Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-482/14: Комисия/Германия, Съдебно решение от 28 юни 2017 г.
Позволява ли член 6, параграф 1 от Директива 91/440/ЕИО прехвърлянето на публични средства, предоставени за експлоатация на железопътната инфраструктура, към железопътни транспортни услуги чрез споразумения за трансфер на печалби?
Позволяват ли правилата за водене на счетоводната отчетност на дъщерните дружества на DB AG, които управляват железопътна инфраструктура, ефективен контрол за спазване на забраната за прехвърляне на публични средства, отпуснати за инфраструктура, към транспортни услуги?
Съвместимо ли е с член 7, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО използването на таксите за ползване на железопътната инфраструктура за цели, различни от финансирането на дейностите на управителя на инфраструктурата, чрез споразумения за трансфер на печалби?
Изискват ли член 9, параграф 4 от Директива 91/440/ЕИО и член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 във връзка с точка 5 от приложението към него отделно отразяване за всеки договор на публичните средства, изплатени за дейности по извършване на пътнически транспортни услуги в рамките на задачи за обществена услуга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-262/16: Shields & Sons Partnership, Заключение от 28 юни 2017 г.
1) По отношение на общия режим на единна данъчна ставка за земеделски производители, установен в дял XII, глава 2 от Директива [2006/112], следва ли член 296, параграф 2 [от тази директива] да се тълкува в смисъл, че предвижда изчерпателно случаите, в които държава членка може да изключи земеделски производител от общия режим на единна ставка за земеделски производители
По-специално:
1.1) Само съгласно член 296, параграф 2 [от Директива 2006/112] ли може държава членка да изключи земеделски производители от общия режим на единна данъчна ставка за земеделски производители?
1.2) Може ли държава членка да изключи земеделски производител от общия режим на единна данъчна ставка за земеделски производители и на основание член 299 [от посочената директива]?
1.3) Дава ли принципът на данъчен неутралитет право на държава членка да изключи земеделски производител от общия режим на единна данъчна ставка за земеделски производители?
1.4) Има ли държава членка право да изключва земеделски производители от общия режим на единна данъчна ставка за земеделски производители на други основания?
2) Как следва да се тълкува изразът „категории земеделски производители“ в член 296, параграф 2 от Директива [2006/112]
По-специално:
2.1) Трябва ли съответната категория земеделски производители да се определи въз основа на обективни критерии?
2.2) Възможно ли е съответна категория земеделски производители да бъде определена въз основа на икономически съображения?
2.3) Доколко точно се изисква да бъде определена категорията земеделски производители, която държавата членка предвижда да изключи?
2.4) Дава ли този израз право на държавата членка да разглежда като релевантна категория „земеделски производители, за които е установено, че възстановяват значително по-големи суми като участници в режима на единна данъчна ставка, отколкото биха възстановили, ако бяха регистрирани по общия режим на ДДС“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-249/16: Kareda, Съдебно решение от 15 юни 2017 г.
Трябва ли член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че правото на длъжник по (съвместен) договор за банков кредит, който е погасявал вноските по кредита сам, да предяви иск за възстановяване (компенсация/регресен иск) срещу другия длъжник по този договор за кредит, представлява производно (вторично) право, произтичащо от договора за кредит?
Следва ли мястото на предявяване на иска за възстановяване (компенсация/регресен иск) на длъжник срещу другия длъжник по съвместен договор за кредит да се определи по член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 („Предоставяне на услуги“), или по член 7, точка 1, буква а) във връзка с буква в) от Регламент № 1215/2012 съгласно lex causae?
Отпускането на кредита от страна на банката ли е специфичната престация по договора за кредит и определя ли се следователно мястото на изпълнение на тази услуга съгласно член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 според седалището на банката, ако отпускането на кредита е осъществено изключително на това място?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-296/15: Medisanus, Съдебно решение от 8 юни 2017 г.
Следва ли Директива 2004/18, и по-специално член 23, параграфи 2 и 8 и член 2 от нея, във връзка с:
— Директива 2001/83, по-специално с член 83 от нея,
— Директива 2002/98, по-специално с член 4, параграф 2 от нея, и
— Договора за функционирането на ЕС, по-специално с член 18 от същия,
да се тълкуват в смисъл, че не допускат изискване за лекарствени продукти, получени от „словенска плазма“, произведени по промишлен метод (изискване, основаващо се на националното законодателство)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/16: Malta Dental Technologists Association и Reynaud, Заключение от 1 юни 2017 г.
1) Несъвместимо ли е с принципите и правните норми, уреждащи създаването на единния пазар, и по-специално с тези в членове 49 ДФЕС, 52 ДФЕС и 56 ДФЕС, малтийските здравни власти да забраняват или да отказват да признаят професията „[КЗ]“, при положение че въпреки липсата на дискриминация в закона лица от други държави членки, които са подали заявление в този смисъл, на практика са лишени от възможността да се установят в Малта с цел упражняване на професията си, въпреки че не съществува опасност за общественото здраве?
2) Приложима ли е Директива [2005/36] по отношение на [КЗ], като се има предвид, че ако дадена протеза се окаже некачествена, единствено би могло да се наложи коригиране или смяна на некачествения стоматологичен апарат, без никакъв риск за пациента?
3) Може ли наложената от малтийските здравни власти забрана, която се оспорва по настоящото дело, да послужи за постигане на целта за осигуряване на високо равнище на защита на общественото здраве, при положение че всяка некачествена протеза може да бъде сменена без никакъв риск за пациента?
4) Представлява ли нарушение на принципа на пропорционалност начинът, по който [малтийските здравни власти] тълкува[т] и прилага[т] Директива [2005/36] по отношение на [КЗ], които подават пред тях заявления за признаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-99/16: Lahorgue, Съдебно решение от 18 май 2017 г.
Представлява ли ограничение на свободата на предоставяне на услуги по смисъла на член 4 от Директива 77/249 отказът на компетентните органи на държава членка да издадат устройство RPVA на адвокат, който е надлежно вписан в адвокатска колегия на друга държава членка, единствено по съображението, че този адвокат не е вписан в адвокатска колегия на първата държава членка, където желае да упражнява професията си в рамките на свободното предоставяне на услуги, след като този отказ е дискриминационна мярка, която би могла да попречи на упражняването на професията в рамките на свободното предоставяне на услуги в случаите, когато законът не изисква сътрудничество с друг адвокат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/16: MMA IARD, Заключение от 18 май 2017 г.
1. Трябва ли искът на местен работодател за обезщетение за понесените от него вреди вследствие на продължаващото изплащане на трудовото възнаграждение на негов работник или служител с местоживеене на територията на страната да се разглежда като иск „във връзка със застраховане“ по смисъла на член 8 от Регламент (ЕО) № 44/2001, когато а) работникът или служителят е ранен при пътнотранспортно произшествие в държава членка (Италия), б) искът е предявен срещу установен в друга държава членка (Франция) застраховател на гражданската отговорност за превозното средство на причинителя на вредата и в) работодателят като субект на публичното право притежава собствена правосубектност
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: Трябва ли член 9, параграф 1, буква б) във връзка с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че работодателят, който продължава да изплаща трудовото възнаграждение, може в качеството на „увредено лице“ да предяви иск срещу застраховател на гражданската отговорност за превозното средство на причинителя на вредата пред съда по своето седалище, доколкото такъв пряк иск е допустим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-217/16: Dimos Zagoriou, Заключение от 17 май 2017 г.
1) Какво е естеството на актовете на Европейската комисия, приети при упражняване на правомощията ѝ съгласно Регламенти № 2052/88, № 4253/88 и № 4256/88, и по-точно са ли тези актове на Комисията публичноправни актове, които във всички случаи пораждат административни по същество спорове, по-специално когато предмет на запор върху вземане срещу трето лице, наложен от Европейската комисия, е частно вземане, а първоначалната молба, за чието удовлетворяване е образувано изпълнително производство, произтича от публичноправно правоотношение, възникнало от горепосочените актове на Европейската комисия, или са частноправни актове, които пораждат частноправни спорове?
2) Като се вземе предвид, че според член 299 ДФЕС принудителното изпълнение на актове на Европейската комисия, които налагат парично задължение на лица, различни от държавите членки, се урежда от действащите гражданскопроцесуални норми в държавата членка, на чиято територия се осъществява принудителното изпълнение, и като се вземе предвид, че според същата разпоредба контролът относно правомерността на изпълнителните мерки е от компетентността на националните съдилища, как се определя компетентността на националните съдилища по отношение на спорове, възникнали във връзка с това изпълнение, когато съгласно националната правна уредба посочените спорове са административни по същество спорове, т.е. когато правоотношението в основата на спора е публичноправно?
3) В случай на принудително изпълнение на актове на Европейската комисия, приети в изпълнение на Регламенти № 2052/88, № 4253/88 и № 4256/88, с които се налагат парични задължения на лице, различно от държавите членки, въз основа на националното право ли трябва да се преценява пасивната легитимация на задълженото лице или въз основа на правото на Съюза?
4) Когато лицето, което има парично задължение, произтичащо от акт на Европейската комисия, приет в изпълнение на Регламенти № 2052/88, № 4253/88 и № 4258/88, е общинско дружество, което впоследствие е престанало да съществува, носи ли общината, на която принадлежи това дружество, отговорност за изпълнение на това парично задължение спрямо Европейската комисия, на основание на посочените по-горе регламенти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.