Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1. Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че значителната неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните трябва да се преценява стриктно към момента на сключване на договора, или тя се отнася и до случай, в който при изпълнението на договор с периодично или продължително изпълнение размерът на дължимата от потребителя престация нараства прекомерно спрямо момента на сключване на договора поради значителни изменения в обменния курс?
2. Трябва ли понятието „ясен и разбираем език“, на който е съставена дадена договорна клауза, по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, да се разбира в смисъл, че такава договорна клауза трябва да предвижда само мотивите за нейното включване в договора и нейния начин на функциониране, или трябва да се предвидят и всички възможни последици от нея, в зависимост от които може да се изменя плащаната от потребителя цена, като например свързания с обменния курс риск, и може ли с оглед на Директива 93/13/ЕИО да се счита, че задължението на банката да уведомява клиента към момента на предоставяне на кредита се отнася само за условията на кредита, т.е. лихвите, комисионите, обезпеченията в тежест на кредитополучателя, като в това задължение не може да се включи евентуалното поскъпване или обезценяване на чуждестранна валута?
3. Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че изразите „основен предмет на договора“ и „съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и […] доставените стоки или предоставените услуги, от друга“, се отнасят до клауза в договор за кредит, сключен в чуждестранна валута между продавач или доставчик и потребител, който не е бил предмет на преговори и по силата на който кредитът трябва да бъде върнат в същата валута?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
Трябва ли член 1, параграф 9 от Директива 2004/18/EО да се тълкува в смисъл, че дружество:
– което е учредено от възлагащ орган, осъществяващ дейност в областта на железопътния транспорт, а именно управление на обществена железопътна инфраструктура, пътнически и товарни превози,
– което самостоятелно осъществява стопанска дейност, определя стопанска стратегия, приема решения относно условията за дейността на дружеството (продуктов пазар, потребителски сегмент и т.н.), участва на конкурентен пазар в рамките на целия Европейски съюз и извън пазара на ЕС, като предоставя услуги за производство и ремонт на подвижен състав, и участва в процедури за възлагане на обществени поръчки, свързани с тази дейност, с цел получаване на поръчки от трети лица (различни от дружеството майка),
– което предоставя услуги за ремонт на подвижен състав на своя учредител въз основа на вътрешни сделки, като стойността на тези услуги представлява 90 % от цялата дейност на дружеството,
– чиито услуги, предоставени на неговия учредител, имат за цел да обезпечат дейността на учредителя в областта на пътническите и товарни превози,
не трябва да се счита за възлагащ орган?
Ако Съдът на Европейския съюз приеме, че при горепосочените обстоятелства дружеството следва да се счита за възлагащ орган, трябва ли член 1, параграф 9 от Директива 2004/18/EО да се тълкува в смисъл, че дружеството престава да се счита за възлагащ орган, когато стойността на услугите за ремонт на подвижен състав, предоставени въз основа на вътрешни сделки на възлагащия орган, учредител на дружеството, намалее и представлява по-малко от 90 % или не е основна част от общия финансов оборот от дейността на дружеството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Регламент (EO) № 139/2004 да се тълкуват в смисъл, че при смяна от едноличен към съвместен контрол върху съществуващо предприятие, при която упражнявалото по-рано едноличен контрол предприятие продължава да участва в съвместния контрол, концентрация е налице само ако това предприятие притежава дългосрочно функциите на самостоятелен субект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допускат ли разпоредбите на Директива 2002/46 и тези на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на стоки правна уредба на държава членка като приложимата в главното производство, която не предвижда процедура за пускането на пазара в тази държава членка на хранителни добавки, в които съдържанието на хранителни вещества превишава определените с тази правна уредба максимални дневни дози и които законно се произвеждат или търгуват на пазара в друга държава членка?
Допускат ли разпоредбите на Директива 2002/46, и конкретно на член 5, както и разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на стоки, максималните количества по член 5 от Директивата да се определят пропорционално на препоръчителния дневен прием — на стойност, три пъти по-висока от препоръчителния дневен прием за слабо рисковите хранителни вещества, на стойност, равна на препоръчителния дневен прием за хранителните вещества с риск от превишаване на горната граница за безопасен прием, и на стойност под препоръчителния дневен прием или на нулева стойност за най-рисковите хранителни вещества?
Допускат ли разпоредбите на Директива 2002/46 и тези на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на стоки научната оценка на риска по член 5, параграф 1, буква а) от Директивата, задължително предхождаща установяването на горната граница за безопасен прием, която е един от критериите, които трябва да се отчитат при определянето на максималните количества по член 5, да се извършва само въз основа на национални научни становища, при положение че към момента на приемането на съответната мярка също така има достоверни и актуални международни научни становища, които съдържат заключение в полза на възможността за определяне на по-висока граница?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
Възможно ли е, като се имат предвид: – изискванията за предвидимост на решенията и за правна сигурност, които са били водещи при приемането на правилата за съдебната компетентност и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела в [Брюкселската конвенция], както и в Регламент № 44/2001 […], – особеностите на сектора на европейското въздухоплаване, в който летателният персонал, [предоставен на разположение на или нает от] авиокомпания със седалище [на територията на държава членка], […] ежедневно извършва полети над територията на Европейския съюз, тръгвайки от основна база, която може да бъде разположена, както в разглеждания случай, [на територията на друга държава членка], – особеностите на [споровете по главните производства], – критерият, изведен от понятието „основна база“[, което е определено в приложение III към Регламент № 3922/91, изменен с Регламент № 1899/2006] и използван в Регламент № 883/2004 за определяне на приложимото, считано от [28 юни 2012 г.], за членовете на полетния и на кабинния екипаж законодателство в областта на социалната сигурност, – изводите в практиката на [Съда], понятието „място на обичайно изпълнение на трудовия договор“ по член 19, параграф 2 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува като отъждествимо с понятието „основна база“, което е определено в приложение III към Регламент № 3922/91[, изменен с Регламент № 1899/2006] […], за целите на определянето на [държавата членка], на територията на която работниците обичайно полагат труда си, когато тези работници[, като членове на летателния персонал, са предоставени на разположение или наети от] авиокомпания, за която се прилага правото на една от [държавите членки] и която извършва международен превоз на пътници по въздух на цялата територия на [Съюза], след като този критерий на привързване — изведен от „основната база“, схващана като „действителен център на трудовото правоотношение“, доколкото всички работници системно започват и приключват работния си ден на това място, организират там ежедневната си работа и за времето на трудовото правоотношение, […] реално са се установили да живеят в близост до него — е едновременно най-тясно свързан с държава [членка] и гарантира най-подходяща защита на по-слабата страна в правоотношението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Съвместима ли е с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, и по-специално с принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност с целта за избягване на данъчните измами, основаващата се на разпоредбите на Закона за ДДС данъчна практика, според която получателят на стока (или услуга) по сделка, за която е приложим режимът на обратно начисляване, продължава да дължи данък, когато доставчикът на стоката (или услугата) е издал фактура в съответствие с общия данъчен режим и е декларирал и внесъл в бюджета ДДС по посочената фактура, а получателят на стоката (или услугата) от своя страна е приспаднал ДДС, платен на издателя на фактурата, въпреки че не е имал право да приспада данъка, за който е прието, че продължава да е задължен?
Пропорционална ли е глобата в размер на 50 % от дължимата част от данъка, която се налага за неправилен избор на начина на облагане, при положение че няма загуба на приходи в бюджета, нито данни за измама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Трябва ли член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че правото на длъжник по (съвместен) договор за банков кредит, който е погасявал вноските по кредита сам, да предяви иск за възстановяване (компенсация/регресен иск) срещу другия длъжник по този договор за кредит, представлява производно (вторично) право, произтичащо от договора за кредит?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Следва ли мястото на предявяване на иска за възстановяване (компенсация/регресен иск) на длъжник срещу другия длъжник по съвместен договор за кредит да се определи:
а) по член 7, точка 1, буква б), второ тире от този регламент („Предоставяне на услуги“) или
б) по член 7, точка 1, буква а) във връзка с буква в) от Регламента съгласно lex causae?
3) При утвърдителен отговор на втори въпрос, буква а):
Отпускането на кредита от страна на банката ли е специфичната престация по договора за кредит и определя ли се следователно мястото на изпълнение на тази услуга съгласно член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 според седалището на банката, ако отпускането на кредита е осъществено изключително на това място?
4) При утвърдителен отговор на втори въпрос, буква б):
Кой момент е релевантен за определянето на мястото на изпълнение по отношение на нарушеното договорно задължение по член 7, точка 1, буква а) от този регламент:
а) моментът, към който двамата длъжници са взели кредита (март 2007 г.), или
б) съответният момент, в който длъжникът по кредита, който има право на регресен иск, е извършил плащанията към банката, от които извежда правото си на регресен иск (от юни 2012 г. до юни 2014 г.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.