всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Toader

Съдия докладчик – Toader

Дело C-64/12: Schlecker, Съдебно решение от 12 септември 2013 г.

Следва ли разпоредбите на член 6, параграф 2 от Римската конвенция за приложимото право към договорните задължения да се тълкуват в смисъл, че ако работник или служител извършва своята работа, предмет на трудов договор, не само обичайно, но и трайно и непрекъснато в една и съща държава, трябва да се прилага във всички случаи правото на тази държава, дори и всички останали обстоятелства да сочат, че трудовият договор е в тясна връзка с друга държава?
Изисква ли утвърдителният отговор на първия въпрос при сключването на трудовия договор или най-малкото при започване на работа работодателят и работникът или служителят да са имали намерение или поне да са били наясно, че работата ще се извършва трайно и непрекъснато в една и съща държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-660/11: Biasci и др., Съдебно решение от 12 септември 2013 г.

Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат национална правна уредба като италианската по член 88 от [Кралския указ], по силата на която „лиценз за осъществяването на дейност във връзка със залагания може да се предостави изключително на субекти, които са концесионери или са получили разрешение от страна на министерства или други образувания, за което законът запазва възможността да организират или управляват дейностите, свързани със залагания, както и на субекти, упълномощени от концесионер или титуляр на разрешение по силата на същата концесия или разрешение“, и член 2, параграф 2б от Законодателен декрет № 40 от 25 март 2010 г., преобразуван със Закон № 73/2010, на основание на който „член 88 от консолидирания текст на законите за обществена сигурност съгласно Кралски указ […] се тълкува в смисъл, че предвиденият в него лиценз, когато е предоставен на търговско предприятие, осъществяващо провеждането и събирането на залагания в публични хазартни игри с парична печалба, следва да поражда действие единствено след като на притежателите на посочените предприятия е била предоставена съответна концесия за провеждането на такива игри и за събирането на такива залагания от Министерство на икономиката и финансите [AAMS]“?
Трябва ли посочените членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат и национална правна уредба като предвидената в член 38, параграф 2 от [декрета „Bersani“], съгласно която „член 1, параграф 287 от Закон № 311 от 30 декември 2004 г. [финансов закон за 2005 г.] се заменя със следния текст: [...]“?
При утвърдителен отговор, ако посочените в предходните точки национални разпоредби се окажат в съответствие с общностната правна уредба, трябва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че при ограничаване на свободното предоставяне на услуги поради съображения от общ интерес следва предварително да се проверява дали този общ интерес вече не е бил взет предвид в достатъчна степен по силата на разпоредбите, контрола и проверките, на които се подчинява доставчикът на услуги в държавата, в която е установен?
При утвърдителен отговор съгласно съдържанието на предната точка трябва ли при разглеждането на пропорционалността на такова ограничение запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че приложимите разпоредби в държавата, в която е установен доставчикът на услуги, предвиждат контрол с еднакъв или дори по-висок интензитет от този на контрола, прилаган в държавата, в която се осъществяват доставките на услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-413/12: Asociación de Consumidores Independientes de Castilla y León, Заключение от 5 септември 2013 г.

1) Защитата, гарантирана на потребителите с Директива [93/13], позволява ли на Audiencia Provincial [de Salamanca] в качеството ѝ на национална въззивна юрисдикция да разгледа, въпреки липсата на вътрешноправна норма, жалбата срещу решението на [Juzgado de Primera Instancia no 4 y de lo Mercantil de Salamanca], с което на съда [по седалището] на ответника се предоставя териториалната компетентност за разглеждане на иска за преустановяване на нарушение, подаден от сдружение на потребители с ограничен териториален обхват на действие, което не участва в сдружения или федерации с други сдружения, има оскъден бюджет и малък брой членове?
2) Следва ли членове 4 [ДФЕС], 12 [ДФЕС], 114 [ДФЕС] и 169 [ДФЕС,] [както] и член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с Директива 93/13 и практиката на Съда във връзка с въпроса за високото равнище на защита на интересите на потребителите, както и за полезното действие на директивите и принципите на равностойност и ефективност, да се тълкуват в смисъл, че за териториално компетентен да разгледа иск за преустановяване на използването на неравноправни клаузи в защита на колективните или отделните интереси на потребителите или ползвателите — подаден от сдружение на потребителите с ограничен териториален обхват на действие, което не участва в сдружения или федерации с други сдружения, има оскъден бюджет и малък брой членове — трябва да се обяви съдът по седалището на това сдружение, а не съдът по седалището на ответника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-315/12: Metro Cash & Carry Danmark, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.

Следва ли Директива 92/12 и Регламент № 3649/92 да се тълкуват в смисъл, че ако търговец на държава членка, който при обстоятелствата като тези в главното производство продава подлежащи на облагане с акциз стоки, освободени за потребление в тази държава членка, които се доставят от продавача в мястото на осъществяване на неговата търговска дейност на купувач с местоживеене в друга държава членка, без продавачът да оказва съдействие при предоставянето или организирането на транспортирането на тези стоки, този търговец следва да провери, първо, дали подлежащите на облагане с акциз стоки се купуват, за да бъдат внесени във втората държава членка, и второ, дали стоките се внасят за собствено ползване или с търговска цел?
При положителен отговор на първия въпрос и при обстоятелствата като тези в главното производство, следва ли при извършване на посочените проверки към момента на продажбата на подлежащите на облагане с акциз стоки търговецът да приложи установените презумпции относно намерението на купувача за ползване на закупените стоки?
При положителен отговор на първия въпрос, следва ли Директива 92/12 и Регламент № 3649/92 да бъдат тълкувани в смисъл, че при обстоятелствата като тези по главното производство посоченият в първия въпрос продавач трябва да откаже да удовлетвори желанието на купувача да закупи подлежащите на облагане с акциз стоки, ако купувачът не предложи да представи екземпляр № 1 от посочения в член 4 от Регламент № 3649/92 придружаващ документ, в случай че купувачът възнамерява да използва с търговска цел подлежащите на облагане с акциз стоки в държавата му по произход
Отговор на този въпрос е необходим и в случай че следва да се приложат посочените във втория въпрос презумпции.
Променя ли се правното положение след влизането в сила на Директива 2008/118 и след отмяната на Директива 92/12, що се отнася до отговорите на въпроси 1—3, до които се стига въз основа на Директива 92/12?
Следва ли използваният в член 8 от Директива 92/12 и в член 32, параграф 1 от Директива 2008/118 израз „продукти, придобити от частни лица за свое собствено ползване“ да се тълкува в смисъл, че обхваща или може да обхване покупки на подлежащи на облагане с акциз стоки при обстоятелства като тези в главното производство
При отрицателен отговор на този въпрос, следва ли тогава покупките да се уреждат в съответствие с член 7 от Директива 92/12 и/или член 33 от Директива 2008/118?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-60/12: Baláž, Заключение от 18 юли 2013 г.

1) Следва ли понятието „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, което се съдържа в член 1, буква a), подточка iii) от [Рамковото решение], да се тълкува като самостоятелно понятие на правото на Европейския съюз
2а) При положителен отговор на първия въпрос, на какви общи характеристики трябва да отговаря съд на държава, който по искане на съответното лице може да разгледа случая му, свързан с решение, взето от несъдебен (административен) орган, за да бъде квалифициран като „съд, който е компетентен и по наказателни дела“ по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение
2б) Може ли австрийски независим административен съд (Unabhängiger Verwaltungssenat) да се счита за „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение
2в) При негативен отговор на първия въпрос, понятието „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение следва ли да се тълкува от компетентния орган на изпълняващата държава съгласно правото на държавата, чийто орган е взел решението по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение, или съгласно правото на държавата, приемаща признаването и изпълнението на това решение
3) Налице ли е „възможност [за отнасяне на] въпроса“ до „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение дори и в случаите, когато съответното лице не може да отнесе въпроса пряко до „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, а първо трябва да подаде възражение срещу решение на несъдебен (административен) орган, като по този начин решението на органа се обезсилва и се инициира редовно производство пред същия, и единствено решението, взето в това редовно производство, може да се обжалва пред „съд, който е компетентен и по наказателни дела“
При определяне дали е налице „възможност [за отнасяне на] въпроса“, необходимо ли е да се преценява дали жалба, разгледана от „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, по естеството си е обикновена жалба (т.е. жалба срещу решение, което все още не е влязло в сила), или извънредна жалба (т.е. жалба срещу влязло в сила решение) и дали въз основа на такава жалба „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, има компетентност да разгледа случая цялостно — както от фактическа, така и от правна страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-218/12: Emrek, Заключение от 18 юли 2013 г.

1. В случай че уебсайтът на даден търговец изпълнява изискването за насочване [на дейността към държавата членка по местоживеенето на потребителя], член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 поставя ли като допълнително и неписано условие изискването съдържанието на уeбсайта, с който оперира търговецът, да мотивира потребителя да сключи съответния договор, като в резултат на това информацията от уебсайта да е в причинно-следствена връзка със сключването на договора?
2. В случай че е необходимо да е налице причинно-следствена връзка между изискването за насочване [на дейността към държавата членка по местоживеенето на потребителя] и сключването на съответния договор, член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 изисква ли в допълнение договорът да е сключен от разстояние?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-391/12: RLvS, Заключение от 11 юли 2013 г.

Допускат ли член 7, параграф 2 от [Директивата за нелоялни търговски практики], както и точка 11 от приложение I към нея във връзка с член 4 и член 3, параграф 5 от същата директива прилагането на национална разпоредба (в случая член 10 от Регионалния закон […] за периодичния печат […]), която има за цел не само да защитава потребителите от въвеждане в заблуждение, но също и да гарантира независимостта на периодичния печат и която, за разлика от член 7, параграф 2 от Директивата за нелоялни търговски практики и точка 11 от приложение I към същата директива, предвижда забрана за всяка платена публикация, независимо от преследваната с нея цел, когато тази публикация не е ясно обозначена със забележката „рекламно обявление“, ако сами по себе си разположението и оформлението на публикацията не показват рекламния ѝ характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-492/11: Di Donna, Съдебно решение от 27 юни 2013 г.

Допускат ли членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, Директива 2008/52, основният принцип на правото на Съюза на ефективна съдебна защита и по принцип правото на Съюза като цяло въвеждането в държава — членка на Европейския съюз, на правна уредба като Законодателен указ № 28/2010 и Министерски указ № 180/2010, според която:
— съдът може в последващото съдебно производство да направи доказателствени изводи в ущърб на страната, която без наличието на основателна причина не е участвала в процедура по задължителна медиация;
— съдът трябва да изключи възстановяването на разноските, направени от спечелилата страна, която е отхвърлила предложение за помирение, отнасящи се до периода след отправянето на предложението, и да я осъди да възстанови разноските, направени от загубилата страна през същия период, както и да внесе в държавния бюджет допълнителна сума, съответстваща на сумата, която вече е платена за дължимата държавна такса (стандартна такса), ако съдебното решение, с което се произнася по образуваното след оправянето на отхвърленото предложение съдебно производство, съответства изцяло на съдържанието на това предложение;
— съдът, като се позове на сериозни и извънредни причини, може да изключи възстановяването на разноските, направени от спечелилата страна, за възнаграждението на медиатора и на вещото лице, дори когато постановеното в съдебното решение не съответства изцяло на съдържанието на предложението;
— съдът трябва да осъди страната, която без наличието на основателна причина не е участвала в процедурата по медиация, да внесе в държавния бюджет сума, която съответства на дължимата за съдебното производство стандартна такса;
— медиаторът може, дори трябва да направи предложение за помирение дори при липсата на съгласие между страните и при неучастие на страните в процедурата;
— срокът, в който трябва да приключи опитът за медиация, може да достигне до четири месеца;
— дори след изтичането на четиримесечния срок от започване на процедурата по медиация съдебното производство може да се образува само след получаването от секретариата на медиаторската организация на съставения от медиатора протокол за липсата на споразумение, в който се излага отхвърленото предложение;
— не е изключено процедурите по медиация да се умножат — с произтичащото от това удължаване на сроковете за решаване на спора — толкова пъти, колкото са исканията, направени редовно в хода на междувременно образуваното съдебно производство;
— разноските за процедурата по задължителна медиация са поне два пъти по-големи от тези за съдебното производство, което процедурата по медиация се стреми да избегне, като разликата се увеличава пропорционално на увеличаването на стойността на спора (при което разноските за медиацията могат да бъдат над шест пъти по-големи от разноските за съдебното производство) или с увеличаването на сложността на спора (в какъвто случай може да е необходимо назначаването на вещо лице, разноските за което да се разпределят между страните в процедурата и което да подпомогне медиатора по въпроси, изискващи специални технически познания, без изготвеното от вещото лице заключение или получените от него данни да могат да се използват в последващото съдебно производство)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-496/12: Spoločenstvo vlastníkov bytov MYJAVA, Определение от 25 юни 2013 г.

При какви условия се заличава дело от регистъра на Съда на Европейския съюз след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по въпроса за съдебните разноски след заличаване на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-653/11: Newey, Съдебно решение от 20 юни 2013 г.

Дали договорните клаузи са определящи за установяване на доставчика и получателя по сделка за „доставка на услуги“ по смисъла на член 2, точка 1 и на член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО, и в случай на отрицателен отговор, при какви условия посочените клаузи могат да се преохарактеризират?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1414243444571 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form