Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-299/20: Icade Promotion, Заключение от 20 май 2021 г.
1) Трябва ли член 392 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че режимът на облагане на маржа се прилага само за сделки за доставка на недвижими имоти, чието придобиване се облага с [ДДС], без данъчнозадълженото лице, което ги препродава, да има право да извърши приспадане на посочения данък
Позволява ли член 392 този режим на облагане да се прилага за сделки за доставка на недвижими имоти, чието придобиване не се облага с посочения данък, или защото придобиването не попада в приложното му поле, или защото, макар да попада в приложното му поле, придобиването е освободено от данъка?
2) Трябва ли член 392 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на режима на облагане на маржа за сделки за доставка на земя за строеж в следните два случая:
– когато между придобиването и препродажбата от данъчнозадълженото лице придобитата в незастроен вид земя е станала земя за строеж,
– когато между придобиването и препродажбата от данъчнозадълженото лице характеристиките на незастроената земя са претърпели промени, като например парцелиране или извършване на работи, позволяващи свързването на земята с различни мрежи на прилежащата ѝ техническа инфраструктура (пътни, водопроводни, електрически, газоснабдителни, канализационни и електронни съобщителни мрежи)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/20: ALTI, Съдебно решение от 20 май 2021 г.
Следва ли член 205 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че солидарната отговорност на регистрираното лице — получател по облагаема доставка, за невнесения от неговия доставчик ДДС включва, освен главното задължение за ДДС на доставчика, и акцесорното задължение за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от началото на забавата на длъжника до датата на издаване на Ревизионния акт, който я установява, съответно — до погасяване на задължението?
Следва ли член 205 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази в член 16, алинея 3 [от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс], според която отговорността на трето лице за невнесени данъци от данъчнозадълженото лице, обхваща данъците и лихвите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-709/19: Vereniging van Effectenbezitters, Съдебно решение от 12 май 2021 г.
Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че прякото настъпване на чисто имуществена вреда в инвестиционна сметка в Нидерландия или в инвестиционна сметка в банка и/или в инвестиционно дружество, установени в Нидерландия, в резултат от инвестиционни решения, взети под въздействието на публикувана в световен мащаб, но неточна, непълна и заблуждаваща информация, произтичаща от международно, регистрирано на фондова борса дружество, представлява достатъчен критерий на привързване, за да се обоснове международната компетентност на нидерландските съдилища с оглед на мястото на настъпване на вредата (Erfolgsort)?
При отрицателен отговор — необходимо ли е да са налице допълнителни обстоятелства, за да се обоснове компетентността на нидерландските съдилища, и кои са те
За да се обоснове компетентността на нидерландските съдилища, достатъчни ли са следните допълнителни обстоятелства, а именно фактът, че BP e ориентирано към инвеститори от цял свят, включително към нидерландски инвеститори, и че VEB представлява интересите на голям брой инвеститори, чието местоживеене в по-голямата си част е в Нидерландия, фактът, че спогодбата между BP и неговите акционери в САЩ не e предложена на инвеститорите, чиито интереси VEB представлява, и че в Европа не са провеждани други подобни процедури, и накрая фактът, че сред представляваните от VEB акционери има потребители и че последните се ползват със специална закрила съгласно Регламент № 1215/2012?
Трябва ли на първия въпрос да се даде различен отговор, ако става въпрос за иск, предявен от сдружение съгласно член 305a от глава 3 от BW, целта на което по силата на собственото му право е да представлява колективните интереси на претърпели вреда по смисъла на първия въпрос инвеститори, което означава по-специално, че не се установява нито съответното местоживеене на тези инвеститори, нито особените обстоятелства на индивидуалните покупки и съответно индивидуалните решения да не продават вече държаните акции?
Притежава ли съответният съд както международна, така и национална териториална компетентност съгласно член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да разгледа всички последващи индивидуални искове за обезщетения за вреди на инвеститори, които са претърпели вреда по смисъла на първия въпрос?
Ако съответният нидерландски съд, както е посочено в третия въпрос, действително притежава международна, но не и национална териториална компетентност по всички индивидуални искове за обезщетения за вреди на инвеститори, които са претърпели вреда по смисъла на първия въпрос, как следва да се определи националната териториална компетентност — според местоживеенето на увредения инвеститор, седалището на банката, в която е личната банкова сметка на този инвеститор, или седалището на банката, в която е инвестиционната сметка, или от значение е друг критерий на привързване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-142/20: Analisi G. Caracciolo, Съдебно решение от 6 май 2021 г.
Трябва ли член 4, параграфи 1 и 5, както и член 7, параграф 1 от Регламент № 765/2008 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване на национално законодателство, съгласно което дейността по акредитация може да се извършва от органи, различни от единния национален орган по акредитация по смисъла на този регламент, които имат седалище в трета държава, когато тези органи гарантират спазването на международните стандарти и демонстрират, по-специално чрез споразумения за взаимно признаване, че притежават квалификация, равностойна на тази на посочения единен орган по акредитация?
Следва ли разпоредбите на глава II от Регламент № 765/2008 да се считат за невалидни от гледна точка на членове 56 ДФЕС и 102 ДФЕС, както и на членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото в тях се предвижда, че дейността по акредитация се осъществява изключително от единния национален орган по смисъла на този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-499/18: Bayer CropScience и Bayer/Комисия, Съдебно решение от 6 май 2021 г.
Допустимо ли е Комисията да преразгледа одобрението на активно вещество по всяко време, без да са налице нови научно-технически познания?
Задължена ли е Европейската агенция за безопасност на храните (ЕОБХ) да основава оценката на риска при преразглеждане на одобрение на официалното ръководство, действащо към момента на преразглеждането?
Изисква ли се изчерпателна и пълна научна оценка на риска преди приемането на ограничителни мерки по член 21, параграф 3 от Регламент № 1107/2009 и нарушен ли е принципът на правна сигурност при промяна на критериите за одобрение?
Допустимо ли е приемането на предпазни мерки при наличие на научна неяснота относно риска, включително въз основа на косвени доказателства и без пълно установяване на риска?
Изисква ли се от Комисията да извърши конкретна и пълна оценка на въздействието, включително икономически анализ, преди приемането на предпазни мерки по член 21, параграф 3 от Регламент № 1107/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-852/19: Gavanozov II, Заключение от 29 април 2021 г.
Съответна ли е на нормите на член 14, [параграфи] 1—4, член 1, [параграф] 4, съображения 18 и 22 от Директива [2014/41] и член 47 във връзка с член 7 от Хартата във връзка с член 13 във връзка с член 8 от ЕКЧП национална правна уредба, която не предвижда правни средства за защита против издаване на европейска заповед за разследване за претърсване в жилищен и стопански имот и изземване на определени вещи, както и за разпит на свидетел?
Може ли да се издаде европейска заповед за разследване при тези условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-47/20: Stadt Karlsruhe (Reconnaissance d’un permis de conduire renouvelé), Съдебно решение от 29 април 2021 г.
Забраняват ли член 2, параграф 1 и член 11, параграф 4, втора алинея от Директива 2006/126 на държавата членка, на чиято територия правото на притежателя на свидетелство на ЕС за управление, издадено от друга държава членка за превозни средства от категории А и B, да управлява с това свидетелство моторни превозни средства в първата държава членка, е отнето поради управление на превозно средство след употреба на алкохол, да откаже да признае свидетелство за управление за тези категории, което втората държава е издала на съответното лице, след като посоченото право е било отнето, чрез подновяване на свидетелството съгласно член 7, параграф 3, втора алинея от Директива 2006/126?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-30/20: Volvo и др., Заключение от 22 април 2021 г.
Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент [№ 1215/2012], според който срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка „[…] по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, да се тълкува в смисъл, че урежда само международната компетентност на съдилищата на държавата членка, където се намира това място, поради което националният съд, който има териториална компетентност в рамките на тази държава, следва да се уточни въз основа на вътрешните процесуалноправни норми, или тази разпоредба трябва да се разглежда като разпоредба със смесен характер, която следователно определя пряко както международната компетентност, така и вътрешната териториална компетентност, без да е необходимо позоваване на вътрешното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-73/20: Oeltrans Befrachtungsgesellschaft, Съдебно решение от 22 април 2021 г.
Следва ли член 13 от Регламент [№ 1346/2000] и член 12, параграф 1, буква б) от Регламент [№ 593/2008] да се тълкуват в смисъл, че приложимото съгласно втория регламент право към договора урежда и плащането, което извършва трето лице, за да изпълни договорното парично задължение на една от страните по този договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.