всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

1.05 - Право на Съюза и национално право

Право на Съюза и национално право

Дело C-331/13: Nicula, Съдебно решение от 15 октомври 2014 г.

Могат ли разпоредбите на член 6 ДЕС, на членове 17, 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на член 110 ДФЕС, както и принципите на правната сигурност и на non reformatio in peius, изведени от правото на Съюза и от практиката на Съда, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като съдържащата се в OUG № 9/2013?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-318/13: X, Съдебно решение от 3 септември 2014 г.

Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива [79/7] да се тълкува в смисъл, че не допуска вътрешноправна разпоредба, въз основа на която различната очаквана продължителност на живота за мъжете и жените се използва като актюерски критерий за изчисляване на дължимите вследствие на трудова злополука задължителни обезщетения от социалното осигуряване, когато при използването на този критерий еднократното обезщетение, което следва да се плати на мъж, е по-ниско от обезщетението, което би получила една жена на същата възраст, която при това се намира в сходно положение?
При положителен отговор на първия въпрос, налице ли е по делото условието за наличие на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, необходимо за носене на отговорност от държавата членка, ако се отчете по-конкретно че — в своята практика Съдът не е изразил изрично становище дали при определяне на обезщетение по законоустановена социалноосигурителна схема, която попада в приложното поле на Директива 79/7/ЕИО, могат да се отчитат актюерски фактори, свързани с пола, — в решението си Association belge des Consommateurs Test-Achats и др. (C‑236/09, EU:C:2011:100) Съдът е обявил за невалиден член 5, параграф 2 от Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги, който допуска отчитането на такива фактори, но е постановил преходен период и след изтичането му разпоредбата става невалидна, и — в Директиви 2004/113 и 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите при определени обстоятелства законодателят на Съюза е допуснал отчитането на такива фактори при изчисляване на обезщетенията по смисъла на тези директиви и въз основа на това националният законодател е приел, че въпросните фактори могат да се вземат предвид и в областта на оспорваните законоустановени социалноосигурителни схеми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-654/13: Delphi Hungary Autóalkatrész Gyártó, Определение от 17 юли 2014 г.

Противоречи ли изключването на изплащането на лихви за забава върху невъзстановим в разумен срок ДДС в резултат на национална разпоредба, обявена за несъвместима с правото на Съюза, на член 183 от Директива 2006/112/ЕО и принципите на еквивалентност и ефективност?
Следва ли националните съдилища да осигурят прилагането на правото на Съюза, като изключат противоречащи национални разпоредби, и да гарантират, че условията за изплащане на лихви не са по-неблагоприятни от тези за аналогични искове по вътрешното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-169/14: Sánchez Morcillo и Abril García, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.

Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска режим на изпълнителни способи като разглеждания в главното производство, който предвижда, че производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот не може да бъде спряно от съдията в исковото производство, който би могъл в окончателното си решение най-много да присъди обезщетение за понесените от потребителя вреди, доколкото този потребител, в качеството си на ответник в изпълнителното производство, не може да обжалва решението, с което се отхвърля неговото възражение на това изпълнение, а продавачът или доставчикът, взискател в изпълнителното производство, има право да обжалва решението за прекратяване на производството или за обявяване на неравноправна клауза за неприложима?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-501/12: Specht и др., Съдебно решение от 19 юни 2014 г.

Следва ли първичното и/или вторичното право на Съюза, а в конкретния случай по-специално Директива [2000/78], да се тълкува в смисъл, че с оглед на целите на всеобхватната забрана за допускане на неоправдана дискриминация, основана на възраст, тази забрана се разпростира и по отношение на нормите от националното право относно заплатите на държавните служители […]?
В резултат на тълкуването на това първично и/или вторично право на Съюза стига ли се до извода, че е налице пряка или непряка дискриминация, основана на възраст, когато съгласно определена национална разпоредба размерът на основната заплата на даден държавен служител се определя в зависимост от неговата възраст при постъпването му на държавна служба, а впоследствие се повишава преимуществено в зависимост от неговото старшинство, в рамките на публичната служба?
Допуска ли тълкуването на това първично и/или вторично право на Съюза подобна национална разпоредба да бъде оправдавана с преследваната от законодателя цел да възнаграждава придобития професионален опит?
При положителен отговор на първите три въпроса, от тълкуването на първичното и/или вторичното право на Съюза следва ли, че е налице дискриминация, основана на възраст, ако със закон, установяващ преходен режим, който урежда реда и условията за прекласиране съгласно новата система за заплащане на [заварените] държавни служители, се определя ранг на заплатата по новата система и те се класират в него, като се взема предвид единствено размерът на основната заплата, която те са получавали съгласно старата (дискриминационна) система за заплащане към посочена в новия закон референтна дата за целите на преминаването към новата система, като съгласно този закон релевантна за повишението на заплатите на тези държавни служители в последващи рангове е единствено продължителността на придобития след влизането в сила на новия закон опит, без да се отчита абсолютната продължителност на целия придобит от тях опит, като по този начин на практика се запазва и продължава допусканата със старата уредба дискриминация, основана на възраст, и това състояние продължава до евентуалното достигане на възможно най-високия ранг?
Допуска ли тълкуването на първичното и/или вторичното право на Съюза това запазване и продължаване на неравното третиране да бъде оправдано с преследваната от законодателя цел, според която със закона, уреждащ прехода към новата система за заплащане на държавните служители, не следва да се защитават (единствено) придобитите права към настъпването на посочената в закона референтна дата за преминаване към новата система, а (също) и гарантираните от стария режим прогнозни очаквания за доходите, които [заварените] държавни служители са можели да получат в рамките на цялата продължителност на професионалния им живот, като им бъде изплащана гарантираната им със старата система заплата за съответното длъжностно ниво?
Допустимо ли е продължаващата дискриминация на [заварените] държавни служители да бъде оправдана с довода, че алтернативните разрешения на установените с новия режим правила (състоящи се в индивидуално прекласиране на [заварените] държавни служители в зависимост от техния опит) са свързани с по-голяма административна тежест?
При обстоятелства като относимите към главните производства правото на Съюза, и по-специално член 17 от Директива 2000/78, съдържа ли изискване на дискриминираните държавни служители да бъде изплатена с обратна сила определена парична сума, чийто размер да съответства на разликата между размера на действително получената заплата и размера на заплатата за най-високия ранг от тяхната длъжностна степен?
Това тълкуване на първичното и/или вторичното право на Съюза допуска ли съществуването на национална мярка, която обвързва правото на плащане (последващо плащане под формата на дължим със задна дата остатък от заплатата) на определена сума или на обезщетение с изискването държавните служители да предявят тези претенции в относително кратки срокове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-56/13: Érsekcsanádi Mezőgazdasági, Съдебно решение от 22 май 2014 г.

1) Съобразено ли е с правото на Съюза, и по-специално с Директиви 92/40 и 2005/94 и Решения 2006/105 и 2006/115, приетото в рамките на временните защитни мерки срещу високопатогенната инфлуенца по птиците решение на унгарски административен орган за създаване на предпазна зона, в която се забранява по-конкретно превозът на домашни птици?
Съобразени ли са с правото на Съюза, и по-специално с Директиви 92/40 и 2005/94 и Решение 2006/115, приетото в рамките на временните защитни мерки срещу високопатогенната инфлуенца по птиците решение на унгарски административен орган за изменение на част от правилата за предпазната зона, при което е забранен по-конкретно транзитният превоз на домашни птици през зоната, както и приетата от този орган по отношение на жалбоподателя мярка под формата на заповед (а не на подлежащо на обжалване решение), с която не се разрешава превозът на пуйки до обект в предпазната зона (или настаняването им в него), в непосредствена близост до установеното огнище на зараза?
2) Имали ли са за цел Директиви 92/40 и 2005/94, като нормативни актове на Съюза, приемането в Съюза на обща правна уредба на поправянето на вреди, причинени на частноправни субекти от временните защитни мерки срещу високопатогенната инфлуенца по птиците
Предоставят ли разпоредбите от правото на Съюза, съдържащи се в Директиви 92/40 и 2005/94 и в Решения 2006/105 и 2006/115, необходимата компетентност за приемане на обща правна уредба на поправянето на вреди, причинени на частноправни субекти от временните защитни мерки срещу високопатогенната инфлуенца по птиците?
4) При отрицателен отговор на втория въпрос, може ли — ако жалбоподателят е бил увреден от националните временни защитни мерки, приети в изпълнение на правните актове на Съюза за борба с високопатогенната инфлуенца по птиците, но националните разпоредби ограничават правото на обезщетение, като напълно изключват възможността да се търси обезщетение за пропуснати ползи — той да претендира обезщетение за пропуснати ползи, като направо се позове на нарушение на принципите, закрепени в Хартата (свободата на стопанска инициатива по член 16, правото на собственост по член 17 и правото на ефективна съдебна защита по член 47)?
6) Ако правото на Съюза не предоставя на жалбоподателя възможност да бъде обезщетен за всички претърпени вреди, като направо се позове на разпоредби от правото на Съюза, налага ли принципът на равностойност на производствата да се прилагат едни и същи правила при разглеждането, от една страна, на искания, които следва да бъдат преценявани с оглед на правото на Съюза, и от друга страна, на сходни искания, които следва да бъдат преценявани с оглед на унгарското право?
7) Като се има предвид, че законодателните и административните мерки, приемани от държавите членки за борба с високопатогенната инфлуенца по птиците при дивите птици в Съюза, неминуемо засягат функционирането на вътрешния пазар, възможно ли е, при фактически обстоятелства, сходни с тези в разглеждания случай, в съдебен спор по повод на мерките, приети в изпълнение на правото на Съюза, да се поиска становище от Комисията като amicus curiae, особено когато е известно, че тя е започнала производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу съответната държава членка във връзка с правни въпроси, които са от значение за разглеждане на този спор?
8) Ако съществува възможност да се поиска от Комисията становище като amicus curiae или просто информация, длъжна ли е Комисията да предостави становище като amicus curiae или подробности относно данните, документите или изявленията, получени в рамките на производството за установяване на неизпълнение на задължения, и относно нейната практика в тази област, особено ако става въпрос за данни, които не са публично достъпни и са получени в досъдебната фаза на производството за установяване на неизпълнение на задължения
Възможно ли е такива данни да се използват публично по конкретно дело пред национална юрисдикция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-565/12: LCL Le Crédit Lyonnais, Съдебно решение от 27 март 2014 г.

Допуска ли предвиденото в член 23 от [Директива 2008/48] изискване за ефективни, пропорционални и възпиращи санкции в случаите на неизпълнение от страна на кредиторите на установените в Директивата задължения съществуването на разпоредби, които позволяват на кредитора, санкциониран с предвиденото във френското законодателство изгубване на правото му на лихви, след постановяването на санкцията да се възползва от изискуеми по силата на закона лихви в размер на законоустановения лихвен процент, увеличен с пет пункта, два месеца след като съдебното решение придобие изпълнителна сила, за все още дължимите суми от потребителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-18/13: Maks Pen, Съдебно решение от 13 февруари 2014 г.

Следва ли да се отнесат към „данъчна измама“ за целите на приспадане на ДДС по правото на Съюза, фактически положения, при които посоченият във фактурата доставчик или негов подизпълнител не разполагат с необходимите персонал, материали и активи да предоставят услугата, не са документирали разходи за фактическото извършване на услугата и отразили такива в счетоводството си, както и са съставени неистински документи относно авторството на подписалите ги за доставчика лица, представляващи договор и приемо-предавателен протокол, представени като доказателство за дължимите насрещни престации и за изпълнението на доставката, за която е издадена данъчна фактура и упражнено правото на приспадане на данъка?
От задължението на съда да откаже прилагането на правото на приспадане на данъка при данъчна измама, произтичащо от правото на Съюза, изведено в съдебната практика на Съда […], произтича ли и задължение националният съд служебно да установи наличието на данъчна измама при условията на главното производство, като: прецени нови фактически положения, въведени за пръв път пред съда; прецени всички доказателства, сред които относими към привидни сделки, неистински документи, документи с невярно съдържание, предвид задълженията на съда по националното право да разреши делото по същество, да спази забрана за влошаването на положението на жалбоподателя, да спази принципите за правото на защита и правна сигурност и служебно да приложи относимите правни норми?
Във връзка със задължението на съда да откаже правото на приспадане на ДДС при данъчна измама, произтича ли от чл. 178, алинея 1, буква „а“ от Директива 2006/112 […] изискване за да се упражни посоченото право на приспадане доставката да е действително извършена от посочения във фактурата доставчик или от негов подизпълнител?
Изискването по член 242 от Директива 2006/112 […] за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност за целите на контрола върху правото на приспадане, включва ли спазването на съответното счетоводно законодателство на държавата членка, предвиждащо съответствие с международните счетоводни стандарти по правото на Съюза, или включва само изискване за водене на регламентираните по същата директива документи за отчетността на ДДС: фактури, декларации и извлечения за рекапитулация?
В случай, че е налице втората хипотеза, да се отговори и на въпроса:
Предвид посоченото по чл. 226, алинея 1, т. 6 от Директива 2006/112 […] изискване фактурите да съдържат „степента и естеството на предоставените услуги“, то следва ли при доставка на услуги фактурите или съставен във връзка със същите документ да съдържа информация за фактическото извършване на услугата — обективни факти, които да могат да бъдат проверени и като доказателство, че действително услугата е извършена и доказателство, че е извършена от посочения в същата доставчик?
Изискването по член 242 от Директива 2006/112 […] за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност за целите на контрола върху правото на приспадане, тълкувано във връзка с член 63 и член 273 от същата директива, допускат ли национална разпоредба, която предвижда, че услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно приложимото счетоводно законодателство, предвиждащо съответствие с международните счетоводни стандарти по правото на Съюза и принципите за документална обоснованост на стопанските операции, предимство на съдържанието пред формата и съпоставимост между приходите и разходите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-176/12: Association de médiation sociale, Съдебно решение от 15 януари 2014 г.

Може ли в съдебен спор между частноправни субекти да се направи позоваване на основното право на информиране и на консултиране на работниците, признато от член 27 от Хартата на основните права на Европейския съюз и уточнено от разпоредбите на Директива 2002/14, за да се провери съвместимостта на национална мярка за транспониране на тази директива?
При положителен отговор, трябва ли посочените разпоредби да се тълкуват в смисъл, че те не допускат национална правна норма, съгласно която при изчисляване на списъчния състав на предприятието по-конкретно за целите на определяне на законните прагове за създаване на представителни за персонала органи се изключват работниците, назначени по подпомагащи договори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-425/12: Portgás, Съдебно решение от 12 декември 2013 г.

Може ли член 4, параграф 1 и член 14, параграф 1, буква в), подточка i) от Директива 93/38, както и останалите разпоредби от тази директива или приложимите общи принципи на общностното право да се тълкуват в смисъл, че създават задължения за частноправните субекти — концесионери на обществени услуги — по-специално за образувание по член 2, параграф 1, буква б) от Директива 93/38, — при положение че посочената директива не е транспонирана в националното право от португалската държава, както и в смисъл, че неизпълнението на тези задължения може да бъде изтъкнато срещу това образувание концесионер от самата португалска държава в акт, който следва да се счита за изходящ от едно от нейните министерства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1151617181921 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form