всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Toader

Съдия докладчик – Toader

Дело C-470/12: Pohotovosť, Заключение от 12 декември 2013 г.

1) Дали член 6, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8 от Директива 93/13 […] във връзка с разпоредбите на членове 47 и 38 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби на националното право като член 37, параграфи 1 и 3 от Изпълнителния кодекс, които изключват встъпването на сдружение за защита на правата на потребителите в изпълнителното производство?
2) Ако отговорът на първия въпрос е в смисъл, че посочената нормативна уредба не противоречи на правото [на Съюза], трябва ли разпоредбите на член 37, параграфи 1 и 3 от Изпълнителния кодекс да се тълкуват в смисъл, че допускат националният съд да признае качеството на встъпила страна в изпълнителното производство на сдружение за защита на правата на потребителите въз основа на член 6, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8 [от посочената директива]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-361/12: Carratù, Съдебно решение от 12 декември 2013 г.

Може ли да се прави пряко позоваване на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа срещу държавно образувание като ответника в главното производство?
Трябва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа да се тълкува в смисъл, че понятието „условия за наемане на работа“ обхваща обезщетението, което работодателят дължи на работника при незаконосъобразното определяне на срок на трудовия му договор?
Трябва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа да се тълкува в смисъл, че налага еднакво третиране на обезщетението при незаконосъобразно определяне на срок на трудов договор и на това при незаконосъобразно прекратяване на договор за неопределено време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-493/12: Eli Lilly and Company, Съдебно решение от 12 декември 2013 г.

Какви са критериите, за да се установи дали „продуктът е защитен с основен патент, който е в сила“ по смисъла на член 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 469/2009?
Различни ли са тези критерии, когато въпросният продукт не е комбинация от вещества, и ако това е така, какви критерии се прилагат?
В случай на претенция за антитяло или за вид антитела, достатъчно ли е това антитяло или антитела да бъдат определени с оглед на техните характеристики като свързващи се с целеви протеин, или е необходимо да се предостави структурна дефиниция на същите, и ако това е така, до каква степен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-443/12: Actavis Group PTC и Actavis UK, Съдебно решение от 12 декември 2013 г.

Какви са критериите за определяне дали „продуктът е защитен с основен патент, който е в сила“ по смисъла на член 3, буква а) от Регламент [№ 469/2009]?
В положение, при което многобройни продукти са защитени с основен патент, който е в сила, допуска ли Регламент [№ 469/2009], и в частност член 3, буква в) от него, на патентопритежателя да бъде издаден сертификат за всеки от защитените продукти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-413/12: Asociación de Consumidores Independientes de Castilla y León, Съдебно решение от 5 декември 2013 г.

Директива 93/13/ЕИО от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и принципите на равностойност и ефективност трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална процесуалноправна уредба, съгласно която в областта на исковете за преустановяване на нарушения, предявявани от сдруженията за защита на потребителите, от една страна, тези искове трябва да се предявяват пред юрисдикциите по мястото на установяване или по постоянния адрес или седалището на ответника и от друга страна, постановеният от първоинстанционната юрисдикция съдебен акт, с който се установява липсата на местна компетентност, не подлежи на въззивно обжалване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-478/12: Maletic, Съдебно решение от 14 ноември 2013 г.

Следва ли член 16, параграф 1 от Регламент [№ 44/2001], с който се учредява международна компетентност на съдилищата по местоживеенето на потребителя, да се тълкува в смисъл, че когато другата страна по договор (в конкретния случай туристически агент със седалище в чужбина) от своя страна ползва услугите на договорен партньор (в конкретния случай туроператор със седалище на територията на страната), в хипотезата на искове, предявени срещу тези две лица, посочената разпоредба намира приложение и по отношение на установения в страната договорен партньор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-617/12: Astrazeneca, Определение от 14 ноември 2013 г.

Възможно ли е административно разрешение за лекарствен продукт, издадено от Swissmedic и автоматично признато в Лихтенщайн, да се счита за първо разрешение за пускане на пазара в Европейското икономическо пространство по смисъла на член 13, параграф 1 от Регламент № 469/2009, когато предхожда разрешения, издадени от ЕМА или други държави членки по Директива 2001/83/ЕО?
Оказват ли влияние върху това тълкуване обстоятелствата, че ЕМА е отказала издаването на разрешение въз основа на същите клинични данни или че швейцарското разрешение е било временно спряно и впоследствие възстановено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-210/13: Glaxosmithline Biologicals и Glaxosmithkline Biologicals, Niederlassung der Smithkline Beecham Ph…, Определение от 14 ноември 2013 г.

Включва ли понятието „активна съставка“ по член 1, буква б) от Регламент № 469/2009 адювант, който сам по себе си няма терапевтично действие, но усилва ефекта на друг компонент във ваксина?
Може ли комбинацията от активна съставка с терапевтично действие и адювант, който сам по себе си е лишен от такова действие, да се разглежда като „комбинация от активни съставки“ по смисъла на същата разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-582/11: Schwaaner Fischwaren/Rügen Fisch, Определение от 14 ноември 2013 г.

Обхваща ли определянето на подлежащи на възстановяване съдебни разноски разноски, направени в предходни инстанции или само тези, свързани с настоящото съдебно производство?
Допустимо ли е възстановяване на ДДС като част от съдебните разноски за предприятие, което има право на данъчен кредит по националното законодателство?
Какви критерии следва да се приложат при определяне на размера на необходимите и разумни съдебни разноски във връзка със защитата на интересите на страната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-390/12: Pfleger и др., Заключение от 14 ноември 2013 г.

1) Установеният в член 56 ДФЕС и в членове 15—17 от [Хартата] принцип на пропорционалност допуска ли национална правна уредба като релевантните в главното дело разпоредби на членове 3—5, както и на членове 14 и 21 от Glücksspielgesetz (Закон за хазарта, наричан „GSpG“), които предоставят възможност за организиране на хазартни игри с игрални автомати единствено при условие (чието спазване може да бъде осигурено както посредством предвиждането на наказателна отговорност, така и чрез пряко въздействие върху обекта на нарушението) че е издадено и е налично разрешение, при положение че е възможно да съществуват само ограничен брой такива разрешения, независимо от обстоятелството, че както е видно, до този момент в нито едно съдебно или административно производство държавата не е доказала, че свързаната с тази мярка престъпност и/или пристрастяване в действителност представлява(т) съществен проблем, който може да бъде преодолян не чрез контролирано разрастване на дейностите по организиране на хазартни игри, за които да се издават разрешителни на голям брой отделни организатори на хазартни игри, а единствено чрез свързано с умерена реклама контролирано разрастване на дейността на дадено предприятие в монополно положение (съответно на много малък брой предприятия в олигополно положение)?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, установеният в член 56 ДФЕС и в членове 15—17 от [Хартата] принцип на пропорционалност допуска ли национална правна уредба като членове 52—54 от GSpG, член 56a от GSpG и член 168 от Strafgesetzbuch, съгласно които в резултат на неточни легални определения е налице почти пълна наказателна отговорност, включително за различните категории участници (които могат да бъдат установени в други държави — членки на Европейския съюз), чието участие е много далечно (като например обикновените продавачи или наемодатели на игрални автомати)?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, демократичните изисквания и изискванията на правовата държава, които очевидно са залегнали в основите на член 16 от [Хартата], и/или изискванията за справедливост и ефективност съгласно член 47 от [Хартата], и/или задължението за прозрачност съгласно член 56 ДФЕС, и/или забраната за повторно съдебно преследване и наказване съгласно член 50 от Хартата на основните права допускат ли национална правна уредба като разпоредбите на членове 52—54 от GSpG, член 56a от GSpG и член 168 от StGB, чието разграничение при липсата на еднозначна законова уредба е трудно предвидимо и предварително установимо за гражданите, като всеки конкретен случай следва да се изяснява след провеждане на формално производство, свързано с голям разход на ресурси, и при положение че с тези разпоредби се свързват допълнителни различия по отношение на компетентността (на административните органи или съдилищата), правомощията за въздействие, свързаното с това заклеймяване във всеки отделен случай и процесуалното положение на страните (например разместването на тежестта на доказване)?
4) При утвърдителен отговор на първите три въпроса, допуска(т) ли член 56 ДФЕС и/или членове 15—17 от [Хартата] и/или член 50 от [Хартата] предвиждането на наказателна отговорност за лице, което е страна в посочените в член 2, параграф 1 точка 1 и член 2, параграф 2 от GSpG правоотношения, тясно свързани с даден игрален автомат за хазартни игри, и/или изземването, съответно отнемането в полза на държавата на тези уреди, и/или принудителното затваряне на цялото предприятие на такова лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1394041424371 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form