всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Toader

Съдия докладчик – Toader

Дело C-643/20: ENERGOTT, Определение от 6 октомври 2021 г.

Компетентен ли е националният съд да се произнесе по разноските след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на страните по главното производство, при заличаване на делото от регистъра на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-581/20: TOTO, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.

Следва ли член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че искане за допускане на обезпечителни мерки — предявено и разглеждано по общия ред пред съд на държава членка и отнасящо се за неустойки по договор за изграждане на обществен скоростен път, сключен след провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка, по която възложителят е държавно учреждение — попада в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на тази разпоредба?
Следва ли член 35 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че съд на държава членка, сезиран с молба за допускане на временни, включително обезпечителни, мерки, е длъжен на основание на тази разпоредба да се счита за некомпетентен, ако съдът на друга държава членка, който е компетентен по съществото на спора, вече се е произнесъл по молба със същия предмет, на същото основание и между същите страни?
Следва ли член 35 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че разглеждането на молба за допускане на временни, включително обезпечителни, мерки зависи от автономни условия на правото на Съюза, и ако това е така, дали противоречи на национална правна уредба, която не допуска обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата или държавно учреждение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-369/21: Apologistics/EUIPO, Определение от 22 септември 2021 г.

Какви са изискванията към заявлението за допускане на жалба срещу решение на Общия съд, във връзка с посочване и обосноваване на правни въпроси от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
При какви обстоятелства твърдяното нарушение на съдебната практика е достатъчно основание за допускане на жалба до Съда на Европейския съюз?
Какви конкретни доводи следва да бъдат изложени, за да се приеме, че повдигнатият правен въпрос е от съществено значение за правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-369/21: Apologistics/EUIPO, Определение от 22 септември 2021 г.

Каква е тежестта на жалбоподателя при доказване на значението на повдигнатия въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза при предварително допускане на обжалване?
Какви изисквания се поставят към съдържанието на молбата за допускане на обжалване относно конкретизацията и обосновката на значението на разглеждания въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-30/21: Nemzeti Útdíjfizetési Szolgáltató, Определение от 21 септември 2021 г.

Как се определя обхватът на понятието „граждански и търговски дела“ по член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и кои критерии следва да се вземат предвид при тази преценка?
Могат ли спорове между публичноправни органи и частноправни субекти да попаднат в приложното поле на регламента, когато органът не упражнява публичноправни прерогативи?
Дали искът за събиране на допълнителна такса за използване на платен път представлява частноправно или публичноправно правоотношение за целите на приложението на Регламент № 1215/2012?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-296/20: Commerzbank, Заключение от 9 септември 2021 г.

1) Трябва ли член 15, параграф 1, буква в) от Конвенцията от Лугано II да се тълкува в смисъл, че „извършването“ на търговски или професионални дейности в държава, обвързана по Конвенцията, където потребителят има местоживеене, предполага извършване на трансгранична дейност от съдоговорителя на потребителя от момента на изготвяне и сключване на договора, или тази разпоредба се прилага и за определяне на компетентния да разгледа иск съд, когато към момента на сключване на договора страните по договора са установили своето местоживеене по смисъла на членове 59 и 60 от Конвенцията от Лугано II в същата държава, обвързана по Конвенцията, и връзката на правните отношения с чужбина е възникнала впоследствие, тъй като по-късно потребителят се е преместил в друга държава, обвързана по Конвенцията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-422/20: RK (Déclinatoire de compétence), Съдебно решение от 9 септември 2021 г.

За да се приеме, че първоначално сезираният съд се е отказал от компетентност съгласно член 7, буква a) от Регламент[а за наследяването], изисква ли се този съд изрично да е заявил, че се отказва от компетентност, или може да е достатъчно и изявление, от което не следва изрично, но се извежда по тълкувателен път, че този съд се е отказал от компетентност?
Оправомощен ли е съдът на държавата членка, чиято компетентност следва да произтича от направения от първоначално сезирания съд на другата държава членка отказ от компетентност, да провери дали са били налице предпоставките за постановяване на решение от първоначално сезирания съд съгласно член 6, буква а) и член 7, буква а) от Регламент[а за наследяването]
В каква степен е обвързващо решението на първоначално сезирания съд?
По-специално:
a) Оправомощен ли е съдът на държавата членка, чиято компетентност следва да произтича от направения от първоначално сезирания съд на другата държава членка отказ от компетентност, да провери дали починалият надлежно е избрал правото на държавата членка съгласно член 22 от Регламент[а за наследяването]?
б) Оправомощен ли е съдът на държавата членка, чиято компетентност следва да произтича от направения от първия сезиран съд на другата държава членка отказ от компетентност, да провери дали на основание член 6, буква а) от Регламент[а за наследяването] една от страните в производството е поискала от първоначално сезирания съд да се откаже от компетентност?
в) Оправомощен ли е съдът на държавата членка, чиято компетентност следва да произтича от направения от първия сезиран съд на другата държава членка отказ от компетентност, да провери дали първоначално сезираният съд основателно е приел, че съдилищата на държавата членка, чието право е избрано за приложимо, са по-подходящи да се произнесат по наследяването?
Приложими ли са член 6, буква а) и член 7, буква a) от Регламент[а за наследяването], които изискват да се направи избор на право „съгласно член 22“, и когато в завещателно разпореждане, извършено преди 17 август 2015 г., починалият не е направил изричен или конклудентен избор на право, като приложимото по отношение на наследяването право може да се изведе единствено от член 83, параграф 4 от Регламент[а за наследяването]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-581/20: TOTO, Заключение от 9 септември 2021 г.

При наличие на упражнено право да се иска допускането на временни/обезпечителни мерки и разгледано искане от съда, компетентен да разгледа спора по същество, следва ли сезираният съд с искане за допускане на същото основание и по реда на чл. 35 от [Регламент № 1215/12] да се счита за некомпетентен от момента, в който се представят доказателства за наличие на произнасяне на съда, компетентен по съществото на спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-277/20: UM (Contrat translatif de propriété mortis causa), Съдебно решение от 9 септември 2021 г.

Следва ли член 3, параграф 1, буква б) от Регламент[а за наследяването] да се тълкува в смисъл, че договор за дарение при смърт, сключен между двама германски граждани с обичайно местопребиваване в Германия, касаещ намиращ се в Австрия недвижим имот, съгласно който договор при смърт на дарителя надареният има облигационно право по отношение на наследственото имущество на вписване в имотния регистър на своето право на собственост въз основа на този договор и акта за смърт на дарителя, тоест без намеса на съда, компетентен да разглежда наследствени дела, представлява договор за наследство по смисъла на тази разпоредба?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос:
Следва ли член 83, параграф 2 от Регламент[а за наследяването] да се тълкува в смисъл, че с тази разпоредба се урежда и действителността на избора на право, направен преди 17 август 2015 г., за договор за дарение при смърт, определян като договор за наследство по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент[а за наследяването]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-417/21: repowermap.org/EUIPO, Определение от 8 септември 2021 г.

Изисква ли се жалбата да съдържа конкретни и ясно формулирани основания и правни въпроси, за да бъде приета като имаща значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Достатъчно ли е посочването на основно право или липсата на разглеждане на въпрос от Съда, за да се приеме, че даден правен въпрос е от значение за последователността или развитието на правото на Съюза?
Може ли оспорването на фактическата преценка на Общия съд относно отличителния и описателен характер на марка да обоснове въпрос от значение за последователността или развитието на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

12371 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form