всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Toader

Съдия докладчик – Toader

Дело C-129/14: Spasic, Съдебно решение от 27 май 2014 г.

Съвместим ли е член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, който поставя като условие за прилагането на принципа ne bis in idem санкцията да е „изпълнена“ или „в процес на изпълнение“, с член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Може ли да се приеме, че санкцията е изпълнена или е в процес на изпълнение по смисъла на член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, когато е изпълнена само една част от наложената санкция (например глобата), а другата част (например лишаването от свобода) не е приведена в изпълнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-571/13: Weitkämper-Krug, Определение от 14 май 2014 г.

Необходимостта от заличаване на делото от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-121/13: Rechtsanwaltskanzlei CMS Hasche Sigle, Определение от 7 май 2014 г.

Последици от оттегляне на преюдициално запитване върху висящото производство пред Съда на Европейския съюз.
Разпределение на разноските при заличаване на делото поради оттегляне на запитването.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-129/14: Spasic, Становище на генералния адвокат

Съвместимо ли е условието за изпълнение по член 54 от КПСШ с основното право по член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото въвежда ограничение на принципа ne bis in idem в трансгранични ситуации?
Как се тълкува изпълнението на санкция по член 54 от КПСШ, когато съдебното решение предвижда две отделни наказания, но е изпълнено само едно от тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-89/13: D’Aniello и др., Определение от 30 април 2014 г.

Следва ли клаузата 4, точка 1 от рамковото споразумение върху срочната работа да се тълкува в смисъл, че се противопоставя на национални разпоредби, които предвиждат различни икономически последици при неправомерното определяне на срок към срочен трудов договор спрямо последиците при неправомерно прекратяване на договор за неопределено време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-89/13: D’Aniello и др., Определение от 30 април 2014 г.

Съвместима ли е с клауза 4, точка 1 от приложението към Директива 1999/70/ЕО национална правна уредба, която предвижда различни режими на обезщетяване за работници по срочен трудов договор и за работници по трудов договор за неопределено време при незаконосъобразно определяне на срока или прекратяване на трудовия договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-390/12: Pfleger и др., Съдебно решение от 30 април 2014 г.

Трябва ли да се приеме, че установеният в член 56 ДФЕС и в членове 15—17 от Хартата на основните права на Европейския съюз принцип на пропорционалност не допуска национална правна уредба като релевантните в главното дело разпоредби на членове 3—5, 14 и 21 от GSpG, които предоставят възможност за организиране на хазартни игри с игрални автомати единствено при условие (чието спазване може да бъде осигурено както посредством предвиждането на наказателна отговорност, така и чрез пряко въздействие върху обекта на нарушението) че е издадено предварително разрешение, като е възможно да съществуват само ограничен брой такива разрешения, независимо от обстоятелството, че както е видно, до този момент в нито едно съдебно или административно производство държавата не е доказала, че свързваната с хазарта престъпност и/или пристрастяване в действителност представлява(т) съществен проблем, който може да бъде преодолян не чрез контролирано разрастване на дейностите по организиране на хазартни игри, за които да се издават разрешителни на голям брой отделни организатори на хазартни игри, а единствено чрез съпроводено с умерена реклама контролирано разрастване на дейността на дадено предприятие в монополно положение (съответно на много малък брой предприятия в олигополно положение)?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли да се приеме, че установеният в член 56 ДФЕС и членове 15—17 от Хартата на основните права на Европейския съюз принцип на пропорционалност не допуска национална правна уредба като членове 52—54 и 56a от GSpG и член 168 от Strafgesetzbuch, с които в резултат на използваните в закона неопределени понятия се предвижда почти пълна наказуемост, включително за различните категории участници (които евентуално могат да бъдат установени в други държави — членки на Европейския съюз), чието участие е много далечно (като например обикновените продавачи или наемодатели на игрални автомати)?
При отрицателен отговор на втория въпрос, трябва ли да се приеме, че демократичните изисквания и изискванията на правовата държава, които очевидно са залегнали в основата на член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и/или изискванията за справедливост и ефективност съгласно член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и/или задължението за прозрачност съгласно член 56 ДФЕС, и/или забраната за повторно съдебно преследване и наказване съгласно член 50 от Хартата на основните права не допускат национална правна уредба като разпоредбите на членове 52—54 и 56a от GSpG и член 168 от StGB, чието разграничение при липсата на еднозначна законова уредба е трудно предвидимо и предварително установимо за гражданите, като всеки конкретен случай следва да се изяснява след провеждане на формално производство, свързано с голям разход на ресурси, и при положение че с тези разпоредби се свързват значителни различия по отношение на компетентността (на административните органи или съдилищата), правомощията за въздействие, свързаното с това заклеймяване във всеки отделен случай и процесуалното положение на страните (например разместването на тежестта на доказване)?
При утвърдителен отговор на първите три въпроса, допуска(т) ли член 56 ДФЕС и/или членове 15—17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и/или член 50 от Хартата на основните права предвиждането на санкция за лице, което е страна в посочените в член 2, параграф 1, точка 1 и член 2, параграф 2 от GSpG правоотношения, тясно свързани с даден игрален автомат за хазартни игри, и/или изземването, съответно конфискацията на тези уреди, и/или принудителното затваряне на цялото предприятие на такова лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-119/13: eco cosmetics и Raiffeisenbank St. Georgen, Заключение от 9 април 2014 г.

1) Следва ли Регламент […] № 1896/2006 […] да се тълкува в смисъл, че длъжникът може да поиска преглед по съдебен ред на европейската заповед за плащане и в случаите, в които заповедта за плащане не му е връчена или не е редовно връчена
Може ли по-специално в тези случаи да се прилага по аналогия член 20, параграф 1 или член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: в случай че заповедта за плащане не е връчена или не е редовно връчена на длъжника, необходимо ли е той да спазва ограничения във времето, за да поиска преглед
Трябва ли при това да се прилага по-специално разпоредбата на член 20, параграф 3 от Регламент № 1896/2006?
3) По-нататък, в случай че отговорът на първия въпрос е утвърдителен, какви са процесуалноправните последици, в случай че искането за преглед бъде уважено; може ли при това по-специално да се прилага по аналогия член 20, параграф 3 или член 17, параграф 1 от Регламент № 1896/2006?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-438/12: Weber, Съдебно решение от 3 април 2014 г.

Обхваща ли приложното поле на член 27 от Регламент [№ 44/2001] и случаи, при които в единия правен спор две от страните са ответници по иск, предявен срещу тях от трето лице, а в другия правен спор са ищец и ответник
Става ли въпрос в такъв случай за спор „между същите страни“, или различните искания, предявени в едното производство от ищеца срещу двамата ответници, трябва да се разгледат отделно, в резултат на което не може да се приеме, че става въпрос за спор „между същите страни“?
Налице ли е дело „с един и същ предмет“ по смисъла на член 27 от Регламент № 44/2001, когато петитумът и основанието на исковете в двете производства действително са различни, но:
a) за постановяване на решение по двете производства трябва да се разреши един и същи обуславящ въпрос или
б) с евентуален иск в едното производство се иска да се установи правоотношение, чието наличие или липса е за другото производство обуславящ въпрос?
Налице ли е по смисъла на член 22, [точка] 1 от Регламент № 44/2001 дело с предмет вещни права върху недвижим имот, когато е поискано да се установи, че ответникът не е упражнил надлежно безспорното си според германското право вещно право на изкупуване на недвижим имот, който се намира в Германия?
Трябва ли, произнасяйки се съгласно член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 и следователно преди първият сезиран съд да е разрешил въпроса за компетентността си, вторият сезиран съд да провери дали първият сезиран съд е некомпетентен на основание член 22, [точка] 1, доколкото съгласно член 35, параграф 1 от Регламент № 44/2001 подобна некомпетентност на първия сезиран съд би довела до непризнаване на негово евентуално съдебно решение
Неприложим ли е член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 за втория сезиран съд, ако според същия първият сезиран съд е некомпетентен на основание член 22, [точка] 1?
Трябва ли, произнасяйки се съгласно член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001, и следователно преди първият сезиран съд да е разрешил въпроса за компетентността си, вторият сезиран съд да разгледа възражението на една от страните, че сезирайки първия съд, другата страна е извършила злоупотреба с право
Неприложим ли е член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 за втория сезиран съд, ако според същия сезирането на първия съд представлява злоупотреба с право?
Предполага ли прилагането на член 28, параграф 1 от Регламент № 44/2001 вторият сезиран съд да е решил преди това, че в конкретния случай член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 не намира приложение?
Може ли при упражняването на свободата на преценка, предоставена с член 28, параграф 1 от Регламент № 44/2001, да се вземе предвид:
a) че първият сезиран съд се намира в държава членка, в която от статистическа гледна точка производствата продължават значително по-дълго време, отколкото в държавата членка, в която се намира вторият сезиран съд,
б) че по преценка на втория сезиран съд трябва да се приложи правото на държавата членка, в която се намира той,
в) възрастта на една от страните,
г) какви са изгледите за успех на иска пред първия сезиран съд?
Трябва ли при тълкуването и прилагането на членове 27 и 28 от Регламент № 44/2001, освен целта да се избегнат несъвместими, съответно противоречиви решения, да се вземе предвид и правото на защита на сезиралия втория съд ищец?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1373839404171 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form