Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1. Допускат ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС държава членка, в която е било учредено дружество с ограничена отговорност, да прилага националноправни разпоредби, поставящи заличаването от регистъра в зависимост от прекратяването на дружеството след ликвидация, ако дружеството е новоучредено в друга държава членка по решение на съдружниците, което предвижда запазване на правосубектността, придобита в държавата на учредяване?
При отрицателен отговор:
2. Възможно ли е членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че предвиденото в националноправните разпоредби задължение за провеждане на производство по ликвидация на дружеството, обхващащо довършване на текущите сделки — събиране на вземанията, изпълнение на задълженията и осребряване на имуществото на дружеството, удовлетворяване или обезпечаване на кредиторите, представяне на финансов отчет за посочените дейности, както и определяне на субекта, който ще съхранява книжата и документите — което предхожда неговото прекратяване, настъпващо от момента на заличаване от регистъра, представлява подходящо, необходимо и пропорционално средство за защита на легитимен общ интерес, изразяващ се в защита на кредиторите, на миноритарните съдружници и на работниците и служителите на мигриращото дружество?
3. Трябва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че ограниченията на свободата на установяване обхващат случая, в който дружество с цел преобразуване в дружество на друга държава членка прехвърля в нея седалището си по учредителния акт, без да променя основното седалище на предприятието, което остава в държавата на учредяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Член 51 от [Директива 2004/18] във връзка със закрепените в член 2 от същата принципи за равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и за прозрачност допуска ли при поясняването или допълването на документите икономическият оператор да посочи осъществени поръчки (тоест извършени доставки), които са различни от посочените в приложения към офертата списък на доставките, и конкретно може ли да посочи поръчки, осъществени от друго лице, ако не е споменал в офертата си, че ще използва ресурсите на това лице?
В светлината на решение от 10 октомври 2013 г., Manova [C‑336/12, EU:C:2013:647], от което следва, че „принципът на равно третиране трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността възлагащият орган да изисква от кандидата след изтичане на определения за подаване на заявленията за участие срок в процедура по възлагане на обществена поръчка да му бъдат представени документи, удостоверяващи положението на кандидата, като публикувани годишни финансови отчети, чието съществуване преди изтичането на определения за представяне на заявленията за участие срок обективно може да се провери, доколкото представянето на тези документи не се е изисквало изрично в обявата за съответната обществена поръчка като условие, без изпълнението на което кандидатът е нямало да бъде допуснат до участие“, трябва ли член 51 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че допълване на документите е допустимо единствено когато става дума за документи, за които обективно може да се установи, че са съществували преди изтичането на срока за подаване на оферти или заявления за участие в процедурата, или следва да се приеме, че Съдът е посочил само една от възможностите, докато всъщност допълване на документите е допустимо и в други случаи, например при подаване на допълнителни документи, които не са съществували преди изтичането на посочения срок, но които обективно могат да удостоверят изпълнението на съответното условие за участие?
Ако отговорът на втория въпрос е, че допълване е допустимо и когато става дума за документи, различни от посочените в решение от 10 октомври 2013 г., Manova [C‑336/12, EU:C:2013:647], допустимо ли е допълнително представяните документи да са изготвени от икономическия оператор, от подизпълнители или от други лица, на чиито възможности се позовава операторът, при положение че те не са били споменати в офертата?
Член 44 във връзка с член 48, параграф 2, буква а) от [Директива 2004/18] и във връзка със закрепения в член 2 от нея принцип за равно третиране на икономическите оператори допуска ли позоваване на ресурсите на друго лице по смисъла на член 48, параграф 3, така че да се стига до обединяване на компетентността и опита на две лица, които поотделно не притежават изискваните от възлагащия орган компетентност и опит, при положение че този опит е неделим (условието за участие в процедурата трябва да бъде изпълнено от икономическия оператор изцяло) и изпълнението на поръчката е неделимо (представлява едно цяло)?
Член 44 във връзка с член 48, параграф 2, буква а) от [Директива 2004/18] и във връзка със закрепения в член 2 от нея принцип за равно третиране на икономическите оператори допуска ли позоваване на опита на група икономически оператори, така че операторът, който е осъществил поръчката като член на група оператори, да може да се позовава на изпълнената от групата поръчка, независимо какво е било участието му в изпълнението ѝ, или допуска операторът да се позовава единствено на собствения си, реално придобит опит от изпълнението на онази част от поръчката, за която е отговарял в рамките на групата?
Може ли член 45, параграф 2, буква ж) от Директива 2004/18, който гласи, че от участие в процедурата може да бъде изключен всеки икономически оператор, ако е виновен за сериозно по своя характер даване на невярна информация или не е предоставил изискваната информация, да се тълкува в смисъл, че от участие в процедурата се изключва операторът, който е представил невярна информация, която влияе или може да повлияе на изхода на процедурата, като се приеме, че виновно представяне на невярна информация съставлява самото представяне пред възлагащия орган на информация, която не отговаря на фактите и която оказва влияние на решението на възлагащия орган по въпроса за изключването на оператора (и отхвърлянето на офертата му), независимо дали операторът е извършил това умишлено и целенасочено, или е действал без умисъл, при условията на самонадеяност, небрежност или неполагане на дължимата грижа
Следва ли за „виновен за сериозно по своя характер даване на невярна информация или [непредоставяне] на изискваната информация“ да се смята само икономическият оператор, който е представил невярна информация (която не отговаря на фактите), или за такъв следва да се приеме и операторът, който е представил на практика вярна информация, но по такъв начин, че у възлагащия орган се е създало убеждението, че този оператор отговаря на определените от него изисквания, въпреки че всъщност не е така?
Член 44 във връзка с член 48, параграф 2, буква а) от [Директива 2004/18] и във връзка със закрепения в член 2 от нея принцип за равно третиране на икономическите оператори допуска ли икономическият оператор да се позовава на своя опит, като посочва два или повече договора общо като една поръчка, въпреки че нито в обявлението, нито в спецификацията възлагащият орган е предвидил подобна възможност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
Съответства ли на член 18 ДФЕС (забрана за допускане на дискриминация) и на член 45 ДФЕС (свободно движение на работниците) това, че държава членка предоставя активно и пасивно право на глас за представителите на работниците в надзорния орган на предприятие само на тези работници, които са заети в местата на стопанска дейност на предприятието или в предприятията на концерн, разположени на национална територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
Съвместим ли е член 8, параграф 3, букви а) и б) от Директивата за приемането с член 6 от Хартата:
1) при положение че гражданин на трета страна е задържан на основание член 8, параграф 3, букви а) и б) от тази директива, а на основание член 9 от [Директивата за процедурата] има право да остане в държавата членка до вземането на решение на първа инстанция по молбата му за убежище, и
2) предвид Разясненията относно Хартата (ОВ C 303, 2007 г., стр. 17), съгласно които ограниченията, които могат законно да бъдат наложени по отношение на правата по член 6, не могат да надхвърлят границите, позволени от ЕКПЧ съгласно текста на член 5, точка 1, буква f) от тази конвенция, и предвид тълкуването на тази разпоредба от [Съдa в Страсбург], в частност в [решение Nabil], съгласно което задържането на търсещо убежище лице е в противоречие с упоменатата разпоредба от ЕКПЧ, ако лицето не е задържано за целите на извеждането му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че могат да се квалифицират като „тясно свързани“ с предоставянето на образователни услуги по смисъла на тази разпоредба и следователно като освободени от ДДС дейностите, упражнявани при обстоятелства като тези в главното производство и състоящи се във възмездното предоставяне от студентите във висше учебно заведение в рамките на обучението им на ресторантьорски и развлекателни услуги спрямо трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли Директива 2005/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което защитава общественото здраве и достойнството на зъболекарската професия, от една страна, като забранява по общ и абсолютен начин рекламирането под каквато и да е форма на услугите в областта на грижите за устната кухина и денталната медицина и от друга страна, като установява определени изисквания за дискретност, на които трябва да отговарят табелите пред кабинети по дентална медицина?
Следва ли Директива 2000/31/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което забранява по общ и абсолютен начин рекламирането под всякаква форма на услугите в областта на грижите за устната кухина и денталната медицина, тъй като същото забранява всякаква форма на търговски съобщения по електронен път, включително посредством уебсайт, създаден от зъболекар?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което забранява по общ и абсолютен начин каквато и да било реклама, свързана с предоставяне на грижи за устната кухина и на услуги в областта на денталната медицина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
Допуска ли член 7 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година — който координира процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, при положение че за дейностите във връзка с разработването на географски район с цел предоставяне на летища на въздушни превозвачи, както са определени в националната съдебна практика, припомнена в точки 6.4 и 6.5, се прилага правната уредба относно възлагането на обществени поръчки по общностното право — национална правна уредба като съдържащата се в членове 4 и 11 от Законодателен декрет № 18/1999, която не предвижда предварителна процедура за възлагане на обществена поръчка за всеки случай на предоставяне, макар и временно, на площи за тази цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Следва ли понятието „на едно и също основание“ в член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че поддържането и използването на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Съюза уебсайтове с едно и също име на домейн, поради която причина между същите страни са предявени искове за нарушение пред юрисдикциите на различни държави членки, сезирани, едната въз основа на марка на Европейския съюз, а другата — въз основа на национална марка, отговаря на този елемент от фактическия състав?
2) Следва ли понятието „на едно и също основание“ в член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин в целия свят, и следователно и в Съюза, чрез едно и също потребителско име, поради която причина между същите страни са предявени искове за нарушение пред юрисдикциите на различни държави членки, сезирани, едната въз основа на марка на Европейския съюз, а другата — въз основа на национална марка, отговаря на този елемент от фактическия състав?
3) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че доколкото е налице двойна идентичност, „юрисдикцията [на държава членка], сезирана втора“ — с „иск за нарушение“ поради нарушаването на право върху марка на Европейския съюз чрез поддържането на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Съюза уебсайтове с едно и също име на домейн, пред която юрисдикция в съответствие с член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 се претендира наличието на нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка — трябва да се откаже от компетентност съгласно член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 само за територията на тази друга държава членка, в която юрисдикция е сезирана „първа“ за нарушение на право върху национална марка — която е идентична и валидна за идентични стоки като марката на Европейския съюз, на която се прави позоваване пред „юрисдикцията, сезирана втора“ — чрез поддържането и използването на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Съюза уебсайтове с едно и също име на домейн, или доколкото е налице двойна идентичност, в този случай „юрисдикцията, сезирана втора“, трябва да се откаже от компетентност по отношение на всички предявени пред нея искания съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка, и по този начин да се откаже от компетентност и за предявените искания относно цялата територия на Съюза?
4) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че доколкото е налице двойна идентичност, „юрисдикцията [на държава членка], сезирана втора“ — с „иск за нарушение“ поради нарушаването на право върху марка на Европейския съюз чрез поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин чрез едно и също потребителско име в целия свят и следователно и в рамките на Съюза, пред която юрисдикция в съответствие с член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] се претендира наличието на нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка — трябва да се откаже от компетентност съгласно член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] само за територията на тази друга държава членка, в която юрисдикция е сезирана „първа“ за нарушение на право върху национална марка — която е идентична и валидна за идентични стоки като марката на Европейския съюз, на която е направено позоваване пред „юрисдикцията, сезирана втора“ — чрез поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин чрез едно и също потребителско име в целия свят и следователно и в рамките на Съюза, или доколкото е налице двойна идентичност, в този случай „юрисдикцията, сезирана втора“, трябва да се откаже от компетентност по отношение на всички предявени пред нея искания съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка, и по този начин да се откаже от компетентност и за предявените искания относно цялата територия на Съюза?
5) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че оттеглянето на иск за нарушение на марка на Европейския съюз — чрез поддържането и използването на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Европейския съюз уебсайтове с едно и също име на домейн, предявен пред „юрисдикцията [на държава членка], сезирана втора“, пред която съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 първо се твърдят нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка, което оттегляне се отнася до територията на тази друга държава членка, в която юрисдикция е била сезирана „първа“ за нарушение на право върху национална марка — която е идентична и валидна за идентични стоки като марката на Европейския съюз, на която се прави позоваване пред „юрисдикцията, сезирана втора“ — чрез поддържането и използването на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Съюза уебсайтове с едно и също име на домейн — е пречка за отказ от компетентност на „юрисдикцията, сезирана втора“ по член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, доколкото е налице двойна идентичност?
6) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че оттеглянето на иск за нарушение на марка на Европейския съюз — чрез поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин чрез едно и също потребителско име в целия свят и следователно и в рамките на Съюза — предявен пред „юрисдикция [на държава членка], сезирана втора“, пред която съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 първо се твърдят нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка, което оттегляне се отнася до територията на тази друга държава членка, в която юрисдикция е била сезирана „първа“ за нарушение на национална марка, която е идентична и валидна за идентични стоки както марката на Европейския съюз, на която се прави позоваване пред „юрисдикцията, сезирана втора“ — чрез поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин чрез едно и също потребителско име в целия свят и следователно и в рамките на Съюза, е пречка за отказ от компетентност на „юрисдикцията, сезирана втора“ по член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, доколкото е налице двойна идентичност?
7) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че при наличие на идентичност на марките от формулировката „когато въпросните марки са идентични и валидни за идентични стоки или услуги“ следва, че „юрисдикцията, сезирана втора“ не е компетентна само доколкото марката на Европейския съюз и съответната национална марка са регистрирани за едни и същи стоки и/или услуги или „юрисдикцията, сезирана втора“ изцяло не е компетентна дори ако марката на Европейския съюз, на която се прави позоваване пред този съд, се отнася и за други — незащитени от другата, национална марка — стоки и/или услуги, при които може да има идентичност или сходство на оспорваните действия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.