всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - първи състав

Съдебен състав – Съд – първи състав

Дело C-307/19: Obala i lučice, Съдебно решение от 25 март 2021 г.

Разрешено ли е нотариусите да извършват връчване на документи въз основа на Регламент [№ 1393/2007], ако нотариусите връчват свои решения по дела, по които не се прилага Регламент № 1215/2012, като се има предвид, че в Република Хърватия нотариусите, действащи в рамките на предоставените им от националното право правомощия в производствата по принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“, не попадат в обхвата на понятието „съд или правораздавателен орган“ по смисъла на Регламент № 1215/2012
С други думи, след като нотариусите не попадат в обхвата на понятието „съд или правораздавателен орган“ по смисъла на Регламент № 1215/2012, могат ли те да прилагат правилата за връчване на документи по Регламент […] № 1393/2007 в рамките на предоставените им от националното право правомощия в производствата по принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“?
Може ли паркирането на улица и обществен път да се счита за попадащо в обхвата на понятието „гражданско дело“ по смисъла на Регламент [№ 1215/2012] — с който регламент се урежда въпросът за компетентността на съдилищата, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела — след като правото на таксуване е предвидено в Закона за безопасността на движението по пътищата и в правилата за извършване на комунални дейности като публична дейност, особено като се има предвид, че по отношение на превозно средство, за което е установено, че няма талон за паркиране или е с невалиден талон за паркиране, веднага възниква задължение за заплащане на целодневен талон, все едно е било паркирано цял ден, независимо от точното време на използване на паркомястото, и съответно заплащането на целодневен талон има санкционен аспект, а в някои държави членки такова паркиране се счита за пътно нарушение?
Могат ли съдилищата в посочените по-горе съдебни спорове, свързани с паркиране на улица и обществен път, след като правото на таксуване е предвидено в Закона за безопасността на движението по пътищата и в правилата за извършване на комунални дейности като публична дейност, да извършват връчване на документи на ответниците в друга държава членка въз основа на Регламент [№ 1393/2007]?
В разглеждания случай се прилага презумпцията, че договорът се сключва със самото паркиране на улицата на обозначено с хоризонтална и/или вертикална сигнализация място, тоест счита се, че със самото паркиране се сключва договор и ако не се заплати цената за почасово паркиране, трябва да се заплати целодневен талон, поради което възниква въпросът противоречи ли презумпцията за сключване на договор със самото паркиране и съгласие за заплащане на цената за целодневен талон, ако не се закупи талон за почасово паркиране или ако изтече времето, за което е закупен този талон, на основните правила за предоставяне на услуги съгласно член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз и останалите достижения на правото на [Съюза]?
Самото паркиране в разглеждания случай е извършено в Задар, поради което съществува определена връзка между този договор и съдилищата в Република Хърватия, но съставлява ли такова паркиране ,,услуга“ по смисъла на член 7, [точка] 1 от Регламент […] № 1215/2012, тъй като услугата предполага, че предоставящата я страна извършва определена дейност, тоест че извършва определена дейност срещу заплащане, поради което възниква въпросът достатъчна ли е дейността на ответника, за да се счита за услуга
Ако съдилищата в Република Хърватия не разполагат със специална компетентност въз основа на член 7, [точка] 1 от Регламент […] № 1215/2012, делата трябва да се водят пред съда по местоживеене на ответника.
Може ли паркирането на улица и обществен път да се счита за договор за наем на недвижим имот по смисъла на член 24, [точка] 1 от Регламент […] № 1215/2012, след като правото на таксуване е предвидено в Закона за безопасността на движението по пътищата и в правилата за извършване на комунални дейности като публична дейност, а таксата се събира само в определена част от деня?
Ако в разглеждания случай не може да се приложи посочената по-горе презумпция, че до сключването на договор се е стигнало със самото паркиране (четвърти въпрос), възможно ли е този вид паркиране — при който правомощието за таксуване на паркирането произтича от Закона за безопасността на движението по пътищата и се предвижда заплащане на целодневен талон, ако предварително не е заплатен талон за почасово използване на паркомястото или ако изтече времето, за което е заплатен талонът — да се счита за деликт или квазиделикт по смисъла на член 7, [точка] 2 от Регламент […] № 1215/2012?
В разглеждания случай паркирането е извършено преди присъединяването на Република Хърватия към [Съюза], а именно на 30 юни 2012 г. в 13.02 ч., поради което възниква въпросът приложими ли са в разглеждания случай регламентите, засягащи проблематиката с приложимото право, а именно Регламент [„Рим I“] или Регламент [„Рим II“], предвид действието им във времето?
Противоречи ли презумпцията за сключване на договор със самото паркиране и съгласие за заплащане на цената за целодневен талон, ако не се закупи талон за почасово паркиране или ако изтече времето, за което е закупен този талон, на основните правила за предоставяне на услуги съгласно член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз и останалите достижения на правото на [Съюза], независимо дали собственикът на превозното средство е физическо или юридическо лице
Могат ли да се приложат правилата по член 4 от Регламент [„Рим I“], що се отнася до определянето на материалното право в разглеждания случай (тъй като по делото не са приложени доказателства страните да са договорили приложимо право)?
– Ако е налице договор, става ли въпрос в разглеждания случай за договор за услуги, тоест възможно ли е такъв договор за паркиране да се разглежда като услуга по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент [„Рим I“]?
– При условията на евентуалност, може ли въпросното паркиране да се разглежда като договор за наем по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) от Регламент [„Рим I“]?
– При условията на евентуалност, ако за това паркиране се прилага разпоредбата на член 4, параграф 2 от Регламент [„Рим I“], възниква въпросът коя в разглеждания случай е характерната престация, тъй като ищецът на практика само обозначава площта на улицата за паркиране и таксува паркирането, а ответникът извършва паркирането и заплаща за него. Всъщност, ако се приеме, че характерната престация е тази на ищеца, ще се приложи правото на Република Хърватия, а ако характерната престация е тази на ответника, ще се приложи правото на Република Словения. Същевременно, като се има предвид, че правото на таксуване на паркирането в този случай се урежда по правото на Република Хърватия, с което договорът съответно е по-тясно свързан, ще се приложи ли все пак в разглеждания случай допълнителното правило по член 4, параграф [3] от Регламент [„Рим I“]?
– Ако е налице извъндоговорно задължение по смисъла на Регламент [„Рим II“], може ли такова извъндоговорно задължение да се разглежда като увреждане и съответно приложимото право да се определи въз основа на член 4, параграф 1 [от този] Регламент […]?
– При условията на евентуалност, може ли такъв вид паркиране да се разглежда като неоснователно обогатяване и съответно приложимото право да се определи въз основа на член 10, параграф 1 от Регламент [„Рим II“]?
– При условията на евентуалност, може ли такъв вид паркиране да се разглежда като водене на чужда работа без пълномощие и съответно приложимото право да се определи въз основа на член 11, параграф 1 от Регламент [„Рим II“]?
– При условията на евентуалност, може ли при този вид паркиране да се счита, че е налице culpa in contrahendo на ответника и съответно приложимото право да се определи въз основа на член 12, параграф 1 от Регламент [„Рим II“]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-616/19: Minister for Justice and Equality (Demande de protection internationale en Irlande), Определение от 24 март 2021 г.

Следва ли съдът служебно да поправи грешки в съдебното решение при установяването им?
Какви са изискванията и процедурните стъпки за извършване на такава поправка, включително уточняването на данни за становищата на страните и представителите им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-388/19: Autoridade Tributária e Aduaneira (Impôt sur les plus-values immobilières), Съдебно решение от 18 март 2021 г.

Трябва ли членове 18 ДФЕС и 63—65 ДФЕС, взети заедно, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в настоящото производство (член 43, параграф 2 от [CIRS]), изменена с вмъкването на параграфи 9 и 10 в член 72 от посочения кодекс с цел да позволи инвестиционните доходи от продажба на недвижимо имущество с местонахождение в една държава членка (Португалия) от лице, местно за друга държава — членка на Европейския съюз (Франция), по избор да не се облагат с данък, по-висок от приложимия при същия вид сделка към доходите, получени от лице, което е местно за държавата по местонахождение на имотите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-900/19: One Voice и Ligue pour la protection des oiseaux, Съдебно решение от 17 март 2021 г.

Трябва ли разпоредбите на член 9, параграф 1, буква в) от Директивата за птиците да се тълкуват в смисъл, че не допускат държавите членки да разрешават използването на средства, съоръжения и методи за улавяне или убиване, които, макар в минимална степен и само временно, могат да доведат до прилов
Евентуално при какви критерии, свързани по-специално с ограничения дял или количество на този прилов, с факта, че по принцип разрешеният ловен способ няма летален характер, и със задължението за освобождаване без сериозни увреждания на случайно уловените екземпляри, се смята, че е изпълнен поставеният от тези разпоредби критерий за избирателност?
Трябва ли Директивата за птиците да се тълкува в смисъл, че целта да се запази използването на традиционно утвърдени начини и средства за лов на птици за развлекателни цели и доколкото бъдат изпълнени всички останали условия на член 9, параграф 1, буква в) от нея за такава дерогация, може да обоснове липсата на друго задоволително разрешение по смисъла на член 9, параграф 1 от нея, като по този начин позволи дерогация от принципа за забрана на тези средства и начини за лов, предвиден в член 8 от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-488/19: Minister for Justice and Equality (Mandat d’arrêt – Condamnation dans un État tiers, membre de l’…, Съдебно решение от 17 март 2021 г.

Прилага ли се Рамково решение [2002/584] по отношение на положение, при което издирваното лице е осъдено и му е наложено наказание в трета държава, но по силата на двустранен договор между тази трета държава и издаващата държава, присъдата на третата държава е призната в издаващата държава и изпълнена съгласно правото на издаващата държава?
В случай на утвърдителен отговор, при обстоятелства, при които изпълняващата държава членка е приложила в своето национално законодателство факултативните основания за отказ за изпълнение на европейската заповед за арест по член 4, точка 1 и член 4, точка 7, буква б) от Рамково решение [2002/584], как изпълняващият съдебен орган следва да прецени наличието на престъпление, за което се твърди, че е извършено в третата държава, но при което съгласно съпътстващите това престъпление обстоятелства са били извършени подготвителни действия в издаващата държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-64/20: An tAire Talmhaíochta Bia agus Mara, Éire agus an tArd-Aighne, Съдебно решение от 17 март 2021 г.

Разполага ли националният съд с право на преценка дали да откаже да постанови дадена мярка, въпреки че е приел, че в националното право не е транспониран конкретен аспект от директива на Европейския съюз, а ако разполага с такова право на преценка — какви фактори е подходящо да се вземат предвид при упражняването на това право на преценка и/или има ли право националният съд да вземе предвид същите фактори, които би взел предвид, ако разглеждаше нарушение на националното право?
Ще бъде ли нарушен принципът на директен ефект на правото на Съюза, ако по настоящото дело националният съд откаже да постанови поисканата мярка поради влизането в сила на член 7 от Регламент [2019/6] (чието прилагане е отложено до 28 януари 2022 г.), въпреки че е приел, че в националното право не е транспонирано предвиденото в член 61, параграф 1, член 58, параграф 4 и член 59, параграф 3 от Директива [2001/82] изискване информацията върху опаковката и етикета на ветеринарните продукти да бъде на официалните езици на държавата членка, т.е. в Ирландия — [както на английски, така и на ирландски език]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-174/19: Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия, Заключение от 11 март 2021 г.

Неправилно прилагане на правото от Общия съд при анализа на способността на мерките, предоставени на Femern Landanlæg, да нарушат конкуренцията
Неправилно прилагане на правото от Общия съд при анализа на способността на мерките, предоставени на Femern Landanlæg, да засегнат търговията между държавите членки

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-949/19: Konsul Rzeczypospolitej Polskiej w N., Съдебно решение от 10 март 2021 г.

Трябва ли член 21, параграф 2а от [КПШС] във връзка с член 47, първа алинея от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че на гражданин на трета страна, на когото е отказано издаването на виза за дългосрочно пребиваване и който не може да упражни правото на свободно движение на територията на другите държави членки, произтичащо от член 21, параграф 1 от [КПШС], трябва да се гарантира право на ефективни правни средства за защита пред съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-739/19: An Bord Pleanála, Съдебно решение от 10 март 2021 г.

Следва ли член 5 от Директива 77/249 да се тълкува в смисъл, че не допуска гостуващият адвокат, който представлява свой клиент, да бъде задължен да работи съвместно с адвокат, който упражнява професията пред съответния съд и при необходимост ще носи отговорност пред този съд, в рамките на система, която налага на адвокатите професионалноетични и процесуални задължения, като това да представят на сезирания съд всички правни или свързани със законодателството или със съдебната практика елементи за правилното протичане на производството, от които правният субект е освободен, ако реши сам да осигури защитата си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-648/20: Svishtov Regional Prosecutor’s Office, Съдебно решение от 10 март 2021 г.

Съвместима ли е с изискванията за ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална процедура, при която както европейската заповед за арест, така и съдебният акт, на който тя се основава, са издадени от прокурор, без да подлежат на съдебен контрол в издаващата държава членка преди предаването на издирваното лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14748495051374 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form