Съдебни решения

Жалби на длъжностни лица, Обжалване

Предстои добавяне

Френски

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2018 г.

Интелектуална, индустриална и търговска собственост | Марки

Налице ли е нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009, доколкото заявеният фигуративен знак „avanti“ притежава достатъчна отличителност за регистрация като марка на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Общ съд

Общ съд, ОС - трети състав

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2018 г.

Интелектуална, индустриална и търговска собственост | Марки

Допустимо ли е отказът за регистрация на заявената марка на основание липса на отличителен характер по член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, като се има предвид, че заявената марка не се възприема като думата „avanti“, а като комбинация от графични елементи и части от думи, която притежава достатъчно въображаем характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Общ съд

Общ съд, ОС - трети състав

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2018 г.

Общи и заключителни разпоредби | Сближаване на законодателствата | Свободно движение на стоки

Следва ли член 29 от Акта относно условията за присъединяване на Кралство Дания, Ирландия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, и промените в Договорите във връзка с част I, точка 4 от приложение I към него да се тълкува в смисъл, че член 12, параграф 2 от Директива 91/477/ЕИО на Съвета от 18 юни 1991 година относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие, изменена с Директива 2008/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г., във връзка с член 1, параграф 4 и приложение II към нея се прилага на територията на Гибралтар, доколкото тази разпоредба цели да улесни свободното предоставяне на услуги или свободното движение на хора, или тъй като, макар че се отнася до свободното движение на стоки, тя не е свързана нито с търговията, нито с търговските сделки с огнестрелните оръжия?
Ако член 12, параграф 2 от Директива 91/477 трябва да се тълкува в смисъл, че цели да улесни свободното движение на хора, валидна ли е тази разпоредба и съответно Директива 91/477 като цяло, предвид избраното за нея правно основание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - голям състав

Mengozzi

Полицейско сътрудничество | Пространство на свобода, сигурност и правосъдие | Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси

Английски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2018 г.

Трябва ли член 3, точка 3 от Рамково решение [2002/584] да се тълкува в смисъл, че предаването на лица е допустимо само ако те се считат за пълнолетни съгласно правото на изпълняващата държава членка, или горепосочената разпоредба разрешава на изпълняващата държава членка да предава и ненавършили пълнолетие лица, които съгласно националните разпоредби стават наказателно отговорни от навършването на определена възраст (и евентуално при изпълнението на други условия)?
В случай че предаването на ненавършили пълнолетие лица не е забранено от член 3, точка 3 от Рамково решение [2002/584], трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че:
а) съществуването на (теоретична) възможност по националното право ненавършилите пълнолетие лица да бъдат наказвани от навършването на определена възраст е достатъчен критерий за допускане на предаването (с други думи, като се извършва проверка in abstracto въз основа на критерия възраст, с чието навършване лицето се счита за наказателно отговорно, без да се държи сметка за евентуални допълнителни условия), или
б) както принципът на взаимно признаване по член 1, параграф 2 от Рамково решение [2002/584], така и текстът на член 3, точка 3 от това рамково решение допускат извършването на проверка in concreto във всеки отделен случай от страна на изпълняващата държава членка, при която по отношение на лицето, чието предаване се иска, може да се изисква да са изпълнени същите условия за носенето на наказателна отговорност, каквито действат по отношение на гражданите на изпълняващата държава членка, с оглед на тяхната възраст към момента на извършване на деянието, вида на престъплението, в което са обвинени, и дори евентуално с оглед на възпитателна мярка, която преди това е наложена по съдебен ред в издаващата държава членка, дори и тези условия да не съществуват в издаващата държава членка?
В случай че изпълняващата държава членка има право да извърши проверка in concreto, следва ли да не се прави разлика между предаване с цел наказателно преследване и предаване с цел изпълнение на наказание, за да се избегне възможността съответното лице да остане ненаказано?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - голям състав

Bot

Конкуренция | Сближаване на законодателствата

Нидерландски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2018 г.

Допуска ли правилното тълкуване на член 101 ДФЕС да се считат за конкуренти страните по договор за лицензия, когато лицензополучателят действа на съответния пазар единствено по силата на въпросния договор
При това положение попадат ли, и евентуално до каква степен, евентуалните ограничения на конкуренцията, наложени от лицензодателя на лицензополучателя, дори да не са изрично предвидени в договора за лицензия, извън приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС, или пък във всеки случай попадат в обхвата на нормативното изключение, предвидено в член 101, параграф 3 ДФЕС?
Допуска ли член 101 ДФЕС националният орган за защита на конкуренцията да определи съответния пазар без оглед на съдържанието на разрешението за търговия с лекарства, издадени от компетентните регулаторни органи по лекарствата (AIFA и EMA), или пък трябва да се счита, че по отношение на разрешените лекарства съответният пазар за целите на член 101 ДФЕС е предварително определен от съответния регулаторен орган със задължителна и за националния орган за защита на конкуренцията сила?
Допуска ли член 101 ДФЕС, в светлината и на разпоредбите на Директива 2001/83/ЕО, по-специално на член 5 относно разрешението за търговия с лекарства, да се считат за заместими и следователно да се включат в един и същ съответен пазар и във връзка с едни и същи терапевтични показания лекарство, което се употребява извън условията на разрешението за търговия, и лекарство, за което има разрешение за търговия и което се употребява при условията на това разрешение?
От значение ли е, за целите на член 101 ДФЕС, при определянето на съответния пазар освен взаимозаменяемостта по същество на фармацевтичните продукти от гледна точка на търсенето да се установи и дали предлагането им на пазара е в съответствие с регулаторната рамка за търговията с лекарства?
Може ли във всеки случай съгласуваната практика да се изтъква по-малката ефикасност или безопасност на дадено лекарство да се счита за ограничаваща конкуренцията по своята цел, когато тази по-малка ефикасност или безопасност, макар да не е подкрепена от сигурни научни доказателства, също не може, с оглед на равнището на научните познания към момента на фактите, да бъде неопровержимо изключена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - голям състав

Saugmandsgaard Oe

Свободно движение на капитали | Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Италиански

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2018 г.

Трябва ли членове 63 ДФЕС, 64 ДФЕС и 65 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че:
1) обстоятелството, че на лице, което се осигурява по схема за социална сигурност в трета по отношение на [Съюза] държава, различна от държавите — членки на [ЕИП], или [Конфедерация] Швейцария, както на лицата, осигурени по френската схема за социална сигурност, се правят предвидените от френското законодателство удръжки върху доходите от капитал, попадащи в приложното поле на Регламент [№ 883/2004], докато на лице, което се осигурява по схема за социална сигурност в държава членка, различна от [Френската република], с оглед на разпоредбите на този регламент, не могат да се правят такива удръжки, представлява ограничаване на движението на капитали от или към трети страни, по принцип забранено от член 63 ДФЕС;
2) при утвърдителен отговор на първия въпрос, такова ограничаване на движението на капитали, което произтича от съчетаването на френска правна уредба, въз основа на която на всички притежатели на някакви доходи от капитал, без в нея да се прави някакво разграничение според мястото, където се осигуряват по схема за социална сигурност, се правят спорните удръжки, и акт от вторичното право на [Съюза], може да се счита за съвместимо с разпоредбите на посочения текст от [ДФЕС], по-конкретно:
– с оглед на член 64, параграф 1 [ДФЕС] за движението на капитали, което попада в неговото приложно поле, поради това че ограничението произтича от прилагането на принципа на прилагане на законодателството само на една държава членка, предвиден в член 11 от Регламент [№ 883/2004]., въведен в правото на Съюза с член 13 от Регламент [№ 1408/71], т.е. преди 31 декември 1993 г., дори ако спорните удръжки върху доходите от капитал са въведени или са станали приложими след 31 декември 1993 г.;
– с оглед на член 65, параграф 1 от Договора, поради това че френското данъчно законодателство, прилагано по начин, съответстващ на регламента от 29 април 2004 г., прави разграничение между данъчнозадължени лица, които не са в еднакво положение с оглед на критерия, изведен от осигуряването по схема за социална сигурност;
– с оглед на наличието на императивни причини от общ интерес, които могат да оправдаят ограничаване на свободното движение на капитали, изведени от това, че разпоредбите, за които би се приело, че представляват ограничаване на движението на капитали от или към трети страни, отговарят на целта, преследвана с Регламент [№ 883/2004] за свободно движение на работниците в рамките на [Съюза]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Mengozzi

Гражданство на Съюза | Недопускане на дискриминация | Принципи на правото на Съюза |

Френски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2018 г.

Допуска ли Директива 2000/78 прилагането на национална правна разпоредба, съгласно която работодател има право да уволни работник по обективни причини поради периодични, макар и оправдани отсъствия от работа, които представляват 20 % от работните дни за два последователни месеца, при условие че общият брой на отсъствията през дванадесетте предходни месеца е достигнал 5 % от работните дни, или ако отсъствията представляват 25 % от работните дни за четири непоследователни месеца в рамките на период от дванадесет месеца, в случай на работник, който трябва да се счита за лице с увреждане по смисъла на посочената директива, когато отсъствието му от работа се дължи на увреждането му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Sharpston

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси

Испански

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2018 г.

Трябва ли член 12, параграф 3, буква а) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че ако доставка на услуги, която за целите на начисляването на ДДС съставлява една единна доставка, се състои от два или няколко конкретни и специфични елемента, за които биха се прилагали различни ставки на ДДС, ако се извършваха като отделни доставки на услуги, посочената съвкупност от услуги подлежи на облагане с различните приложими за тези елементи ставки на ДДС, когато може да бъде направена разбивка на възнаграждението за доставката на услуги при точно отразяване на съотношението на посочените елементи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Mengozzi

Свободно предоставяне на услуги

Нидерландски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2018 г.

Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба и административна практика на държава членка като обсъжданите в главното производство, при които:
– пускането в движение на превозно средство, което местно за тази държава членка лице взема на лизинг от установено в друга държава членка лизингово дружество с оглед на временното му използване в първата държава членка, посредством заплащането на пропорционален на срока на използване регистрационен данък зависи от издаването на предварително разрешение от данъчните органи на първата държава членка за заплащането на такъв данък, без каквото превозното средство по принцип не може да бъде пуснато в движение на нейна територия, и
– възможността за незабавно пускане в движение на такова превозно средство в първата държава членка по време на разглеждането на заявлението на данъчния длъжник да му се разреши да заплати регистрационен данък за превозното средство, изчислен пропорционално на срока на използването му в първата държава членка, зависи от условието авансово да бъде заплатен пълният размер на регистрационния данък, като надвнесеният данък се възстановява с лихви, ако и когато данъчният длъжник получи разрешение от данъчните органи да заплати пропорционално изчислен регистрационен данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Wathelet