всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

4 - Вътрешна политика на Европейския съюз

Вътрешна политика на Европейския съюз

Дело C-221/24: Naturvårdsverket (Traitement des déchets après reprise), Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.

Включва ли обратното вземане съгласно член 24, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1013/2006 задължение или право за органа по изпращането да оползотвори или обезвреди отпадъците след обратното вземане, когато за обратния превоз са изготвени документ за нотификация и документ за превоз, в които се посочва как ще се третират отпадъците в страната по местоназначение?
При какви обстоятелства член 24, параграф 2, първа алинея, буква г) от Регламент № 1013/2006 може да бъде приложен от органа по изпращането за оползотворяване или обезвреждане на отпадъци при незаконен превоз на отпадъци в страната изпращач
Как се отнася член 24, параграф 2, първа алинея, буква г) към член 24, параграф 2, първа алинея, буква в) от този регламент
Например могат ли обратното вземане и оползотворяването/обезвреждането да се извършат съгласно букви в) и г) заедно, или за да се приложи едната буква, е необходимо да не е било възможно до се проведе процедурата по непосредствено предходната буква?
Ако член 24, параграф 2 от Регламент № 1013/2006 може да се тълкува в смисъл, че след обратното вземане на отпадъците органът по изпращането има право окончателно да се разпореди с тях дори когато първоначалният изпращач желае да ги получи обратно, съвместимо ли е това тълкуване със защитата на правото на собственост съгласно член 17 от Хартата и член 1 от Допълнителния протокол към ЕКПЧ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-218/24: Iberia Líneas Aéreas de España (Notion de “bagages”), Съдебно решение от 16 октомври 2025 г.

Трябва ли член 17, параграф 2 от [Конвенцията от Монреал], разглеждан във връзка с член 22, параграф 2 от същата конвенция, да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането му домашните любимци са изключени от обхвата на понятието „багаж“ — регистриран или нерегистриран?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-540/24: Cabris lnvestments, Съдебно решение от 9 октомври 2025 г.

Следва ли член 25 от Регламент „Брюксел Ia“ да се тълкува в смисъл, че в обхвата на тази разпоредба попада положение, при което две страни по договор, установени на територията на Обединеното кралство, определят посредством споразумение за предоставяне на компетентност, сключено през предвидения в Споразумението за оттегляне преходен период, компетентност на съд на държава членка да разглежда споровете, произтичащи от този договор, когато този съд е сезиран със спор между тези страни след края на този период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-86/24: CS STEEL, Съдебно решение от 2 октомври 2025 г.

Валидно ли е първичното правило за определяне на произхода по подпозиция 730441 от [ХС], предвидено в приложение 22‑01 към Делегиран регламент [2015/2446], доколкото изключва възможността за промяната на произхода на завършени чрез гореща обработка тръби от подпозиция 730411, които отговарят на стандарт ASTM A312, да е достатъчна студената им преработка (чрез процес на студено валцуване)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-687/23: Banco Santander (Résolution bancaire Banco Popular III), Съдебно решение от 11 септември 2025 г.

Трябва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, букви а) и б), във връзка с член 53, параграфи 1 и 3 и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива 2014/59, да се тълкуват в смисъл, че евентуалното задължение или вземане, което би могло да произтече от осъждането на институцията правоприемник на Banco Popular да плати обезщетение като последица от иск за отговорност във връзка с предлагането на финансови продукти (подчинени облигации, задължително конвертируеми в акции на същата банка), невключени сред инструментите на допълнителния капитал, за които се отнася схемата за преструктуриране на Banco Popular, и преобразувани в акции на тази банка преди приемане на схемата за нейното преструктуриране (7 юни 2017 г.), може да се счита за задължение, засегнато от предвиденото в член 53, параграф 3 от Директива 2014/59 обезценяване или обезсилване като задължение, „което не е натрупано“, поради което ще се третира като погасено и няма да може да бъде противопоставено на Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен преди приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
Или напротив — посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че описаното задължение или вземане представлява „натрупано“ задължение (член 53, параграф 3 от Директива 2014/59) или „вече натрупано задължение“ [член 60, параграф 2, буква б)] към момента на преструктуриране на банката и като такова не подлежи на погасяване или обезсилване, поради което може да бъде претендирано срещу Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, дори когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен преди приключването на процедурата за преструктуриране на банката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-5/24: Pauni, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.

Допускат ли член 2, параграф 2 и член 5 от Директива 2000/78 национална правна уредба, която предоставя на работник в отпуск по болест право на запазване на заетостта му за платен и подлежащ на подновяване период от 180 дни за календарна година, към който в някои случаи и по искане на този работник може да се добави неплатен и неподлежащ на подновяване период от 120 дни, без да установява специален режим за работниците с увреждания?
Трябва ли член 5 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба, която предвижда в полза на работник в отпуск по болест, но без оглед на евентуалното му увреждане, неплатен период на запазване на заетостта от 120 дни, който се добавя към платен период на запазване на заетостта от 180 дни, представлява „подходящо настаняване“ по смисъла на този член?
Четвъртият и петият въпрос са недопустими, тъй като са хипотетични и не са релевантни за разрешаването на спора в главното производство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-802/23: MSIG, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.

Следва ли понятието „същите деяния“ по смисъла на член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген във връзка с член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че обхваща деянията, в които е обвинено дадено лице в рамките на наказателно производство, образувано в една държава членка за терористични актове, когато това лице вече е било осъдено в друга държава членка за същите актове за участие в терористична организация с цел подготовката на терористичен акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-282/24: Polismyndigheten, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.

Може ли изменение на схемата на възнаграждение в рамково споразумение, първоначално сключено въз основа на критерия за възлагане „най-ниска предложена цена“, с което изменение се променя равновесието между фиксирани и променливи цени и равнищата на цените се коригират до степен, при която общата стойност на договора за поръчка търпи само незначителна промяна, да означава, че цялостният характер на рамковото споразумение трябва да се счита за променен по смисъла на член 72, параграф 2 от Директива 2014/24?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-115/24: Österreichische Zahnärztekammer, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.

1) a)
Обхваща ли приложното поле на член 3, буква г) от Директива [2011/24], съгласно който при телемедицински услуги се приема, че здравното обслужване се предоставя в държавата членка, в която е установен доставчикът на здравно обслужване, само възстановяването на разходите по смисъла на член 7 от тази директива?
б) При отрицателен отговор на въпрос [1) a)], предвижда ли член 3, буква г) от Директива 2011/24 общ принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
в) Предвижда ли Директива [2000/31] принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
2) a)
Отнася ли се „здравното обслужване при телемедицински услуги“ по смисъла на член 3, буква г) от Директива 2011/24 само до отделни медицински услуги (трансгранично) извършвани посредством информационни и комуникационни технологии, или се отнася до цялостен договор за лечение, който може да включва и физически прегледи в държавата на пребиваване на пациента?
б) Ако е възможно да се включват физически прегледи, трябва ли да имат превес услугите посредством информационни и комуникационни технологии, за да е налице „здравно обслужване при телемедицински услуги“, и ако е така, по какви критерии следва да се преценява този превес?
в) Трябва ли медицинско лечение като цяло да се счита за трансгранично здравно обслужване по смисъла на член 3, букви г) и д) от Директива 2011/24, ако от гледна точка на пациента доставчикът на здравно обслужване, установен в другата държава членка, с когото пациентът е сключил договор за лечение (в случая дентална клиника), извършва една част от общото лечение посредством информационни и комуникационни технологии, а другата част от общото обслужване се предоставя от доставчик на здравно обслужване, установен в същата държава членка като пациента (местен лекар по дентална медицина)?
3) a)
Трябва ли член 2, буква н) във връзка с член 3, буква г) и член 4, [параграф 1,] буква а) от Директива 2011/24 и във връзка с член 5, параграф 3 от Директива [2005/36] да се тълкува в смисъл, че в случай на „предоставяне“ на „здравно обслужване чрез „телемедицински услуги“ в Австрия дентална клиника, установена в Германия, трябва да спазва действащите в Австрия правила за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер (по-специално членове 24, 26 и 31 от ZÄG)?
б) Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че доставчик на здравно обслужване се премества в друга държава членка, ако предоставя медицинско обслужване само посредством информационни и комуникационни технологии
При отрицателен отговор, налице ли е преместване в друга държава членка, ако той извършва физически прегледи или лечение чрез посредник в държавата на пребиваване на пациента?
4) Допуска ли свободното предоставяне на услуги съгласно член 56 и сл. ДФЕС разпоредбите на [ZÄG], членове 24 и сл. от който основно предвиждат пряко и лично упражняване на професията и свободно предоставяне на услуги само „временно“ в рамките на член 31 от този закон за „граждани на ЕИП“, и в частност при положения като това по настоящото дело, когато чуждестранен лекар по дентална медицина — по принцип трайно — предоставя услуги в рамките на единен договор за обслужване отчасти чрез информационни и комуникационни технологии от чужбина (в смисъл на трансгранично предоставяне на услуги от разстояние) и отчасти на територията на страната, използвайки като сътрудник по изпълнението австрийски лекар по дентална медицина, който има право да упражнява професията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 189101112535 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form