Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Следва ли при определяне на размера на глобите по дела за картели да се отчитат специфичните финансови възможности и структура на кооперативни групи, както и обективната невъзможност да се учреди банкова гаранция?
Какви изисквания трябва да бъдат изпълнени, за да се приеме за доказан неотложният характер на искането за спиране на изпълнението на решение за наложени глоби поради обективна невъзможност за представяне на гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Прекратява ли се необходимостта от произнасяне по дело, когато заявката за регистрация, предмет на спора, е оттеглена?
Как следва да се разпределят съдебните разноски при прекратяване на производството поради отпадане на предмета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Условията за прекратяване на производството и заличаване на делото при отказ от жалба съгласно член 125 от Процедурния правилник на Общия съд.
Последиците относно разноските при отказ от жалба преди уведомяване на другите страни.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Следва ли Calon Energy да се счита за лице с пряк и съществуващ интерес от изхода на делото по смисъла на втория параграф на член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Изпълнени ли са процесуалните изисквания по отношение на срока за подаване на заявлението за встъпване и достъпа до процесуалните документи?
На кой етап и по какъв начин следва да бъдат определени разноските, свързани с встъпването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Налице ли е достатъчно пряка причинно-следствена връзка между нарушението на разумния срок за постановяване на решение по дело T‑82/08 и вредата, произтичаща от плащането на разходи за банкова гаранция след този срок?
Допустимо ли е искане за обезщетение за пропуснати ползи, когато вече е постановено окончателно решение относно лихвите върху недължимо платена глоба?
Може ли отговорността на Европейския съюз да бъде ангажирана за вреди, причинени от решение на Общия съд, което не е постановено като последна инстанция?
Следва ли при определяне на вредата по член 340, втора алинея ДФЕС, да се прилага понятието „едно-единствено предприятие“ по смисъла на правото на конкуренцията на Съюза?
Доказано ли е наличието на действителна и сигурна неимуществена вреда (увреждане на репутацията) вследствие на нарушаване на разумния срок за постановяване на решение или на принципа на равно третиране, която да подлежи на обезщетяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли член 10, параграф 2, букви з)—й) от Директива 2008/48/ЕО във връзка с член 22, параграф 1 от същата директива да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която да показва погасяването на главницата, лихвите и другите разходи?
Трябва ли член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48, както се тълкуват в решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia (C‑42/15, EU:C:2016:842), да се прилагат към договор за кредит като разглеждания в главното производство, сключен преди постановяване на това решение и преди изменението на националната правна уредба, прието с цел да се осигури съответствие с възприетото в това решение тълкуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Неизпълнение на задължението за преразглеждане на плановете за управление на отпадъците за автономните области Балеарски острови и Канарски острови в съответствие с член 30, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО
Неизпълнение на задължението за уведомяване на Европейската комисия за ревизирането на плановете за управление на отпадъците за автономните области Балеарски острови и Канарски острови в съответствие с член 33, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
На какви условия трябва да отговарят фотографиите, за да се считат за произведения на изкуството, които могат да се ползват от намалена ставка на ДДС по силата на член 103, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Директива 2006/112/ЕО във връзка с член 311, параграф 1, точка 2 от тази директива, както и с част A, точка 7 от приложение IX към нея, и по-специално дали за тази цел те трябва да имат художествен характер?
Допуска ли член 103, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Директива 2006/112/ЕО във връзка с член 311, параграф 1, точка 2 от тази директива, както и с част A, точка 7 от приложение IX към нея, национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която ограничава прилагането на намалената ставка на ДДС само до фотографиите с художествен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Въвежда ли се с член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО […] задължение за предоставяне на информация за местоположението, когато повикването е направено от мобилно устройство без SIM карта?
Трябва ли по силата на член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО, изменена с Директива 2009/136/ЕО, да се дава информация за местоположението на спешното повикване, ако националната правна уредба на държава членка позволява извършване на повиквания до европейския номер за спешни повиквания 112 без SIM карта?
Съвместима ли е с член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО […] — в който се предвижда, че компетентните регулаторни органи трябва да установят критерии за точността и надеждността на предоставената информация за определяне на местоположението на лицето, осъществяващо повикването — националната правна уредба, съдържаща се в точка 4.5.4 от правилата за достъп на абонати и/или потребители до услугите на [аварийните служби] (в редакцията в сила от 11 ноември 2011 г. до 15 април 2016 г.), в която по-специално се предвижда, че операторите на обществени мобилни мрежи трябва да предоставят информация за местоположението с точност до обхвата на базовата станция (сектор) (Cell-ID), но не се уточнява минималната точност (като разстояние), с която базовите станции трябва да определят местоположението на лицето, осъществяващо повикването, нито плътността (като разстояние) на разположение на базовите станции?
Следва ли — ако отговорите на първия или втория въпрос са в смисъл, че по силата на член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО […] държавите членки трябва да гарантират установяването на местоположението, и/или отговорът на третия въпрос е в смисъл, че националната правна уредба е несъвместима с член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО […], в който се предвижда, че компетентните регулаторни органи трябва да установят критерии за точността и надеждността на предоставената информация за определяне на местоположението на лицето, осъществяващо повикването — националният съд при произнасянето си по обезщетението за вреди да установява наличие на пряка причинно-следствена връзка между нарушението на правото на Съюза и претърпените от частноправните субекти вреди, или е достатъчно да установи косвена причинно-следствена връзка между тях, ако по силата на националната правна уредба и/или съдебна практика, за да се ангажира отговорността, е достатъчно да се установи наличието на косвена причинно-следствена връзка между незаконните действия и претърпените от частноправните субекти вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Трябва ли член 4 от Директива 90/435 […] във връзка с другите източници на [правото на Съюза] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като CIR 1992 и AR/CIR 1992, в приложимите им за данъчната 2011 г. редакции, с която е избран режим на освобождаване (необлагане на разпределената печалба, получена от дружеството майка по силата на асоциирането му с неговите дъщерни дружества), при който разпределеният от дъщерното дружество дивидент първо се включва в облагаемата основа на дружеството майка, а след това 95 % от този дивидент се приспадат от облагаемата основа като [ООД], и в резултат от факта, че за целите на определянето на основата за изчисляване на корпоративния данък на дружеството майка този белгийски режим на приспадане на [ООД] се прилага заедно с: 1) правилата за друго приспадане, съставляващо данъчно предимство, предвидено в тази правна уредба (НРК), 2) правото на приспадане на остатъка от признатите за данъчни цели предходни загуби, 3) правото на пренасяне за следващи данъчни години на подлежащата на приспадане сума на остатъка от [ООД], на [НРК] и на остатъка от признатите за данъчни цели предходни загуби, ако за съответната данъчна година техният размер надвишава размера на облагаемата печалба, и 4) реда на приспадане, вследствие от който през тези следващи данъчни години се приспадат — до размера на облагаемата печалба — първо пренесените [ООД], след това [НРК] (което може да се пренася само за „следващите седем данъчни периода“) и накрая остатъкът от признатите за данъчни цели предходни загуби, води до намаляване — в размер на цялата или на част от сумата на разпределените от дъщерното дружество дивиденти — на загубите, които дружеството майка щеше да може да приспадне, ако тези дивиденти просто се изключваха от печалбата за данъчната година, през която са получени (като последица от което щеше да се намали данъчният финансов резултат за тази данъчна година и евентуално да се увеличат подлежащите на пренасяне данъчни загуби), вместо да се включват в печалбата, а след това спрямо тях да се прилагат правила за освобождаване и за пренасяне на освободените суми, в случай че размерът на печалбата е недостатъчен, а именно до намаляване на остатъка на признатите за данъчни цели предходни загуби на дружеството майка, до което може да се стигне през данъчните години, следващи данъчна година, през която [ООД], [НРК] и остатъкът от признатите за данъчни цели предходни загуби надвишават размера на облагаемата печалба [?]
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.