всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

4 - Вътрешна политика на Европейския съюз

Вътрешна политика на Европейския съюз

Дело C-215/24: Fira, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.

Трябва ли член 8, параграф 1 и член 17, параграф 1 от Рамково решение 2008/909 да се тълкуват в смисъл, че не допускат, когато компетентният съдебен орган на изпълняващата държава е отказал на основание член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 да изпълни европейска заповед за арест, издадена от компетентния съдебен орган на издаващата държава за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода, и компетентният съдебен орган на изпълняващата държава се е ангажирал да изпълни това наказание, друг компетентен съдебен орган на изпълняващата държава впоследствие да отложи изпълнението на посоченото наказание съгласно националното си право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-341/24: Duca di Salaparuta, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.

Прилага ли се към регистрациите като защитено наименование за произход (ЗНП) или защитено географско указание (ЗГУ) в лозаро-винарския сектор на наименования, съществуващи преди влизането в сила на Регламент № 1234/2007, заменен след това от Регламент № 1308/2013, каквото е [ЗНП „Salaparuta“] от 8 август 2009 г., що се отнася до пречката за регистрация поради по-ранна марка, която поради своята известност и репутация може да направи въпросното ЗНП или ЗГУ заблуждаващо („закрилата може да въведе потребителите в заблуждение по отношение на истинската идентичност на виното“), член 43, [параграф 2] от Регламент [№o479/2008], или по-точно [член] 118к от Регламент [№ 1234/2007] (впоследствие член 101, [параграф 2] от Регламент [1308]/2013), който изключва закрилата на ЗНП или ЗГУ, когато съответното наименование може да въведе в заблуждение потребителите „в светлината на репутацията и известността на търговската марка“, или това правило не се прилага за наименования, които вече се ползват от национална закрила преди регистрацията съгласно правото на Европейския съюз, в съответствие с принципа на правна сигурност (решение на Съда от 22 декември 2010 г., C‑120/08, Bavaria), според който фактическото положение, освен при наличието на изрична разпоредба в обратен смисъл, обикновено следва да се преценява с оглед на правните норми, които му съответстват по време, със съответно прилагане на предходната правна уредба по Регламент [№ 1493/1999] и разрешаване на конфликта между наименованието за произход и по-ранната марка въз основа на приложение VII [Е, параграф 2], буква б) към посочения регламент?
Ако въз основа на отговора на първия въпрос се приеме, че е необходимо да се приложи Регламент № 1493/1999 към разглежданата в настоящото производство фактическа обстановка, трябва ли всички въпроси относно едновременното съществуване на различните знаци и наличието или липсата на възможност за закрила на наименованията на вина да се решават съгласно предвидената в приложение [VII, Е] към Регламент № 1493/1999 правна уредба, която има за цел да уреди конфликта между марка, регистрирана за вино или гроздова мъст, и идентични на нея защитени наименования за произход или защитени географски указания за дадено вино, или във всички случаи остава възможна хипотезата на недействителност или липса на закрила на по-късните ЗНП или ЗГУ, в случай че географското указание може да въведе в заблуждение потребителите относно истинската идентичност на виното поради репутацията на по-ранна марка, по силата на общия принцип за незаблуждаващия характер на отличителните знаци?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-313/25: Adrar, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 4 септември 2025 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Имиграционна политика — Връщане на незаконно пребиваващи в държава членка граждани на трети страни — Директива 2008/115/ЕО — Изпълнение на влязло в сила решение за връщане — Член 5 — Принцип на забрана за връщане — Висши интереси на детето — Семеен живот — Член 15 — Задържане с цел извеждане — Контрол за спазването на условията за законност — Задължение на националния съд да следи за спазването на принципа на забрана за връщане и зачитането на другите интереси, посочени в член 5 от Директива 2008/115 — Служебна проверка — Членове 6 и 7, член 19, параграф 2, член 24, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз“ По дело C‑313/25 PPU [Adrar] ( i ) с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Roermond (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Рурмонд, Нидерландия) с акт от 6 май 2025 г., постъпил в Съда на 6 май 2025 г., в рамките на производство по дело GB срещу Minister van Asiel en Migratie, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: K. Jürimäe (докладчик), председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от втори състав, M. Gavalec, Z. Csehi и F. Schalin, съдии, генерален адвокат: D. Spielmann, секретар: A. Lamote, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 юли 2025 г., като има предвид ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-211/24: LEGO (Notion d’utilisateur averti d’un dessin ou modèle), Съдебно решение от 4 септември 2025 г.

1) В случай като този по главното производство, в който притежателят [ищецът] се позовава на промишлен дизайн [на Общността], ползващ се със закрила на основание член 8, параграф 3 от [Регламент № 6/2002], по отношение на едно или няколко конструкторни блокчета от конструктор на ответника, изпълняващи същата функция по сглобяване като блокчетата от промишления дизайн на ищеца, в съответствие ли е с правото на Съюза съдебна практика, съгласно която при определянето на обхвата на закрила, по смисъла на член 10 от [Регламент № 6/2002], на промишления дизайн на ищеца съдилищата:
– използват за отправна точка информирания потребител, който притежава технически познания за функцията на промишления дизайн и на продукта, каквито могат да се очакват от експерт в сектора,
– считат за информиран потребител този, който сравнява промишления дизайн на ищеца и продукта на ответника чрез подробен, технически и методически анализ, и
– приемат, че този информиран потребител изгражда цялостното си впечатление за промишления дизайн и продукта преди всичко като техническо становище?
2) В случай че по дело с посочените характеристики следва да се приеме, че обхватът на закрилата, предоставяна от промишления дизайн на ищеца, се разпростира върху една или няколко части от конструктора на ответника, които обаче представляват малък на брой конструкторни блокчета спрямо общия им брой, съвместимо ли е с правото на Съюза да се признае право на преценка на съда да отхвърли искането за забрана за продължаването на вноса на конструктора в съответната страна, отчитайки частичния характер на нарушението, ниската степен на тежест и на съотношение на нарушението спрямо стоката в нейната цялост, както и интересите, свързани с търговията без ограничения с даден конструктор, срещу преобладаващата част от който не са направени възражения, които причини се считат за „основателни причини“ за целите на член 89, параграф 1 от Регламента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-203/24: Hakamp, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.

1) Кои обстоятелства или видове обстоятелства са подходящи, за да се прецени в съответствие с член 14, параграф 8 от Регламент № 987/2009 дали лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки, осъществява значителна част от дейността си в държавата членка на пребиваване, ако е установено, че това лице осъществява дейността си там през 22 % от работното си време
Необходимо ли е за тази цел: i) обстоятелство, което има пряка връзка с осъществяването на дейността, ii) обстоятелство, което указва мястото на осъществяване на дейността, и iii) от обстоятелството да могат да се направят изводи в количествено изражение относно дела от дейността в държавата членка на пребиваване спрямо общата дейност на съответното лице?
2) С оглед на отговора на първия въпрос може или трябва ли при тази преценка да се вземе предвид: i) мястото на пребиваване на работника, ii) мястото на регистрация на плаващия по вътрешни водни пътища кораб, на който работникът осъществява дейността си, iii) седалището на собственика и оператора на плаващия по вътрешни водни пътища кораб, iv) мястото, на което корабът е плавал в други периоди, през които работникът не е работил на него и през които все още не е бил нает от работодателя, v) седалището на работодателя, и vi) мястото, на което работникът се качва на борда на кораба и слиза от него?
3) За какъв период трябва да се преценява дали даден работник осъществява значителна част от дейността си в държавата членка на пребиваване?
4) Разполага ли компетентната институция на държава членка, когато определя приложимото законодателство, със свобода на преценка по отношение на израза „значителна част от дейността си“ в член 13, параграф 1 от Регламент № 883/2004, която по принцип трябва да бъде зачитана от съдилищата, и ако това е така, какъв е обхватът на тази свобода на преценка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-489/23: Casa Judeţeană de Asigurări de Sănătate Mureș и др., Съдебно решение от 4 септември 2025 г.

Член 7, параграф 7 от Директива 2011/24 във връзка с член 56 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която поставя възстановяването на разходите за трансгранично здравно обслужване, направени от осигуреното лице в държавата членка по осигуряване, в зависимост от медицински преглед от лекар от системата на общественото здравно осигуряване на тази държава, вследствие на който този лекар да издаде документ, разрешаващ хоспитализацията на това лице?
Член 20, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004 във връзка с член 56 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която, когато осигурено лице не е получило изискваното предварително разрешение за трансгранично здравно обслужване, размерът на възстановяване от държавата членка по осигуряване е ограничен до размера, предвиден от здравноосигурителната схема на тази държава, като за тази цел се прилага метод за изчисляване, който значително ограничава размера на възстановяването спрямо действително направените от осигуреното лице разходи в държавата членка, в която му е предоставено въпросното здравно обслужване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-413/23: ЕНОЗД/ЕСП (Notion de données à caractère personnel), Съдебно решение от 4 септември 2025 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 4 септември 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни — Процедура за обезщетяване на акционерите и кредиторите на банкова институция вследствие на преструктурирането ѝ — Решение на Европейския надзорен орган по защита на данните, с което се установява нарушение от страна на Единния съвет за преструктуриране на задълженията му във връзка с обработването на лични данни — Регламент (ЕС) 2018/1725 — Член 15, параграф 1, буква г) — Задължение за информиране на субекта на данните — Предаване на трето лице на псевдонимизирани данни — Член 3, точка 1 — Понятието „лични данни“ — Член 3, точка 6 — Понятието „псевдонимизация“ По дело C‑413/23 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 5 юли 2023 г., Европейски надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД), представляван първоначално от P. Candellier, G. Devin, X. Lareo, D. Nardi и T. Zerdick, а впоследствие от P. Candellier, X. Lareo, D. Nardi, N. Stolić и T. Zerdick, жалбоподател, подпомаган от Европейски комитет по защита на данните, представляван от C. Foglia, M. Gufflet, G. Le Grand и I. Vereecken, подпомагани от E. de Lophem, avocat, G. Ryelandt, advocaat, и P. Vernet, avocat, встъпила страна в настоящото производство по обжалване, като другата страна в производството е Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), представляван от H. Ehlers, M. Fernández Rupérez и A. Lapresta Bienz, подпомагани от M. Braun, H.‑G. Kamann, Rechtsanwälte, и F. Louis, avocat, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-655/23: Quirin Privatbank, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.

Следва ли разпоредбите на ОРЗД да се тълкуват в смисъл, че предвиждат в полза на субекта на данни, лични данни на когото са били обработени незаконосъобразно, в случай че той не иска данните му да бъдат изтрити, средство за съдебна защита, което му дава възможност превантивно да поиска на администратора да бъде разпоредено занапред да се въздържа от повторно незаконосъобразно обработване, и дали — при отрицателен отговор — тези разпоредби са пречка държавите членки да предвидят такова средство за защита в съответните си правни системи?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че понятието „нематериални вреди“ в тази разпоредба обхваща отрицателни емоции, които са изпитани от субекта на данни вследствие от неразрешено изпращане на личните му данни на трето лице, като опасения или недоволство, и са породени от загуба на контрол върху тези данни, евентуално злоумишлено използване на тези данни или накърняване на репутацията му?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че допуска за целите на изчисляването на размера на обезщетението за нематериални вреди, дължимо на основание член 82, параграф 1 от ОРЗД, да бъде взета предвид степента на вина на администратора?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че фактът, че субектът на данни е успял съгласно приложимото национално право да осъди администратора да се въздържа от извършването на повторно нарушение на този регламент, може да бъде взет предвид, за да се намали размерът на паричното обезщетение за нематериални вреди, дължимо съгласно член 82, параграф 1, или дори да се замести това обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-543/23: Gnattai, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.

Следва ли клауза 4 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не предвижда при определянето на трудовия стаж и възнаграждението на преподаватели при назначаването им на постоянен договор в държавно учебно заведение да се вземат предвид периодите на заетост, прослужени преди това от тези преподаватели на срочен договор в някои учебни заведения, чието функциониране и организация не са от компетенциите на държавата, но които по силата на тази правна уредба са официално приравнени на държавни учебни заведения, макар посочената правна уредба да предвижда, че трудовият стаж на преподаватели, наети в държавни учебни заведения, по-специално на постоянен договор, се взема предвид при определянето на трудовия стаж и на възнаграждението им?
Следва ли принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, закрепени в членове 20 и 21 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не предвижда при определянето на трудовия стаж и възнаграждението на преподавателите при назначаването им на постоянен договор в държавно учебно заведение да се вземат предвид периодите на заетост, прослужени преди това от тези преподаватели на срочен договор в някои учебни заведения, чието функциониране и организация не са от компетенциите на държавата, но които по силата на тази правна уредба са официално приравнени на държавни учебни заведения, макар посочената правна уредба да предвижда, че за същите цели се взема предвид трудовият стаж, придобит от посочените преподаватели на срочен договор в други, по-специално държавни, учебни заведения?
Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че задължава националната юрисдикция да остави без приложение член 485 от Законодателен декрет № 297/1994, ако се приеме, че тази национална разпоредба е несъвместима с това право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-249/24: Ineo Infracom, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.

Трябва ли член 1, параграф 1 от Директива 98/59 да се тълкува в смисъл, че прекратяванията на трудови договори, обосновани с отказа на работниците към трудовия им договор да се приложат отнасящи се за вътрешната мобилност клаузи от колективно споразумение, трябва да се считат за попадащи в обхвата на тази разпоредба, било като уволнения по смисъла на първа алинея, буква а) от тази разпоредба, било като прекратявания на трудовия договор по смисъла на втора алинея от посочената разпоредба, поради което трябва да се вземат предвид при изчисляването на броя на извършените уволнения?
Трябва ли член 2 от Директива 98/59 да се тълкува в смисъл, че информирането на представителите на работниците и консултирането с тях, извършени преди да се сключи колективно споразумение за вътрешната мобилност, могат да счетат за съставляващи консултиране по смисъла на този член, стига да са изпълнени задълженията за информиране, предвидени в параграф 3 от него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1910111213535 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form