Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-547/16: Gasorba и др., Заключение от 14 септември 2017 г.
1) Съгласно член 16 от регламент № 1/2003 представлява ли Решение на Комисията от 12 април 2006 година относно производство за прилагане на член 81 ЕО (преписка COMP/B-1/38.348 — Repsol CPP) пречка за това националният съд да обяви споразуменията, които попадат в приложното поле на това решение, за нищожни с оглед на срока на изключителното снабдяване, макар че те могат да бъдат обявени за нищожни и на друго основание, например поради налагане от доставчика на купувача (или дистрибутора) на минимална продажна цена за потребителите?
2) В такъв случай може ли да се счита, че дългосрочните договори, за които се отнася решението относно ангажиментите, се ползват от индивидуално освобождаване по член 101, параграф 3 ДФЕС на основание на посоченото решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-419/16: Simma Federspiel, Заключение от 13 септември 2017 г.
1) Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) от [Директива 75/363], изменена с [Директива 82/76], и приложението към нея да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба като приложимата в главното производство, която обуславя изплащането на възнаграждението за лекари специализанти от представянето на декларация за поемане на задължение от лекаря, получател на възнаграждението, да работи най-малко 5 години в системата на общественото здравеопазване на [провинцията] в рамките на период от 10 години след датата на придобиване на специалност, и която в случай на пълно неизпълнение на това задължение изрично разрешава на [провинцията] — образувание, което финансира възнаграждението — да получи обратно сума в размер до 70 % от предоставените средства ведно със законните лихви, начислявани от момента, в който администрацията е изплатила отделните вноски?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: допуска ли принципът на свободно движение на работници, установен с член 45 ДФЕС, национална правна разпоредба като приложимата в главното производство, която обуславя изплащането на възнаграждението за лекари специализанти от представянето на декларация за поемане на задължение от лекаря, получател на възнаграждението, да работи най-малко 5 години в системата на общественото здравеопазване на [провинцията] в рамките на период от 10 години след датата на придобиване на специалност и която в случай на пълно неизпълнение на това задължение изрично разрешава на [провинцията] — образувание, което финансира възнаграждението — да получи обратно сума в размер до 70 % от предоставените средства ведно със законните лихви, начислявани от момента, в който администрацията е изплатила отделните вноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/16: Fidenato и др., Съдебно решение от 13 септември 2017 г.
Длъжна ли е Европейската комисия съгласно член 34 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 във връзка с член 53 от Регламент (ЕО) № 178/2002 да приема спешни мерки по смисъла на последния член, когато държава членка я уведоми официално, в съответствие с член 54, параграф 1 от последния регламент, за необходимостта от предприемане на такива мерки, при положение че не е очевидно, че продукт, разрешен или в съответствие с Регламент № 1829/2003, може да представлява сериозен риск за здравето на хората, здравето на животните или околната среда?
Може ли държава членка, след като официално е уведомила Европейската комисия за необходимостта от предприемане на спешни мерки и когато последната не е предприела действия в съответствие с член 53 от Регламент № 178/2002, от една страна, да предприеме такива мерки на национално равнище, и от друга страна, да ги запази или продължи, докато Комисията не приеме на основание член 54, параграф 2 от последния регламент решение, с което налага тяхното продължаване, изменение или отмяна?
Позволява ли член 34 от Регламент № 1829/2003 във връзка с принципа на предпазните мерки, обявен в член 7 от Регламент № 178/2002, на държавите членки да приемат, съгласно член 54 от Регламент № 178/2002, временни защитни мерки само въз основата на този принцип, без да са спазени материалноправните условия, предвидени в член 34 от Регламент № 1829/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-60/16: Khir Amayry, Съдебно решение от 13 септември 2017 г.
В случай че търсещо [международна закрила] лице не е задържано към момента, в който компетентната държава членка се съгласява да поеме отговорността за него, но бъде задържано в по-късен момент — тъй като едва тогава се преценява, че е налице значителен риск лицето да се укрие — може ли шестседмичният срок по член 28, параграф 3 от Регламент [„Дъблин III“] да се изчислява от деня, в който лицето е задържано, или следва да се изчислява от друг момент и ако последното е вярното — откога?
Когато търсещо [международна закрила] лице не е задържано към момента, в който компетентната държава членка се съгласява да поеме отговорността за него, допуска ли член 28 от Регламент [„Дъблин III“] прилагането на национална правна уредба, която предвижда в Швеция, че чужденец не може да бъде задържан преди извършването на [прехвърляне] за повече от два месеца, ако няма сериозни основания за по-продължителното му задържане, а ако са налице такива сериозни основания, чужденецът може да бъде задържан за не повече от три месеца или, ако е вероятно [прехвърлянето] да отнеме повече време поради липса на съдействие от страна на чужденеца или е нужно време за получаване на необходимите документи — за не повече от дванадесет месеца?
Ако процедурата за прехвърляне е възобновена след отпадане на суспензивното действие на жалба или искане за преразглеждане (вж. член 27, параграф 3 от Регламент [„Дъблин III“]), започва ли да тече нов шестседмичен срок за изпълнение на прехвърлянето, или следва да се приспадне броят на дните, през които лицето е било задържано, след като компетентната държава членка се е съгласила да поеме отговорността за него или да го приеме обратно?
От значение ли е дали самото търсещо [международна закрила] лице, което обжалва решението за прехвърляне, не е поискало спиране на изпълнението на решението за прехвърляне до произнасянето по жалбата (вж. член 27, параграф 3, буква в) и параграф 4 от Регламент [„Дъблин III“])?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-298/16: Ispas, Заключение от 7 септември 2017 г.
Съвместима ли е с принципа на зачитане на правото на защита административна практика за приемане на решения, при която се създават задължения в тежест на частноправен субект, без да му се позволява достъп до цялата информация и всички документи, които публичният орган е взел предвид при приемането на това решение — информацията и документите, съдържащи се в изготвена от този орган административна преписка, която не е обществено достъпна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-305/16: Avon Cosmetics, Заключение от 7 септември 2017 г.
1. Може ли да се приеме, че когато директен продавач продава стоки (наричани по-нататък „помощни материали за продажбите“) на нерегистрирани дистрибутори или нерегистриран дистрибутор купува от трети лица стоки и услуги (наричани по-нататък „стоките и услугите на трето лице“) — които и в двата случая нерегистрираните дистрибутори използват за подпомагане на икономическата си дейност, състояща се в продажбата на други стоки, които също са закупени от директния продавач и са предмет на административни договорености, установени в съответствие с дерогация, последно предоставена с Решение на Съвета от 24 май 1989 г. (89/534/ЕИО) (наричана по-нататък „дерогацията“) — релевантните разрешения, разпоредби за прилагане и/или административни мерки нарушават съответни разпоредби и/или принципи на правото на Европейския съюз, доколкото задължават директния продавач да осчетоводи данъка по извършените доставки въз основа на цената, на която нерегистрираните дистрибутори продават другите стоки, без да може да се намали ДДС, платен от нерегистрирания дистрибутор за помощните материали за продажбите и/или стоките и услугите на трето лице?
2. Когато е поискало дерогация от Съвета, длъжно ли е било Обединеното кралство да уведоми Комисията, че нерегистрираните дистрибутори плащат ДДС за покупката на помощни материали за продажбите и/или стоките и услугите на трето лице, които използват за икономическата си дейност, и че при прилагането на дерогацията следва съответно да се отчете този неподлежащ на възстановяване данък по получени доставки или надвнесен данък по извършени доставки?
3. При утвърдителен отговор на въпрос 1 и/или въпрос 2 по-горе:
а) Възможно ли е и трябва ли някои от релевантните разрешения, разпоредби за прилагане или административни мерки да се тълкуват по начин, който отчита i) неподлежащия на приспадане ДДС, дължим от нерегистрираните дистрибутори за помощните материали за продажбите или за стоките и услугите на трето лице, които тези дистрибутори използват за икономическата си дейност; или ii) ДДС, чийто размер надвишава избегнатия данък, събиран от Her Majesty’s Revenue & Customs; или iii) потенциална нелоялна конкуренция, която възниква между директните продавачи, техните нерегистрирани дистрибутори и дружествата, които извършват непреки продажби.
б) Може ли да се приеме, че:
i) разрешената на Обединеното кралство дерогация от член 11, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива е незаконосъобразна,
ii) заедно с дерогацията от член 11, А, параграф 1, буква а) е необходима дерогация от член 17 от Шеста директива. Ако това е така, може ли да се счита, че Обединеното кралство е действало незаконосъобразно, като не е поискало от Комисията или Съвета разрешаване на дерогация от член 17,
iii) Обединеното кралство действа незаконосъобразно, като не прилага ДДС по такъв начин, че да позволява на директните продавачи да поискат данъчен кредит по отношение на платения от нерегистрираните дистрибутори ДДС върху помощните материали за продажбите или върху стоките и услугите на трето лице, използвани от тях за икономическата им дейност,
iv) поради това всички или част от релевантните разрешения, разпоредби за прилагане или административни мерки са невалидни и/или незаконосъобразни.
в) Представлява ли подходящо правно средство за защита, ако Съдът на Европейския съюз или националната юрисдикция:
i) разпореди, че държавата членка следва да приложи дерогацията във вътрешното си право, като предвиди подходяща корекция за а) неподлежащия на приспадане ДДС, дължим от нерегистрираните дистрибутори за помощните материали за продажбите или за стоките и услугите на трето лице, които тези дистрибутори използват за икономическата си дейност; или б) ДДС, чийто размер надвишава избегнатия данък, събиран от Her Majesty’s Revenue & Customs; или в) потенциалната нелоялна конкуренция, която възниква между директните продавачи, техните нерегистрирани посредници и дружества, които извършват непреки продажби; или
ii) обяви, че разрешаването на дерогацията, а следователно и самата дерогация, са невалидни; или
iii) обяви, че националното законодателство е невалидно; или
iv) обяви, че указанието е невалидно; или
v) обяви, че Обединеното кралство следва да поиска разрешение за допълнителна дерогация, за да предвиди подходяща корекция за а) неподлежащия на приспадане ДДС, дължим от нерегистрираните дистрибутори за помощните материали за продажбите или за стоките и услугите на трето лице, които тези дистрибутори използват за икономическата си дейност; или б) ДДС, чийто размер надвишава избегнатия данък, събиран от Her Majesty’s Revenue & Customs; или в) потенциалната нелоялна конкуренция, която възниква между директните продавачи, техните нерегистрирани дистрибутори и дружества, които извършват непреки продажби.
4. Трябва ли съгласно член 27 от Шеста директива (член 395 от Основна директива ДДС) „непла[теният] или изб[егнат] данъ[к]“ да се измерва като нетна загуба на данъчни приходи (при отчитане както на платения данък по извършени доставки, така и на подлежащия на възстановяване данък по получени доставки по схемата, която води до неплащане или избягване на данъка) или като брутна загуба на данъчни приходи (при отчитане само на данъка по извършени доставки по схемата, която води до неплащане или избягване на данъка) за държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-265/16: VCAST, Заключение от 7 септември 2017 г.
1) Съвместима ли е с общностното право — по-специално с член 5, параграф 2, буква б) от [Директива 2001/29] (както и с [Директива 2000/31] и с учредителния договор), национална правна уредба, която не допуска търговец да предоставя на частноправни субекти услуги, представляващи видеозапис от разстояние на копия за лично ползване на произведения, защитени с авторското право, чрез т.нар. cloud computing, като активно участва при копирането, без разрешението на притежателя на правата?
2) Съвместима ли е с общностното право — по-специално с член 5, параграф 2, буква б) от [Директива 2001/29] (както и с [Директива 2000/31] и с учредителния договор), национална правна уредба, която допуска търговец да предоставя на частноправни субекти услуги, представляващи видеозапис от разстояние на копия за лично ползване на произведения, защитени с авторското право, чрез т.нар. cloud computing, като активно участва при копирането, отново без разрешението на притежателя на правата, срещу заплащане на фиксирано обезщетение в полза на последния, което по същество означава, че за него се прилага задължителен лицензионен режим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.