Патенти
Патенти
Дело C-422/15: Brás Messias/Португалия, Определение от 15 декември 2015 г.
Прилага ли се изискването за представителство от адвокат по член 19, трета алинея от Статута на Съда и в случаите, в които жалбоподателят сам е адвокат, имащ право да практикува пред национална юрисдикция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/14: Société des Produits Nestlé, Съдебно решение от 16 септември 2015 г.
За да се установи, че марката е придобила отличителен характер след използването ѝ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 2008/95, достатъчно ли е заявителят на марката да докаже, че към съответната дата съществена част от заинтересования кръг потребители разпознава марката и я свързва със стоките на заявителя в смисъл, че ако трябва да преценят кой предлага на пазара стоките, обозначени с тази марка, те биха посочили заявителя; или заявителят трябва да докаже, че съществена част от заинтересования кръг потребители се основава на марката (за разлика от други евентуално съществуващи марки) като обозначаваща произхода на стоките?
Когато формата включва три основни характеристики, една от които произтича от естеството на самите стоки, а другите две са нужни за постигане на технически резултат, член 3, параграф 1, буква д), подточка i) и/или подточка ii) от Директива 2008/95 представлява ли пречка за регистрацията на тази форма като марка?
Следва ли член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че представлява пречка за регистрацията на форми, които са нужни за постигане на технически резултат във връзка с начина, по който се произвеждат стоките, а не с начина, по който функционират стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/14: Iron & Smith, Съдебно решение от 3 септември 2015 г.
1) Може ли да бъде достатъчно за доказването на репутацията на марка на Общността съгласно член 4, параграф 3 от Директива 2008/95, посочената марка да има репутация в една държава членка, включително в случай че заявката за регистрация на национална марка, срещу която е направено възражение въз основа на тази репутация, е подадена в държава, различна от посочената държава членка?
2) Може ли в рамките на териториалните критерии, използвани при разглеждането на репутацията на марка на Общността, да се прилагат изведените в практиката на Съда принципи относно реалното използване на марката на Общността?
3) Ако притежателят на по-ранна марка на Общността докаже репутацията ѝ в държави, обхващащи съществена част от територията на Съюза, които са различни от държавата членка, в която е подадена заявката за регистрация на национална марка, може ли въпреки това от него да се изисква да представи и достатъчно доказателства по отношение на посочената държава членка?
4) При отрицателен отговор на предишния въпрос, може ли предвид особеностите на вътрешния пазар да се стигне до положение, при което интензивно използвана в съществена част от Европейския съюз марка да е непозната на съответните местни потребители и поради това спрямо тях да не е изпълнено другото необходимо условие за отказ на регистрация съгласно предвиденото в член 4, параграф 3 от Директивата, а именно да не е налице опасност от увреждане на репутацията или на отличителния характер или от несправедливо облагодетелстване от тях
Ако това е така, кои обстоятелства трябва да докаже притежателят на марката на Общността, за да бъде изпълнено посоченото условие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/14: TOP Logistics и др., Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Следва ли да се приеме, че когато подобни стоки впоследствие, при обстоятелствата по настоящото дело, са поставени в режим на отложено плащане на акциз, е извършен внос по смисъла на член 5, параграф 3, буква в) от Директива 89/104, доколкото става въпрос за „използване (на знака) в търговската дейност“, което притежателят на марката може да забрани съгласно член 5, параграф 1 от посочената директива?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се приеме, че при обстоятелствата по настоящото дело самото присъствие на такива стоки в държава членка (които в тази държава членка са поставени в режим на отложено плащане на акциз) не засяга или не може да засегне функциите на марката, поради което нейният притежател, позоваващ се на правата си върху тази национална марка в посочената държава членка, не може да се противопостави на присъствието на тези стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/14: Société des Produits Nestlé, Заключение от 11 юни 2015 г.
1) За да се установи, че марката е придобила отличителен характер след използването ѝ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директивата относно марките, достатъчно ли е заявителят на марката да докаже, че към съответната дата съществена част от заинтересования кръг потребители разпознава марката и я свързва със стоките на заявителя в смисъл, че ако трябва да преценят кой предлага на пазара стоките, обозначени с тази марка, те биха посочили заявителя; или заявителят трябва да докаже, че съществена част от заинтересования кръг потребители се основава на марката (за разлика от други марки, които също може да са представени) като обозначаваща произхода на стоките?
2) Когато формата включва три основни характеристики, една от които произтича от естеството на самите стоки, а другите две са нужни за постигане на технически резултат, член 3, параграф 1, [буква] д), подточка i) и/или ii) от Директивата [относно марките] представлява ли пречка за регистрацията на тази форма като марка?
3) Следва ли член 3, параграф 1, [буква] д), подточка ii) от Директивата [относно марките] да се тълкува в смисъл, че представлява пречка за регистрацията на форми, които са нужни за постигане на технически резултат във връзка с начина, по който се произвеждат стоките, а не с начина, по който функционират стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-146/13: Испания/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 5 май 2015 г.
Съвместим ли е обжалваният регламент с ценностите на правовата държава и гарантира ли ефективна съдебна защита при предоставянето на единна патентна закрила?
Съществува ли подходящо правно основание за приемането на обжалвания регламент съгласно член 118, първа алинея ДФЕС?
Дали обжалваният регламент е приет с цел, различна от преследваната от правомощието, и представлява ли злоупотреба с власт?
Допустимо ли е възлагането на изпълнителни правомощия на участващите държави членки и на специалния комитет към Административния съвет на Европейската патентна организация по отношение на определянето на таксите за поддържане и тяхното разпределение, без да се нарушава член 291, параграф 2 ДФЕС и принципите от решение Meroni?
Съвместимо ли е възлагането на административни задачи на Европейското патентно ведомство с принципите от решение Meroni?
Нарушени ли са принципите на автономия и еднакво прилагане на правото на Съюза поради връзката между обжалвания регламент и Споразумението относно Единния патентен съд и възможността държавите членки едностранно да определят приложимостта на регламента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/13: Испания/Съвет, Съдебно решение от 5 май 2015 г.
Съвместим ли е установеният с обжалвания регламент езиков режим за единния патент с принципа на недопускане на дискриминация, основана на езика?
Допустимо ли е възлагането на административни задачи на Европейското патентно ведомство по управление на компенсаторната схема и публикуване на преводи съгласно принципите, установени в решение Meroni/Върховен орган?
Разполага ли член 4 от обжалвания регламент с валидно правно основание по член 118, втора алинея ДФЕС?
Спазен ли е принципът на правна сигурност при приемането и съдържанието на обжалвания регламент?
Нарушава ли член 7 от обжалвания регламент принципа на автономия на правото на Съюза чрез обвързване на прилагането му с влизането в сила на международно споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/14: Iron & Smith, Заключение от 24 март 2015 г.
1) Може ли да бъде достатъчно за доказването на репутацията на марка на Общността съгласно член 4, параграф 3 от [Директивата] […], посочената марка да има репутация в една държава членка, включително в случай че заявката за регистрация на национална марка, срещу която е направено възражение въз основа на тази репутация, е подадена в държава, различна от посочената държава членка?
2) Може ли в рамките на териториалните критерии, използвани при разглеждането на репутацията на марка на Общността, да се прилагат изведените в практиката на [Съда] принципи относно реалното използване на марката на Общността?
3) Ако притежателят на по-ранна марка на Общността докаже репутацията ѝ в държави, обхващащи съществена част от територията на Европейския съюз, които са различни от държавата членка, в която е подадена заявката за регистрация на национална марка, може ли въпреки това от него да се изисква да представи и достатъчно доказателства по отношение на посочената държава членка?
4) При отрицателен отговор на [въпрос 3], може ли предвид особеностите на вътрешния пазар да се стигне до положение, при което интензивно използвана в съществена част от Европейския съюз марка да е непозната на съответните местни потребители и поради това спрямо тях да не е изпълнено другото необходимо условие за отказ на регистрация съгласно предвиденото в член 4, параграф 3 от Директивата, а именно да не е налице опасност от увреждане на репутацията или на отличителния характер или от несправедливо облагодетелстване от тях
Ако това е така, кои обстоятелства трябва да докаже притежателят на марката на Общността, за да бъде изпълнено посоченото условие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-577/13: Actavis Group PTC и Actavis UK, Съдебно решение от 12 март 2015 г.
Трябва ли член 3, букви а) и в) от Регламент № 469/2009 да се тълкува в смисъл, че когато в основен патент е посочена претенция за продукт, съдържащ една активна съставка, за която патентопритежателят вече е получил сертификат за допълнителна закрила, както и последваща претенция за продукт, съдържащ комбинация от тази активна съставка и друго вещество, тази разпоредба не допуска на патентопритежателя да бъде издаден втори сертификат за допълнителна закрила на посочената комбинация
Ако отговорът е отрицателен, как следва да се определи срокът на действие на сертификата за допълнителна закрила на комбинацията по смисъла на член 13, параграф 1 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-146/13: Испания/Парламент и Съвет, Заключение от 18 ноември 2014 г.
Неспазване на ценностите на правовата държава, посочени в член 2 ДЕС
Липса на правно основание за приемане на обжалвания регламент
Злоупотреба с власт при приемането на обжалвания регламент
Нарушение на член 291, параграф 2 ДФЕС и на принципите, установени в решение Meroni/Върховен орган, относно предоставянето на правомощия на участващите държави членки (четвърто основание)
Нарушение на принципите, установени в решение Meroni/Върховен орган, относно възлагането на административни задачи на Европейското патентно ведомство (пето основание)
Нарушение на принципите на автономия и еднакво прилагане на правото на Съюза поради връзката между обжалвания регламент и Споразумението относно Единния патентен съд (шесто основание)
Нарушение на принципите на автономия и еднакво прилагане на правото на Съюза поради възможността държавите членки едностранно да решават приложимостта на регламента (седмо основание)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.