновяването на окончателно приключила предходна процедура?
Когато кандидатът за убежище има вина, че не се е позовал на новоизложените основания още в предходната процедура за предоставяне на убежище, може ли органът да откаже да разгледа по същество последваща молба въз основа на национална норма, която закрепва общоприложим в административното производство принцип, въпреки че поради неприемането на специални норми държавата членка не е транспонирала правилно член 40, параграфи 2 и 3 от Директива [2013/32] и вследствие на това не се е и изрично възползвала от залегналата в член 40, параграф 4 [от тази директива] възможност да предвиди изключение, що се отнася до разглеждането по същество на последващата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-605/18: Adler Real Estate и др., Съдебно решение от 9 септември 2021 г.
Трябва ли член 3, параграф 1а, четвърта алинея, подточка iii) от [Директива 2004/109] да се тълкува в смисъл, че условие за допустимостта на „по-строги изисквания“ за „притежатели на акции или [з]а физически лица [или юридически лица]“ е върху „законовите, подзаконовите и административните разпоредби“, в които са предвидени по-строги изисквания относно нотифицирането за съществено дялово участие, да се „упражнява надзор“ от определен от държавата членка орган съгласно член 4 от [Директива 2004/25], и упражняването на надзор да обхваща спазването на по-строгите изисквания за нотифицирането за съществено дялово участие по смисъла на Директива [2004/109]?
Допуска ли член 47 от [Хартата] национална практика, съгласно която влязло в сила решение на надзорен орган по член 4 от [Директива 2004/25], с което е установено извършено от дадено лице нарушение на приети за транспонирането на [Директива 2004/25] национални разпоредби, има обвързващо действие и в рамките на водено срещу същото лице наказателно производство за нарушение на национални норми, свързани с посочените разпоредби, приети за транспониране на [Директива 2004/109], поради което това лице не може да оспори от правна и фактическа страна правонарушението, установено с вече влязлото в сила решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.