Toader
Съдия докладчик – Toader
Дело C-582/11: Schwaaner Fischwaren/Rügen Fisch, Определение от 14 ноември 2013 г.
Обхваща ли определянето на подлежащи на възстановяване съдебни разноски разноски, направени в предходни инстанции или само тези, свързани с настоящото съдебно производство?
Допустимо ли е възстановяване на ДДС като част от съдебните разноски за предприятие, което има право на данъчен кредит по националното законодателство?
Какви критерии следва да се приложат при определяне на размера на необходимите и разумни съдебни разноски във връзка със защитата на интересите на страната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/12: Pfleger и др., Заключение от 14 ноември 2013 г.
1) Установеният в член 56 ДФЕС и в членове 15—17 от [Хартата] принцип на пропорционалност допуска ли национална правна уредба като релевантните в главното дело разпоредби на членове 3—5, както и на членове 14 и 21 от Glücksspielgesetz (Закон за хазарта, наричан „GSpG“), които предоставят възможност за организиране на хазартни игри с игрални автомати единствено при условие (чието спазване може да бъде осигурено както посредством предвиждането на наказателна отговорност, така и чрез пряко въздействие върху обекта на нарушението) че е издадено и е налично разрешение, при положение че е възможно да съществуват само ограничен брой такива разрешения, независимо от обстоятелството, че както е видно, до този момент в нито едно съдебно или административно производство държавата не е доказала, че свързаната с тази мярка престъпност и/или пристрастяване в действителност представлява(т) съществен проблем, който може да бъде преодолян не чрез контролирано разрастване на дейностите по организиране на хазартни игри, за които да се издават разрешителни на голям брой отделни организатори на хазартни игри, а единствено чрез свързано с умерена реклама контролирано разрастване на дейността на дадено предприятие в монополно положение (съответно на много малък брой предприятия в олигополно положение)?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, установеният в член 56 ДФЕС и в членове 15—17 от [Хартата] принцип на пропорционалност допуска ли национална правна уредба като членове 52—54 от GSpG, член 56a от GSpG и член 168 от Strafgesetzbuch, съгласно които в резултат на неточни легални определения е налице почти пълна наказателна отговорност, включително за различните категории участници (които могат да бъдат установени в други държави — членки на Европейския съюз), чието участие е много далечно (като например обикновените продавачи или наемодатели на игрални автомати)?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, демократичните изисквания и изискванията на правовата държава, които очевидно са залегнали в основите на член 16 от [Хартата], и/или изискванията за справедливост и ефективност съгласно член 47 от [Хартата], и/или задължението за прозрачност съгласно член 56 ДФЕС, и/или забраната за повторно съдебно преследване и наказване съгласно член 50 от Хартата на основните права допускат ли национална правна уредба като разпоредбите на членове 52—54 от GSpG, член 56a от GSpG и член 168 от StGB, чието разграничение при липсата на еднозначна законова уредба е трудно предвидимо и предварително установимо за гражданите, като всеки конкретен случай следва да се изяснява след провеждане на формално производство, свързано с голям разход на ресурси, и при положение че с тези разпоредби се свързват допълнителни различия по отношение на компетентността (на административните органи или съдилищата), правомощията за въздействие, свързаното с това заклеймяване във всеки отделен случай и процесуалното положение на страните (например разместването на тежестта на доказване)?
4) При утвърдителен отговор на първите три въпроса, допуска(т) ли член 56 ДФЕС и/или членове 15—17 от [Хартата] и/или член 50 от [Хартата] предвиждането на наказателна отговорност за лице, което е страна в посочените в член 2, параграф 1 точка 1 и член 2, параграф 2 от GSpG правоотношения, тясно свързани с даден игрален автомат за хазартни игри, и/или изземването, съответно отнемането в полза на държавата на тези уреди, и/или принудителното затваряне на цялото предприятие на такова лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-442/12: Sneller, Съдебно решение от 7 ноември 2013 г.
Допуска ли член 4, параграф 1 от Директива 87/344 застраховател на правни разноски, който е предвидил в общите условия на застрахователен договор, че правната помощ в рамките на съдебно или административно производство по принцип ще се предоставя от служители на застрахователя, да предвиди също, че разноските за правна помощ на свободно избран от застрахованото лице адвокат или юридически представител ще бъдат покрити само ако застрахователят счете, че конкретният случай трябва да бъде възложен на външен юридически представител?
Би ли се различавал отговорът на първия въпрос в зависимост от това дали правната помощ е задължителна или не за съответното съдебно или административно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/12: Emrek, Съдебно решение от 17 октомври 2013 г.
1) В случай че уебсайтът на даден търговец изпълнява изискването за насочване на дейността към държавата членка по местоживеенето на потребителя, член 15, параграф 1, буква в) от Регламент [№ 44/2001] поставя ли като допълнително и неписано условие изискването съдържанието на уебсайта, с който оперира търговецът, да мотивира потребителя да сключи съответния договор, като в резултат на това информацията от уебсайта да е в причинно-следствена връзка със сключването на договора?
2) В случай че е необходимо да е налице причинно-следствена връзка между изискването за насочване на дейността към държавата членка по местоживеенето на потребителя и сключването на съответния договор, член 15, параграф 1, буква в) Регламент № 44/2001 изисква ли в допълнение договорът да е сключен от разстояние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/12: RLvS, Съдебно решение от 17 октомври 2013 г.
Допускат ли член 7, параграф 2 от Директива 2005/29, както и точка 11 от приложение I към нея, във връзка с член 4 и член 3, параграф 5 от същата директива прилагането на национална разпоредба (в случая член 10 от регионалния закон […] за печата на провинция Баден-Вюртемберг), която има за цел не само да защитава потребителите от въвеждането им в заблуждение, но също и да гарантира независимостта на печата, и която, за разлика от член 7, параграф 2 от Директива 2005/29 и от точка 11 от приложение I към директивата, предвижда забрана за всяка платена публикация, която не е обозначена с думите „рекламна статия“, освен ако мястото, на което е поместена, и оформлението на публикацията сами по себе си не указват, че това е реклама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/12: Unamar, Съдебно решение от 17 октомври 2013 г.
Следва ли член 3 и член 7, параграф 2 от Римската конвенция, във връзка, доколкото е необходимо, с Директива 86/653, да се тълкуват в смисъл, че особените повелителни норми на държавата на сезирания съд, предоставящи по-широкообхватна закрила от предоставяната от Директива 86/653 минимална закрила, се прилагат към договора, дори и ако се окаже, че приложимо към договора е правото на друга държава — членка на Европейския съюз, в която са транспонирани изискванията на посочената Директива 86/653 за предоставяне на минимална закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-386/12: Schneider, Съдебно решение от 3 октомври 2013 г.
Дали нормата на член 22, точка 1 от [Регламент № 44/2001] е приложима единствено при искови производства, които имат за предмет вещни права върху недвижими имоти, или същата следва да намери приложение и при охранителни производства, при които граждани на една държава членка, които са поставени под ограничено запрещение от съд на същата държава съгласно националното ѝ законодателство, на които е назначен попечител (също гражданин на тази държава), искат да се разпоредят с притежавано от тях недвижимо имущество, находящо се на територията на друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-135/12: Комисия/Полша, Определение от 19 септември 2013 г.
Налице ли са основания съдебните разноски да бъдат възложени на Република Полша във връзка с настъпилия отказ от иска от страна на Европейската комисия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-660/11: Biasci и др., Съдебно решение от 12 септември 2013 г.
Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат национална правна уредба като италианската по член 88 от [Кралския указ], по силата на която „лиценз за осъществяването на дейност във връзка със залагания може да се предостави изключително на субекти, които са концесионери или са получили разрешение от страна на министерства или други образувания, за което законът запазва възможността да организират или управляват дейностите, свързани със залагания, както и на субекти, упълномощени от концесионер или титуляр на разрешение по силата на същата концесия или разрешение“, и член 2, параграф 2б от Законодателен декрет № 40 от 25 март 2010 г., преобразуван със Закон № 73/2010, на основание на който „член 88 от консолидирания текст на законите за обществена сигурност съгласно Кралски указ […] се тълкува в смисъл, че предвиденият в него лиценз, когато е предоставен на търговско предприятие, осъществяващо провеждането и събирането на залагания в публични хазартни игри с парична печалба, следва да поражда действие единствено след като на притежателите на посочените предприятия е била предоставена съответна концесия за провеждането на такива игри и за събирането на такива залагания от Министерство на икономиката и финансите [AAMS]“?
Трябва ли посочените членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат и национална правна уредба като предвидената в член 38, параграф 2 от [декрета „Bersani“], съгласно която „член 1, параграф 287 от Закон № 311 от 30 декември 2004 г. [финансов закон за 2005 г.] се заменя със следния текст: [...]“?
При утвърдителен отговор, ако посочените в предходните точки национални разпоредби се окажат в съответствие с общностната правна уредба, трябва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че при ограничаване на свободното предоставяне на услуги поради съображения от общ интерес следва предварително да се проверява дали този общ интерес вече не е бил взет предвид в достатъчна степен по силата на разпоредбите, контрола и проверките, на които се подчинява доставчикът на услуги в държавата, в която е установен?
При утвърдителен отговор съгласно съдържанието на предната точка трябва ли при разглеждането на пропорционалността на такова ограничение запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че приложимите разпоредби в държавата, в която е установен доставчикът на услуги, предвиждат контрол с еднакъв или дори по-висок интензитет от този на контрола, прилаган в държавата, в която се осъществяват доставките на услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.