всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

1.05 - Право на Съюза и национално право

Право на Съюза и национално право

Дело C-160/14: Ferreira da Silva e Brito и др., Съдебно решение от 9 септември 2015 г.

Трябва ли Директива 2001/23, по-специално член 1, параграф 1, да се тълкува в смисъл, че понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ съответства на положение, при което предприятие, осъществяващо дейност на пазара на чартърните полети, се прекратява с решение на мажоритарен акционер, който на свой ред е предприятие, осъществяващо дейност в сектора на въздухоплаването, и в рамките на ликвидацията дружеството майка:
— встъпва в положението на прекратеното дружество в договори за лизинг на самолети и в договори за чартърни полети, сключени с туроператори,
— развива изпълняваната преди това дейност от прекратеното дружество,
— възстановява на работа някои от служителите, които дотогава са работили за прекратеното дружество, и им възлага идентични функции,
— получава дребно оборудване от прекратеното дружество?
Член 267 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че Supremo Tribunal de Justiça, предвид фактическата обстановка, описана в първия въпрос и обстоятелството, че националните съдилища от по-долните инстанции, произнесли се по случая, са постановили противоречиви решения, е бил длъжен да отправи преюдициално запитване до Съда за установяване на правилното тълкуване на понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23?
Правото на Съюза, и по-специално принципите, формулирани от Съда в решение Köbler (C‑224/01, EU:C:2003:513) относно отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти поради нарушение на правото на Съюза, извършено от национален съдебен орган, който се произнася като последна инстанция, допуска ли прилагането на национална разпоредба, която налага предварителна отмяна на вредоносното решение като основание на иска за обезщетение срещу държавата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-20/13: Unland, Съдебно решение от 9 септември 2015 г.

Следва ли първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че с оглед на целите на всеобхватната забрана за допускане на неоправдана дискриминация, основана на възраст, тази забрана се прилага и по отношение на нормите на националното право относно заплатите на съдиите във федералните провинции?
В резултат на тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз стига ли се до извода, че национална разпоредба, съгласно която размерът на основната заплата на даден съдия при назначаването му като такъв и последващото увеличение на тази основна заплата зависят от възрастта му, води до пряка или непряка дискриминация, основана на възрастта?
При утвърдителен отговор и на втория въпрос, тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли подобна национална разпоредба да бъде обоснована?
При утвърдителен отговор и на третия въпрос, тълкуването на първичното и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли — докато не бъде установена непораждаща дискриминация правна уредба относно заплащането — за дискриминираното лице да възникне и друга правна последица, освен с обратна сила да му бъде изплатена заплатата, съответстваща на най-високия ранг от съответната длъжностна категория?
Тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз допуска ли национална мярка, която обвързва предявяването на претенциите на съдиите за плащане на определена сума (последващо плащане под формата на дължим със задна дата остатък от заплатата) или за обезщетение с изискването претенциите да са предявени в относително кратък срок?
При утвърдителен отговор на първия, втория и третия въпрос, от тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз следва ли, че ако закон, уреждащ прехода към нов режим за заплащане на съдиите, предвижда класиране на заварените съдии в ранг в съответствие с новия режим, като се взема предвид само размерът на основната заплата, която са получавали съгласно предишната (дискриминационна) уредба към релевантната дата за прехода, и ако съгласно новия закон релевантен за повишението на тези съдии в по-високи рангове е единствено придобитият след влизането в сила на последния закон опит, без да се отчита общият придобит от тях опит, то тогава се запазва допусканата с предишната уредба дискриминация, основана на възраст, до евентуалното достигане на възможно най-високия ранг на заплащане?
При утвърдителен отговор и на шестия въпрос, тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз допуска ли запазването на това неравно третиране да бъде обосновано с преследваната от законодателя цел със закона, уреждащ прехода към новия режим, да се защитават не (само) правата, придобити от заварените съдии към посочената в закона релевантна за прехода дата, но (също) и породените въз основа на предишния режим техни очаквания за прогнозните доходи, които ще получат в рамките на целия си професионален живот за съответната длъжностна категория, както и да се предостави по-добро заплащане на новоназначените отколкото на заварените съдии?
Допустимо ли е запазването на дискриминацията спрямо заварените съдии да бъде обосновано с довода, че алтернативното разрешение (индивидуално повторно класиране и на заварените съдии в зависимост от продължителността на придобития опит) е свързано с по-голяма административна тежест?
При утвърдителен отговор на първия, втория и третия въпрос и при отрицателен отговор на шестия въпрос, от тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз следва ли, че е налице пряка или непряка дискриминация, основана на възраст, ако съгласно разпоредбите на уреждащ прехода към новия режим закон за заварените съдии, навършили определена възраст към датата на прехода, се предвижда по-бързо увеличение на заплатата след достигането на определен ранг отколкото за заварените съдии, които са били по-млади в деня на прехода към новия режим?
При утвърдителен отговор на деветия въпрос, тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз допуска ли това неравно третиране да бъде обосновано с преследваната от законодателя цел да се защитават не вече придобитите към датата на прехода права, а единствено породените въз основа на предишния режим очаквания за прогнозни доходи, които заварените съдии ще получат в рамките на целия си професионален живот за съответната длъжностна категория?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-95/14: UNIC и Uni.co.pel, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.

Допускат ли членове [34—36 ДФЕС], при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произход за стоките, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, законно обработена или пусната в продажба в други държави членки на Европейския съюз, доколкото посоченият национален закон се явява мярка с равностоен на количествено ограничение ефект, забранена с член 34 и необоснована съгласно член 36 ДФЕС?
Допускат ли членове [34—36 ДФЕС], при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за стоки, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, получена чрез преработка в държави, които не са членки на Съюза, които изделия все още не са законно пуснати в продажба в Съюза, доколкото посоченият национален закон се явява мярка с равностоен на количествено ограничение ефект, забранена съгласно член 34 ДФЕС и необоснована съгласно член 36 от Договора?
Допускат ли членове 3 и 5 от Директива 94/11, при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, законно обработена или пусната в продажба в други държави — членки на Съюза?
Допускат ли членове 3 и 5 от Директива 94/11, при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013, който налага задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия от кожа, получена чрез преработка в държави, които не са членки на Съюза, които изделия все още не са законно пуснати в продажба в Съюза?
Допуска ли член 60 от Регламент № 952/2013, при правилното му тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който налага задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, получена чрез преработка в държави — членки на Съюза, или на изделия, които все още не са законно пуснати в продажба в Съюза?
Допуска ли член 60 от Регламент № 952/2013, при правилното му тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който налага задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина на италиански език „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, получена чрез преработка в държави, които не са членки на Съюза, които изделия все още не са законно пуснати в продажба в Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-145/14: Комисия/България, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.

Допустимо ли е Комисията да предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 14 от Директива 1999/31/ЕО преди изтичането на срока, договорен между Комисията и държавата членка, и при наличие на оправдани правни очаквания от страна на държавата членка?
Ясно и точно ли е формулирано твърдението за нарушение в исковата молба на Комисията, така че да се гарантира правото на защита на държавата членка?
Изпълнила ли е Република България задълженията си по член 14, букви а)—в) от Директива 1999/31/ЕО, като е предприела необходимите мерки, така че съществуващите депа за неопасни отпадъци да продължат да действат след 16 юли 2009 г. само ако отговарят на изискванията на директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-539/14: Sánchez Morcillo и Abril García, Определение от 16 юли 2015 г.

Противоречи ли национална процесуална разпоредба, която предоставя на потребителя длъжник ограничени възможности за обжалване в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот, докато на продавача или доставчика взискател предоставя по-широки възможности за обжалване, на член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с членове 7 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-98/14: Berlington Hungary и др., Съдебно решение от 11 юни 2015 г.

Съвместима ли е с член 56 ДФЕС недискриминационна правна уредба на държава членка, която с един-единствен акт и без период на адаптация увеличава пет пъти предходния размер на прекия данък, наречен данък върху хазартните игри, с който се облага дейността с монетни игрални автомати в игралните зали, и освен това въвежда пропорционален данък върху хазартните игри в процентен размер, така че се ограничава дейността на организаторите на хазартни игри, използващи игрални зали?
Може ли член 34 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попада недискриминационна правна уредба на държава членка, която с един-единствен акт и без период на адаптация увеличава пет пъти предходния размер на прекия данък, наречен данък върху хазартните игри, с който се облага дейността с монетни игрални автомати в игралните зали, и освен това въвежда пропорционален данък върху хазартните игри в процентен размер, така че се ограничава вносът в Унгария на монетни игрални автомати с произход от Европейския съюз?
Може ли Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че представлява „фактически технически регламент“ национална данъчна мярка, която с един-единствен акт увеличава пет пъти размера на прекия данък върху хазартните игри, с който се облага дейността с монетни игрални автомати в игралните зали, и освен това въвежда пропорционален данък в процентен размер?
Съвместима ли е с член 56 ДФЕС недискриминационна правна уредба на държава членка, която забранява с незабавно действие дейността с монетни игрални автомати в игралните зали, без да предвижда за засегнатите организатори на хазартни игри преходен период и период на адаптация и/или подходящо обезщетение и същевременно установява в полза на игралните казина монопол върху дейността с монетни игрални автомати?
Може ли Директива 98/34/ЕО да се тълкува в смисъл, че представлява „друго изискване“, национална мярка, която посредством запазването на дейността с монетни игрални автомати само в полза на игралните казина забранява тази дейност в игралните зали?
Може ли член 34 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че той трябва да бъде релевантен и приложим, включително в случай че държава членка приеме недискриминационна правна уредба, която, макар да не забранява пряко закупуването на монетни игрални автомати с произход от Европейския съюз, ограничава или забранява използването на или дейността с посочените игрални автомати в рамките на организирането на хазартните игри, без да предвижда за засегнатите организатори на хазартни игри, извършващи тази дейност, преходен период и период на адаптация, нито обезщетение?
При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, може ли държава членка да се позовава изключително на решаването на бюджетни проблеми с оглед на прилагането на член 36, член 52, параграф 1 и член 61 ДФЕС или на наличието на императивни съображения?
При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, трябва ли с оглед на член 6, параграф 3 ДЕС да се вземат предвид основните принципи на правото във връзка с въведените от държава членка ограничения и с предвиждането на период на адаптация към данъчноправната уредба?
При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, трябва ли решение Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79) да се тълкува в смисъл, че нарушението на член 34 ДФЕС и/или на член 56 ДФЕС може да обоснове отговорността на държавата членка за обезщетение за вреди, тъй като предвид непосредственото действие на посочените разпоредби те гарантират права в полза на частноправните субекти в държавите членки?
При утвърдителен отговор на шестия въпрос, могат ли частноправните субекти в държава членка да се позовават срещу нея на нарушение от страна на последната на член 8, параграф 1 и/или на член 9, параграф 1 от Директива 98/34, а именно на пропуск от държавата членка, обосноваващ отговорност за обезщетение за вреди
Има ли за цел Директива 98/34 да гарантира индивидуални права
Въз основа на какви критерии националната юрисдикция трябва да прецени дали Magyar Állam е допуснала достатъчно съществено нарушение и на какъв вид обезщетение дава право това нарушение?
При утвърдителен от осмия и/или деветия въпрос, кои критерии трябва да вземе предвид националната юрисдикция, за да прецени дали ограничението е било необходимо, подходящо и пропорционално с оглед на прилагането на член 36, член 52, параграф 1 и член 61 ДФЕС или на наличието на императивни съображения?
При утвърдителен от осмия и/или деветия въпрос, трябва ли при преценката на въведената от държавата членка забрана и на периода на адаптация да се вземат предвид основните принципи на правото с оглед на член 6, параграф 3 ДЕС
Трябва ли да се вземат предвид основните права, като правото на собственост и забраната за лишаване от собственост без обезщетение, във връзка с разглежданото в конкретния случай ограничение и при утвърдителен отговор, по какъв начин?
При утвърдителен от осмия и/или деветия въпрос, трябва ли решение Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79) да се тълкува в смисъл, че нарушението на член 34 ДФЕС и/или на член 56 ДФЕС може да обоснове отговорността на държавата членка за обезщетение за вреди, тъй като предвид непосредственото действие на посочените разпоредби те гарантират права в полза на частноправните субекти в държавите членки?
При утвърдителен от тринадесетия въпрос, могат ли частноправните субекти в държава членка да се позовават срещу нея на нарушение от страна на последната на член 8, параграф 1 и/или на член 9, параграф 1 от Директива 98/34/ЕО, а именно на пропуск от държавата членка, обосноваващ задължение за обезщетение за вреди
Въз основа на какви критерии националната юрисдикция трябва да прецени дали ответникът е допуснал достатъчно съществено нарушение, и на какъв вид обезщетение дава право това нарушение?
Приложим ли е принципът на общностното право, съгласно който държавите членки са длъжни да заплатят обезщетение на частноправните субекти за вредите в резултат на нарушения на правото на Съюза, за които носят отговорност държавите членки, дори когато държавата членка има суверенитет в областта, за която се отнася приетата разпоредба
Служат ли като насоки и в този случай основните права и основните принципи на правото, които произтичат от конституционните традиции на държавите членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-316/13: Fenoll, Съдебно решение от 26 март 2015 г.

Следва ли понятието „работник“ по смисъла на член 7 от Директива 2003/88/ЕО и на член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че обхваща лице, прието в център за подпомагане чрез работа като разглеждания в главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-411/14: Pisciotti/Комисия, Определение от 28 януари 2015 г.

Съвместима ли е с правото на Съюза национална уредба, която за да премахне дискриминация, основана на възраст, зачита периодите на заетост преди навършване на 18 години, но едновременно с това удължава изискуемия период за повишаване във всяка от първите три степени на възнаграждение само за служителите, пострадали от тази дискриминация?
Задължена ли е националната уредба, която премахва дискриминация, основана на възраст, да предоставя на служителите финансова компенсация, съответстваща на разликата във възнаграждението, която би се дължала при липса на дискриминация?
Допустимо ли е въвеждането на задължение за сътрудничество от страна на служителя за доказване на зачетени периоди на заетост и представлява ли злоупотреба с право отказът за съдействие при дискриминационна национална уредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-640/13: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 18 декември 2014 г.

Съвместимо ли е с принципа на ефективност национално законодателство, което с обратно действие съкращава давностния срок за предявяване на искове за възстановяване на данъци, събрани в нарушение на правото на Европейския съюз, без да предвижда преходни разпоредби или уведомление?
Нарушава ли принципа на защита на оправданите правни очаквания национална разпоредба, която с обратно действие лишава данъкоплатците, вече предявили искове за възстановяване на недължимо платени данъци, от правото им на съдебна защита?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-100/13: Комисия/Германия, Съдебно решение от 16 октомври 2014 г.

Допустимо ли е държава членка да изисква допълнителни национални одобрения или маркировки за строителни продукти, които вече са снабдени с маркировка „CE“ съгласно хармонизираните европейски стандарти?
Може ли държава членка едностранно да налага национални изисквания за достъп до пазара и използване на продукти, обхванати от хармонизирани стандарти, без да следва процедурите, предвидени в Директива 89/106/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1141516171821 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form