4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Явява ли се подписването на договор от страна на потребителя, включително когато е нотариално заверен, доказателство за индивидуално договаряне на предварително формулираните от професионалиста клаузи?
Могат ли клаузи за автоматично прекратяване и наказателни клаузи, формулирани изключително в полза на професионалиста, да бъдат квалифицирани като неравноправни по смисъла на Директива 93/13 и при какви условия това следва да се преценява от националния съд?
Допустимо ли е националният съд да замени или измени неравноправни договорни клаузи в полза на потребителя, и при какви обстоятелства това е възможно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Допустимо ли е Общият съд да отхвърли жалба за отмяна на решение за извършване на проверка, когато в решението не са предвидени специални предпазни мерки за защита на поверителността на кореспонденцията между адвокат и клиент?
Може ли писмо на Комисията, с което се отказва спиране на разследването и не се признава поверителността на определени документи, да се счита за обжалваем акт, пораждащ задължителни правни последици?
Гарантира ли се правото на ефективна съдебна защита, когато съдебният контрол върху действията на Комисията при проверки е ограничен до жалба срещу окончателно решение или иск за извъндоговорна отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли член 3, параграф 2, първо изречение от Регламент (ЕО) № 967/2006 да се тълкува в смисъл, че посоченият в него срок се прилага и за корекцията на своевременно направено уведомяване за таксата за свръхпроизводство в резултат на изменение на установеното количество на подлежащия на отчитане излишък от захар, което e извършено след изтичане на срока въз основа на проверка съгласно член 10 от Регламент (ЕО) № 952/2006?
В случай на промяна на своевременно направено уведомяване, извършена въз основа на констатации в рамките на проверки, важат ли условията, при които съгласно решение на Съда от 10 януари 2002 г., British Sugar (C‑101/99, ECLI:EU:C:2002:7) е допустимо превишаване на срока за уведомяване по член 3, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2670/81, изменен с Регламент № 3559/91 [(ЕИО) № 3559/91 на Комисията от 6 декември 1991 г. (ОВ L 336, 1991 г., стр. 26)], също и за превишаване на срока за уведомяване по член 3, параграф 2 от Регламент № 967/2006?
В случай че член 3, параграф 2, първо изречение от Регламент (ЕО) № 967/2006 не се прилага за уведомления за корекции в резултат на проверки (вж. първи въпрос) или ако са налице условията за превишаване на срока (вж. втори въпрос), следва ли да се счита, че за срок, в рамките на който трябва да бъде съобщена корекцията на таксата за свръхпроизводство, се определя следващият 1 май, или следва да се приложи националното законодателство?
Съвместимо ли е с основните принципи на правото [на Съюза], към които спадат и принципите на пропорционалност, правна сигурност и закрила на оправданите правни очаквания, ако в случай като настоящия, въз основа на продължителността на проверката, продължителността на изготвяне на доклада от проверката и неговото разглеждане, уведомяване за таксата за свръхпроизводство за пазарната 2007/2008 година в сектора на захарта се извърши на 20 октомври 2010 г., съответно на 27 октомври 2011 г.
В това отношение има ли значение дали производителят на захар е оспорил констатацията относно излишъка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли членове 8 и 38 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, с която се предвижда, че в случай на неправомерно въвеждане на територията на държава членка на акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка, юридическото лице, носещо гражданска отговорност за извършените от неговия управител престъпления, е солидарен съдлъжник за акциза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Попада ли в обхвата на понятието „отпускане“, „договаряне“ или „управление“ на кредит за целите на прилагане на освобождаването, предвидено в член 135, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО, възмездно прехвърляне, извършено от данъчнозадължено лице по ДДС в полза на трето лице, на процесуалното му качество в изпълнително производство за събиране на признато със съдебно решение вземане от неизпълнение на договор за посредничество при сделка с недвижим имот, заедно с дължимото ДДС по действащата ставка към датата на извършване на плащането, както и вече изтеклите и изтичащите лихви за забава до пълното плащане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Тълкува ли неправилно Общият съд изискването за „сериозно използване“ на марка на Европейския съюз, като не признава за достатъчно използване, когато марката гарантира само географски произход и качество, но не и произход от едно предприятие?
Следва ли използването на марка от членовете на асоциация с разрешението на титуляра да се счита за използване от страна на титуляра по смисъла на член 15, параграф 2 от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 11, параграф 1 от Регламент № 1768/95 да се тълкува в смисъл, че предвижда възможност титулярят на закрила на Общността на сорт растения да поиска от държавен орган информация относно използването на материал на видове, без в искането да се уточнява конкретният защитен сорт, за който се иска тази информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли разпоредбите на чл. 2, т. 3 и т. 5 от Директива 2009/72 да се тълкуват в смисъл, че единственият критерий за разграничение между електроразпределителна и електропреносна мрежа съответно между дейностите „разпределение“ и „пренос“ на електрическа енергия е нивото на напрежение и държавите членки, въпреки свободата си на действие да насочват ползвателите на мрежи към единия или друг вид мрежи (преносна или разпределителна), не могат да въвеждат като допълнителен критерий за разделянето на дейностите по пренос и разпределение собствеността върху активите, които се ползват за извършването им?
При положителен отговор на първия въпрос следва ли потребителите на електрическа енергия, присъединени към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, да се третират винаги като клиенти на оператора на електроразпределителната мрежа, лицензиран за съответната територия, независимо от собствеността върху съоръженията, към които електрическите уредби на тези клиенти пряко са присъединени и независимо от договорните отношения, които клиентите имат директно с оператора на преносната мрежа?
При отрицателен отговор на първия въпрос, по смисъла и за целите на Директива 2009/72 допустимо ли е съществуването на национални правни норми като тази, съдържаща се в §1, т. 44, във връзка с т. 20 от Допълнителните разпоредби на [ЗЕ], съгласно която разпоредба „пренос на електрическа енергия“ е транспортиране на електрическа енергия през преносната мрежа, а „електропреносна мрежа“ е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци
Допустимо ли е при същото условие съществуването на национални правни норми като тази на чл. 88, ал. 1 от ЗЕ: „Разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи — собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която при изчисляването на приспадане, предоставено на дружество, неограничено данъчнозадължено в държава членка и разполагащо с място на стопанска дейност в друга държава членка, чиито доходи са освободени от облагане в първата държава членка по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, се взема предвид нетната стойност на активите на това място на стопанска дейност, най-напред, при изчисляване на приспадането за рисков капитал, предоставено на местното дружество, а след това размерът на приспадането се намалява с по-малката от следните суми, а именно частта от приспадането за рисков капитал, която е свързана с мястото на стопанска дейност, или положителния финансов резултат от това място на стопанска дейност, докато такова намаляване не се прилага за място на стопанска дейност в първата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
1) В светлината на член 146, параграф 1, букви а) и б) и член 131 от Директива[та за ДДС] и принципите на облагане на потреблението, данъчен неутралитет и пропорционалност трябва ли правилната национална практика да предполага прилагане на освобождаването от данъка с право на приспадане (облагане с нулева ставка в Полша) винаги когато са изпълнени кумулативно следните две условия:
a) стоките са изнесени за неизвестен получател извън Европейския съюз, и
б) налице са еднозначни доказателства, че стоките са напуснали територията на Европейския съюз, и това обстоятелство е безспорно?
2) Допускат ли член 146, параграф 1, букви а) и б) и член 131 от Директива[та за ДДС] и принципите на облагане на потреблението, данъчен неутралитет и пропорционалност национална практика, която предполага да се приеме, че не е налице доставка на стоките, които безспорно са изнесени извън Европейския съюз, но в проведеното производство след изнасянето на стоките данъчните органи констатират, че действителният купувач на стоките не е лицето, на което данъчнозадълженото лице е издало документиращата доставката фактура, а друго, неизвестно за органите лице, поради което те отказват да приложат за тази сделка освобождаването от данъка с право на приспадане (облагане с нулева ставка в Полша)?
3) В светлината на член 146, параграф 1, букви а) и б) и член 131 от Директива[та за ДДС] и принципите на облагане на потреблението, данъчен неутралитет и пропорционалност трябва ли правилната национална практика да предполага прилагане на националната ставка на данъка към доставката на стоките, ако са налице еднозначни доказателства, че стоките са напуснали територията на Европейския съюз, но поради липсата на известен получател данъчните органи заключават, че не е налице доставка на стоки, или всъщност би трябвало да се приеме, че в такъв случай изобщо не е налице облагаема сделка за целите на [ДДС], поради което данъчнозадълженото лице няма право да приспадне начисления му данък във връзка с придобиването на изнесените стоки съгласно член 168 от Директива[та за ДДС]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.