всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

1.05 - Право на Съюза и национално право

Право на Съюза и национално право

Дело C-240/09: Lesoochranárske zoskupenie, Съдебно решение от 8 март 2011 г.

Възможно ли е да се признае непосредствената приложимост („self-executing effect“) на международните договори за член 9 от Орхуската конвенция от 25 юни 1998 г., и по-специално за параграф 3 от него, с оглед на основната цел на тази международна конвенция, а именно да промени класическата концепция за активна процесуална легитимация, като предостави и на обществеността или на заинтересованите представители на обществеността качеството на страна в процеса, при положение че към настоящия момент, макар да се е присъединил към посочената международна конвенция на 17 февруари 2005 г., Европейският съюз не е приел общностни мерки за нейното изпълнение?
Възможно ли е да се признае непосредствената приложимост или непосредственото действие на общностното право по смисъла на постоянната практика на Съда за член 9 от Орхуската конвенция, и по-специално за параграф 3 от него, който понастоящем е част от общностното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-568/08: Combinatie Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie и др., Съдебно решение от 9 декември 2010 г.

Трябва ли член 1, параграфи 1 и 3 и член 2, параграфи 1 и 6 от Директива 89/665 да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби не са спазени, ако правната защита, която националният съд трябва да предостави при спорове относно възлагането на обществени поръчки по европейското право, е усложнена от факта, че в тази система, в която както административният съд, така и гражданският съд могат да са компетентни по отношение на едно и също решение и неговите последици, може да се стигне до паралелно постановени противоречиви решения?
Трябва ли член 1, параграфи 1 и 3 и член 2, параграфи 1 и 6 от Директива 89/665 да се тълкуват в смисъл, че не допускат система, при която за получаване на бързо решение е налице само едно производство, за което е характерно, че по принцип е насочено към постановяване на неотложна привременна мярка, че адвокатите нямат право да разменят писмени становища, че по принцип могат да се събират само писмени доказателства и че не се прилагат законовите правила относно доказването?
Директива 89/665 трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска съдията по временните мерки да задължава възлагащия орган да приеме решение за възлагане, което в последващо производство по иска е обявено за несъвместимо с европейските разпоредби в областта на обществените поръчки?
Ако възлагащият орган трябва да поправи вредите, предоставя ли общностното право критериите, въз основа на които вредите трябва да бъдат установени и оценени, и при утвърдителен отговор, кои са тези критерии?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-429/09: Fuß, Съдебно решение от 25 ноември 2010 г.

1) Произтичат ли от Директива [2003/88] права на обезщетяване, когато работодателят (публичноправен субект) е определил продължителност на работното време, надвишаваща границата, установена в член 6, буква б) от Директива [2003/88]?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, произтича ли въпросното право само от нарушението на Директива [2003/88], или правото [на Съюза] поставя допълнителни условия за възникването на това право, като например да е подадена молба до работодателя за намаляване на продължителността на работното време или да е извършено нарушение при определянето на работното време?
3) Ако съществува право на обезщетяване, каква следва да бъде формата на обезщетението — предоставяне на допълнителна почивка или предоставяне на парично обезщетение и какви разпоредби предвижда правото [на Съюза] за определянето на посоченото обезщетение?
4) Следва ли референтните периоди по член 16, буква б) и/или член 19, втора алинея от Директива [2003/88] да се прилагат пряко в случай като настоящия, когато националното право само определя продължителност на работното време, надвишаваща максималната продължителност, установена в член 6, буква б) от Директива [2003/88], без да предвижда обезщетение
Ако се приеме, че е налице пряка приложимост, необходимо ли е обезщетяване и евентуално под каква форма, в случай че работодателят не е предоставил обезщетение преди изтичането на референтния период?
5) Как следва да се отговори на първите четири въпроса при действието на Директива [93/104]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-173/09: Elchinov, Съдебно решение от 5 октомври 2010 г.

Следва ли член 22, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че ако конкретното лечение, за което се иска издаването на формуляр Е 112, не може да бъде получено в българско лечебно заведение, следва да се презумира, че това лечение не е финансирано от бюджета на НЗОК или МЗ, и обратно, ако това лечение е финансирано от бюджета на НЗОК или МЗ, следва да се презумира, че то може да бъде предоставено в българско лечебно заведение?
Изразът „не може да получи въпросното лечение на територията на държавата членка, в която пребивава“ в разпоредбата на член 22, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1408/71 следва ли да се тълкува като обхващащ случаите, при които лечението, което се предоставя на територията на държавата членка, в която пребивава осигуреното лице, е далеч по-неефикасно и крайно като тип лечение от това, което се предоставя в друга държава членка, или включва само случаите, при които на лицето не може да бъде оказано своевременно лечение?
Като се има предвид принципът на процесуалната автономия, следва ли националният съд да се съобрази със задължителните указания, дадени му от горна съдебна инстанция при отмяна на негово решение и връщането му за ново разглеждане, при положение че има основания да се смята, че тези указания противоречат на общностното право?
При положение че въпросното лечение не може да бъде предоставено на територията на държавата членка по местопребиваване на здравноосигуреното лице, достатъчно ли е, за да бъде тази държава членка длъжна да издаде разрешение за лечение в друга държава членка по член 22, параграф 1, буква в) от Регламент № 1408/71, въпросното лечение като тип да е включено в обезщетенията, предвидени в нормативната ѝ уредба, макар и тази уредба да не упоменава изрично конкретния способ на лечение?
Противопоставят ли се член 49 ЕО и член 22 от Регламент № 1408/71 на национална разпоредба като тази на член 36, алинея 1 от Закона за здравното осигуряване, според която задължително осигурените лица имат право да получат частично или напълно стойността на направените разходи за медицинска помощ в чужбина само когато са получили предварително разрешение за това?
Следва ли националният съд да задължи компетентната институция на страната, в която лицето е здравноосигурено, да издаде документ за лечение в чужбина (формуляр Е 112), ако признае за незаконосъобразен отказа за издаване на такъв документ, в случай че молбата за издаването му е подадена преди осъществяване на лечението в чужбина и лечението е приключило към момента на постановяване на съдебното решение?
Ако отговорът на предния въпрос е положителен и отказът да бъде издадено разрешение за лечение в чужбина бъде признат за незаконосъобразен от съда, по какъв ред следва да бъдат възстановени направените от здравноосигуреното лице разходи по лечението му:
а) директно от страната, в която е осигурено, или от страната, в която е осъществено лечението, след представяне на разрешение за лечение в чужбина?
б) в какъв размер, в случай че размерът на обезщетенията, предвидени от законодателството на държавата членка по местопребиваване, се различава от размера на обезщетенията, предвидени в законодателството на държавата членка, където е предоставено лечението, като се има предвид разпоредбата на член 49 ЕО, установяваща забрана за ограничения в свободното предоставяне на услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-409/06: Winner Wetten, Съдебно решение от 8 септември 2010 г.

Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че национални правни уредби относно държавен монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания, които съдържат незаконосъобразни ограничения на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги, гарантирани от посочените членове, доколкото не допринасят за последователно и систематично ограничаване на дейностите по залагане в съответствие с практиката на Съда (Решение по дело Gambelli и др., посочено по-горе), по изключение могат да продължат да се прилагат за преходен период въпреки предимството по принцип на пряко приложимото общностно право?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, при какви условия може да се допусне изключение от принципа на предимство и как трябва да се изчисли преходният период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-542/08: Barth, Съдебно решение от 15 април 2010 г.

Правото на Съюза не допуска ли правна уредба като разглежданата по главното производство, която обвързва с тригодишен погасителен срок исканията за изплащане на специални надбавки за прослужено време, които на основание на несъвместимо с общностното право национално законодателство преди Решение по дело Köbler, посочено по-горе, не са били предоставени на работник, упражнил правото си на свободно движение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-18/09: Комисия/Испания, Съдебно решение от 4 февруари 2010 г.

Съвместима ли е испанската правна уредба, предвиждаща система на отстъпки и освобождаване от пристанищни такси, с принципа на свободното предоставяне на услуги по член 1 от Регламент (ЕИО) № 4055/86?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-118/08: Transportes Urbanos y Servicios Generales, Съдебно решение от 26 януари 2010 г.

Нарушава ли Tribunal Supremo принципите на равностойност и ефективност, като приема различни разрешения в [спорната съдебна практика] по отношение на искове за имуществена отговорност на държавата в качеството ѝ на законодател, в зависимост от това дали исковете се основават на административни актове, издадени в изпълнение на закон, обявен за противоконституционен, или се основават на прилагането на норма, за която е постановено, че противоречи на правото [на Съюза]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1192021
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form