Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-496/16: Aranyosi, Определение от 15 ноември 2017 г.
Изисква ли се наличието на валидна европейска заповед за арест за допустимост на преюдициално запитване относно тълкуването на Рамково решение 2002/584/ПВР?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-496/16: Aranyosi, Определение от 15 ноември 2017 г.
Компетен ли е Съдът да отговаря на преюдициални въпроси, които са станали хипотетични поради отмяна на европейската заповед за арест от издаващия съдебен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-498/16: Schrems, Заключение от 14 ноември 2017 г.
1) Трябва ли член 15 от [Регламент № 44/2001] да се тълкува в смисъл, че „потребител“ по смисъла на тази разпоредба губи това качество, когато след сравнително дълго ползване на личен профил във Facebook във връзка с реализирането на правата си това лице публикува книги, чете лекции, в някои случаи и срещу заплащане, управлява интернет сайтове, събира дарения за реализирането на правата и многобройни потребители му прехвърлят правата си срещу уверението, че той ще сподели с тях евентуално спечеленото, след приспадане на процесуалните разноски?
2) Трябва ли член 16 от [Регламент № 44/2001] да се тълкува в смисъл, че потребител в дадена държава членка може едновременно със собствените си права, произтичащи от потребителска сделка, да предяви в съда по местоживеенето на ищеца и права със същата цел на други потребители с местоживеене:
а) в същата държава членка,
б) в друга държава членка, или
в) в трета страна,
ако правата на тези лица, произтичащи от потребителски сделки със същия ответник в същия правен контекст, са му прехвърлени и ако сделката по прехвърляне не попада в обхвата на професионална или търговска дейност на ищеца, а служи за общото реализиране на правата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-217/16: Dimos Zagoriou, Съдебно решение от 9 ноември 2017 г.
1) Какво е естеството на актовете на [Комисията], приети при упражняване на правомощията ѝ съгласно регламенти № 2052/88, № 4253/88 и № 4256/88, и по-точно са ли тези актове на Комисията публичноправни актове, които във всички случаи пораждат административни по същество спорове, по-специално когато предмет на запор върху вземане срещу трето лице, наложен от [Комисията], е частно вземане, а първоначалната молба, за чието удовлетворяване е образувано изпълнително производство, произтича от публичноправно правоотношение, възникнало от горепосочените актове на [Комисията], или са частноправни актове, които пораждат частноправни спорове?
2) Като се вземе предвид, че според член 299 ДФЕС принудителното изпълнение на актове на Европейската комисия, които налагат парично задължение на лица, различни от държавите членки, се урежда от действащите гражданскопроцесуални норми в държавата членка, на чиято територия се осъществява принудителното изпълнение, и като се вземе предвид, че според същата разпоредба контролът относно правомерността на изпълнителните мерки е от компетентността на националните съдилища, как се определя компетентността на националните съдилища по отношение на спорове, възникнали във връзка с това изпълнение, когато съгласно националната правна уредба посочените спорове са административни по същество спорове, т.е. когато правоотношението в основата на спора е публичноправно?
3) В случай на принудително изпълнение на актове на [Комисията], приети в изпълнение на регламенти № 2052/88, № 4253/88 и № 4256/88, с които се налагат парични задължения на лице, различно от държавите членки, въз основа на националното право ли трябва да се преценява пасивната легитимация на задълженото лице, или въз основа на правото на Съюза?
4) Когато лицето, което има парично задължение, произтичащо от акт на [Комисията], приет в изпълнение на регламенти № 2052/88, № 4253/88 и № 4258/88, е общинско дружество, което впоследствие е престанало да съществува, носи ли общината, на която принадлежи това дружество, отговорност за изпълнението на това парично задължение спрямо [Комисията] на основание на посочените по-горе регламенти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-298/16: Ispas, Съдебно решение от 9 ноември 2017 г.
Изисква ли принципът на зачитане на правото на защита административна практика за приемане на решения, с които се установяват задължения в тежест на частноправен субект, без да му се позволява достъп до цялата информация и до всички документи, които публичният орган е взел предвид за приемането на това решение — информация и документи, съдържащи се в изготвената от този орган административна преписка, до която няма публичен достъп?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-356/16: Wamo и Van Mol, Определение от 26 октомври 2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 26 октомври 2017 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Директива 2005/29/ЕО — Нелоялни търговски практики — Национално законодателство, което забранява рекламата, отнасяща се до естетичните хирургични интервенции или до нехирургичната естетична медицина“ По дело C‑356/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Nederlandstalige rechtbank van eerste aanleg te Brussel, strafzaken (Първоинстанционен съд за нидерландскоговорящата част — Брюксел, наказателна колегия, Белгия) с акт от 26 май 2016 г., постъпил в Съда на 27 юни 2016 г., в рамките на производство по наказателно дело срещу Wamo BVBA, Luc Cecile Jozef Van Mol, СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: L. Bay Larsen (докладчик), председател на състав, J. Malenovský, M. Safjan, D. Šváby и M. Vilaras, съдии, генерален адвокат: Y. Bot, секретар: A. Calot Escobar, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 99 от Процедурния правилник на Съда, постанови настоящото Определение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-262/16: Shields & Sons Partnership, Съдебно решение от 12 октомври 2017 г.
Следва ли член 296, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвижда изчерпателно случаите, в които държава членка може да изключи земеделски производител от режима на единна данъчна ставка за земеделски производители, или член 299 от тази директива, принципът на данъчен неутралитет или други мотиви могат да обосноват такова изключване?
Следва ли член 296, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че земеделските производители, за които е установено, че възстановяват значително по-голяма сума като участници в общия режим на единна данъчна ставка, отколкото биха възстановили, ако бяха регистрирани по общия режим или по опростения режим на ДДС, могат да представляват категория земеделски производители по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-473/16: F, Заключение от 5 октомври 2017 г.
1) Трябва ли член 4 от Директива 2004/83/ЕО във връзка с член 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз [(наричана по-нататък „Хартата“)] да се тълкува в смисъл, че допуска за търсещи закрила лица, принадлежащи към общността на [лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните или интерсексуалните лица (наричани по-нататък „ЛГБТИ“)], да се изисква и преценява експертното заключение на експерт-психолог, основано на проективни личностни тестове, когато за съставянето му не се поставят въпроси относно сексуалните навици на търсещото закрила лице, нито същото се подлага на физически преглед?
2) В случай че експертното заключение, до което се отнася първият въпрос, не може да се използва като доказателство, трябва ли член 4 от Директива 2004/83 във връзка с член 1 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато молбата за международна закрила се основава на твърдения за преследване поради сексуалната ориентация, нито националните административни органи, нито съдилищата имат възможност да проверят посредством експертиза истинността на твърденията на търсещото закрила лице, независимо от специфичните характеристики на използваните методи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/16: Malta Dental Technologists Association и Reynaud, Съдебно решение от 21 септември 2017 г.
Несъвместимо ли е с принципите и правните норми, уреждащи създаването на единния пазар, и по-специално с тези в членове 49 ДФЕС, 52 ДФЕС и 56 ДФЕС, малтийските здравни власти да забраняват или да отказват да признаят професията „клиничен зъботехник“, при положение че въпреки липсата на дискриминация в закона лица от други държави членки, които са подали заявление в този смисъл, на практика са лишени от възможността да се установят в Малта с цел упражняване на професията си, въпреки че не съществува опасност за общественото здраве?
Приложима ли е Директива 2005/36 по отношение на клиничните зъботехници, като се има предвид, че ако дадена протеза се окаже некачествена, единствено би могло да се наложи коригиране или смяна на некачествения стоматологичен апарат, без никакъв риск за пациента?
Може ли наложената от малтийските здравни власти забрана, която се оспорва по настоящото дело, да послужи за постигане на целта за осигуряване на високо равнище на защита на общественото здраве, при положение че всяка некачествена протеза може да бъде сменена без никакъв риск за пациента?
Представлява ли нарушение на принципа на пропорционалност начинът, по който Главната инспекция тълкува и прилага Директива 2005/36 по отношение на клиничните зъботехници, които подават пред тях заявления за признаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-297/16: CMVRO, Заключение от 21 септември 2017 г.
1) Допуска ли правото на Европейския съюз национална правна уредба, която предоставя на ветеринарните лекари изключително право за продажба на дребно и използване на биологични продукти, антипаразитни продукти за специална употреба и ветеринарни лекарствени продукти?
2) Ако такова изключително право е съвместимо с правото на Европейския съюз, допуска ли последното това изключително право да се отнася и до структурите, чрез които се извършва тази продажба, в смисъл че те трябва да бъдат притежавани преимуществено или изключително от един или повече ветеринарни лекари?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.