Предстои добавяне/Няма информация
Няма информация за държавата на произход на преюдициалното запитване
Дело C-604/24: Farmakeio YZ & Sia, Съдебно решение от 21 май 2026 г.
Следва ли член 85в, параграфи 1 и 2 от Директива 2001/83 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която по съображения за закрила на общественото здраве забранява продажбата от разстояние на потребителите от онлайн аптеки, използващи услугите на информационното общество, на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, с изключение на една подкатегория от тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-95/24: Khuzdar, Съдебно решение от 21 май 2026 г.
Член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР и член 9, параграф 1, буква и) и член 25 от Рамково решение 2008/909/ПВР трябва ли да се тълкуват в смисъл, че съдът на изпълняващата държава, който е сезиран с искане за признаване на влязла в сила чуждестранна осъдителна присъда, има дискреционното правомощие, а не чак задължението, да откаже да признае присъдата, когато установи, че съдебният процес, вследствие на който е постановена тази присъда, не е осигурявал на подсъдимия нито една от процесуалните гаранции, предвидени в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909?
Член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР и член 9, параграф 1, буква и) и член 25 от Рамково решение 2008/909/ПВР трябва ли да се тълкуват в смисъл, че съдът на изпълняващата държава, който е сезиран с искане да разпореди предаване въз основа на европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на присъда, когато са налице едновременно условията да се разпореди предаване на осъденото лице на осъждащата държава, и предпоставките да се откаже предаване, като се разпореди изпълнение на наказанието на територията на изпълняващата държава, има правомощието да откаже предаването, да признае присъдата и да разпореди изпълнението ѝ на своя територия, дори ако съдебният процес, вследствие на който е постановена признатата присъда, не е осигурявал на подсъдимия нито една от процесуалните гаранции, предвидени в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-428/24: FZ AR (Gel des biens affectés au trust), Съдебно решение от 21 май 2026 г.
Допуска ли член 2, параграф 1 от [Регламент № 269/2014] тълкуване, според което — при наличие на активи или ресурси, предоставени в дискреционна доверителна собственост (чийто бенефициер e включен в приложение I към посочения регламент на ЕС) — тези активи и/или ресурси все пак следва да се считат за „собственост“ на бенефициера на доверителната собственост, дори ако приложимото към нея национално законодателство (или договорна предпазна клауза, включена в акта за учредяване на доверителната собственост), изрично забранява на бенефициера да извършва каквито и да било действия на ползване и разпореждане с активите/ресурсите на доверителната собственост, докато той е включен в приложение I към [Регламент № 269/2014], или във всички случаи, докато използването/разпореждането с тези активи/ресурси би представлявало нарушение на правото на [Съюза]?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли член 2, параграф 1 от [Регламент № 269/2014] тълкуване, според което — при наличие на активи или ресурси, предоставени в дискреционна доверителна собственост (чийто бенефициер е включен в приложение I към посочения регламент на ЕС) — тези активи и/или ресурси все пак следва да се считат за подлежащи на „контрол“ от страна на бенефициера на доверителната собственост, дори ако приложимото към нея национално законодателство (или договорна предпазна клауза, включена в акта за учредяване на доверителната собственост) изрично забранява на бенефициера да извършва каквито и да било действия на ползване и разпореждане с активите/ресурсите на доверителната собственост, докато той е включен в приложение I към [Регламент № 269/2014], или във всички случаи, докато използването/разпореждането с тези активи/ресурси би представлявало нарушение на правото на [Съюза]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-626/24: Pragon, Съдебно решение от 21 май 2026 г.
Трябва ли членове 34 и 36 ДФЕС и член 9, параграф 7 от Регламент 2017/625 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която налага на всеки оператор, получател на хранителни добавки от друга държава членка, задължението да уведоми предварително за пристигането на тези добавки в местоназначението им и да предостави информация, необходима за анализа на риска, който те могат да представляват, и за планирането на официалния контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-459/24: Svenska Bankföreningen/Комисия, Заключение от 21 май 2026 г.
Неправилно определяне на целта на риска данък и съответно неправилно прилагане на критерия за селективност по член 107 ДФЕС
Неправилна преценка относно липсата на сериозни затруднения, които да задължат Комисията да открие официална разследваща процедура по член 108 ДФЕС
Неправилна преценка относно определянето на референтната система и наличието на дерогация от нея при анализа на селективността
Нарушение на задължението за мотивиране чрез непълно или неправилно разглеждане на доводите, изложени от жалбоподателя пред Общия съд
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-545/24: Utiledulci, Съдебно решение от 21 май 2026 г.
Трябва ли член 16, параграф 3 от Регламент 2015/1589 да се тълкува в смисъл, че задължава компетентните национални органи и националните юрисдикции да оставят без приложение национални разпоредби, които позволяват спиране на изпълнително производство за събиране на публични вземания, насочено към възстановяване на неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, когато бенефициерът на помощта предостави обезпечение като банкова гаранция, поръчителство, застрахователна полица, запор/възбрана, договорна ипотека или друго средство, което може да обезпечи вземанията на взискателя, и дори по искане на този бенефициер, да бъде освободен от задължението за предоставяне на такава гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-557/24: Malacalza Investimenti и Malacalza/ЕЦБ, Съдебно решение от 21 май 2026 г.
Нарушено ли е правото на защита на оправданите правни очаквания, принципа на пропорционалност, принципа на равно третиране, забраната за злоупотреба с право и правото на собственост чрез действията на ЕЦБ във връзка с надзорната ѝ дейност спрямо Banca Carige?
Допуснала ли е ЕЦБ нарушение на член 69 octiesdecies, параграф 1, буква a) от италианския банков закон при приемането на мярката за ранна интервенция?
Спазени ли са принципите на равно третиране и пропорционалност при налагането на мерки на Banca Carige в сравнение с други банки в сходно положение?
Допуснала ли е ЕЦБ нарушение на правото на собственост на акционерите чрез одобряване на увеличение на капитала в нарушение на правото на предимство?
Съществува ли конфликт на интереси при назначаването на временни администратори на Banca Carige от страна на ЕЦБ?
Достатъчно мотивирани ли са решенията на Общия съд по отношение на всички повдигнати от жалбоподателите доводи и спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/25: Mihaylov, Заключение от 21 май 2026 г.
4) Следва ли чл. 2, параграф първи, буква а) и буква б), чл. 4, параграф 1 и параграф 4 във връзка със съображение 8 и съображение 17 от Директива [2016/1919] да се тълкуват в смисъл, че задържаните обвиняеми и подсъдими лица, независимо от това дали разполагат с достатъчно средства, за да платят за помощ от адвокат, са приравнени на заподозрени и обвиняеми, които не разполагат с такива средства и на които се предоставя правна помощ, тъй като интересът на правосъдието изисква това?
5) При положителен отговор на въпрос 4, съответства ли тогава на съображение 8 от Директива [2016/1919] национална разпоредба, според която, когато правната помощ е предоставена по силата на закон, който задължително предвижда адвокатска защита, какъвто е случаят, когато обвиняемият или подсъдимият е задържан, той дължи възстановяването на разноските за предоставената правна помощ, без да се проверява дали е разполагал с достатъчно средства, за да плати за помощ от адвокат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-684/24: Across Fiduciaria e a., Съдебно решение от 21 май 2026 г.
Съвместим ли е член 31, параграф 4 от Директива 2015/849, който позволява предоставянето на достъп до информация за действителните собственици на доверителна собственост или сходна правна форма, с членове 7 и 8 от Хартата и член 8 от ЕКПЧ, доколкото във всички случаи позволява достъп на всяко физическо или юридическо лице, „което може да докаже наличието на законен интерес“, без да уточнява и определя самото понятие „законен интерес“, като оставя неговото определяне на пълната свобода на преценка на държавите членки и по този начин създава риск от прекалено широко определяне на кръга от лица, които имат право на достъп, което на свой ред може да накърни горепосочените основни права на засегнатото лице?
Съвместими ли са предвидените в член 31, параграф 7а от Директива 2015/849 гаранции относно правото на административно обжалване на решение, с което се отказва (при наличие на изключителни обстоятелства, установени в националното право) достъпът по този член 31, параграф 4 (достъп, който във всички случаи е разрешен до информация относно собствеността на доверителна собственост или сходна правна форма), като се има предвид защитата, предоставена от член 47 от Хартата, както и от член 6 от ЕКПЧ, с членове 6—7 от Постановление № 55, доколкото те предоставят на несъдебен административен орган, като териториалната търговска палата, правомощието да се произнесе по разкриването на данните, което има необратим ефект, и доколкото предоставят право на съдебна защита на действителния собственик едва на по-късен етап?
Трябва ли понятието „istituti giuridici“ [„правни форми“] в член 31, параграф 1, параграф 2 и параграф 10 от Директива 2015/849, което се съдържа в текста на италиански език, да се тълкува в смисъл, че в съответствие с произтичащото от текстовете на други основни езици, както и от контекста и целта на тази директива, то се отнася до съществуването на органично единство на разпоредбите и принципите, уреждащи определено социално явление, или пък до конкретна и специфична правно-икономическа сделка, или още до видове правно-икономически сделки, преценени съобразно техните съществени характеристики, които във всички случаи имат структура или функции, сходни с тези на доверителната собственост?
Трябва ли член 31, параграф 10 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че уведомленията, извършвани от държавите членки, и докладът на Комисията до Европейския парламент и Съвета нямат задължителна нормативна сила, а са само декларативни актове, в които се признават сходните правни форми, в различните правни системи, поради което в случай на спор националният съд и Съдът на Европейския съюз във всички случаи трябва да проверят наличието на такова сходство с доверителната собственост в структурата или функциите на тези правни форми само с оглед на разпоредбите на тази директива, тъй като тези допълващи правото на Съюза актове не могат да се считат за обвързващи?
Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно съображения 1, 2, 4, 5 и 12 — 17, както и член 2, член 3, точка 6 и член 31 от Директива 2015/849, а също и съображения 4, 5, 16, 17 и 25 — 34 от Директива 2018/843, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като предвидената в член 1, параграф 2, буква ee) и членове 20, 21 и 22 от Законодателен декрет № 231/2007, в частта, в която тази правна уредба включва сред правните форми със сходни на доверителната собственост структура и функции договорите за доверително управление на дружествата за доверително управление?
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално принципът на пропорционалност, както и разпоредбите на член 31, параграф 1 от Директива 2015/849 във връзка с член 5, параграф 4 ДЕС и съображения 5 и 27 от Директива 2018/843 национална правна уредба като предвидената в член 1, параграф 2, буква ee) и членове 20, 21 и 22 от Законодателен декрет № 231/2017, в частта, в която включва сред правните форми със сходни на доверителната собственост структура и функции договорите за доверително управление на дружествата за доверително управление, въпреки че дейността на тези дружества е обвързана с редица задължения и подлежи на надзор от страна на различни национални органи, и предвид рисковете, които могат да бъдат породени от извършваните операции?
Невалидни ли са разпоредбите на член 31, параграфи 1, 2 и 10 от Директива 2015/849 поради противоречието им с разпоредбите на член 114 и член 288, трета алинея ДФЕС, както и с принципа на полезното действие?
Трябва ли правото на Европейския съюз, и по-конкретно съображения 1, 2, 5 и 12—17 от Директива 2015/849, членове 30 и 31 от същата директива, съображения 4, 5, 16, 17 и 25—34 от Директива 2018/843, членове 6—16 от Хартата, както и принципът на пропорционалност, предвиден в член 5, параграф 4 ДЕС, да се тълкуват — включително в светлината на решение на Съда от 22 ноември 2022 г., Luxembourg Business Registers (C‑37/20 и C‑601/20, EU:C:2022:912) — в смисъл, че не допускат правна уредба като предвидената в член 21, параграф 4, буква d bis) от Законодателен декрет № 231/2007 и член 7, параграф 2 от Постановление № 55/2022, която позволява достъп на частни лица, включително на такива с колективен интерес, които имат релевантен и отделен правен интерес, в случаите, когато е необходимо да се знае кой е действителният собственик, за да се гарантира или защити интерес, съответстващ на правно защитено положение, когато разполагат с конкретни и документирани доказателства, че действителният и юридическият собственик са отделни лица, като освен това тази правна уредба изисква интересът да бъде пряк, конкретен и съществуващ, а за субекти, представляващи колективни интереси, той да не съвпада с интереса на лицата, спадащи към представляваната категория?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-242/25: SEB banka, Заключение от 21 май 2026 г.
1) Трябва ли член 127, параграф 4 от [ДФЕС] и член 4 от Решение [98/415] да се тълкуват в смисъл, че установеното в тези разпоредби задължение властите на съответната държава членка да провеждат консултации с [ЕЦБ] на подходящ етап се счита за изпълнено, когато националният парламент приеме закон преди да е получил становището на [ЕЦБ], но съществува процедура, в рамките на която този закон може да бъде разгледан повторно в парламента преди обнародването и влизането му в сила?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли да се счита, че нарушението на член 127, параграф 4 от [ДФЕС] и на член 4 от Решение [98/415] съставлява съществено процесуално нарушение, което води до неприложимост на разпоредбите от националното право, приети в противоречие с правото на Съюза?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли принципите на предимство на правото на Съюза и на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че [Latvijas Republikas] Satversmes tiesa (Конституционен съд) може да допусне в постановеното от него решение запазване на правните последици на спорните разпоредби за периода на тяхното действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.