1.05 - Право на Съюза и национално право
Право на Съюза и национално право
Дело C-306/12: Spedition Welter, Съдебно решение от 10 октомври 2013 г.
Следва ли член 21, параграф 5 от Директива [2009/103] да се тълкува в смисъл, че правомощията на представителя за уреждане на претенции включват упълномощаване да се получават документи за сметка на застрахователното предприятие, така че в исковото производство на увреденото лице срещу застрахователното предприятие за обезщетяване на вредите от пътнотранспортно произшествие може да бъде извършено връчване с действие срещу застрахователното предприятие на посочения от него представител за уреждане на претенции?
Има ли член 21, параграф 5 от Директива 2009/103/ЕО непосредствено действие, така че увреденото лице да може да се позове на него пред националния съд, в резултат на което националният съд трябва да изходи от принципа, че връчването на представителя за уреждане на претенции в качеството му на „представител“ на застрахователното предприятие е било валидно, въпреки че представителят не е договорно упълномощен да получава документи и че националното право не предвижда задължително упълномощаване в този случай, като се има предвид че в останалата си част връчването отговаря на установените в националното право предпоставки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-32/12: Duarte Hueros, Съдебно решение от 3 октомври 2013 г.
Ако потребител, чиято стока не е приведена в съответствие — защото въпреки многократни искания ремонтът не е извършен успешно, — поиска по съдебен ред единствено разваляне на договора и такова разваляне не е възможно, поради това че несъответствието е незначително, може ли съдът служебно да постанови в полза на потребителя подходящо намаление на цената?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-93/12: Agrokonsulting-04, Съдебно решение от 27 юни 2013 г.
Следва ли принципът на ефективност, изведен в практиката на ЕС, и принципът на ефективна съдебна защита, залегнал в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална процесуалноправна норма, като тази на чл. 133, ал. 1 АПК, обуславяща подсъдност на административноправни спорове по прилагането на Общата селскостопанска политика на ЕС само със седалището на административния орган, издал оспорения акт, като се има предвид, че нормата не отчита местонахождението на недвижимите имоти и адреса на оспорващия?
Следва ли принципът на еквивалентност, изведен в практиката на Съда на ЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална процесуалноправна норма като тази на чл. 133, ал. 1 АПК, обуславяща подсъдност на административноправни спорове по прилагането на Общата селскостопанска политика на ЕС само със седалището на административния орган, издал оспорения административен акт, като се има предвид нормата на § 19 ПЗР ЗИДАПК (отнасяща се до подсъдността по вътрешни административноправни спорове по повод земеделски земи)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-397/11: Jőrös, Съдебно решение от 30 май 2013 г.
Следва ли Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, сезирана в качеството ѝ на въззивна инстанция по спор относно валидността на клаузи, включени в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител въз основа на предварително съставен от продавача или доставчика формуляр, има право да разгледа неравноправния характер на спорните клаузи, ако основанието за невалидност не е било предявено пред първата инстанция, при положение че съгласно националното право по принцип във въззивното производство не могат да се вземат предвид нови факти или доказателства?
Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че националният съд, който констатира неравноправния характер на договорна клауза, може служебно да разгледа дали е необходимо да се отмени договорът на това основание, въпреки че страните не са направили искане в този смисъл?
Следва ли Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, която служебно констатира неравноправния характер на договорна клауза, може да разгледа дали е необходимо да се отмени договорът на това основание, при положение че според вътрешните процесуални норми исковете, целящи установяване на невалидността на неравноправни договорни клаузи, са от компетентността на друг правораздавателен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-488/11: Asbeek Brusse и de Man Garabito, Съдебно решение от 30 май 2013 г.
Следва ли наемодател на жилища, който отдава по занятие под наем жилища на физически лица, да се разглежда като „продавач или доставчик“ по смисъла на Директива 93/13/ЕИО
Договор за наем, сключен между наемодател, отдаващ по занятие жилища под наем, от една страна, и наемател, който не е продавач или доставчик, от друга страна, попада ли в приложното поле на тази директива?
Обстоятелството, че член 6 от Директива 93/13 следва да се разглежда като норма, еквивалентна на националните разпоредби, които имат характер на императивни правни норми съгласно националното законодателство, означава ли, че приложени в рамките на правен спор между физически лица, транспониращите Директивата национални разпоредби относно неравноправните клаузи имат характер на императивни правни норми, поради което националните съдилища — както в производството пред първата, така и в производството пред въззивната инстанция — са оправомощени и задължени служебно да проверят дадена договорна клауза (и по този начин да излязат извън пределите на посочените с въззивната жалба правни основания) въз основа на посочените транспониращи Директивата национални разпоредби и, ако стигнат до извода, че клаузата е неравноправна, да прогласят нейната нищожност?
Съвместимо ли е с полезното действие на правото на Съюза, ако националният съд не приложи договорна клауза за неустойка, която следва да се счита за неравноправна по смисъла на Директива 93/13, а единствено намали неустойката в съответствие с националното законодателство, в случай че в действителност физическото лице се позовава на правомощието на съда да намали неустойката, но не и на унищожаемостта на клаузата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-565/11: Irimie, Съдебно решение от 18 април 2013 г.
Следва ли принципите на равностойност, на ефективност и на пропорционалност на исковете за обезщетение на вреди от нарушения на правото [на Съюза], извършени по отношение на частноправни субекти поради прилагането на законодателство, което не е в съответствие с правото [на Съюза], така както [тези принципи] произтичат от практиката на Съда […] във връзка с правото на собственост, установено в член 6 [ДЕС] и в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че те не допускат разпоредби на вътрешното право, ограничаващи размера на обезщетението, което може да получи частноправен субект, чието право е било нарушено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/11: Комисия/Франция, Съдебно решение от 14 март 2013 г.
Съвместими ли са френската правна уредба и административна практика, които използват чисто количествен критерий за определяне на търговската цел при държане на тютюневи изделия, с изискванията на членове 8 и 9 от Директива 92/12/ЕИО?
Съвместима ли е френската правна уредба, която ограничава вноса на тютюневи изделия над 2 кг на моторно превозно средство, с член 34 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-420/11: Leth, Съдебно решение от 14 март 2013 г.
Трябва ли член 3 от Директива 85/337 […], изменена с Директива 97/11 […] и с Директива 2003/35 […], да се тълкува в смисъл, че:
1) понятието „материални ценности“ се отнася само до същността на тези ценности или [обхваща] и тяхната стойност;
2) оценката на въздействието върху околната среда има за цел и защитата на частноправния субект срещу настъпването на имуществени вреди вследствие на обезценяването на неговия недвижим имот?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-415/11: Aziz, Съдебно решение от 14 март 2013 г.
Следва ли Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която не предвижда възможност в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение за неравноправност на клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, като същевременно не позволява на съда в исковото производство, който има правомощието да прецени дали такава клауза е неравноправна, да постанови привременни мерки, за да гарантира пълната ефективност на крайното си решение?
Какво е съдържанието на понятието „неравноправна клауза“ по смисъла на член 3, параграфи 1 и 3 от Директива 93/13/ЕИО и приложението към нея, по-специално по отношение на клаузи относно предсрочната изискуемост при дългосрочни договори, определянето на лихвите за забава и определянето на размера на задължението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.