всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

4 - Вътрешна политика на Европейския съюз

Вътрешна политика на Европейския съюз

Дело C-263/24: Smiliev, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.

Следва ли чл. 3, пар. 1 от Рамково решение [2008/675] във вр. с чл. 2, б. „а“ от Рамково решение [2009/315] да се тълкуват в смисъл, че вземането под внимание на предишни присъди, постановени срещу същото лице в други държави членки, обвързва съда, разглеждащ новообразувано наказателно производство срещу същото лице (прилагащ съд), да приеме, че отразените в [ECRIS] предишни присъди, постановени в други държави членки, са за същите категории наказуеми деяния, разграничени от националното законодателство съобразно обществената им опасност, като тези, подлежащи на отразяване в регистъра за съдимост в държавата на прилагащия съд
Когато в регистъра за съдимост съгласно националното законодателство на прилагащия съд попадат няколко категории наказуеми деяния, осъждането за които има различни правни последици, следва ли националният съд, разглеждащ наказателно производство срещу определено лице, да извършва за всеки отделен случай проверка относно това в коя категория съгласно националната класификация попадат деянията по предишните присъди, постановени в други държави членки
В кои случаи следва да бъде извършена такава преценка?
Следва ли чл. 3, пар. 1 от Рамково решение [2008/675] да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, което предвижда, че съдът е длъжен да не взема предвид постановени в друга държава — членка на Европейския съюз предишни присъди за деяния, които не съставляват престъпления съгласно националното законодателство на прилагащия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-776/23: Комисия/Испания (Participations indirectes), Съдебно решение от 26 юни 2025 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав) 26 юни 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Държавни помощи — Член 108, параграф 3 ДФЕС — Система на данъчно облагане — Разпоредби относно корпоративния данък, позволяващи на дружествата, които подлежат на данъчно облагане в Испания, да амортизират репутацията, която произтича от придобиването на дялови участия в дружества, подлежащи на данъчно облагане извън тази държава членка — Решения на Европейската комисия, с които тези разпоредби се квалифицират като схема за държавни помощи и се разпорежда възстановяването на помощите, с изключение на тези, свързани с преките и непреките дялови участия, придобити преди конкретна дата, определена от Комисията за целите на защитата на оправданите правни очаквания — Последващо решение на Комисията, с което се разпорежда възстановяването на всички помощи, свързани с непреките дялови участия — Правна сигурност“ По съединени дела C‑776/23 P—C‑780/23 P с предмет пет жалби на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадени на 14 декември 2023 г., Европейска комисия, представлявана от P. Němečková, B. Stromsky и C. Urraca Caviedes, жалбоподател, като другите страни в производството са: Кралство Испания, представлявано първоначално от A. Gavela Llopis и I. Herranz Elizalde, а впоследствие от A. Gavela Llopis, жалбоподател в първоинстанционното производство (C‑776/23 P), Banco Santander SA, установено в Сантандер (Испания), Santusa Holding SL, установено в Боадиля дел Монте (Испания), представлявани от E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero, A. Lamadrid de Pablo и V. Romero Algarra, abogados, Abertis Infraestructuras SA, установено в Барселона (Испания), представлявано от E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero, M. ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-618/23: SALUS, Съдебно решение от 26 юни 2025 г.

Трябва ли билкови лекарствени чайове, които следва да се квалифицират като „традиционни растителни лекарствени продукти“ по смисъла на член 1, точка 29 и член 16а от Директива 2001/83, добавени с член 1, точки 1 и 2 от Директива 2004/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за изменение на Директива 2001/83/ЕО за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, по отношение на традиционните растителни лекарствени продукти, да се считат за „традиционни билкови продукти на растителна основа“ по смисъла на член 2, параграф 1 във връзка с приложение I от Регламент 2018/848?
Могат ли предвидените в глава IV от Регламент 2018/848 маркировки, и по-специално: – официалното лого на Европейския съюз за биологично производство (член 33 във връзка с приложение V от Регламент 2018/848), – фирменото лого за биологично производство (член 33, параграф 5 от Регламент 2018/848), – кодовият номер на контролния орган [(член 32, параграф 1, буква a) от Регламент 2018/848)], – обозначението на мястото[, където са отгледани земеделските суровини]: „Земеделие от ЕС“ или „Земеделие извън ЕС“ (член 32, параграф 2 от Регламент 2018/848), – терминът „био“ (член 30, параграф 2 от Регламент 2018/848) и – обозначението „от биологично земеделие“ (член 30, параграф 1 от Регламент 2018/848), да бъдат поставени на външната опаковка на лекарствен продукт, без да е нужно да са изпълнени изискванията по член 62 от Директива 2001/83?
Представляват ли изброените във втория въпрос маркировки информация, която по смисъла на член 62 от Директива 2001/83 е „полезна за пациента“ и няма „промоционално естество“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-759/23: PJ Carroll и Nicoventures Trading, Съдебно решение от 26 юни 2025 г.

Невалидна ли е Делегирана директива (ЕС) 2022/2100, тъй като с нея се превишават правомощията, предоставени с член 7, параграф 12 и член 11, параграф 6 от Директива 2014/40/ЕС, тълкувани в светлината на член 290 ДФЕС и като се вземат предвид член 2, точка 14 и членове 19 и 28 от тази директива?
Невалидна ли е Делегирана директива (ЕС) 2022/2100 предвид обстоятелството, че Комисията не е имала право да достигне до извода, че е налице съществена промяна в обстоятелствата по смисъла на член 7, параграф 12 и/или член 11, параграф 6 и/или член 2, точка 28 от Директива 2014/40/ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-351/23: GR REAL, Съдебно решение от 24 юни 2025 г.

1) Приложими ли са член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] по дело като разглежданото в главното производство, което е образувано по иск на лице, на което е възложен недвижим имот при публична продан, и в което същевременно се разглежда насрещен иск на потребител за възстановяване на положението отпреди възлагането на публичната продан, ако преди публичната продан потребителят е потърсил правна защита за прекратяване на действията по реализиране на обезпечението, като е подал до съда молба за допускане на временна мярка, и също преди публичната продан е уведомил участниците за висящото съдебно дело относно прекратяването на действията за реализиране на обезпечението чрез доброволна публична продан, но въпреки делото проданта е проведена?
2) Трябва ли [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като приложимата в главното производство, съгласно която при изпълнението върху даден като обезпечение недвижим имот на потребител с цел удовлетворяване на вземанията на банка по договор за потребителски кредит чрез провеждане на публична продан, организирана от частноправен субект („организатор на проданта“):
а) потребителят не може валидно да повдигне пред организатора на проданта възражение за неравноправност на договорните клаузи, […] на които [се основава] вземането на банката, за да изиска отлагане на тази продан, въпреки че вземането се основава на неравноправни клаузи, и по-специално на договорна клауза за предсрочна изискуемост;
б) потребителят не може да изиска преустановяване на публичната продан на принадлежащ му недвижим имот, който е и неговото жилище, въпреки че е уведомил организатора на проданта и присъстващите лица, че е в ход съдебно производство по молба за допускане на временна мярка, изразяваща се в спиране на публичната продан, но съдът все още не се е произнесъл с влязло в сила решение по молбата, а същевременно допускането на временната мярка е единственият способ, по който потребителят би могъл да получи привременна съдебна защита срещу провеждането на публичната продан на недвижимия имот вследствие на [прилагането на] неравноправните договорни клаузи;
в) при посочените в предходните точки обстоятелства потребителят не може да упражни в пълен обем правата, които произтичат за него от транспонирането на Директива [93/13], и не може да се постигнат целите на тази директива, тъй като съгласно тази [национална] правна уредба нищожност на публичната продан може да се [иска] само на три основания[, а именно]:
– нищожност на договора за учредяване на обезпечението;
– нарушение на [Закона за доброволната публична продан];
– [извършване] на престъпление?
3) Трябва ли Директива [2005/29] да се тълкува в смисъл, че пристъпването към изпълнение върху дадена като обезпечение вещ въз основа на неравноправна договорна клауза за предсрочна изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит, а следователно и на неправилен размер на просроченото плащане, може да представлява нелоялна търговска практика по смисъла на член 5 от тази директива, и по-специално агресивна търговска практика по смисъла на членове 8 и 9 от нея, а отговорността на банката и целите на Директива [2005/29] се отнасят не само за банката, но и за дружеството организатор, което осъществява изпълнението върху даденото на банката обезпечение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-645/23: Hera Comm, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.

Попада ли [допълнителният данък], прилаган от държавата членка като дробна или кратна стойност на акциза, с който вече се облага продуктът, в обхвата на понятието „допълнителни косвени данъци“, посочено в член 1, параграф 2 от [Директива 2008/118], или тя трябва да се разбира само като увеличение на акцизната ставка, поради което държавата членка може да не го използва за „специалното предназначение“, предвидено в член 1, параграф 2 от [Директива 2008/118]?
В случай че [допълнителният данък] попада в обхвата на понятието „допълнителни косвени данъци“, трябва ли член 1, параграф 2 от [Директива 2008/118] да се тълкува в смисъл, че отговаря на условията, за да може частноправен субект да се позове на него пред национална юрисдикция с цел да:
– оспори пред продавача на продукта, за който се начислява [допълнителният данък], на когото частноправният субект е възстановил косвения данък, че събираният от държавата членка данък по отношение на продавача е незаконосъобразен, тъй като се основава на национална разпоредба, която противоречи на Директивата;
– поиска впоследствие от продавача да върне недължимо платеното, което последният е поискал и получил от него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-219/25: Kamekris, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 19 юни 2025 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Член 67, параграф 3 и член 82, параграф 1 ДФЕС — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Молба за екстрадиция, отправена от трета държава — Гражданин на Съюза — Членове 18 и 21 ДФЕС — Предходно решение на друга държава членка да откаже екстрадиция поради сериозна опасност от нарушаване на основни права — Член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на издирваното лице да не бъде екстрадирано в държава, в която съществува сериозна опасност да бъде подложено на изтезание или на нечовешко или унизително отношение — Член 47, втора алинея от Хартата на основните права — Право на справедлив процес — Взаимно доверие — Задължение да се вземат предвид мотивите, на които се основава предходното решение за отказ за екстрадиране — Липса на задължение за взаимно признаване на това решение“ По дело C‑219/25 PPU [Kamekris] ( i ) с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от следственото отделение на Cour d’appel de Montpellier (Апелативен съд Монпелие, Франция) с акт от 18 март 2025 г., постъпил в Съда на 20 март 2025 г., в рамките на производство по екстрадиция на KN, СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: C. Lycourgos, председател на състава, S. Rodin, N. Piçarra (докладчик), O. Spineanu-Matei и N. Fenger, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: R. Şereş, администратор, предвид изложеното в писмената ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-509/23: Laimz, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.

Трябва ли член 3, точка 11, буква а) от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че физическо лице може да се счита за близък сътрудник на [ВПЛ] само поради факта, че посочените лица са част от едно и също сдружение, без да се отчита никакво друго обстоятелство?
Трябва ли [член 3, точка 9] от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че за да се определи, че дадено лице е [ВПЛ], е необходимо да се установи дали това лице заема длъжност от изброените в посочения член и освен това да се проучи и провери дали става въпрос за висша ръководна длъжност, а не за длъжност на средно или по-нисше равнище?
Трябва ли член 45, параграф 1 от Директива 2015/849 във връзка с параграф 8 от същия член да се тълкува в смисъл, че държавите членки трябва да разрешават на задължените субекти по член 2, параграф 1 от Директива 2015/849, които се считат за дружества от една и съща група, да си обменят информация, включително чрез сключване на споразумения за обмен на информация и чрез осигуряване на взаимния обмен на информацията и възможността за взаимното ѝ използване за постигането на целите на Директива 2015/849?
Позволява ли също така член 45, параграфи 1 и 8 във връзка с член 3, точки 12 и 15 от Директива 2015/849 различни предприятия, принадлежащи към една и съща група, да използват и да се основават на такава информация или решения, които решения са взети в рамките на групата от висшето ръководство на принадлежащо към нея предприятие?
Трябва ли член 14, параграф 5 във връзка с член 8, параграф 2 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че задълженият субект не е длъжен да прилага мерки за комплексна проверка на вече съществуващи търговски клиенти, ако не е изтекъл нито установеният в националното законодателство, нито предвиденият в процедурите за вътрешен контрол срок за повторно прилагане на мерки за комплексна проверка и на задължения субект не са му известни нови обстоятелства, които могат да повлияят на извършената по отношение на съответния клиент оценка на риска?
Изискването по член 11, буква г) от Директива 2015/849 задължените субекти да прилагат мерки за комплексна проверка на клиента, когато при получаването на печалби, осъществяването на залагания или и в двата случая общата стойност на сделката е равна или надвишава 2000 евро, независимо от това дали сделката е осъществена чрез една операция или чрез няколко операции, които изглеждат свързани, трябва ли да се тълкува в смисъл, че такива мерки трябва да се прилагат всеки път, когато общата стойност на сделката достига 2000 евро, независимо от периода на време, изминал преди отново да бъде достигната установената в тази разпоредба стойност от 2000 евро?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-671/23: Lietuvos bankas, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.

Трябва ли член 59 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при констатиране от компетентния национален орган на няколко нарушения на различни групи изисквания по член 59, параграф 1, букви a)—г) от тази директива в рамките на една проверка, всяко от тези нарушения се счита за отделно систематично нарушение и за всяко от тези нарушения се налага отделна имуществена санкция, като се взема предвид максималната санкция, предвидена в националното законодателство за транспониране на посочената директива?
Трябва ли член 59 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при констатиране от компетентния национален орган на няколко нарушения на една и съща група изисквания по член 59, параграф 1, букви a)—г) от тази директива в рамките на една проверка, всяко от тези нарушения се счита за отделно систематично нарушение и за всяко от тези нарушения се налага отделна имуществена санкция, като се взема предвид максималната санкция, предвидена в националното законодателство за транспониране на посочената директива?
При утвърдителен отговор на поне един от предходните въпроси, какви критерии трябва да се вземат предвид, за да се определи дали е налице систематично нарушение по член 59 от Директива 2015/849?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-419/24: Hôtel Plaza, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.

Следва ли член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59/ЕО да се тълкува в смисъл, че работниците и служителите, изпратени на предприятието от външно предприятие, които присъстват в помещенията и нормално работят в предприятието ползвател към момента на провеждане на процедурата за уволнение, трябва да се считат за работници при предвиденото в тази разпоредба изчисляване на списъчния състав?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11415161718535 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form