всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Австрия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Австрия

Дело C-405/20: BVAEB, Заключение от 27 януари 2022 г.

1) Следва ли ограничението на прилагането във времето на изискването за равно третиране на мъже и жени съгласно решение Barber, C‑262/88, както и съгласно Протокол (№ 33) относно член 157 ДФЕС и член 12 от Директива [2006/54/ЕО] да се тълкува в смисъл, че е законосъобразно получаващо пенсия лице (от Австрия) да не може или да може само (частично) да се позове на принципа на равно третиране за частта от правото на пенсия, която се отнася до периоди на заетост след 1 януари 1994 г., за да претендира, че е дискриминирано от разпоредби относно предвиденото за 2018 г. адаптиране на пенсиите на държавните служители като приложеното в главните производства?
2) Следва ли изискването за равно третиране на мъже и жени (съгласно член 157 ДФЕС във връзка с член 5 от Директива 2006/54/EО) да се тълкува в смисъл, че непряка дискриминация като евентуално произтичащата от приложимите в главните производства разпоредби относно адаптирането на пенсиите през 2018 г. е обоснована и като се вземат предвид предприети по-рано подобни мерки и причинените от тяхното кумулативно действие значителни загуби на реалната стойност на пенсиите (в конкретния случай 25 %) в сравнение с индексацията вследствие на инфлацията, и по специално
– за предотвратяването на (възникваща при периодично адаптиране с единна ставка) драстична разлика между по-високите и по-ниските пенсии, въпреки че тази разлика би била чисто номинална и съотношението на стойностите на пенсиите би останало непроменено,
– за реализирането на общ „социален аспект“ като повишаването на покупателната способност на получателите на по-ниски пенсии, въпреки че: а) тази цел може да бъде постигната и без ограничение на адаптирането на по-високите пенсии; и б) законодателят не предвижда подобна мярка по същия начин за повишаването на покупателната способност при индексация вследствие на инфлацията на по-ниските заплати на държавните служители (за сметка на адаптирането на по-високи заплати) и също така не е приел разпоредба за подобна намеса в адаптирането на размера на пенсиите от други професионални социалноосигурителни схеми (без участие на държавата), с цел да бъде постигнато повишаване на покупателната способност на по-ниските пенсии (за сметка на адаптирането на по-високите пенсии),
– за запазването и финансирането на „схемата“, въпреки че пенсиите на държавните служители не се дължат от осигурителен институт, организиран по подобие на осигурителна схема, финансирана от вноски, а от федералната държава като работодател на пенсионирани държавни служители като възнаграждение за извършена работа, така че в крайна сметка решаващо значение имат само съображения от бюджетен характер, а не запазването или финансирането на схемата,
– тъй като формира самостоятелно основание или (преди това) изначално изключва възможността да се приеме, че е налице непряка дискриминация, основана на пола по смисъла на Директива 2006/54 в ущърб на мъжете, когато статистически значително по-високата степен на засегнатост на мъжете от групата на получателите на по-високи пенсии трябва да се квалифицира като последица от по-специално обичайната в миналото липса на равни възможности за жените в областта на заетостта и професиите, или
– тъй като разпоредбата е допустима като позитивна мярка по смисъла на член 157, параграф 4 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-432/20: Landeshauptmann von Wien (Perte du statut de résident de longue durée), Съдебно решение от 20 януари 2022 г.

Следва ли член 9, параграф 1, буква в) от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че всяко физическо присъствие на дългосрочно пребиваващ гражданин на трета страна на територията на Съюза в рамките на период от дванадесет последователни месеца, дори ако през този период подобно присъствие е с обща продължителност не повече от няколко дни, е достатъчно, за да попречи този дългосрочно пребиваващ да загуби статута си на такъв на основание на тази разпоредба, или обратното, посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки, с цел да се избегне загубата на този статут, да изискват съответният дългосрочно пребиваващ да отговаря на допълнителни условия, като например поне през част от съответния период от дванадесет последователни месеца да е имал обичайно местопребиваване или център на жизнените интереси на тази територия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-328/20: Комисия/Австрия (Indexation des prestations familiales), Заключение от 20 януари 2022 г.

Нарушение на членове 7 и 67 от Регламент (ЕО) № 883/2004 чрез въвеждане на механизъм за индексиране на семейната помощ и данъчния кредит за дете на издръжка за работници, чиито деца пребивават постоянно в друга държава членка
Нарушение на принципа на равно третиране, предвиден в член 4 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 492/2011, чрез въвеждане на механизъм за индексиране на семейната помощ, данъчния кредит за дете на издръжка, семейния бонус „Плюс“, данъчния кредит за домакинства с един работещ член, данъчния кредит за домакинства с един родител и данъчния кредит за издръжка за работници мигранти, чиито деца пребивават постоянно в друга държава членка

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-589/20: Austrian Airlines (Exonération de la responsabilité du transporteur aérien), Заключение от 20 януари 2022 г.

1) Трябва ли член 17, параграф 1 от [Конвенцията от Монреал] да се тълкува в смисъл, че понятието „злополука“ по смисъла на тази разпоредба обхваща случай, когато пътник — без установима причина — пада, докато слиза по последната третина от подвижната стълба на самолета, при което получава телесно увреждане, което не е причинено от предмет, използван за предоставяне на услуга на пътниците, по смисъла на [решението Niki Luftfahrt], и стълбата не е имала дефекти, по-специално не е била хлъзгава?
2) Трябва ли член 20 от [Конвенцията от Монреал] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като описаните в [първия въпрос] и при положение че в момента на падането пътникът не се е държал за парапета на стълбата, евентуалната отговорност на въздушния превозвач отпада напълно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-146/20: Azurair и др., Съдебно решение от 21 декември 2021 г.

Разполага ли пътник с „потвърдена резервация“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) от Регламент № 261/2004, ако той е получил от туроператор, с който е в договорно правоотношение, „друго доказателство“ по смисъла на член 2, буква ж) от този регламент за поето обещание за транспорт с конкретен полет, индивидуализиран чрез посочени място на излитане и пристигане, време на излитане и пристигане и номер на полет, дори ако туроператорът не е получил потвърждение от съответния въздушен превозвач за часовете на излитане и пристигане на този полет?
Следва ли въздушен превозвач да се счита за опериращ въздушен превозвач по смисъла на член 2, буква б) от Регламент № 261/2004 по отношение на пътник, когато последният е сключил договор с туроператор за конкретен полет, изпълнен от този въздушен превозвач, без той да е потвърдил часовете на полета или без туроператорът да е направил резервация за този пътник към същия въздушен превозвач?
Може ли за целите на обезщетението поради отмяна или голямо закъснение „времето за пристигане по разписание“ на полет по смисъла на член 2, буква з), член 5, параграф 1, буква в), член 7, параграф 1, второ изречение и параграф 2 от Регламент № 261/2004 да се изведе от „друго доказателство“, което туроператор е издал на пътник?
Налице ли е отмяна на полет по смисъла на член 2, буква л) и член 5, параграф 1 от Регламент № 261/2004, когато опериращият въздушен превозвач изтегли полета за по-ранен час с повече от един час?
Може ли съгласно член 7, параграф 2 от Регламент № 261/2004 опериращият въздушен превозвач да намали обезщетението по член 7, параграф 1 от Регламента, ако времето на пристигане на изтеглен за по-ранен час полет е в границите, посочени в тази разпоредба?
Представлява ли предоставеното преди началото на пътуването информиране за изтеглянето на полет за по-ранен час предложение за премаршрутиране по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) и член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004?
Задължава ли член 14, параграф 2 от Регламент № 261/2004 опериращият въздушен превозвач да предоставя на пътника информация с указания до точно кое предприятие с каква фирма, на какъв адрес и каква сума в зависимост от разстоянието може да изисква и евентуално какви документи следва да приложи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-263/20: Airhelp, Съдебно решение от 21 декември 2021 г.

Трябва ли член 2, буква л) и член 5, параграф 1, буква в) от Регламент № 261/2004 да се тълкуват в смисъл, че полетът се счита за отменен, когато опериращият въздушен превозвач изтегли този полет за по-ранен час с няколко часа?
Трябва ли спазването на задължението за своевременно информиране на пътника, ползващ въздушен транспорт, за отмяната на неговия полет да се преценява изключително с оглед на член 5, параграф 1, буква в) от Регламент № 261/2004, а не с оглед на транспониращото член 11 от Директива 2000/31 национално право относно връчването на уведомления в рамките на договори, сключени по електронен път?
Трябва ли член 5, параграф 1, буква в), подточка i) от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че ползващият въздушен транспорт пътник, който е резервирал полет чрез посредник, се счита за информиран за отмяната на този полет, когато опериращият въздушен превозвач е предал информацията относно тази отмяна на споменатия посредник, чрез който е сключен договорът за въздушен транспорт с пътника, най-малко две седмици преди началото на полета по разписание, без този посредник да е уведомил пътника за отмяната в предвидения в посочената разпоредба срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-568/20: H Limited, Заключение от 16 декември 2021 г.

1. Трябва ли разпоредбите на [Регламент № 1215/2012], в частност член 2, буква а) и член 39 от него, да се тълкуват в смисъл, че е налице изпълняемо решение и когато длъжникът в дадена държава членка — след съкратена проверка в състезателно производство, която обаче се отнася само до това обвързваща ли е силата на пресъдено нещо в постановено срещу него съдебно решение в трета държава — е длъжен да плати на страната, спечелила в съдебното производство в третата държава, установения с окончателно съдебно решение дълг в третата държава, когато предметът на производството в държавата членка е сведен до проверката дали правото, което произтича от окончателно съдебно решение, е налице по отношение на длъжника?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли разпоредбите на Регламент № 1215/2012, в частност член 1, член 2, буква а) и членове 39, 45, 46 и 52 от него, да се тълкуват в смисъл, че изпълнението трябва да бъде отказано независимо дали е налице някое от посочените в член 45 от Регламент № 1215/2012 основания, когато решението, което следва да бъде проверено, не е съдебно решение по смисъла на член 2, буква а) или член 39 от този регламент или искането, което е в основата на решението в държавата членка по произход, не попада в приложното поле на Регламент № 1215/2012?
3. При отрицателен отговор на първия и утвърдителен отговор на втория въпрос:
Трябва ли разпоредбите на Регламент № 1215/2012, в частност член 1, член 2, буква а), член 39, член 42, параграф 1, буква б) и членове 46 и 53 от него, да се тълкуват в смисъл, че в производството по молбата за отказ на изпълнението съдът на сезираната държава членка е длъжен, въз основа още на данните, предоставени от съда по произход в удостоверението по член 53 от Регламент № 1215/2012, да приеме, че е налице решение, което попада в приложното поле на Регламента и подлежи на изпълнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-233/20: job-medium, Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.

Съвместима ли е с член 31, параграф 2 от Хартата и с член 7 от Директива 2003/88 национална разпоредба, съгласно която, ако работникът предсрочно прекрати едностранно трудовото правоотношение („напускане“) без основателна причина, не се дължи финансово обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за текущата (последната) работна година?
При отрицателен отговор на този въпрос:
Необходимо ли е допълнително да се провери дали за работника е било невъзможно да ползва отпуска?
Въз основа на какви критерии следва да се извърши тази проверка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-372/20: Finanzamt Österreich (Allocations familiales pour coopérant), Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.

Следва ли член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че в неговия обхват попада положението на работничка, гражданка на държава членка, в която тя и децата ѝ пребивават, при положение че е наета по трудово правоотношение като сътрудник по програма за помощ за развитие от работодател със седалище в друга държава членка, и към трудовото правоотношение се прилага системата за задължително социално осигуряване на държавата по местоседалището на работодателя, при положение че работничката е командирована от работодателя в трета държава, макар и не веднага след назначаването ѝ, а след приключване на подготвителен период и след връщането ѝ за период на реинтеграция в държавата по местоседалището на работодателя?
Нарушава ли национална разпоредба като член 53, параграф 1 от [FLAG], който по-специално съдържа самостоятелна повеля за равно третиране с австрийските граждани, забраната за транспониране на регламенти по смисъла на член 288, параграф 2 от ДФЕС?
Следва ли член 68, параграф 3 от Регламент № 883/2004 и член 60, параграфи 2 и 3 от Регламент [№ 987/2009] да се тълкуват в смисъл, че институцията на държавата членка по осъществяване на заетостта, за която лицето, подало заявлението, предполага, че е с основна компетентност, и до която е подадено заявлението за семейни обезщетения, но чието законодателство не се прилага нито с приоритет, нито субсидиарно, но в която държава членка е налице право на семейни обезщетения съгласно алтернативна разпоредба от националното ѝ законодателство, е длъжна да приложи по аналогия разпоредбите относно задължението за препращане на заявлението, за предоставяне на информация, за издаване на предварително решение относно приложимите правила за предимство и за временното парично обезщетение?
Следва ли изразът „тази институция […] препраща заявлението“ в член 68, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004 и изразът „същата институция препраща […] искането“ в член 60 от Регламент № 987/2009 да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби обвързват институцията на държавата членка с основна компетентност и институцията на държавата членка с вторична компетентност по такъв начин, че двете държави членки трябва съвместно да обработят ЕДНО (едно, в единствено число) заявление за семейни обезщетения, или евентуалното доплащане от страна на институцията на държавата членка, чието законодателство следва да се прилага субсидиарно, следва да се заяви отделно от лицето, така че то трябва да подаде две физически отделни заявления (два отделни формуляра) до две институции на две държави членки, при което съответно започват да текат различни срокове?
Следва ли член 4, параграф 4 и членове 45 и 208 ДФЕС, член 4, параграф 3 ДЕС, членове 2, 3, 7 и дял II от Регламент № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че въвеждат обща забрана за държава членка да премахва семейните обезщетения за сътрудници по програми за помощ за развитие, които взимат членове на семейството си със себе си в третата държава, в която са изпратени на работа?
Следва ли член 4, параграф 4 и членове 45 ДФЕС и 208 ДФЕС, член 4, параграф 3 ДЕС, членове 2, 3, 7 и дял II от Регламент № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби гарантират в случай като разглеждания в главното производство, че сътрудник по програма за помощ за развитие, който вече е придобил право на семейни обезщетения за предходни периоди, ще продължи да се ползва от това конкретно право занапред във времето, въпреки че държавата членка е отменила правото на семейни обезщетения за сътрудници по програми за помощ за развитие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-357/20: Magistrat der Stadt Wien (Grand hamster – II), Съдебно решение от 28 октомври 2021 г.

Как следва да се тълкува понятието „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директивата за местообитанията и как „мястото за размножаване“ следва да се разграничи пространствено от другите места?
Въз основа на какви фактори следва да се определи дали и ако това е така, за какъв период е ограничено във времето съществуването на мястото за размножаване?
По какви критерии следва да се установи дали чрез определено действие или бездействие се причинява повреждане, съответно унищожаване на места за размножаване?
По какви критерии следва да се установи дали е повредено или унищожено място за почивка по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директивата за местообитанията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1121314151693 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form