Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-437/15: EUIPO/Deluxe Entertainment Services Group, Съдебно решение от 17 май 2017 г.
Допустимо ли е органът по марките да изложи общи мотиви за отказ на регистрация по отношение на всички стоки и услуги, когато те не образуват хомогенна категория, но притежават обща характеристика, релевантна за анализа на абсолютното основание за отказ?
Правилно ли е тълкувано изискването за мотивиране на решението по член 75 от Регламент № 207/2009 във връзка с член 7, параграф 1, буква б) и член 7, параграф 2 от същия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-315/15: Pešková и Peška, Съдебно решение от 4 май 2017 г.
1) Как следва да се квалифицира сблъсък на самолет с птица — като „събитие“ по смисъла на точка 22 от решение от 22 декември 2008 г.Wallentin-Hermann (C‑549/07, EU:C:2008:771) или като „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображение 14 от Регламент № 261/2004, или [такъв сблъсък] не може да се квалифицира с нито едно от тези понятия?
2) Ако сблъсъкът между самолет и птица представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображение 14 от [Регламент № 261/2004], могат ли превантивни контролни механизми, установени по-специално около летищата (например за отблъскване на птици чрез звукови средства, сътрудничество с орнитолози, отстраняване на местата, където птиците обикновено се събират или летят, отблъскването им чрез светлинни средства и др.), да се считат за необходими мерки, които въздушният превозвач трябва да предприеме с цел предотвратяване на подобен сблъсък
Какво в настоящия случай представлява „събитие“ по смисъла на точка 22 от решениe [от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann (C‑549/07, EU:C:2008:771)]?
3) Ако сблъсък на самолет с птица представлява „събитие“ по смисъла на точка 22 от [решениe от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann (C‑549/07, EU:C:2008:771)], може ли да се приеме, че такъв сблъсък е „събитие“ и по смисъла на съображение 14 от [Регламент № 261/2004], и може ли в такъв случай поредицата от технически и административни мерки, които даден въздушен превозвач трябва да предприеме вследствие на сблъсък на самолет с птица, независимо че той не е довел до повреда на самолета, да се считат за „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображение 14 от [Регламент № 261/2004]?
4) Ако поредицата от технически и административни мерки, предприети вследствие на сблъсък на самолет с птица, независимо че той не е довел до повреда на самолета, представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображение 14 от [Регламент № 261/2004], може ли да се изисква като необходима мярка при планирането на полети въздушният превозвач да взема предвид евентуалната необходимост от предприемане на такива технически и административни мерки вследствие на сблъсък на самолета с птица и да предвижда това обстоятелство в разписанието на полета?
5) Как трябва да се прецени задължението на въздушния превозвач да плати обезщетение, предвидено в член 7 от [Регламент № 261/2004], в случаите, в които закъснението е причинено не само от административни и технически мерки, предприети вследствие на сблъсък на самолет с птица, независимо че той не е довел до повреда на самолета, но в значителна степен и от отстраняване на технически проблем, който не е свързан с този сблъсък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-339/15: Vanderborght, Съдебно решение от 4 май 2017 г.
Следва ли Директива 2005/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което защитава общественото здраве и достойнството на зъболекарската професия, от една страна, като забранява по общ и абсолютен начин рекламирането под каквато и да е форма на услугите в областта на грижите за устната кухина и денталната медицина и от друга страна, като установява определени изисквания за дискретност, на които трябва да отговарят табелите пред кабинети по дентална медицина?
Следва ли Директива 2000/31/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което забранява по общ и абсолютен начин рекламирането под всякаква форма на услугите в областта на грижите за устната кухина и денталната медицина, тъй като същото забранява всякаква форма на търговски съобщения по електронен път, включително посредством уебсайт, създаден от зъболекар?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което забранява по общ и абсолютен начин каквато и да било реклама, свързана с предоставяне на грижи за устната кухина и на услуги в областта на денталната медицина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-535/15: Pinckernelle, Съдебно решение от 27 април 2017 г.
Следва ли член 5 от Регламента [REACH] да се тълкува в смисъл, че в съответствие с разпоредбите на членове 6, 7, 21 и 23 от този регламент от територията на Съюза могат да се изнасят вещества само тогава, когато те са били регистрирани, доколкото това е било необходимо, съгласно съответните разпоредби на дял II от Регламента REACH?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-559/15: Onix Asigurări, Съдебно решение от 27 април 2017 г.
Следва ли Директива 92/49/ЕИО, и по-специално член 40, параграф 6 от нея, да се тълкува в смисъл, че допуска надзорният орган на държава членка, приемаща застрахователен оператор по силата на свободното предоставяне на услуги, при наличие на неотложност и с цел защита на интересите на застрахованите лица и на лицата, имащи право на застрахователни престации, да приеме забранителни мерки — и по-конкретно забрана за сключване на нови договори на територията на приемащата държава на основание констатирана при условията на свободна преценка първоначална или настъпила впоследствие липса на субективно изискване, предвидено за издаване на разрешително за упражняване на застрахователна дейност, и по-специално изискването за репутация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-249/16: Kareda, Заключение от 26 април 2017 г.
1) Трябва ли член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че правото на длъжник по (съвместен) договор за банков кредит, който е погасявал вноските по кредита сам, да предяви иск за възстановяване (компенсация/регресен иск) срещу другия длъжник по този договор за кредит, представлява производно (вторично) право, произтичащо от договора за кредит?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Следва ли мястото на предявяване на иска за възстановяване (компенсация/регресен иск) на длъжник срещу другия длъжник по съвместен договор за кредит да се определи:
а) по член 7, точка 1, буква б), второ тире от този регламент („Предоставяне на услуги“) или
б) по член 7, точка 1, буква а) във връзка с буква в) от Регламента съгласно lex causae?
3) При утвърдителен отговор на втори въпрос, буква а):
Отпускането на кредита от страна на банката ли е специфичната престация по договора за кредит и определя ли се следователно мястото на изпълнение на тази услуга съгласно член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 според седалището на банката, ако отпускането на кредита е осъществено изключително на това място?
4) При утвърдителен отговор на втори въпрос, буква б):
Кой момент е релевантен за определянето на мястото на изпълнение по отношение на нарушеното договорно задължение по член 7, точка 1, буква а) от този регламент:
а) моментът, към който двамата длъжници са взели кредита (март 2007 г.), или
б) съответният момент, в който длъжникът по кредита, който има право на регресен иск, е извършил плащанията към банката, от които извежда правото си на регресен иск (от юни 2012 г. до юни 2014 г.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-596/15: Bionorica/Комисия, Заключение от 25 април 2017 г.
Нарушение на член 265 ДФЕС, изразяващо се в неправилното приемане, че Комисията се е произнесла по искането на жалбоподателите
Липса на правен интерес на жалбоподателите да предявят иск за установяване на неправомерно бездействие
Липса на пряко засягане на Diapharm от страна на Комисията (отнася се само за Diapharm)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/17: Ahmed, Определение от 5 април 2017 г.
Приложими ли са сроковете и разпоредбите на Регламент (ЕС) № 604/2013 относно обратно приемане спрямо гражданин на трета държава, който е получил субсидиарна закрила в една държава членка и след това подава молба за международна закрила в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.