1.05 - Право на Съюза и национално право
Право на Съюза и национално право
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допуска ли правото на Съюза държава членка да откаже да уважи искане за възстановяване, предявено от предприятие, на което в нарушение на директива е начислен акциз, когато при обстоятелства като тези в настоящия случай отказът се основава на факта, че задължението към държавата не е погасено от предприятието?
Допуска ли правото на Съюза държава членка да откаже да уважи искане за обезщетение за вреди, предявено от предприятие, на което в нарушение на директива е начислен акциз, когато при обстоятелства като тези в настоящия случай отказът се основава на изтъкнат от държавата членка довод (по-конкретно че предприятието не е пряко увредената страна и че няма пряка причинно-следствена връзка между евентуалната загуба и поведението, в резултат на което се поражда отговорността)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Понятието „център на основните интереси на длъжника“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 трябва ли да се тълкува в съответствие с правото на Съюза или с националното право и, ако е в съответствие с правото на Съюза, в какво се състои това понятие и кои са определящите фактори или обстоятелства, за да се установи „центърът на основните интереси“?
Може ли предвидената в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 презумпция, според която „за дружествата седалището според устройствения акт се презумира за център на основните интереси до доказване на противното“, да се обори с констатирането на ефективна търговска дейност в държава, различна от тази, в която се намира седалището на дружеството според устройствения му акт, или, за да може да се обори посочената презумпция, е необходимо да се констатира, че дружеството не е осъществявало никаква търговска дейност в държавата, в която се намира неговото седалище според устройствения акт?
Наличието в държава членка, различна от тази, в която се намира седалището на дружеството според устройствения му акт, на недвижими имоти, собственост на дружеството, на договор за наем на два хотелски комплекса, сключен от дружеството длъжник с друго дружество, и на договор, сключен от дружеството с банкова институция, достатъчно обстоятелство ли е, за да се счете за оборена предвидената в член 3 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 презумпция в полза на „седалището според устройствения акт“ на дружеството, както и за да се приеме, че дружеството притежава „предприятие“ в тази държава по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1346/2000?
Ако произнасянето по компетентността с горепосоченото определение на Corte suprema di Cassazione се основава на тълкуване на член 3 от Регламент (ЕО) № 1346/2000, различно от тълкуването на Съда, пречка ли е член 382 от италианския Граждански процесуален кодекс — съгласно който Corte suprema di Cassazione се произнася по компетентността с окончателно и обвързващо решение — за прилагането на посочената общностна разпоредба, както е тълкувана от Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е Комисията да изключи от общностно финансиране разходи, направени от Република Гърция по специфичните мерки за малките острови в Егейско море, поради неспазване на сроковете за плащане и установени нередности при прилагането на общностната уредба?
Пропорционално ли е увеличаването на фиксирания процент на финансова корекция при повторно неизпълнение на задълженията от страна на Република Гърция?
Може ли Република Гърция да се позове на непреодолима сила, за да оправдае неспазването на сроковете и нередностите при администрирането на помощите?
Спазено ли е задължението за мотивиране и зачитане на правото на защита при приемането на оспорваното решение от Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допуска ли правото на Съюза при обстоятелства като тези в главното производство прилагането на петгодишния давностен срок, предвиден от вътрешния правен ред за вземания към държавата, по отношение на искове за връщане на такси, внесени без основание, в нарушение на правото на Съюза, въз основа на „смесена система на помощи и такси“?
Допуска ли правото на Съюза при обстоятелства като тези в главното производство национална правна уредба, която определя на частноправния субект по-дълъг срок, за да получи възстановяване на такси от друг частноправен субект, действал в качеството си на посредник, на когото ги е внесъл недължимо и който ги е платил на държавата за сметка на първия, докато, ако беше внесъл тези такси пряко на държавата, искът за възстановяване на сумата на този частноправен субект би бил погасен в по-кратък срок, който би бил дерогация от общия режим за възстановяване на платеното без основание, щом като частноправните субекти, които са действали като посредници, могат ефективно да поискат от държавата така възстановените на други частноправни субекти суми?
Оказва ли влияние установяването от Съда на несъвместимост на обратното действие на разглежданата национална правна уредба с правото на Съюза в решение, постановено в отговор на преюдициално запитване, върху началния момент на давностния срок, предвиден във вътрешния правен ред по отношение на исковете за вземания срещу държавата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли Решение на Съда от 14 януари 1997 г. по дело Comateb и др. (C‑192/95—C‑218/95, [Recueil, стр. I‑165]) да се тълкува в смисъл, че прехвърлянето на незаконен данък върху стока означава, че данъкът се прехвърля върху купувача на стоката в рамките на въпросната търговска сделка, или е възможно прехвърлянето чрез включване в цените да се осъществи и по отношение на цените на други стоки по напълно различни сделки, извършени преди или след разглежданата продажба на стоки, например в рамките на цялостна оценка на прехвърлянето, обхващаща период от четири години и голям брой групи стоки, в които са включени както внесени, така и местни такива?
Следва ли понятието за „прехвърляне“ в общностното право да се разбира в смисъл, че незаконният данък, удържан при продажбата на стоки, може да се счита за прехвърлен само ако цената на стоката е увеличена спрямо цената, прилагана непосредствено преди въвеждането на данъка, или е възможно данъкът да се счита за прехвърлен и когато към момента на въвеждане на незаконния данък предприятието, което го дължи, е направило икономии от други удръжки, които се начисляват върху различна данъчна основа, поради което това предприятие е запазило непроменени своите цени?
Следва ли понятието „неоснователно обогатяване“ в общностното право да се тълкува в смисъл, че възстановяването на незаконния данък, удържан при продажбата на стоки, може да се разглежда като водещо до неоснователно обогатяване, когато преди или след продажбата на обложената стока предприятието фактически е направило икономии в резултат на отмяната на други налози, начислявани върху различна данъчна основа, в случай че тази отмяна на други налози е била в полза и на други предприятия, включително такива, които не дължат незаконния данък или го дължат в по-малък размер?
В случай че поради своята вътрешна структура незаконният данък е довел до пропорционално по-висока данъчна тежест за предприятията — вносители на стоките, в сравнение с предприятията, които купуват по-скоро местни стоки, и че с въвеждането на незаконния данък е премахнат друг законен налог, начисляван върху различна данъчна основа, който и двата вида предприятия са дължали пропорционално и в еднаква степен, независимо от вида на закупуваните от тях стоки, е необходимо да се установи:
а) дали общностното право допуска да се откаже напълно или отчасти възстановяване на незаконния данък на предприятие — вносител на стоки, като се изтъкне прехвърлянето на данъка и неоснователното обогатяване, доколкото вследствие на този отказ предприятието, платило относително по-голям незаконен данък от сходно предприятие, което е закупило подобни местни стоки, при равни други условия ще се окаже в резултат на данъчната реформа и отказа за възстановяване в по-неблагоприятно положение спрямо сходни предприятия, които в по-голяма степен са купували местни стоки;
б) дали в разглежданата ситуация възстановяването на незаконния данък може, от концептуална гледна точка, да доведе до „неоснователно обогатяване“ и поради това да бъде отказано, ако възстановяването — дори ако се приеме, че данъкът е прехвърлен — е необходимо, за да се постигне положение, при което последиците от данъчната реформа са едни и същи, при равни други условия и след евентуално възстановяване, за предприятията, които са внасяли стоки, и за предприятията, които са закупували местни стоки;
в) дали отказът за възстановяване в подобна ситуация, в която предприятията, които са закупували предимно местни стоки и са се ползвали от предимство в сравнение с предприятията, предимно внасящи стоки, противоречи поради други причини на общностното право, и по-конкретно на принципа на равно третиране; и
г) дали от отговора на третия въпрос следва, че не може да се откаже възстановяване на незаконно удържан данък, като се изтъкне неоснователно обогатяване, доколкото подобно възстановяване служи единствено за премахване на предимството на предприятията, които са закупували местни стоки, спрямо предприятията, предимно внасящи стоки.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
1) Задължението за тълкуване в съответствие с директивите означава ли, че транспонираните във [WMB] задължения по Директива [96/61] (понастоящем Директивата [за КПКЗ] [по дела С‑165/09 и С‑167/09] или по Директивата [за КПКЗ] [(по дело С‑166/09)] могат и трябва да се тълкуват в смисъл, че при вземането на решение по заявление за предоставяне на екологично разрешително изцяло трябва да се вземат предвид таваните за емисии на серен диоксид [по дело С‑165/09] [или] таваните за емисии на серен диоксид и на азотни оксиди [по дела С‑166/09 и С‑167/09] съгласно Директива 2001/81 по‑специално що се отнася до задълженията по член 9, параграф 4 от Директивата [за КПКЗ]?
2) a) Задължението за държава членка да се въздържа от приемането на разпоредби, които са в състояние сериозно да засегнат постигането на поставената с определена директива цел, в сила ли е и в периода от 27 ноември 2002 г. до 31 декември 2010 г., предвиден в член 4, параграф 1 от Директива 2001/81?
б) Освен или вместо горепосоченото задължение за въздържане от приемане на разпоредби съответната държава членка има ли определени задължения за действие през въпросния период от 27 ноември 2002 г. до 31 декември 2010 г., ако след изтичането на този период са надхвърлени или има опасност да се надхвърлят националните тавани за емисии на серен диоксид и/или азотни оксиди?
в) За отговора на въпрос 2, буква а) и на въпрос 2, буква б) от значение ли е обстоятелството, че от заявлението за издаване на екологично разрешително за определена инсталация, която допринася за надхвърлянето или за опасността от надхвърляне на националните тавани за емисии на серен диоксид и/или азотни оксиди съгласно Директива 2001/81, следва, че инсталацията ще започне да функционира най‑рано през 2011 г.?
3) a) Водят ли посочените във въпрос 2 задължения до това, че държавата членка трябва да откаже издаването на заявеното екологично разрешително или да постави издаването му в зависимост от допълнителни условия или ограничения, ако не се гарантира, че инсталацията, за която се иска разрешително съгласно нормите за опазване на околната среда, не допринася за надхвърлянето или за опасността от надхвърляне на националните тавани за емисии на серен диоксид и/или азотни оксиди съгласно Директива 2001/81
От значение ли е за отговора на този въпрос да се вземе предвид степента, в която тази инсталация допринася за надхвърлянето или за опасността от надхвърляне на съответните национални тавани?
б) От Директива 2001/81 следва ли, от друга страна, че и при надхвърляне или при опасност от надхвърляне на националните тавани за емисии на серен диоксид и/или азотни оксиди съответната държава членка разполага със свобода на преценка, за да осигури постигането на поставената в тази директива цел, така че вместо да откаже издаването на разрешителното или да го постави в зависимост от допълнителни условия или ограничения, може да предприеме други мерки, като например други форми на компенсиране?
4) Доколкото посочените във въпроси 2 и 3 задължения са в сила за съответната държава членка, може ли частноправен субект да повдигне въпроса за тяхното спазване пред националните съдилища?
5) a) Може ли частноправен субект да се позове пряко на член 4 от Директива 2001/81?
б) При утвърдителен отговор, от 27 ноември 2002 г. или едва от 31 декември 2010 г. ли е възможно такова пряко позоваване
За отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че от заявлението за издаване на екологично разрешително следва, че инсталацията ще започне да функционира най‑рано през 2011 г.?
6) По‑специално ако издаването на екологичното разрешително и/или другите мерки допринасят за надхвърляне или за опасност от надхвърляне на националните тавани за емисии на серен диоксид и/или азотни оксиди по Директива 2001/81, може ли частноправен субект да изведе въз основа на член 4 от тази директива:
a) обща претенция съответната държава членка да приеме пакет от мерки, с които до 2010 г. да се ограничат годишните национални емисии на серен диоксид и/или на азотни оксиди до равнища, които не надвишават националните тавани за емисии според Директива 2001/81, или, ако това се окаже невъзможно, да приеме пакет от мерки, с които впоследствие да се намалят емисиите възможно най‑бързо до тези равнища;
б) конкретна претенция съответната държава членка да предприеме специфични мерки по отношение на определени инсталации — например под формата на отказ за издаване на разрешително или обвързването на издаването му с допълнителни условия или ограничения, — които специални мерки да допринесат за ограничаването до 2010 г. на годишните национални емисии на серен диоксид и на азотни оксиди до равнища, ненадвишаващи националните тавани за емисии според Директива 2001/81, или, ако това се окаже невъзможно, да предприеме специфични мерки, които да допринесат впоследствие за възможно най‑бързото ограничаване на емисиите до посочените равнища?
в) За отговора на въпрос 6, буква а) и на въпрос 6, буква б) от значение ли е степента, в която съответната инсталация допринася за надхвърлянето или за опасността от надхвърляне на съответните национални тавани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
1) Съвместима ли е с общностното право възможността — за периода преди приемането на първия италиански закон за транспониране — италианската държава правомерно да се позове на общия петгодишен или десетгодишен срок за погасяване по давност на произтичащо от Директива 82/76/ЕИО право, без с това да се осуетява окончателно упражняването на въпросното право, изразяващо се в плащането на възнаграждение или при условията на евентуалност в правото на иск за обезщетение за вреди?
2) От друга страна, съвместимо ли е с общностното право изключването на всяко възражение за погасяване по давност, поради това че то осуетява окончателно упражняването на посоченото право?
3) Съвместимо ли е с общностното право изключването на всяко възражение за погасяване по давност до установяването на нарушението на общностното право от Съда (в настоящия случай до 1999 г.)?
4) Съвместимо ли е с общностното право изключването на всяко възражение за погасяване по давност във всички случаи до правилното и пълно транспониране на директивата, с което разглежданото право се признава в националното законодателство (нещо, което така и не е направено в настоящия случай), както е предвидено в Решение по дело Emmot[, посочено по-горе?]
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е Комисията да откаже финансиране на определени разходи по ФЕОГА, когато не е спазен срокът от двадесет и четири месеца за съобщаване на резултатите от проверките?
Доказала ли е Комисията наличието на нередности при прилагането на общностната уредба, които да обосновават отказа за финансиране, и спазено ли е разпределението на тежестта на доказване между Комисията и държавата членка?
Могат ли държавите членки да се позовават на по-голяма ефективност на собствените си контролни системи като основание за неспазване на специфичните мерки за контрол, предвидени в регламент на Съюза?
Разполага ли Общият съд с компетентност да намали размера на сумата, която подлежи на възстановяване, вместо да отмени решението на Комисията за изключване на разходи от финансиране от Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Възможно ли е да се признае непосредствената приложимост („self-executing effect“) на международните договори за член 9 от Орхуската конвенция от 25 юни 1998 г., и по-специално за параграф 3 от него, с оглед на основната цел на тази международна конвенция, а именно да промени класическата концепция за активна процесуална легитимация, като предостави и на обществеността или на заинтересованите представители на обществеността качеството на страна в процеса, при положение че към настоящия момент, макар да се е присъединил към посочената международна конвенция на 17 февруари 2005 г., Европейският съюз не е приел общностни мерки за нейното изпълнение?
Възможно ли е да се признае непосредствената приложимост или непосредственото действие на общностното право по смисъла на постоянната практика на Съда за член 9 от Орхуската конвенция, и по-специално за параграф 3 от него, който понастоящем е част от общностното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Трябва ли член 1, параграфи 1 и 3 и член 2, параграфи 1 и 6 от Директива 89/665 да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби не са спазени, ако правната защита, която националният съд трябва да предостави при спорове относно възлагането на обществени поръчки по европейското право, е усложнена от факта, че в тази система, в която както административният съд, така и гражданският съд могат да са компетентни по отношение на едно и също решение и неговите последици, може да се стигне до паралелно постановени противоречиви решения?
Трябва ли член 1, параграфи 1 и 3 и член 2, параграфи 1 и 6 от Директива 89/665 да се тълкуват в смисъл, че не допускат система, при която за получаване на бързо решение е налице само едно производство, за което е характерно, че по принцип е насочено към постановяване на неотложна привременна мярка, че адвокатите нямат право да разменят писмени становища, че по принцип могат да се събират само писмени доказателства и че не се прилагат законовите правила относно доказването?
Директива 89/665 трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска съдията по временните мерки да задължава възлагащия орган да приеме решение за възлагане, което в последващо производство по иска е обявено за несъвместимо с европейските разпоредби в областта на обществените поръчки?
Ако възлагащият орган трябва да поправи вредите, предоставя ли общностното право критериите, въз основа на които вредите трябва да бъдат установени и оценени, и при утвърдителен отговор, кои са тези критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.