Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-229/19: Dexia Nederland, Съдебно решение от 27 януари 2021 г.
Следва ли Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че дадена клауза трябва да се разглежда като неравноправна от гледна точка на предвидените в тази директива критерии, само поради факта че, разгледана с оглед на всички довели до сключването на договора обстоятелства, тази клауза може да доведе до съществена неравнопоставеност в зависимост от настъпилите по време на срока на договора обстоятелства, в частност защото евентуалното преимущество, което възниква за продавача или доставчика към момента на предсрочното прекратяване на договора, е предварително определено в клаузата като определен процент от оставащата сума по договора за лизинг, в отклонение от приложимите разпоредби от националното законодателство, според които това преимущество не се определя предварително, а се установява в зависимост от съпътстващите прекратяването на договора обстоятелства, и по-специално от лихвения процент, при който предварително получената сума може да бъде инвестирана за оставащия срок на договора?
1) Може ли лицето, уговорило обявена за недействителна неравноправна клауза, която предвижда плащането на обезщетение, в случай че потребителят не изпълни задълженията си, да иска приложимото въз основа на диспозитивните правни норми законоустановено обезщетение?
2) От значение за отговора на този въпрос ли е дали размерът на обезщетението, което може да бъде поискано при прилагане на уредбата на законоустановеното обезщетение, е същият, по-нисък или по-висок от размера на предвиденото в обявената за недействителна клауза обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-591/19: Комисия/De Esteban Alonso, Заключение от 27 януари 2021 г.
Неправилна правна квалификация на фактите с оглед на член 4 от Решение 1999/396
Грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 9, параграф 4 от Регламент № 1073/1999
Липса на причинно-следствена връзка между поведението и претендираната вреда
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-288/19: Finanzamt Saarbrücken, Съдебно решение от 20 януари 2021 г.
Трябва ли член 56, параграф 2 от [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че под „отдаване под наем […] на превозни средства на данъчно незадължено лице“ следва да се разбира и предоставянето за ползване на превозно средство, включено в стопанските активи на данъчнозадължено лице (служебно превозно средство), на наетия от него персонал, ако съответният работник или служител не заплаща възнаграждение за ползването на превозното средство, като това не представлява (част от) неговите трудови задължения и следователно не извършва плащане, не изразходва за целта част от получаваното парично възнаграждение и освен това не избира между различни предлагани от данъчнозадълженото лице предимства съгласно споразумение между страните, според което правото на ползване на служебното превозно средство е свързано с отказа от други предимства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-420/19: Maksu- ja Tolliamet, Съдебно решение от 20 януари 2021 г.
Трябва ли член 16 от Директива 2010/24 да се тълкува в смисъл, че получилата искането за обезпечителни мерки юрисдикция на държавата членка, когато се произнася по това искане въз основа на националното законодателство (което запитаната юрисдикция може да направи съгласно член 16, първо изречение), е обвързана от становището на юрисдикцията на държавата по установяване на молителя, що се отнася до необходимостта от обезпечителни мерки и до възможността за налагането на такива, ако на юрисдикцията е бил представен документ, съдържащ това становище (член 16, параграф 1, втора алинея, последно изречение, съгласно което не е необходим никакъв акт за признаването, допълването или заместването на този документ в запитаната държава членка)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-484/19: Lexel, Съдебно решение от 20 януари 2021 г.
Съвместим ли е с член 49 ДФЕС отказът да се признае на шведско дружество правото да приспадне платените лихви на дружество, което е част от същата група от свързани предприятия и е установено в друга държава членка, с мотива че основната причина за възникването на задължението е групата от свързани предприятия да получи съществено данъчно предимство, каквото не би било налице, ако двете дружества бяха шведски, тъй като биха попаднали в приложното поле на разпоредбите относно вътрешногруповите прехвърляния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-619/19: Land Baden-Württemberg (Communications internes), Съдебно решение от 20 януари 2021 г.
Следва ли член 4, параграф 1, първа алинея, буква д) от [Директива 2003/4] да се тълкува в смисъл, че понятието „вътрешни съобщения“ обхваща всички съобщения, които не излизат извън вътрешната служебна дейност на орган, който има задължение за предоставяне на информация?
Ограничена ли е във времето защитата на „вътрешните съобщения“ по член 4, параграф 1, първа алинея, буква д) от Директива 2003/4?
При отрицателен отговор на втория въпрос, прилага ли се защитата на „вътрешните съобщения“ по член 4, параграф 1, първа алинея, буква д) от Директива 2003/4 само до вземането на решение от органа, който има задължение за предоставяне на информация, или до приключване на друга административна процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-269/19: Banca B., Определение от 20 януари 2021 г.
Допустимо ли е поправяне на явни фактически грешки в съдебен акт по искане на заинтересована страна съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Какъв е редът за коригиране на грешки относно посочването на представители на страни в съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-64/20: An tAire Talmhaíochta Bia agus Mara, Éire agus an tArd-Aighne, Заключение от 14 януари 2021 г.
1) Разполага ли националният съд с право на преценка дали да откаже да постанови дадена мярка, въпреки че е приел, че в националното право не е транспониран конкретен аспект от директива на Европейския съюз, а ако разполага с такова право на преценка — какви фактори е подходящо да се вземат предвид при упражняването на това право на преценка и/или има ли право националният съд да вземе предвид същите фактори, които би взел предвид, ако разглеждаше нарушение на националното право?
2) Ще бъде ли нарушен принципът на директен ефект на правото на Съюза, ако по настоящото дело националният съд откаже да постанови поисканата мярка поради влизането в сила на член 7 от [Регламент 2019/6] (чието прилагане е отложено до 28 януари 2022 г.), въпреки че е приел, че в националното право не е транспонирано предвиденото в член 61, параграф 1, член 58, параграф 4 и член 59, параграф 3 от [Директива 2001/82] изискване информацията върху опаковката и етикета на ветеринарните продукти да бъде на официалните езици на държавата членка, т.е. в Ирландия — на ирландски и на английски език?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-441/19: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Retour d’un mineur non accompagné), Съдебно решение от 14 януари 2021 г.
Трябва ли член 10 от Директива 2008/115 във връзка с членове 4 и 24 от Хартата, съображение 22 и член 5, буква а) от Директива 2008/115, както и член 15 от Директива 2011/95 да се тълкуват в смисъл, че преди да наложи задължение за връщане на непридружено малолетно или непълнолетно лице, държавата членка трябва да се увери и да изследва дали в страната на произход най-малкото по принцип е предвидена и е налице подходяща възможност за приемане?
Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 2008/115 във връзка с член 21 от Хартата да се тълкува в смисъл, че за целите на признаването на право на законно пребиваване на своя територия държавата членка няма право да прави разграничение по възраст, когато е установено, че непридруженото малолетно или непълнолетно лице не може да получи статут на бежанец или субсидиарна закрила?
Трябва ли член 6, параграф 4 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че ако непридружено малолетно или непълнолетно лице не спази задължението за връщане и държавата членка не предприеме и не възнамерява да предприеме никакви конкретни действия за извеждането му, следва да бъде спряно изпълнението на задължението за връщане и съответно да бъде признато право на законно пребиваване
Трябва ли член 8, параграф 1 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че издаването на решение за връщане на непридружено малолетно или непълнолетно лице, без след това да се предприемат действия за извеждането му до навършването на 18 години, е в разрез с принципа на лоялното сътрудничество и с принципа на лоялност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-826/18: Stichting Varkens in Nood и др., Съдебно решение от 14 януари 2021 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че не допуска напълно да бъде изключено правото на обществеността (public) (на всеки) на достъп до правосъдие, доколкото не става въпрос за заинтересована общественост (public concerned) (заинтересовани страни)?
При утвърдителен отговор на [първия въпрос]:
2) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че в случай на твърдяно нарушение на процедурни изисквания и на право на участие по смисъла на член 6 от Конвенцията, които се прилагат спрямо обществеността, тази общественост (public) (всеки) трябва да има достъп до правосъдие?
Има ли значение обстоятелството, че в това отношение заинтересованата общественост (public concerned) (заинтересованата страна) има достъп до правосъдие и освен това може да изложи материално-правни основания пред съд?
3) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че не допуска достъпът до правосъдие на заинтересованата общественост (public concerned) (заинтересованата страна) да зависи от упражняването на право на участие по смисъла на член 6 от тази конвенция?
При отрицателен отговор на [третия въпрос]:
4) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която изключва достъпа до правосъдие на заинтересованата общественост (public concerned) (заинтересованата страна) по отношение на акт на публичен орган, ако тя може да бъде основателно упрекната, че не е предявила възражения срещу проекторешението (или срещу части от него)?
При отрицателен отговор на [четвъртия въпрос]:
5) Може ли въз основа на обстоятелствата в конкретен случай националният съд да се произнася неограничено относно това какво следва да се разбира под „който може да бъде основателно упрекнат“, или в този случай националният съд е длъжен да вземе под внимание определени гаранции на правото на Съюза?
6) До каква степен отговорът на [въпросите от трети до пети] е различен, когато става въпрос за обществеността (public) (всеки), ако същевременно тя не е заинтересована общественост (public concerned) (заинтересована страна)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.