4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-422/23: Daka, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска вземани от председателя на национален съд мерки, които се изразяват в разпределяне на съдии, зачислени в една колегия на този съд, да заседават временно в друга негова колегия, като същевременно продължават да заседават в своята първоначална колегия, макар тези съдии да не са дали съгласие за разпределянето, макар да не разполагат с никакво правно средство за защита пред съд, за да го оспорят, макар разпределянето да предполага увеличаване на натовареността в работата на съответните съдии и да изисква отдаването им на тематики извън областта на тяхната специализация, и макар председателят да е бил назначен в същия съд при условия, които са несъвместими с изискванията, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
Трябва ли член 3, параграф 3, буква б) във връзка с член 20, параграф 1 от Директива 2004/17/ЕО да се тълкува в смисъл, че покупката от публично предприятие, търгуващо с електрическа енергия, на зелени сертификати по смисъла на член 2, втора алинея, букви к) и л) от Директива 2009/28/ЕО представлява дейност, извършвана за целите на доставката на електрическа енергия до фиксирани мрежи, предназначени да обслужват обществеността във връзка с производството, преноса или разпределението на електрическа енергия?
Трябва ли член 1, параграф 4 във връзка с член 14 и член 17, параграф 2 от Директива 2004/17 да се тълкува в смисъл, че договор, който задължава страните да сключват договори за изпълнение при определени условия за цена и качество, попада в обхвата на понятието „рамково споразумение“ по смисъла на член 1, параграф 4 от посочената директива и трябва да се сключи чрез прилагане на правилата за възлагане на обществени поръчки?
Трябва ли член 2г, параграф 1, буква а) от Директива 92/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба санкция се отнася за сключването на договор при незачитане на правилата за възлагане на обществени поръчки?
Трябва ли принципът на забрана на злоупотребата с право да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност възложител да поиска обявяването на недействителността на договор, който е сключил с доставчик, с довода, че договорът бил сключен в нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки, докато истинската причина за това искане е намаляване на рентабилността от изпълнението на посочения договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-758/24: Alace, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Допускат ли членове 36 и 37, както и член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз държава членка да определи трети страни като сигурни страни на произход чрез законодателен акт?
Трябва ли членове 36 и 37, както и член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че държавата членка, която определя трета страна като сигурна страна на произход, трябва да осигури до източниците на информация по смисъла на член 37, параграф 3 от тази директива, въз основа на които е определено това, достатъчен и адекватен достъп, който, от една страна, да позволи на съответния кандидат за международна закрила, идващ от тази трета страна, да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали е целесъобразно да сезира компетентния съд, а от друга страна, да предостави на последния възможност да упражни контрол върху решение по молбата за международна закрила, и че когато националният съд — сезиран с жалба срещу решение по молба за международна закрила, разгледана по специалния режим, приложим за молбите, подадени от кандидатите от трети страни, определени като сигурни страни на произход — проверява, дори само инцидентно, дали определянето e в съответствие с посочените в приложение I към тази директива материалноправни условия за такова определяне, той може да вземе предвид събраната от самия него информация, при условие, от една страна, че се увери в надеждността на тази информация, и от друга страна, гарантира на страните по спора спазването на принципа на състезателност?
Трябва ли член 37 от Директива 2013/32 във връзка с приложение I към тази директива да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да определи като сигурна страна на произход трета страна, която за някои категории лица не отговаря на материалноправните условия за такова определяне, предвидени в приложение I към посочената директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-665/23: Veracash, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
1) Трябва ли членове 56, 58, 60 и 61 от [Директива 2007/64] да се тълкуват в смисъл, че платецът се лишава от правото на възстановяване на сумата по неразрешена трансакция, ако не е уведомил своевременно доставчика на платежни услуги за неразрешената платежна трансакция, въпреки че го е направил в срок от тринадесет месеца от датата на задължаване на сметката?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, обусловено ли е лишаването на платеца от правото на възстановяване на средствата от обстоятелството, че закъснялото уведомяване е умишлено или поради груба небрежност от страна на платеца?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос, лишава ли се платецът от правото на възстановяване на средствата по всички неразрешени трансакции или само по тези, които са могли да бъдат предотвратени, ако уведомяването е било своевременно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-76/24: Tradeinn Retail Services, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Може ли притежателят на национална марка да иска съгласно член 10, параграф 3, буква б) от Директива 2015/2436 да се забрани на лице да притежава в чужбина нарушаващи негова марка стоки с цел да ги предлага или да ги пуска на пазара в държавата, в която тази марка се ползва със защита?
Има ли значение по отношение на понятието „притежаване“ по смисъла на член 10, параграф 3, буква б) от Директива 2015/2436 дали е налице фактическа възможност за достъп до нарушаващата марката стока, или е достатъчна възможността да може да се въздейства на лице, което има фактически достъп до тази стока?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-512/24: BÁV, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Трябва ли точка 23, параграфи 8 и 10 от приложение XVII към Регламент REACH да се тълкува в смисъл, че сребърна гривна, чийто припой съдържа кадмий, може да попадне в обхвата на параграф 8 от тази точка или трябва да се счита, че може да попадне в обхвата на параграф 10 от посочената точка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-92/24: Banca Mediolanum, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Трябва ли член 4 от Директива 2011/96/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която държава членка, избрала системата на освобождаване, може да облага в размер, надхвърлящ 5 % от размера им, дивидентите, които финансовите посредници, установени в тази държава членка, получават като дружества майки по смисъла на тази директива от дъщерните си дружества, установени в други държави членки, включително когато облагането се извършва посредством данък, който не е корпоративен, но включва в основата си тези дивиденти или част от тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-461/24: Asociación Petón do Lobo, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Следва ли Директива 2011/92/ЕС, и по-специално член 6, параграф 3, буква б) от нея, да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, съгласно което в рамките на процедура по оценка на въздействието върху околната среда на проект, предмет на тази директива, органите, които поради конкретните си задължения в областта на опазването на околната среда или местна или регионална компетентност биха имали отношение към този проект, са консултирани едновременно със заинтересованата общественост, без впоследствие последната да има право да изпраща на органа или органите, които са компетентни да издадат разрешение за осъществяване на проекта, своите мнения и коментари по становищата, дадени във връзка с това от консултираните органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-784/23: Voore Mets и Lemeks Põlva, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Може ли член 5, букви а), б) и г) от [Директивата за птиците] да се тълкува в смисъл, че предвидените в него забрани се прилагат само доколкото това е необходимо за поддържане на популациите на съответните видове на ниво, което по смисъла на член 2 от тази директива отговаря на екологичните, научните и културните изисквания, като се отчитат икономическите и рекреационните изисквания, при положение че целта на действието не е да се убиват или обезпокояват птици, или да се разрушават или увреждат техните гнезда или яйца?
Трябва ли член 5, букви а), б) и г) от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че забранените съгласно тези разпоредби действия през периода на размножаване на птиците са умишлени по-специално когато въз основа на научни данни и наблюдение на отделни птици може да се приеме, че в гора, която трябва да бъде изцяло изсечена (гола сеч), гнездят около десет двойки птици на хектар, без да е установено, че в района на сечта гнездят индивиди от намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
Трябва ли член 5, букви а), б) и г) от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че забранените съгласно тези разпоредби действия през периода на размножаване на птиците са умишлени по-специално когато въз основа на научни данни и наблюдение на отделни птици може да се приеме, че в гора, в която трябва да бъдат изсечени само част от дърветата (постепенна сеч), гнездят около десет двойки птици на хектар, без да има основание да се предполага, че в района на сечта гнездят индивиди от намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
Може ли член 9, параграф 1, буква а), трето тире от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е съвместим с разпоредби от правото на държава членка, които ѝ позволяват да дерогира забраните, предвидени в член 5, букви а), б) и г) от тази директива, за да е възможно през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва гола сеч с цел да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост?
Може ли член 9, параграф 1, буква а), трето тире от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е съвместим с разпоредби от правото на държава членка, които ѝ позволяват да дерогира от забраните, предвидени в член 5, букви а), б) и г) от тази директива, за да е възможно през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва постепенна сеч с цел да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост?
Ако [Директивата за птиците] не разрешава през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва гола сеч, целта на която е да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост, в съответствие ли е тогава такава разпоредба с членове 16 и 17 от [Хартата] и прилага ли се тя дори ако сечта не засяга намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
Ако [Директивата за птиците] не разрешава през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва постепенна сеч, целта на която е да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост, в съответствие ли е тогава такава разпоредба с членове 16 и 17 от [Хартата] и прилага ли се тя дори ако сечта не засяга намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-369/24: MET Magyarország и Global NRG ROM, Съдебно решение от 23 юли 2025 г.
Трябва ли предвид принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания член 35, параграф 1 от Регламент 2017/460 да се тълкува в смисъл, че от обхвата на посочения регламент са изключени и дългосрочните договори за резервиране на капацитет, сключени преди 2017 г., в чиито клаузи за ценообразуване не се предвижда, че капацитетно и/или стоково базираната тарифа за пренос, определена към момента на сключване на договора, може да се променя единствено по формула, която е предварително установена и е основана на индекса на потребителските цени, определен от Националната статистическа служба, а се предвижда — поради наличието на императивна разпоредба от националното право — че се прилага регулираната тарифа за ползване на мрежата вместо изчислената тарифа, ако първата е по-ниска, като регулираната тарифа е тази, която страните ще индексират през следващия период, като освен това се има предвид, че при определяне на регулираната тарифа компетентният орган, освен индексацията, взема предвид новите краткосрочни договори за резервиране на капацитет, сключени за съответния газопровод за междусистемно свързване, и приходите от тези договори, както и вътрешната норма на възвръщаемост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/24: Nolgers, Съдебно решение от 16 юли 2025 г.
Трябва ли Рамково решение [2008/947] да се тълкува в смисъл, че ако в рамките на оставяне на разположение в [Кралство] Белгия се постанови съдебно решение за освобождаване на осъденото лице под наблюдение при специални условия и ако това съдебно решение заедно с посоченото в Рамковото решение удостоверение бъде препратено от компетентния белгийски орган на компетентния нидерландски орган, [Кралство] Нидерландия трябва да признае и изпълни съдебното решение, като по-специално следи за правилното прилагане на специалните условия, отчитайки факта, че осъденото лице е нидерландски гражданин и желае да се върне в Нидерландия?
Това важи ли и ако като специално условие е разпоредено стационарното лечение на осъденото лице в Нидерландия заради сексуалните му проблеми и преместването му от затвора в нидерландско заведение от затворен тип?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.