всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

1.05 - Право на Съюза и национално право

Право на Съюза и национално право

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Допуска ли общият принцип на правото на Съюза за забрана на дискриминацията, основана възраст, правна уредба, която подобно на датското законодателство лишава работниците или служителите от правото да получат обезщетение при уволнение, при положение че имат право да получат дължима от работодателя пенсия за осигурителен стаж и възраст по пенсионноосигурителна схема, към която са включени преди навършването на 50-годишна възраст, независимо дали са решили да останат на пазара на труда, или са предпочели да се пенсионират?
Налице ли е съответствие с правото на Съюза, когато датски съд е сезиран с иск, с който работник или служител претендира от работодател, частноправен субект, да му бъде изплатено обезщетение при уволнение — задължение, от което датското право, както е описано в първия въпрос, освобождава работодателя, като това противоречи на общия принцип на правото на Съюза за забрана на дискриминацията, основана на възраст — и този съд извърши претегляне на посочения принцип и на неговия директен ефект спрямо принципа на правна сигурност и свързания с него принцип за защита на оправданите правни очаквания и въз основа на това същият съд стигне до извода, че принципът за забрана на дискриминацията, основана на възраст, следва да отстъпи пред принципа на правна сигурност, в резултат на което националното право освобождава работодателя от задължението да изплати обезщетението при уволнение
За да се установи дали може да се извърши подобно претегляне на принципите, се поставя също така въпросът дали е необходимо да се вземе предвид фактът, че работникът или служителят може в зависимост от обстоятелствата да иска обезщетение от датската държава поради несъвместимостта на датското законодателство с правото на Съюза.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Притежава ли същата значимост в правния ред на Съюза общият принцип на правото на Съюза, утвърждаващ зачитането на правото на защита, част от което е правото на лицето да бъде изслушано от национален орган преди приемането на каквото и да е решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му, например решение за прекратяване на разрешението за пребиваване, както значимостта в националната правна система на белгийските норми, свързани с обществения ред, и изисква ли принципът на равностойност основанието за обжалване, произтичащо от нарушение на общия принцип на правото на Съюза на зачитане на правото на защита, да може бъде повдигнато за първи път пред Държавния съвет, действащ като касационна инстанция, както е допустимо във вътрешното право за абсолютните основания за отмяна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

1) a)
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че на органите за наказателно преследване е забранено да санкционират посредничество при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършено без германско разрешение за лицензирани в други държави членки на ЕС оператори на залагания, когато посредничеството предполага операторът също да притежава германско разрешение, но по силата на противоречаща на правото на Съюза законова уредба („монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания“) на националните органи е забранено да издават разрешение на недържавни оператори на залагания?
б) Ще бъде ли различен отговорът на въпрос 1 а), ако в една от петнадесетте германски федерални провинции, които съвместно са въвели и съвместно изпълняват държавния монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания, в рамките на производства за преустановяване на нарушение или на наказателни производства държавните органи твърдят, че законовата забрана за издаване на разрешение на частни доставчици не се прилага в случай на евентуално искане за издаване на разрешение за организиране или за посредничество в тази федерална провинция?
в) Трябва ли принципите на правото на Съюза, и по-специално свободното предоставяне на услуги, както и решението на Съда по дела Stanleybet International и др. (C‑186/11 и C‑209/11, EU:C:2013:33), да се тълкуват в смисъл, че не допускат постоянна, определена като „превантивна“ забрана или санкциониране на трансграничното посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания, обоснована с обстоятелството, че към момента на постановяване на решението си компетентният за налагане на забраната орган „не е имал очевидно, т.е. неналагащо допълнително разглеждане основание, да приеме“, че независимо от монополното положение на държавата посредническата дейност изпълнява всички материалноправни условия за разрешение?
2) Трябва ли Директива [98/34] да се тълкува в смисъл, че не допуска санкционирането на посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания посредством игрален автомат, извършено без германско разрешение и за лицензиран в друга държава — членка на ЕС, оператор на залагания, когато намесата на държавата се основава на закон на само една федерална провинция, за който Комисията не е била уведомена и който се отнася до прекратилия действието си поради изтичане на срока [Договор за хазартните игри]?
3) Трябва ли член 56 ДФЕС, задължението за прозрачност, принципът на равно третиране и предвидената в правото на Съюза забрана за даване на предимство да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкционирането на посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършвано без германско разрешение и за лицензиран в държава — членка на [Съюза], оператор на залагания, в случай, отличаващ се с прилагането на [Договора за изменение], който е с деветгодишен срок на действие и съдържа „клауза за пробно въвеждане на нова уредба на залаганията върху резултатите от спортни състезания“, предвиждаща като необходимо условие за издаването на лиценз за посредничество теоретичната възможност за предоставяне на не повече от 20 концесии за срок от седем години на недържавни оператори на залагания с правно действие на територията на всички германски федерални провинции, при положение че:
a) провеждането на процедурата за предоставяне на концесии и разглеждането на свързаните с нея спорове се извършва съвместно от предоставящия концесиите орган и адвокатската кантора, която редовно консултира по-голямата част от федералните провинции и техните дружества за организиране на лотарийни игри по въпроси, свързани с противоречащия на правото на Съюза монопол в областта на залаганията върху резултати от спортни състезания, представлява ги по водените от тях дела пред националните юрисдикции срещу частни доставчици на залагания и е била упълномощена да представлява държавните органи в преюдициалните производства по които са постановени решения Stoß и др. [С‑316/07, С‑358/07, С‑359/07, С‑360/07, С‑409/07 и С‑410/07, ECLI:EU:C:2010:504], Carmen Media Group [С‑46/08, ECLI:EU:C:2010:505] и Winner Wetten [С‑409/06, ECLI:EU:C:2010:503];
б) в обявлението за провеждане на процедура за предоставяне на концесия, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 8 август 2012 г., не се предоставя каквато и да било информация относно минималните изисквания към проектите, които следва да бъдат представени, относно съдържанието на другите изисквани декларации и доказателства, както и относно подбора на максималния брой от 20 концесионери, а тази информация е съобщена едва след изтичането на срока за подаване на заявленията за участие с т.нар. „информационен меморандум“ само на кандидатите, за които е било преценено, че отговарят на изискванията за участие във „втори етап“ на процедурата за предоставяне на концесии;
в) осем месеца след откриването на процедурата предоставящият концесиите орган поканва, в противоречие с обявлението за провеждане на процедурата за предоставяне на концесии, само [четиринадесет] кандидати за концесионен договор да представят лично техните проекти в социалната област и в областта на безопасността, с мотива че тези кандидати изцяло удовлетворяват минималните условия за предоставяне на концесия, но [петнадесет] месеца след откриването на процедурата съобщава, че нито един кандидат не е представил доказателства „в позволяващи проверката им форма“ за изпълнението на минималните условия;
г) кандидатът за концесионен договор, който е държавен консорциум, обединяващ държавните дружества за организиране на лотарийни игри […], е сред [четиринадесетте] кандидати, които са били поканени да представят проектите си пред предоставящия концесиите орган, но поради организационната си обвързаност с организаторите на спортни събития вероятно не може да получи концесия, тъй като законовата уредба […] изисква да има строго разграничаване на активния спорт и организаторите му от организирането на и посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания;
д) за предоставянето на концесия се изисква по-специално да се представят доказателства за „законния произход на средствата, необходими за организирането на предвижданото предлагане на залагания върху резултати от спортни състезания“; и
е) предоставящият концесии орган и решаващият относно предоставянето на концесии колегиален орган [Glücksspielkollegium], съставен от представители на федералните провинции, не се ползват от възможността да възлагат концесии на частни оператори на залагания, докато държавните дружества за организиране на лотарийни игри могат да организират залагания върху резултатите от спортни състезания, лотарийни игри и други хазартни игри без концесия, както и чрез всеобхватна мрежа от търговски приемателни пунктове да търгуват с тях и да ги рекламират до една година след евентуалното възлагане на концесия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.

Противоречи ли член 183, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО на национална правна уредба, която предвижда начисляване на лихви за забава при възстановяване на надвнесен ДДС едва след изтичане на десет дни от приключване на данъчната проверка?
Какви са задълженията на националния съд, когато националното законодателство не съдържа ред за изплащане на лихви в такъв случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.

Съвместимо ли е с член 267 ДФЕС и принципа на върховенство на правото на Съюза положение, при което липсват национални процедурни правила за действие на съдилищата при установена от Съда на ЕС несъвместимост на национална разпоредба с правото на Съюза, но същевременно се предвижда безусловна обвързаност с тълкуване на правото на Съюза, дадено от друго национално съдилище?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Могат ли членове 17, 20, 21 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 6 ДЕС, член 110 ДФЕС и установеният от правото на Съюза и практиката на Съда принцип на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член 21, параграф 2 от Закона за производството по административни спорове, която предвижда възможност за отмяна на влезлите в сила решения на националните съдилища, постановени в нарушение на принципа на предимство на правото на Съюза, само ако са по административни дела, и изключва възможността за отмяна на влезлите в сила съдебни решения на националните съдилища, постановени в нарушение на посочения принцип на предимство на правото на Съюза, ако са по други дела (граждански, наказателни)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли член 5, параграф 2 от Директива 2003/4 да се тълкува в смисъл, че таксата за предоставяне на определен тип информация за околната среда може да включва:
а) част от разходите за поддържане на база данни, използвана от публичния орган за обработването на заявления за информация от този тип;
б) непреките разходи, които могат да се отнесат към отделеното от служителите време, надлежно отчитано при определянето на таксата?
Допускат ли член 5, параграф 2 и член 6 от Директива 2003/4 държава членка да предвиди в законодателството си, че за предоставянето на информация за околната среда публичният орган може да събира такса, която „[…] не надхвърля размера, който по преценка на публичния орган е разумен“, ако решението на публичния орган по въпроса какъв е „разумният размер“ подлежи на обжалване по административен и съдебен ред съгласно английското право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Нарушено ли е изискването на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, като е прието, че знакът „BASMATI“ не може да бъде използван като отличителен елемент в процеса на търговия, поради това че се използва от няколко оператори или заедно с други марки, и следователно не подлежи на защита чрез иск за злоупотреба с наименование съгласно правото на Обединеното кралство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Трябва ли Директива 2001/23, по-специално член 1, параграф 1, да се тълкува в смисъл, че понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ съответства на положение, при което предприятие, осъществяващо дейност на пазара на чартърните полети, се прекратява с решение на мажоритарен акционер, който на свой ред е предприятие, осъществяващо дейност в сектора на въздухоплаването, и в рамките на ликвидацията дружеството майка:
— встъпва в положението на прекратеното дружество в договори за лизинг на самолети и в договори за чартърни полети, сключени с туроператори,
— развива изпълняваната преди това дейност от прекратеното дружество,
— възстановява на работа някои от служителите, които дотогава са работили за прекратеното дружество, и им възлага идентични функции,
— получава дребно оборудване от прекратеното дружество?
Член 267 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че Supremo Tribunal de Justiça, предвид фактическата обстановка, описана в първия въпрос и обстоятелството, че националните съдилища от по-долните инстанции, произнесли се по случая, са постановили противоречиви решения, е бил длъжен да отправи преюдициално запитване до Съда за установяване на правилното тълкуване на понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23?
Правото на Съюза, и по-специално принципите, формулирани от Съда в решение Köbler (C‑224/01, EU:C:2003:513) относно отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти поради нарушение на правото на Съюза, извършено от национален съдебен орган, който се произнася като последна инстанция, допуска ли прилагането на национална разпоредба, която налага предварителна отмяна на вредоносното решение като основание на иска за обезщетение срещу държавата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че с оглед на целите на всеобхватната забрана за допускане на неоправдана дискриминация, основана на възраст, тази забрана се прилага и по отношение на нормите на националното право относно заплатите на съдиите във федералните провинции?
В резултат на тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз стига ли се до извода, че национална разпоредба, съгласно която размерът на основната заплата на даден съдия при назначаването му като такъв и последващото увеличение на тази основна заплата зависят от възрастта му, води до пряка или непряка дискриминация, основана на възрастта?
При утвърдителен отговор и на втория въпрос, тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли подобна национална разпоредба да бъде обоснована?
При утвърдителен отговор и на третия въпрос, тълкуването на първичното и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли — докато не бъде установена непораждаща дискриминация правна уредба относно заплащането — за дискриминираното лице да възникне и друга правна последица, освен с обратна сила да му бъде изплатена заплатата, съответстваща на най-високия ранг от съответната длъжностна категория?
Тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз допуска ли национална мярка, която обвързва предявяването на претенциите на съдиите за плащане на определена сума (последващо плащане под формата на дължим със задна дата остатък от заплатата) или за обезщетение с изискването претенциите да са предявени в относително кратък срок?
При утвърдителен отговор на първия, втория и третия въпрос, от тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз следва ли, че ако закон, уреждащ прехода към нов режим за заплащане на съдиите, предвижда класиране на заварените съдии в ранг в съответствие с новия режим, като се взема предвид само размерът на основната заплата, която са получавали съгласно предишната (дискриминационна) уредба към релевантната дата за прехода, и ако съгласно новия закон релевантен за повишението на тези съдии в по-високи рангове е единствено придобитият след влизането в сила на последния закон опит, без да се отчита общият придобит от тях опит, то тогава се запазва допусканата с предишната уредба дискриминация, основана на възраст, до евентуалното достигане на възможно най-високия ранг на заплащане?
При утвърдителен отговор и на шестия въпрос, тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз допуска ли запазването на това неравно третиране да бъде обосновано с преследваната от законодателя цел със закона, уреждащ прехода към новия режим, да се защитават не (само) правата, придобити от заварените съдии към посочената в закона релевантна за прехода дата, но (също) и породените въз основа на предишния режим техни очаквания за прогнозните доходи, които ще получат в рамките на целия си професионален живот за съответната длъжностна категория, както и да се предостави по-добро заплащане на новоназначените отколкото на заварените съдии?
Допустимо ли е запазването на дискриминацията спрямо заварените съдии да бъде обосновано с довода, че алтернативното разрешение (индивидуално повторно класиране и на заварените съдии в зависимост от продължителността на придобития опит) е свързано с по-голяма административна тежест?
При утвърдителен отговор на първия, втория и третия въпрос и при отрицателен отговор на шестия въпрос, от тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз следва ли, че е налице пряка или непряка дискриминация, основана на възраст, ако съгласно разпоредбите на уреждащ прехода към новия режим закон за заварените съдии, навършили определена възраст към датата на прехода, се предвижда по-бързо увеличение на заплатата след достигането на определен ранг отколкото за заварените съдии, които са били по-млади в деня на прехода към новия режим?
При утвърдителен отговор на деветия въпрос, тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз допуска ли това неравно третиране да бъде обосновано с преследваната от законодателя цел да се защитават не вече придобитите към датата на прехода права, а единствено породените въз основа на предишния режим очаквания за прогнозни доходи, които заварените съдии ще получат в рамките на целия си професионален живот за съответната длъжностна категория?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1141516171823 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form