1.05 - Право на Съюза и национално право
Право на Съюза и национално право
Дело C-617/10: Åkerberg Fransson, Съдебно решение от 26 февруари 2013 г.
1) Съгласно шведското право трябва да е налице ясно основание, изведено от [ЕКПЧ] или от практиката на Европейския съд по правата на човека, за да може националната юрисдикция да не приложи национални разпоредби, които вероятно противоречат на принципа ne bis in idem съгласно член 4 от Протокол № 7 към [ЕКПЧ], а следователно и на член 50 от [Хартата]. Подобно изискване съгласно националното право, за да не бъдат приложени национални разпоредби, съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с неговите общи принципи, включително предимството и непосредственото действие на правото на Съюза?
2) Допустимостта на наказателното производство за престъпление против данъчната и осигурителната система попада ли в обхвата на принципа ne bis in idem съгласно член 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ и член 50 от Хартата, когато за същото деяние, изразяващо се в предоставяне на невярна информация, на подсъдимия вече е наложена глоба (данъчна санкция) в рамките на административно производство?
3) Има ли значение за отговора на втория въпрос обстоятелството, че тези санкции трябва да са съгласувани, така че в рамките на наказателното производство общите юрисдикции да могат да намалят наказанието, по съображение че на подсъдимия вече е наложена данъчна санкция за същото деяние, изразяващо се в предоставяне на невярна информация?
4) При определени условия може да се допусне, в рамките на обхвата на […] принцип[а] ne bis in idem, да бъдат наложени други санкции в ново производство за същото деяние, което вече е разгледано в производство, приключило с решение за налагане на санкции на съответното лице. Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, изпълнени ли са условията на принципа ne bis in idem при налагането на няколко санкции в отделни производства, когато в последното производство се прави нова и независима от предходното производство преценка на обстоятелствата?
5) Шведската система, която предвижда отделни производства за налагане на данъчни санкции и за наказателно преследване за престъпления против данъчната и осигурителната система, се основава на редица съображения от общ интерес […]. В случай че отговорът на втория въпрос е утвърдителен, съвместима ли е с принципа ne bis in idem система като шведската, при положение че е възможно да се установи система, която не попада в обхвата на принципа ne bis in idem — без да е необходимо да се прави отказ нито от налагането на данъчни санкции, нито от установяването на отговорност за престъпления против данъчната и осигурителната система, — ако в случаите на такива престъпления правомощието за налагане на данъчни санкции се прехвърли от Skatteverket, съответно от административните юрисдикции, на общите юрисдикции във връзка с висящото пред тях наказателно производство за престъпления против данъчната и осигурителната система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-399/11: Stefano Melloni, Съдебно решение от 26 февруари 2013 г.
Трябва ли член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР в действащата редакция в резултат от Рамково решение 2009/299/ПВР да се тълкува в смисъл, че възпрепятства националните съдебни органи, в посочените в същата разпоредба случаи, да обвързват изпълнението на европейска заповед за арест с условието въпросната присъда да може да бъде преразгледана с цел гарантиране на правата на защита на лицето, чието предаване се иска?
В случай че на първия въпрос бъде даден утвърдителен отговор, съвместим ли е член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР с изискванията, произтичащи от правото на ефективна съдебна защита и на справедлив процес, предвидено в член 47 от Хартата […], както и с правото на защита, гарантирано в член 48, параграф 2 от посочената харта?
В случай че на втория въпрос бъде даден утвърдителен отговор, позволява ли член 53, тълкуван систематично във връзка с признатите в членове 47 и 48 от Хартата права, на държава членка да обвърже предаването на задочно осъдено лице с условието присъдата да може да бъде подложена на преразглеждане в държава, от която изхожда искането, като по този начин предостави на тези права по-високо равнище на защита от това, което произтича от правото на Европейския съюз, с цел да се избегне ограничаващо или накърняващо тълкуване на основно право, признато от конституцията на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-186/11: Stanleybet International и др., Съдебно решение от 24 януари 2013 г.
Следва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която предоставя изключителното право да развива, управлява, организира и провежда хазартни игри на едно-единствено предприятие, доколкото — макар че целта на националната правна уредба е или да ограничи предлагането на хазартни игри, или да улесни борбата срещу свързаната с хазартните игри престъпност — предприятието, на което е поверено това изключително право, провежда експанзионистична търговска политика?
В случай на несъвместимост на националната правна уредба в областта на организирането на хазартни игри с разпоредбите на Договора, свързани със свободното предоставяне на услуги и със свободата на установяване, могат ли националните органи през преходен период да се въздържат от разглеждане на заявления като тези в главните производства, които се отнасят до предоставянето на разрешения в сектора на хазартните игри?
При обстоятелства като разглежданите в главните производства, въз основа на какви критерии компетентните национални органи трябва да разглеждат заявленията за разрешение за организиране на хазартни игри?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-539/10: Al-Aqsa/Съвет и Pays-Bas / Al-Aqsa, Съдебно решение от 15 ноември 2012 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 15 ноември 2012 година ( *1 ) Съдържание I – Правна уредба А – Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации Б – Обща позиция 2001/931/ОВППС В – Регламент (ЕО) № 2580/2001 II – Обстоятелства, предхождащи спора, и спорните актове III – Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение IV – Искания на страните и производството пред Съда V – По жалбите в настоящото производство А – По жалбата на жалбоподателя (C-539/10 P) 1. Доводи на страните 2. Съображения на Съда Б – По жалбата на Кралство Нидерландия (C-550/10 P) 1. Доводи на страните 2. Съображения на Съда а) Тълкуване на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 б) Изисквания по член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 В – По насрещната жалба, която жалбоподателят твърди, че прави по дело C-550/10 P VI – По жалбата пред Общия съд А – По първото основание Б – По третото основание В – По второто и четвъртото основание 1. Доводи на страните 2. Съображения на Съда Г – По петото основание 1. Доводи на страните 2. Съображения на Съда VII – По съдебните разноски „Обжалване — Обща външна политика и политика на сигурност — Борба с тероризма — Ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания — Замразяване на средства — Обща позиция 2001/931/ОВППС — Член 1, параграфи 4 и 6 — Регламент (ЕО) № 2580/2001 — Член 2, параграф 3 — Включване и оставяне на организация в списъка ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-180/11: Bericap Záródástechnikai, Съдебно решение от 15 ноември 2012 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 15 ноември 2012 година ( *1 ) „Директива 2004/48/ЕО — Правила за проверката на доказателствата в рамките на спор пред националния съд, сезиран с искане за отмяна на полезен модел — Правомощия на националния съд — Парижка конвенция — Споразумение ТРИПС“ По дело C-180/11 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Fővárosi Bíróság (Унгария) с акт от 29 септември 2010 г., постъпил в Съда на 18 април 2011 г., в рамките на производство по дело Bericap Záródástechnikai bt срещу Plastinnova 2000 kft, в присъствието на Magyar Szabadalmi Hivatal, СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: г-жа R. Silva de Lapuerta, изпълняваща функцията на председател на трети състав, г-н K. Lenaerts, г-н E. Juhász, г-н J. Malenovský (докладчик) и г-н D. Šváby, съдии, генерален адвокат: г-жа V. Trstenjak, секретар: г-н A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: — за Bericap Záródástechnikaibt, от Zs. Kacsuk, ügyvéd, — за Plastinnova 2000 kft, от J. Hergár, ügyvéd, — за унгарското правителство, от г-н M. Fehér и г-жа K. Szíjjártó, в качеството на представители, — за Европейската комисия, от г-н F. Bulst и г-н B. Béres, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/11: Test Claimants in the FII Group Litigation, Съдебно решение от 13 ноември 2012 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 13 ноември 2012 година ( *1 ) „Членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС — Разпределение на дивиденти — Корпоративен данък — Дело C-446/04 — Test Claimants in the FII Group Litigation — Тълкуване на съдебното решение — Избягване на икономическото двойно данъчно облагане — Еквивалентност на методите на освобождаване и на приспадане — Понятия „данъчна ставка“ и „различни нива на данъчно облагане“ — Дивиденти с произход от трети държави“ По дело C-35/11 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (Обединено кралство) с акт от 20 декември 2010 г., постъпил в Съда на 21 януари 2011 г., в рамките на производство по дело Test Claimants in the FII Group Litigation срещу Commissioners of Inland Revenue, The Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs, СЪДЪТ (голям състав), състоящ се от: г-н V. Skouris, председател, г-н K. Lenaerts (докладчик), заместник-председател, г-н A. Tizzano, г-н L. Bay Larsen, г-н T. von Danwitz, г-н A. Rosas, председатели на състави, г-н U. Lõhmus, г-н E. Levits, г-н A. Ó Caoimh, г-н J.-C. Bonichot и г-н Ал. Арабаджиев, съдии, генерален адвокат: г-н N. Jääskinen, секретар: г-жа L. Hewlett, главен администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 февруари 2012 г., като има предвид становищата, представени: — за Test Claimants in the FII Group Litigation, от г-н G. Aaronson, QC, и P. Farmer, barrister, — за правителството на Обединеното кралство, от г-н S. Ossowski, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-603/10: Pelati, Съдебно решение от 18 октомври 2012 г.
Трябва ли разпоредбата на член 11 от [Директива 90/434] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която Република Словения поставя данъчното облекчение в полза на търговско дружество, което възнамерява да извърши отделяне (отделяне на част от дейността на дружеството и учредяване на ново дружество) в зависимост от предявяването в срок на искане за издаване на разрешение за признаване на данъчни предимства, които произтичат от разделянето или отделянето, ако са изпълнени съответните изисквания, или по силата на която в приложение на националното законодателство данъчнозадълженото лице губи автоматично предвидените данъчни облекчения с изтичането на срока?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/11: Philips Electronics UK, Съдебно решение от 6 септември 2012 г.
Когато държава членка (като Обединеното кралство) включва в нормативната данъчна основа печалбите и загубите на дружество, което е учредено и регистрирано за данъчни цели в друга държава членка (като Нидерландия), доколкото печалбите произтичат от дейност, извършвана от нидерландското дружество в Обединеното кралство посредством установен там постоянен обект, налага ли Обединеното кралство ограничение на свободата на установяване на граждани на държава членка на негова територия съгласно член 49 ДФЕС (предишен член 43 ЕО) с това, че не допуска прехвърлянето на загуби, реализирани на територията му от установен в Обединеното кралство постоянен обект на чуждестранно дружество, на местно за Обединеното кралство дружество чрез групово данъчно облекчение в случаите, когато част от тези загуби или отчетена при изчислението им сума „съответстват на или представляват сума, която за целите на облагането с чуждестранен данък подлежи (за който и да било период) на приспадане или отчисляване от реализираните извън Обединеното кралство печалби на дружеството или на друго лице“, т.e. с това, че допуска прехвърлянето на реализирани в Обединеното кралство загуби в случаите на установен в Обединеното кралство постоянен обект само когато е неоспоримо, че към момента на предявяване на искането не е възможно приспадане или отчисляване в държава, различна от Обединеното кралство (включително в друга държава членка, като Нидерландия), като не е достатъчно лицето да не е претендирало данъчно облекчение, от което има право да се ползва в чужбина, и в случай че не съществува равностойно условие, приложимо по отношение на прехвърлянето на загуби, реализирани в Обединеното кралство от местно дружество?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, това ограничение може ли да се обоснове:
а) единствено с необходимостта от предотвратяване на двойното приспадане на загуби или
б) единствено с нуждата да се опази балансираното разпределение на данъчни правомощия между държавите членки, или
в) единствено с нуждата да се опази балансираното разпределение на данъчни правомощия между държавите членки и необходимостта от предотвратяване на двойното приспадане на загуби?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, ограничението пропорционално ли е на подобно основание или основания?
Ако ограничаването на правата на нидерландското дружество не е обосновано или доколкото то не е пропорционално на никое основание, правото на Съюза изисква ли Обединеното кралство да предостави на установеното там дружество средство за обезщетяване, каквото е правото да се иска групово данъчно облекчение чрез приспадане от печалбите на дружеството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-7/11: Caronna, Съдебно решение от 28 юни 2012 г.
Член 77, параграф 2 от Директива 2001/83/ЕО изисква ли и фармацевтите да са длъжни да притежават разрешение за дистрибуция на едро на лекарствени продукти, или намерението на законодателя на Съюза е било във всички случаи да освободи фармацевтите от задължението да поискат подобно разрешение, както изглежда от прочита на съображение 36 от тази директива?
В по-общ смисъл, как следва да се тълкува правната уредба относно разрешението за дистрибуция на лекарствени продукти, предвидено в членове 76—84 от Директива 2001/83/ЕО, в частност що се отнася до необходимите изисквания фармацевт (като физическо лице, а не като дружество) да може да извършва и дистрибуция на лекарствени продукти на едро, при положение че в качеството си на фармацевт вече е получил съгласно националната правна уредба разрешение да ги продава на дребно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.