България

Следва ли чл. 58, параграф 4 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че налаганите с критериите за подбор изисквания към професионалните способности на персонала на икономическите оператори за изпълнение на специфична поръчка с предмет строителство, могат да бъдат по-стриктни от минималните изисквания за образование и професионална квалификация, поставени от специалния национален закон (чл. 163а, ал. 4 ЗУТ), без същите a priori да бъдат ограничителни за конкуренцията, и по-специално, предвиденото условие за „пропорционалност“ на поставените изисквания за участие спрямо предмета на поръчката, изисква ли от националния съд а.) да направи такава оценка за пропорционалност, въз основа на събраните от него доказателства и на конкретните параметри на поръчката, дори в случаите, когато националният закон определя широк кръг от професионалисти, които по принцип имат квалификация да извършват дейностите по поръчката или б.) допуска ограничаване на съдебния контрол само до границите да бъде установено дали изискванията за участие са твърде стеснени, спрямо съществуващите по принцип в специалния национален закон?
Следва ли правилата на дял II „Административни мерки и санкции“ на Регламент № 2988/95 да се тълкуват в смисъл, че за едни и същи нарушения на Закона за обществените поръчки, транспониращ Директива [2014/24] (включително за нарушение при определяне на критериите за подбор, за което е санкциониран жалбоподателят) може да се породят различни последици с оглед на това, дали се касае за безвиновно действие или за преднамерено извършено или причинено по небрежност нарушение?
Принципите на правна сигурност и на ефективност, с оглед целта на член 8, параграф 3 от Регламент 2988/95 и съображения 43 и 122 на Регламент 1303/13, допускат ли различните национални органи, охраняващи финансовите интереси на ЕС, да оценяват едни и същи обстоятелства при възлагане на обществена поръчка по различен начин, а именно Управляващият орган на оперативната програма не установява нарушение при определяне на критериите за подбор, а Сметната палата при последващ контрол и без наличието на особени или нови обстоятелства, да приеме, че критериите са ограничителни за конкуренцията, за което да наложи административна санкция на възложителя?
Принципът на пропорционалност допуска ли национална правна норма, като член 247, алинея 1 от Закона за обществените поръчки, който предвижда за възложител, който формално наруши забраната на чл. 2, ал. 2 от същия закон, да се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10000 лева, без да е необходимо да се установява сериозността на нарушението и неговото действително или потенциално финансово въздействие върху интересите на Съюза?