всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - първи състав

Съдебен състав – Съд – първи състав

Дело C-58/20: K, Съдебно решение от 17 юни 2021 г.

Следва ли член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че доставките на услуги от трети лица на дружества за управление на специални инвестиционни фондове, каквито са задачите по данъчно обслужване, които се състоят в осигуряване на данъчно облагане на доходите от фонда на притежателите на дялове съгласно национален закон и в предоставянето на право на използване на софтуер, който служи за извършването на основни изчисления във връзка с управлението на риска и отчитане на изпълнението, попадат в обхвата на предвиденото в тази разпоредба освобождаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-685/20: Sharpston/Съвет и les Représentants des Gouvernements des États membres, Определение от 16 юни 2021 г.

Компетентен ли е съдът на Европейския съюз да упражнява контрол по член 263 ДФЕС върху актове, приети от представителите на правителствата на държавите членки, действащи не като членове на Съвета, а като представители на своите правителства?
Може ли решението за назначаване на генерален адвокат да се счита за акт, пораждащ неблагоприятни последици за жалбоподателката, при положение че мандатът ѝ е прекратен автоматично поради оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз?
Допустими ли са доводите относно процесуални нарушения при приемането на определението на заместник-председателя на Съда, когато то не е предмет на настоящата жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-684/20: Sharpston/Съвет и Conférence des Représentants des Gouvernements des États membres, Определение от 16 юни 2021 г.

Обхваща ли приложното поле на член 263 ДФЕС актове, приети от представителите на правителствата на държавите членки, когато те действат не като членове на Съвета, а като представители на своето правителство?
Може ли спорната декларация да се квалифицира като акт на институция, орган, служба или агенция на Съюза, или като съдържаща решение, пораждащо неблагоприятни правни последици за жалбоподателя?
Допустими ли са доводите за разширително тълкуване относно авторите на актовете по член 263 ДФЕС и твърденията, че Съветът следва да бъде ответник поради участието си в приемането и разпространението на декларацията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-591/19: Комисия/De Esteban Alonso, Съдебно решение от 10 юни 2021 г.

Следва ли OLAF да уведоми длъжностно лице, което не е посочено поименно, но евентуално е въвлечено лично във фактите, преди да препрати информация на националните съдебни органи?
Може ли Европейската комисия да подаде жалба пред националните съдебни органи и да се конституира като граждански ищец преди приключването на вътрешното разследване на OLAF?
Съществува ли достатъчно пряка причинно-следствена връзка между действията на OLAF и Комисията и твърдяната неимуществена вреда, за да се ангажира отговорността на Съюза за обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-776/19: BNP Paribas Personal Finance, Съдебно решение от 10 юни 2021 г.

Изключва ли Директива 93/13, тълкувана с оглед на принципа на ефективност, в случай като разглеждания в главното производство прилагането на разпоредби за погасителна давност в следните хипотези: a) обявяване на клауза за неравноправна, б) евентуално възстановяване на суми, в) когато потребителят е ищец, и г) когато потребителят е ответник, включително по насрещен иск?
Ако отговорът на първия въпрос е изцяло или отчасти отрицателен, допуска ли Директива 93/13, тълкувана с оглед на принципа на ефективност, в случай като разглеждания в главното производство прилагането на национална съдебна практика, определяща датата на приемане на офертата за кредит, а не датата на възникване на сериозни финансови затруднения, като момент, от който започва да тече давността?
Представляват ли основен предмет на договора по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 клаузи като тези по главното производство, които предвиждат по-специално че швейцарският франк е разчетната валута, а еврото е валутата на изплащане, и съответно оставят валутния риск за сметка на кредитополучателя, при положение че размерът на разходите за обмен на валута не се оспорва и че са налице клаузи, предвиждащи възможност на определени дати кредитополучателят да упражни опция за конвертиране в евро съгласно предварително установена формула?
Изключва ли Директива 93/13, тълкувана с оглед на принципа на ефективност на [правото на Съюза], национална съдебна практика, съгласно която клауза или съвкупност от клаузи като разглежданите в главното производство са „ясни и разбираеми“ по смисъла на Директивата по съображения, че:
– в предварителната оферта за кредит подробно се посочват валутните операции, осъществявани при изпълнението на договора за кредит, и се уточнява, че обменният курс на еврото в швейцарски франкове е този, който се прилага два работни дни преди датата на събитието, което определя операцията, така както е публикуван на сайта на Европейската централна банка,
– в офертата се посочва, че кредитополучателят дава съгласието си за валутните операции по обмен на швейцарски франкове в евро и на евро в швейцарски франкове, необходими за функционирането и за погасяването на кредита, и че кредитодателят ще извърши конвертирането в швейцарски франкове на остатъка от месечните погасителни вноски в евро след заплащане на кредитните разходи,
– в офертата се посочва, че когато при валутната операция се получи сума, по-ниска по размер от изискуемата погасителна вноска в швейцарски франкове, погасяването на главницата ще бъде по-бавно и евентуално непогасената с вноската част от главницата ще бъде добавена към дебитното салдо по сметката в швейцарски франкове, и се уточнява, че погасяването на главницата по кредита се променя в зависимост от промените в обменния курс, прилаган към месечните погасителни вноски, в посока към повишаване или понижаване, и че това може да доведе до удължаване или намаляване на срока на погасяване на кредита и евентуално до промяна на общия размер на подлежащата на погасяване сума,
– в членовете „вътрешна сметка в евро“ и „вътрешна сметка в швейцарски франкове“ подробно са описани операциите, извършвани при всяко плащане на погасителна вноска, с които се кредитира и дебитира всяка сметка, а в договора се посочва по прозрачен начин конкретното функциониране на механизма на конвертиране на чуждестранната валута,
въпреки че в офертата не се упоменава изрично по-специално „валутният риск“, който се поема от кредитополучателя поради неполучаването на доходи в разчетната валута, нито „рискът от лихвени проценти“?
При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос допуска ли Директива 93/13, тълкувана с оглед на принципа на ефективност на [правото на Съюза], национална съдебна практика, съгласно която клауза или съвкупност от клаузи като разглежданите в главното производство са „ясни и разбираеми“ по смисъла на Директивата, при положение че единственото обстоятелство в допълнение към изложените в четвъртия въпрос е извършването на симулация на обезценяване с [5 до 6] % на валутата на изплащане спрямо разчетната валута в договор с първоначален срок от [22 до] 25 години, без извън това да се използват думи като „риск“ или „затруднение“?
В чия тежест — на продавача или доставчика, или пък на потребителя е да докаже, че клаузата е изразена на „ясен и разбираем“ език по смисъла на Директива 93/13, включително и какви са обстоятелствата около сключването на договора?
Ако доказването на ясния и разбираем характер на клаузата е в тежест на продавача или доставчика, допуска ли Директива 93/13 национална съдебна практика, съгласно която при наличието на документи относно техниките на продажба кредитополучателите трябва да докажат, от една страна, че са получили информацията, съдържаща се в тези документи, и от друга страна, че банката им я е предоставила или, напротив, изисква това обстоятелство да създава оборима презумпция, че съдържащата се в документите информация е предоставена, включително и устно, на кредитополучателите, чието оборване е в тежест на продавача или доставчика, който носи отговорност за информацията, предоставяна от избраните от него посредници?
Може ли да се приеме, че е налице значителна неравнопоставеност в договор[и] като разглеждани[те] в главното производство, в ко[и]то двете страни понасят валутен риск, при положение че, от една страна, продавачът или доставчикът разполага с по-големи възможности от потребителя, за да предвиди валутния риск, а от друга страна, рискът, понасян от продавача или доставчика е ограничен, докато понасяният от потребителя е неограничен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-609/19: BNP Paribas Personal Finance, Съдебно решение от 10 юни 2021 г.

Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че клаузите, които установяват плащането на вноски с фиксиран падеж, погасяващи първо лихвите, и предвиждат удължаване на срока на договора и увеличаване на вноските за погасяване на салдото по сметката, като това салдо [може да] нарасне значително в резултат от колебанията на валутните курсове, представляват основният предмет на кредит, деноминиран в чуждестранна валута и подлежащ на погасяване в национална валута, и не могат да се разглеждат поотделно?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че клаузите, които установяват плащането на вноски с фиксиран падеж, погасяващи първо лихвите, и предвиждат удължаване на срока [на договора] и увеличаване на вноските за погасяване на салдото по сметката, което може да нарасне значително в резултат от колебанията на валутните курсове, създават значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните по договора, по-специално доколкото излагат потребителя на несъразмерен курсов риск?
Трябва ли член 4 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че налага яснотата и разбираемостта на клаузите в договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута и подлежащ на погасяване в национална валута, да се преценява, към момента на сключване на договора, чрез позоваване на предвидимия икономически контекст, в настоящия случай последиците от икономическите затруднения в периода 2007—2009 г. за колебанията на обменните курсове, предвид експертния опит и познанията на специалиста — кредитодател и неговата добросъвестност?
Трябва ли член 4 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че налага яснотата и разбираемостта на клаузите в договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута и подлежащ на погасяване в национална валута, да се преценява въз основа на това дали кредитодателят, разполагащ с експертния опит и познанията на специалист, е съобщил на потребителя информация, и по-специално информация в числа, която е чисто обективна и абстрактна и не отчита икономическия контекст, способен да повлияе върху колебанията на обменните курсове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-65/20: KRONE – Verlag, Съдебно решение от 10 юни 2021 г.

Трябва ли член 2 във връзка с членове 1 и 6 от Директива 85/374 да се тълкува в смисъл, че за (дефектна) стока следва да се счита и материален екземпляр от всекидневник, който съдържа неправилен от професионална гледна точка здравен съвет, чието спазване причинява вреда за здравето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-186/21: Republika Slovenija (Rétention d’un demandeur de protection internationale), Определение от 3 юни 2021 г.

Какви са кумулативните условия за прилагане на основанието за задържане по член 8, параграф 3, първа алинея, буква г) от Директива 2013/33/ЕС?
Какво следва да се разбира под „обективни критерии“ при обосноваване на презумпцията, че молбата за международна закрила е подадена единствено с цел да се забави или затрудни изпълнението на решението за връщане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-136/20: LU (Recouvrement d’amendes de circulation routière), Заключение от 20 май 2021 г.

1) Трябва ли разпоредбата на член 5, параграф 1 от [Рамково решение 2005/214] да се тълкува в смисъл, че ако издаващата държава […] посочи санкционираното деяние, като се позове на една от споменатите в тази разпоредба квалификации, органът на изпълняващата държава […] не разполага с никаква свобода на преценка да откаже изпълнението и трябва да пристъпи към него?
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос, може ли органът на изпълняващата държава […] да приеме, че квалификацията на деянието, посочена в решението на издаващата държава […], не съответства на съдържащото се в споменатото изброяване престъпление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-29/20: Biofa, Заключение от 20 май 2021 г.

Означава ли одобряването на активно вещество с регламент за изпълнение съгласно член 9, параграф 1, буква а) от [Регламент № 528/2012], че в провеждано в дадена държава членка съдебно производство се приема за установено, че веществото, въз основа на което е издадено одобрението, е предназначено да се използва по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от [този регламент] чрез средства, различни от чисто физическите или механичните действия, или фактическите констатации дали са изпълнени изискванията на фактическия състав по член 3, параграф 1, буква а) от [посочения регламент] следва да бъдат направени от сезирания съд на съответната държава членка, дори и след приемането на регламент за изпълнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14445464748373 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form