всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4 - Вътрешна политика на Европейския съюз

Вътрешна политика на Европейския съюз

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Може ли член 8, параграф 1 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че допуска диференциация на последиците от липсата на нотификация на разпоредби, представляващи технически регламенти, тоест може ли за разпоредбите, които се отнасят до свободи, неподлежащи на ограничения по член 36 ДФЕС, липсата на нотификация да води до невъзможност за прилагането им по конкретно разглежданото дело, а за разпоредбите, които се отнасят до свободи, подлежащи на ограничения по член 36 ДФЕС, да се допуска националният съд, който е и съд на Съюза, да преценява дали въпреки липсата на нотификация са съвместими с изискванията по член 36 от Договора и не следва да бъдат оставяни без приложение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Независими предприемачи (данъчнозадължени лица) ли са състоящи се от различни членове на едно семейство три обединения на лица, които действат самостоятелно като такива в отношенията си с техните доставчици и с публичните органи, притежават собствени производствени средства (с изключение на два актива), но продават продуктите си главно под обща марка чрез капиталово дружество, чиито дялове се държат от членовете на обединенията на лица и от други членове на семейството?
В случай че трите обединения на лица следва да се приемат за трима независими предприемачи (данъчнозадължени лица), за тях прилага ли се като винопроизводители и съответно като земеделски производители режимът на единна данъчна ставка за земеделски производители, при положение че за всяко от тези работещи в икономическо сътрудничество помежду си обединения на лица поотделно се прилага режимът на единна данъчна ставка за земеделски производители, но съгласно националното право поради големината на предприятието и правноорганизационната форма този режим не се прилага за капиталовото дружество, отделното обединение на лица, състоящо се от членовете на трите обединения на лица, или отделното обединение на лица, състоящо се от капиталовото дружество и от членовете на трите обединения на лица?
В случай че прилагането на режима на единна данъчна ставка за земеделски производители принципно се изключва за трите обединения на лица, то това изключване:
а) поражда ли обратно действие, или
б) поражда действие само за в бъдеще, или
в) не поражда действие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Трябва ли член 4, букви а) и в), както и член 5, параграфи 1 и 2 от Директива 91/250/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че приобретателят на копие от вече използвана компютърна програма, записано върху неоригинален материален носител, може съгласно правилото за изчерпване на авторското право да препродаде това копие, когато, от една страна, оригиналният материален носител е бил повреден, и от друга страна, този първоначален приобретател е изтрил своя екземпляр от това копие или вече не го използва?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.

Съвместими ли са с член 23 и член 30, параграф 1 от Директива 2008/48 национални разпоредби, които налагат задължения и санкции на кредитора по отношение на договори за кредит, сключени преди влизането в сила на тези национални разпоредби, когато тези договори не попадат в приложното поле на директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Допустимо ли е Общият съд да упражнява пълен контрол върху преценката на Комисията относно изчисляването на елемента на помощта при държавни гаранции, вместо да признае широка свобода на преценка на Комисията?
Съвместимо ли е тълкуването на Общия съд относно приложимостта на метода 0,5% за изчисляване на помощта с обективния характер на понятието „държавна помощ“?
Спазен ли е принципът на равно третиране при разграничаването между гаранции, предоставени по одобрени схеми за помощ, и такива, които не са част от такива схеми, както и между гаранции, предоставени преди и след публикуването на съобщението на Комисията относно гаранциите?
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания поради поведението на Комисията относно метода 0,5%?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Следва ли понятието „насрещен иск“ по смисъла на член 6, точка 3 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че включва и иск, предявен като насрещен съгласно националното право, след като в ревизионно производство е отменено окончателно и подлежащо на изпълнение съдебно решение в производство по първоначалния иск на ответника и същото дело е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, но в насрещен иск, предявен на основание неоснователно обогатяване, ищецът иска връщане на сумата, която е бил длъжен да плати въз основа на отмененото съдебно решение, постановено в производството по главния иск на ответника?
Следва ли понятието „дела във връзка с потребителски договори“, посочено в член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001, да се тълкува в смисъл, че включва и положение, при което потребителят предявява иск, с който претендира неоснователно обогатяване, като насрещен иск съгласно националното право, свързан с първоначалния иск, който обаче се отнася до дело, свързано с потребителски договор в съответствие с посочената по-горе разпоредба на Регламент № 44/2001, и с който ищецът потребител иска връщане на сумата, която е бил длъжен да плати по отменено (впоследствие) съдебно решение, постановено в производство по главния иск на ответника, а следователно връщане на сумата в резултат на дело във връзка с потребителски договори?
Ако в посочения по-горе случай не е възможно компетентността да се основе нито на правилата за компетентност при насрещен иск, нито на правилата за компетентност при потребителски договори:
а) следва ли понятието „дела, свързани с договор“ по член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че включва и иск, с който ищецът претендира неоснователно обогатяване, който обаче е предявен като насрещен съгласно националното право, свързан е с първоначалния иск на ответника, който се отнася до договорното правоотношение между страните, когато предметът на иска, предявен на основание неоснователно обогатяване, е връщане на сумата, която ищецът е бил длъжен да плати по отменено (впоследствие) съдебно решение, постановено в производство по първоначалния иск на ответника, и следователно връщане на сумата в резултат на дело, свързано с договор?
Ако на предходния въпрос може да се отговори утвърдително:
б) следва ли в посочения по-горе случай компетентността по местоизпълнение по смисъла на член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се разглежда въз основа на правилата, които уреждат изпълнението на задълженията, произтичащи от искове, предявени на основание неоснователно обогатяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Съвместим ли е член 3 от белгийския Закон от 5 май 1936 г. за речното чартиране с членове 1 и 2 от Директива 96/75/ЕО в хипотезата, при която лице, което не е нито собственик, нито оператор на речен плавателен съд, сключва договор за превоз на товари по вътрешните водни пътища в качеството на превозвач и не извършва действия като посредник — „чартьор“ по смисъла на член 3 от Закона за речното чартиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Допустимо ли е Комисията да разшири предмета на иска за установяване на неизпълнение на задължения спрямо обхвата, посочен в мотивираното становище?
Компетентен ли е Европейският съюз на основание член 308 ЕО да приеме разпоредба, която задължава държавите членки да въведат национален режим за обезщетяване на жертвите на всички умишлени престъпления, извършени с насилие?
Разполага ли държавата членка с право на преценка да ограничи приложното поле на националния режим за обезщетяване само до определени категории умишлени престъпления, извършени с насилие, или е длъжна да обхване всички такива престъпления съгласно член 12, параграф 2 от Директива 2004/80?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Следва ли член 7 от ЕКПЧ, член 49 от Хартата и член 6 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че присъединяването на Румъния към Съюза на 1 януари 2007 г. е довело до декриминализиране на предвиденото в член 12 от Законодателен декрет № 286/1998 деяние подпомагане на имиграцията, както и на престоя на румънски граждани на територията на италианската държава?
Следва ли посочените членове да се тълкуват в смисъл, че държавата членка не може да приложи принципа за обратно действие на по-благоприятната норма (in mitius) по отношение на лицата, които преди 1 януари 2007 г. (или друга по-късна дата, насочваща към пълното действие на Договора) — датата на влизане в сила на присъединяването на Румъния към Европейския съюз, са извършили нарушение на член 12 от Законодателен декрет № 286/1998, тъй като са подпомагали имиграцията на румънски граждани — деяние, което е декриминализирано, считано от 1 януари 2007 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Трябва ли членове 49 и 56 от ДФЕС и принципите на свобода на установяване, свободно предоставяне на услуги, равно третиране, недопускане на дискриминация и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като действащата в момента Италия, установена с член 122, параграф 9 и член 253, параграф 20а от Законодателен декрет № 163/2006, предвиждаща автоматичното изключване на оферти с необичайно ниски цени от участие в процедури по възлагане на подпрагови [предвидените в член 7, буква в) от Директива 2004/18 прагове] поръчки за строителство, които са от трансграничен интерес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form