Патенти
Патенти
Дело C-114/18: Sandoz и Hexal, Определение от 17 януари 2020 г.
Какъв е редът за заличаване на дело от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициално запитване от национален съд?
Кой съд е компетентен да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициално запитване?
Подлежат ли на възстановяване разноските, направени във връзка с представяне на становища пред Съда, с изключение на разноските на страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-688/17: Bayer Pharma, Съдебно решение от 12 септември 2019 г.
Трябва ли изразът „да предостави подходящо обезщетение“, съдържащ се в член 9, параграф 7 от Директива [2004/48], да се тълкува в смисъл, че държавите членки следва да установят материалноправните разпоредби относно отговорността на страните, размера на обезщетението и начина на обезщетяване, по силата на които съдилищата на държавите членки да разпореждат ищците да обезщетяват ответниците за вреди в резултат от мерки, които впоследствие съдът е отменил или които са престанали да бъдат приложими поради действие или бездействие на ищеца, или в случаите, в които съдът впоследствие е установил, че не е било налице нарушение или опасност от нарушение на право на интелектуална собственост?
В случай на утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, допуска ли член 9, параграф 7 от […] Директива [2004/48] правна уредба на държава членка, съгласно която спрямо посоченото в тази разпоредба от Директивата обезщетение следва да се прилагат общите разпоредби на държавата членка относно гражданската отговорност и обезщетяването на вреди, които предвиждат, че съдът не може да задължи ищеца да поправи вредите, причинени от временна мярка, оказала се впоследствие необоснована поради недействителност на патента, които са настъпили в резултат на това, че ответникът не е действал по очаквания в съответната ситуация начин, или за чието възникване той е отговорен по същата причина, при условие че при подаване на молбата за постановяване на временна мярка ищецът е действал по очаквания в съответната ситуация начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-650/17: Royalty Pharma Collection Trust, Заключение от 11 септември 2019 г.
1. Защитен ли е даден продукт с основен патент, който е в сила по смисъла на член 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 469/2009, само когато продуктът е част от обекта на закрила, определен от патентните претенции, и следователно е предоставен на разположение на специалиста в областта като конкретно средство за осъществяване?
2. Следва ли съответно да се приеме, че изискванията по член 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 469/2009 не са изпълнени в достатъчна степен, когато, въпреки че въпросният продукт отговаря на обща функционална дефиниция на категория активни вещества, съдържаща се в патентните претенции, той не е индивидуализиран като конкретно средство за осъществяване, което се извежда от метода, закрилян с основния патент?
3. Следва ли да се приеме, че даден продукт вече не е защитен съгласно член 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 469/2009 с основен патент, който е в сила, когато, въпреки че продуктът е включен във функционална дефиниция, съдържаща се в патентните претенции, той е разработен едва след датата на подаване на заявката за основния патент, като има собствена изобретателска стъпка?
4. Когато единствената активна съставка, която е предмет на [СДЗ, издаден съгласно Регламент № 469/2009], е елемент от клас съединения, които попадат в определението Маркуш в патентна претенция и които формират същинската техническа изобретателска стъпка на патента, достатъчно ли е за целите на член 3, буква а) от [Регламент № 469/2009] след проверка на структурата на съединението то да бъде незабавно разпознато като попадащо в този клас (поради което би било защитено от патента по силата на националното патентно право), или специфичните заместители, необходими за образуване на активната съставка, трябва да са сред онези, които специалист в областта би могъл да изведе при прочита на патентните претенции въз основа на общите си познания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-688/17: Bayer Pharma, Заключение от 11 април 2019 г.
1) Трябва ли изразът „да предостави […] подходящо обезщетение“, съдържащ се в член 9, параграф 7 от Директива [2004/48], да се тълкува в смисъл, че държавите членки следва да установят материалноправните разпоредби относно отговорността на страните, размера на обезщетението и начина на обезщетяване, по силата на които съдилищата на държавите членки да разпореждат ищците да обезщетяват ответниците за вреди в резултат от мерки, които впоследствие съдът е отменил или които са престанали да бъдат приложими поради действие или бездействие на ищеца, или в случаите, в които съдът впоследствие е установил, че не е било налице нарушение или опасност от нарушение на право на интелектуална собственост?
2) В случай на утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, допуска ли член 9, параграф 7 от […] Директива [2004/48] правна уредба на държава членка, съгласно която спрямо посоченото в тази разпоредба от Директивата обезщетение следва да се прилагат общите разпоредби на държавата членка относно гражданската отговорност и обезщетяването на вреди, които предвиждат, че съдът не може да задължи ищеца да поправи вредите, причинени от временна мярка, оказала се впоследствие необоснована поради недействителност на патента, които са настъпили в резултат на това, че ответникът не е действал по очаквания в съответната ситуация начин, или за чието възникване той е отговорен по същата причина, при условие че при подаване на молбата за постановяване на временна мярка ищецът е действал по очаквания в съответната ситуация начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-681/16: Pfizer Ireland Pharmaceuticals, Operations Support Group, Съдебно решение от 21 юни 2018 г.
Следва ли специфичните механизми да се тълкуват в смисъл, че позволяват на притежателя на сертификат за допълнителна закрила, издаден в държава членка, различна от новите държави членки, да се противопостави на паралелния внос на лекарствен продукт от тези нови държави членки, при положение че правните системи на последно упоменатите държави са предвиждали възможността за получаване на еквивалентна закрила не към момента на подаването на заявката за основния патент, а към момента на публикуването на заявката за основния патент и/или подаването на заявката за сертификат за допълнителна закрила в държавата членка на вноса, така че за притежателя е било невъзможно да получи патент и еквивалентен сертификат за допълнителна закрила в държавите на износа?
Следва ли специфичните механизми да се тълкуват в смисъл, че се прилагат по отношение на удължението, предвидено в член 36, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1901/2006, въпреки че то не е изрично предвидено с тези механизми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-681/16: Pfizer Ireland Pharmaceuticals, Operations Support Group, Заключение от 7 февруари 2018 г.
1) Може ли притежателят на сертификат за допълнителна закрила, предоставен му с действие на територията на Федерална република Германия (ФРГ), като се позовава на разпоредбите на Специфичния механизъм, да предотврати вноса на продукти от присъединяващите се държави, а именно Чешката република, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Словения, Словакия, България, Румъния и Хърватия (приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г.; част I, точка 1 от приложение V към Акта за присъединяване от 2005 г.; приложение IV към Акта за присъединяване от 2012 г.) във ФРГ, когато за сертификата за допълнителна закрила е подадена заявка във ФРГ към момента, когато в присъединяващите се държави вече са съществували разпоредби относно получаването на сертификат за допълнителна закрила, но притежателят на сертификата за закрила, издаден с действие на територията на ФРГ, нито е могъл да подаде заявка за такъв сертификат за допълнителна закрила, нито е било възможно да му бъде предоставен такъв сертификат в съответната присъединяваща се държава, тъй като е липсвал основен патент, представляващ условие за издаването на сертификата за закрила в присъединяващата се държава?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че само към датата на подаване на заявката за основния патент, издаден с действие на територията на ФРГ, не е било възможно да се получи съответна закрила с основен патент в присъединяващата се държава, но е било възможно тя да се получи в периода до публикуването на заявката, която има за предмет патента, издаден с действие на територията на ФРГ?
3) Може ли притежателят на сертификат за допълнителна закрила, предоставен му с действие на територията на Федерална република Германия (ФРГ), като се позовава на разпоредбите на Специфичния механизъм, да предотврати вноса на продукти от присъединяващите се държави, а именно Чешката република, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Словения, Словакия, България, Румъния и Хърватия, когато вносът на продуктите се извършва след изтичането на срока на сертификата за допълнителна закрила, определен с първоначалното решение за издаване, но преди изтичането на удължения с шест месеца срок на действие на сертификата за закрила, предоставен му на основание на Регламент № 1901/2006?
4) Има ли значение за отговора на третия въпрос в случая на Хърватия обстоятелството, че поради присъединяването на Хърватия през 2013 г. Специфичният механизъм влиза в сила едва след влизането в сила на Регламент № 1901/2006, което не е така за другите, присъединили се преди 26 януари 2007 г. държави членки, а именно Чешката република, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Словения, Словакия, България и Румъния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/16: Incyte, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.
Трябва ли член 17, параграф 2 от Регламент […] № 1610/96 […] да се тълкува в смисъл, че е неточна „датата на първото [РПП] на [Съюза]“, посочена в заявка за издаване на [СДЗ] по смисъла на посочения регламент и на Регламент […] № 469/2009 […], когато тази дата е била определена, без да се вземе предвид тълкуването на правото, възприето от Съда в решение от 6 октомври 2015 г., Seattle Genetics (C‑471/14, EU:C:2015:659), така че е оправдана промяната на датата на изтичане на срока на [СДЗ], дори същият да е бил издаден преди постановяването на това съдебно решение и срокът за обжалване на решението за издаване на сертификата вече да е изтекъл?
Длъжна ли е компетентната за издаване на сертификата служба за индустриална собственост на държава членка служебно да поправи датата на изтичане на срока на [СДЗ], така че тази дата да съответства на тълкуването на правото, възприето в решение от 6 октомври 2015 г., Seattle Genetics (C‑471/14, EU:C:2015:659)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/16: Merck Sharp, Съдебно решение от 7 декември 2017 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав) 7 декември 2017 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Индустриална и търговска собственост — Патентно право — Лекарствени продукти за хуманна употреба — Регламент (CE) № 469/2009 — Член 3, буква б) — Сертификат за допълнителна закрила — Условия за придобиване — Член 10, параграф 3 — Издаване на сертификат или отхвърляне на заявката за сертификат — Директива 2001/83/ЕО — Член 28, параграф 4 — Децентрализирана процедура“ По дело C‑567/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division, Patents Court (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение, патентен състав, Обединеното кралство) с акт от 4 октомври 2016 г., постъпил в Съда на 10 ноември 2016 г., в рамките на производство по дело Merck Sharp & Dohme Corporation срещу Comptroller General of Patents, Designs and Trade Marks, СЪДЪТ (седми състав), състоящ се от: C. Toader (докладчик), изпълняващ функцията на председател на състава, A. Prechal и E. Jarašiūnas, съдии, генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe, секретар: M. Ferreira, главен администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 септември 2017 г., като има предвид становищата, представени: – за Merck Sharp & Dohme Corporation, от K. Bacon, QC, T. Hinchliffe, QC, и S. Bennett, advocate, както и от L. Whiting, solicitor, – за чешкото правителство, от M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от A. Sipos и J. Samnadda, в качеството на представители, предвид решението, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-572/15: F. Hoffmann-La Roche, Съдебно решение от 5 октомври 2016 г.
Трябва ли член 21, параграф 2 от Регламент № 469/2009 […] да се тълкува в смисъл, че предвижда намаляване на срока на действие на [СДЗ], който е издаден в държава членка в съответствие с националното законодателство преди присъединяването на тази държава членка към Европейския съюз и чийто срок на действие за съответното активно вещество съобразно посоченото в самия сертификат би бил по-дълъг от 15 години, считано от издаването на първото [РПП] в Съюза на лекарствения продукт, състоящ се от или съдържащ въпросното активно вещество?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: съвместим ли е член 21, параграф 2 от Регламент № 469/2009 […] с правото на Съюза, и в частност с общите принципи на правото на Съюза относно защитата на придобитите права, със забраната за прилагане на правните актове с обратна сила и с [Хартата]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/15: Brás Messias/Португалия, Определение от 15 декември 2015 г.
Допустимо ли е лице, което е адвокат, да се представлява самостоятелно пред Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.