Предстои добавяне/Няма информация
Няма информация за държавата на произход на преюдициалното запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Съответно ли е на чл. 19, пар. 1, ал. 2 ДЕС и на чл. 47, пар. 1 и пар. 2 от Хартата такова тълкуване на конституционна норма, предоставяща право на защита на подсъдимия в съдебния процес (чл. 122, ал. 1 от [българската Конституция], съобразно което:
– правото на защита срещу допуснато нарушение на личната сфера на подсъдимите в процеса на събиране на доказателства се изразява в изключването на тези доказателства и
– правото на защита срещу обвинението се изразява отново в изключване на тези доказателства,
ако допуснатото нарушение на личната сфера на подсъдимите е във възможно най-леката форма; това нарушение не се е отразило на достоверността на събраните доказателства; тези доказателства имат изцяло оправдателно значение и са от съществено значение за подкрепа на тезата на подсъдимите за тяхната невиновност; подсъдимите, след консултация със своите защитници, надлежно уведомени за допуснатото нарушение при събирането на тези доказателства, ясно заявяват, че искат да се ползват от тях?
Съответно ли е на чл. 7, пар. 2 и пар. 3 от Директива 2012/13 и на чл. 47, ал. 2 от Хартата такова тълкуване на националния закон, съобразно което съдът, ако констатира, че определени доказателства е възможно да се изключат поради процесуални нарушения при събирането им или следва да се изключат поради такива нарушения, уведомява за това подсъдимите, за да може те адекватно да подготвят защитата си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Обхваща ли понятието „екземпляр“, използвано в член 2, буква у) от Регламент [№ 338/97], лекарствен продукт, разпространяван законно чрез аптеки в трета държава, която не е член на Съюза, и съдържащ в сложния си състав по-специално екстракт от японско морско конче Syngnathidae Hippocampus spp. (II), включено в приложение Б към посочения регламент?
Трябва ли член 1 от Регламент [№ 338/97], разглеждан във връзка с член 2, буква у) от същия регламент, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, според която може да се търси наказателна отговорност от потребител, внасящ на територията на Съюза (без разрешение) — за лична употреба — лекарствен продукт, закупен от аптека в държава извън Съюза, където продуктът се разпространява законно, и съдържащ в сложния си състав по-специално екстракт от японско морско конче Syngnathidae Hippocampus spp. (II), включено в приложение Б към този регламент, когато никакви обстоятелства не сочат, че този лекарствен продукт е предназначен за търговска употреба?
Трябва ли изразът „лично или домашно имущество“, който е използван в член 2, буква й) от Регламент [№ 338/97] и за който има изключение (дерогация) от задължението за представяне на разрешение по силата на член 7, параграф 3 от посочения регламент, да се тълкува в смисъл, че обхваща лекарствен продукт, закупен от потребител — за задоволяване на негови собствени терапевтични потребности или такива на негов близък — от аптека в държава извън Съюза, където продуктът се разпространява законно, и съдържащ в сложния си състав по-специално екстракт от японско морско конче Syngnathidae Hippocampus spp. (II), включено в приложение Б към този регламент, когато никакви обстоятелства не сочат, че този лекарствен продукт е предназначен за търговска употреба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли да се счита и ако да при какви условия, че правото на Съюза, и по-специално правната уредба в областта на борбата с изпирането на пари, както и общите принципи на ефективна защита, на прозрачност и на обективна добросъвестност, заедно с произтичащите задължения за предоставяне на информация, не допускат национална правна уредба в областта на прехвърлянето en bloc (или кумулативно) на необслужвани кредити като приложимата в настоящия случай, която предхожда приемането на Законодателен декрет № 116 от 30 юли 2024 г., влязъл в сила на 13 август 2024 г., за транспониране на Директива [2021/2167] и която има следните характеристики:
a) не предвижда писмена форма ad substantiam или ad probationem, по-специално под формата на официален документ или нотариално заверен частен документ, или във всеки случай начин на оформяне, с който да се удостовери датата. Такъв по-специално е случаят, когато длъжникът по прехвърленото вземане е потребител;
б) до влизането в сила на посочения декрет не предвижда никакво задължение за вписване в контролираните регистри на [физическите и юридическите] лица, упражняващи дейности по прехвърляне на вземания en bloc, тъй като те не извършват финансова дейност, както е постановил [Corte [suprema] di Cassazione (Върховен касационен съд)], и за които следователно, поради липсата на задължение за издаване на официален документ, автоматично не се прилагат правилата за борба с изпирането на пари?
Ако Съдът констатира посочената несъвместимост, налага ли описаната правна уредба на Съюза за целите на защитата на ефективността на интересите на Съюза радикалната санкция за нищожност:
a) на прехвърлянията на вземания, извършени при действието на правната уредба, предхождаща приемането на декрета за транспониране на [Директива 2021/2167];
б) на пълномощните за събиране на вземания, издадени на [физически и юридически] лица, които не са вписани в регистър под надзора на независимия секторен орган, отговарящ за контрола на спазването на правната уредба за борба с изпирането на пари?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Обжалваното решение на Общия съд е неправилно, тъй като ведомостта за заплатата на жалбоподателя за декември 2023 г. представлява акт, който го засяга неблагоприятно.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 6 от Регламент 2015/848 да се тълкува в смисъл, че при наличието на висящо производство по несъстоятелност в Австрия, Република Австрия има изключителна компетентност да разгледа иск за установяване на вземане съгласно австрийското право дори когато към момента на образуване на производството по несъстоятелност вече е било налице висящо съдебно производство в Германия за същото вземане и съгласно германското право това производство може да бъде продължено като производство за установяване на вземане, чиято цел съответно е установяване (с обвързваща сила) на съществуването на вземане спрямо синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност с оглед на неговото предявяване в това производство?
[При отрицателен отговор на първия въпрос т]рябва ли член 32, параграф 2 от Регламент 2015/848 да се тълкува в смисъл, че в рамките на висящо производство по несъстоятелност в Австрия резултатът от производство, което е било продължено в Германия като производство за установяване на вземане и чиято цел е установяване (с обвързваща сила) на съществуването на вземане спрямо синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност с оглед на неговото предявяване в това производство, следва да бъде признат в производството по несъстоятелност с последицата, че съществуването и размерът на вземането се считат за (не)установени?
[При утвърдителен отговор на втория въпрос т]рябва ли член 18 от Регламент 2015/848 да се тълкува в смисъл, че воденето на съдебно производство за установяване на вземане съгласно австрийското право е възпрепятствано поради наличие на висящо съдебно производство в Германия относно същото вземане, което — съгласно германското право — може да бъде продължено като производство за установяване на вземане и чиято цел е установяване (с обвързваща сила) на съществуването на вземане, подлежащо на удовлетворяване от масата на несъстоятелността, спрямо синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност с оглед на неговото предявяване в това производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Нарушени ли са правомощията на Общия съд и приложими ли са членове 263, 275 и 277 ДФЕС при преценката на законосъобразността на критерия за семейна принадлежност при ограничителни мерки срещу Сирия?
Спазени ли са процесуалните права на жалбоподателя, включително правото на защита и правото на ефективна съдебна защита, при обявяването на нови доводи в репликата за недопустими?
Длъжен ли е Общият съд да провери законосъобразността на вписването на трето лице (М. Маклуф) в списъците с ограничителни мерки, когато това има значение за вписването на жалбоподателя поради семейна връзка?
Изисква ли се от жалбоподателя да докаже липса на всякаква връзка с член на семейството Маклуф, за да се освободи от ограничителните мерки, и съответства ли това изискване на правото на защита и принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Трябва ли член 23 от [Директива 2008/48] да се тълкува в смисъл, че задължава националния съд при разглеждане на дело, в което потребител се позовава на задължението на кредитора да върне надплатена сума вследствие на използването от потребителя на предвидена в националното право санкция, а именно правото да изпрати на кредитора писмено изявление, по силата на което се погасява задължението на потребителя да плаща лихви върху главницата и други разходи по кредита, по служебен ред да провери дали кредиторът е нарушил разпоредби от националното право, които са различни от посочените от потребителя в изпратеното до кредитора писмено изявление и чието нарушаване също оправомощава потребителя да прибегне до посочената по-горе санкция?
2) Трябва ли член 10, параграф 2, буква с) от [Директива 2008/48] да се разбира в смисъл, че изискването за ясно описване на процедурата за предсрочно погасяване задължава кредитора да състави описание на начина на процедиране, така че в хода на изпълнение на договора потребителят да има възможност, без да иска допълнителна информация от кредитора (или да прави допълнителни договорки с него), да определи, стъпка по стъпка, кой, по какъв начин и в каква последователност трябва да извърши действия, свързани с предсрочното погасяване, с ясно обозначаване на събитието, явяващо се последен елемент от тази процедура?
3) Трябва ли член 23 от [Директива 2008/48] да се тълкува в смисъл, че неизпълнението на задължението за ясно и кратко описване на процедурата за предсрочно погасяване по смисъла на член 10, параграф 2 буква с) от тази директива винаги поражда необходимост от налагане на санкция на кредитора или пък налагането на санкцията може да зависи от степента на неизпълнение на посоченото задължение, по-специално допустимо ли е санкцията да не се приложи, когато процедурата за предсрочно погасяване е била представена непълно и това няма отрицателно отражение върху сферата на правата и задълженията на потребителя при обстоятелствата в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че Комисията се е произнесла ясно и окончателно по поканата за действие, като вземе предвид и контактите, осъществени преди подаването на поканата?
Спазени ли са изискванията за мотивиране и за ефективна съдебна защита по членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато Комисията препраща формално към предходна кореспонденция, без да възпроизвежда нейното съдържание в отговора си на поканата за действие?
Може ли препращането към предходна кореспонденция да се приравни на ясно и окончателно произнасяне по смисъла на член 265 ДФЕС?
Длъжен ли е Общият съд да се произнесе по приложимостта на Регламент 2015/1589 към сигнализираните случаи на финансиране по линия на ЕФР и на ЕФМДР при преценката на допустимостта на иска за установяване на неправомерно бездействие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване в съдебната практика на националноправни разпоредби, съгласно което съдът може да осъди продавач или доставчик да плати на потребител законна лихва за забава върху размера на престация, която недължимо е била изпълнена въз основа на неравноправна договорна клауза, само от датата, на която на продавача или доставчика е връчена покана за изпълнение, съдържаща конкретната сума, чието връщане се иска от потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.