всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

4 - Вътрешна политика на Европейския съюз

Вътрешна политика на Европейския съюз

Дело C-535/24: Svilosa, Съдебно решение от 16 юли 2025 г.

Трябва ли понятието „доставка на услуга“ по смисъла на член 24, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, респективно понятието „безвъзмездна доставка на услуга“ по смисъла на член 26, параграф 1, буква б) от тази Директива да се тълкуват в смисъл, че включват предприети без възлагане или мандат правни и/или фактически действия от страна на регистрираното за целите на общата система на ДДС лице, с които пряко се цели събирането на вземане в полза на друго лице, а косвено се цели и удовлетворяването на вземането на предприемащото тези действия регистрирано лице, което последното има по отношение на лицето, в чийто пряк интерес са предприети въпросните действия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-37/25: GTC Dijon, Определение от 15 юли 2025 г.

Приложимо ли е ограничение или погасяване на правото на платен годишен отпуск, когато работникът е бил в отпуск по болест през съответния референтен период, и допустимо ли е това ограничение при липса на специфични обстоятелства?
Съвместими ли са националните разпоредби, които намаляват или погасяват правото на платен годишен отпуск поради болничен отпуск, с разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО и Хартата на основните права на ЕС?
При какви условия може да бъде въведен период за прехвърляне на ползването на платен годишен отпуск след продължителна неработоспособност и какви са изискванията за спазване на същественото съдържание на това право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-777/22: ЕЦБ/Corneli, Съдебно решение от 15 юли 2025 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 15 юли 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Икономическа и парична политика — Директива 2014/59/ЕС — Възстановяване и преструктуриране на кредитни институции — Членове 27—29 — Мерки за ранна намеса — Регламент (ЕС) № 1024/2013 — Единен надзорен механизъм — Член 4, параграф 3 — Решение на Европейската централна банка (ЕЦБ) за поставяне на банка под временно управление — Жалба за отмяна, подадена от акционер — Член 263, четвърта алинея ДФЕС — Физическо лице, пряко и лично засегнато от акт на институция на Европейския съюз — Приключване на поставянето под временно управление — Запазване на правния интерес — Прилагане на правото на Съюза и на националното право от ЕЦБ — Задължение за съответстващо тълкуване на националното право“ По съединени дела C‑777/22 P и C‑789/22 P с предмет две жалби на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадени съответно на 21 и на 22 декември 2022 г., Европейска централна банка (ЕЦБ), представлявана първоначално от C. Hernández Saseta и A. Pizzolla, подпомагани от M. Lamandini, avvocato, а впоследствие от C. Hernández Saseta, M. Ioannidis, A. Pizzolla и C. Zilioli, подпомагани от M. Lamandini, avvocato, жалбоподател по дело C‑777/22 P, Европейска комисия, представлявана първоначално от V. Di Bucci, A. Nijenhuis и D. Triantafyllou, впоследствие от P. A Messina, A. Nijenhuis и D. Triantafyllou, и накрая от P. A. Messina и D. Triantafyllou, жалбоподател по дело C‑789/22 P, подпомагани от: Италианска република, представлявана първоначално от G. Palmieri, подпомагана от P. Gentili, avvocato dello Stato, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-783/23: Liège Airport Security, Съдебно решение от 10 юли 2025 г.

Трябва ли член 9 от Регламент [№ 300/2008] да се тълкува в смисъл, че компетентният орган, определен по силата на тази разпоредба, гарантира наблюдението на прилагането на общите основни стандарти, посочени в член 4 от този регламент, като се изключва всеки друг орган, само когато тези стандарти произтичат от правила, специфични за сигурността на гражданското въздухоплаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-257/24: Städteregion Aachen, Съдебно решение от 10 юли 2025 г.

Трябва ли член 3 от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че обезщетение като помощта за интеграция под формата на помощи за услугата „училищно асистиране“ за деца с увреждания, предвидена в SGB IX, попада в материалния обхват на този регламент?
Трябва ли член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която поставя предоставянето на помощ за интеграция под формата на помощи за услугата „училищно асистиране“ на детето с увреждания на пограничен работник, гражданин на Съюза, в зависимост от условието това дете да пребивава на територията на страната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-254/23: INTERZERO и др., Съдебно решение от 10 юли 2025 г.

Може ли юридическо лице, което има изключителното право да упражнява дейност по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите за продукти от същия вид на територията на Република Словения, да се счита за предприятие, на което е възложено извършването на услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 106, параграф 2 [ДФЕС] (в светлината на член 14 ДФЕС, [Протокол № 26] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98]), като тази дейност включва:
– сключване на договори с производителите на определени продукти, по силата на които те възлагат на юридическото лице да осигури от тяхно име подходящо управление на отпадъците, получени от тези продукти;
– организиране на система за събиране и третиране на отпадъците (сключване на договори с търговски дружества, които от името на [единствената] организация[…] събират и третират по подходящ начин всички събрани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя), и
– воденето на регистър на продуктите, за които производителят носи разширена отговорност и които са пуснати на пазара в Словения, както и воденето на регистър на събраните и третирани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя, както и предаването на тези данни на министерството,
и при упражняването на тази дейност юридическото лице е длъжно да сключва договори с производителите, които носят задължението за разширена отговорност на производителя, и с търговските дружества, които ще извършват събирането и третирането на отпадъците?
Трябва ли членове 16 и 17 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за стоки от същия вид, може законосъобразно да се упражнява само от едно юридическо лице на територията на държавата членка по начин, който няма стопанска цел, което означава, че приходите не надвишават действителните разходи за колективно изпълнение на задълженията за разширена отговорност на производителя и че това юридическо лице трябва да използва печалбата единствено и само за извършване на дейностите и за прилагане на мерките за колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя?
При отрицателен отговор на въпрос 2), трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98], да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която държавата членка изменя дейността по колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за продукти от същия вид, като я преобразува от регламентирана пазарно ориентирана дейност със стопанска цел, осъществявана от множество икономически оператори, в дейност, която само една организация има право да упражнява и която трябва да се упражнява от нея с нестопанска цел по смисъла на въпрос 2)?
Трябва ли разпоредбите на правото на Съюза, посочени във въпрос 3), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в резултат на влизането в сила на нова правна уредба относно колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по силата на закона (ex lege) се приема, че е налице намеса в индивидуалните отношения, така че се прекратяват всички договори, сключени между икономическите оператори, които са упражнявали дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и производителите, които имат задължение за разширена отговорност на производителя, както и между икономическите оператори, които са участвали в дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и икономическите оператори, които извършват дейност по събиране и третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията по разширената отговорност на производителя?
При обстоятелствата по приемането на новата правна уредба, описана във въпроси 3) и 4), трябва ли принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че законодателят трябва да предвиди преходен период и/или да въведе схема за обезщетение
В случай на положителен отговор, какви са критериите, които трябва да бъдат изпълнени, за да се определи разумният характер на преходния период или системата за обезщетение?
Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които имат задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя и които пускат на пазара 51 % от продуктите от същия вид, за които се прилага задължението за разширена отговорност на производителя, са длъжни да учредят юридическо лице с цел колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и по силата на която производителите на продукти от същия вид трябва при евентуално отнемане на разрешението да учредят отново такова юридическо лице, или посочените разпоредби на правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която само производителите могат да притежават дялово участие в това юридическо лице?
Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които притежават дялово участие в юридическото лице, осигуряващо колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, не могат да бъдат лица, извършващи събиране или третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя в това юридическо лице?
Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителят, притежаващ дялово участие в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите, не могат:
– да имат, пряко или непряко, капиталови връзки с лицето, което осигурява събирането или третирането на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, или да имат права на управление или контрол на това юридическо лице;
– да имат капиталови връзки или родствени връзки с лице, което притежава или контролира правата на глас в управителния или надзорния орган на лицето, посочено в предходното тире, или го представлява?
Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която ограниченията, посочени във въпроси 7) и 8), се прилагат и по отношение на член на управителния орган на юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по отношение на член на надзорния орган на това юридическо лице или негов представител?
Трябва ли член 16 от [Хартата] и членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителите, които имат задължението за разширена отговорност на производителя и които пускат на пазара стоки за домашна употреба, трябва задължително да сключат договор, с който възлагат на юридическото лице, притежател на разрешението да упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, да изпълнява задълженията на тези производители, произтичащи от разширената отговорност на производителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-367/24: Telekom România Mobile Communications, Съдебно решение от 10 юли 2025 г.

Трябва ли член 3 от Регламент 2015/2120 да се тълкува в смисъл, че предлагана от далекосъобщително предприятие тарифна опция, която позволява на приелите я крайни клиенти да използват безплатно всички услуги за видеострийминг, независимо кои са доставчиците, от които се предоставят и независимо дали тези доставчици имат качеството на партньори за съдържанието на далекосъобщителното предприятие, без използваният за тези услуги обем данни да бъде включен в гарантирания месечен обем данни по тарифния план за мобилна телефония, но с ограничаване на широчината на честотната лента за този вид съдържание, е съвместима с произтичащите от тази разпоредба задължения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-37/24: DADA Music и UPFR, Съдебно решение от 10 юли 2025 г.

Трябва ли член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 и член 16, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/26 във връзка с членове 17 и 52 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не гарантира справедливо минимално (фиксирано) възнаграждение на носителите на права (продуценти на звукозаписи), представлявани от организации за колективно управление на права, независимо от получените приходи или от направените от излъчващите организации разходи?
При отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли посочените разпоредби национална правна уредба, която с незабавно действие отменя минималните (фиксирани по размер) възнаграждения, определени въз основа на предварително договорена методика между организацията за колективно управление на права и ползвателите, без да изменя критериите за изчисляване на възнаграждението и без да предвижда максимален срок за договаряне на нови споразумения (методики) за определяне на размера на справедливите възнаграждения?
При отрицателен отговор на първите два въпроса, има ли националната юрисдикция право и евентуално задължение да проверява дали процентните възнаграждения, изчислени въз основа на действителните приходи, декларирани от излъчващите организации, са справедливи и разумни съответно за носителите на права, от една страна, и за ползвателите, от друга страна, или, напротив, са явно незначителни или, в зависимост от случая, явно прекомерни и какви са критериите, които могат да се използват при тази преценка?
При утвърдителен отговор на третия въпрос, ако националната юрисдикция установи, че възнаграждението, дължимо по силата на изменената с новата национална правна уредба методика, е незначително, има ли тази юрисдикция право и/или задължение да приложи алтернативни критерии, различни от критерия за декларирани приходи — като например определянето на възнаграждението въз основа на направените от радио- и телевизионните оператори разходи за дейността по излъчване, възнагражденията, платени от подобни радио- и телевизионни оператори или други сходни критерии — за да се гарантира, че носителите на правата получават подходящи възнаграждения, без да се накърняват законните интереси на ползвателите, т.е. без да са незначителни, нито прекомерно обременяващи за излъчващите организации?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-635/23: WBS GmbH, Съдебно решение от 10 юли 2025 г.

Може ли ЕЗР, отнасяща се до действие, което съгласно правото на издаващата държава е в правомощията само на съдилищата, да бъде издадена от друг компетентен орган по смисъла на член 2, буква в), подточка ii) от Директива [2014/41] в сътрудничество с несъдебен потвърждаващ орган, когато съд на издаващата държава предварително е разрешил процесуално-следственото действие, като е изпълнил предвидените в Директива 2014/41 задължения за проверка и мотивиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-365/24: Purefun Group, Съдебно решение от 10 юли 2025 г.

Трябва ли Директива 2015/2436 и членове 34 и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национален правен режим, по силата на който изключителните права, които фирмено наименование предоставя на притежателя си, позволяват на последния да забрани използването от трети лица на идентичен или сходен на това фирмено наименование знак като търговско наименование или като име на домейн за стоки или услуги, идентични или сходни с дейностите, за които е регистрирано същото фирмено наименование, имайки предвид че този правен режим нито предвижда загуба на изключителните права при неизползване на фирменото наименование, нито изисква за регистрацията на фирменото наименование точно да се посочат попадащите в предмета на дейност на притежателя му стоки или услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11213141516535 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form