Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 […] да се тълкува в смисъл, че вносителят и първият независим клиент в Общността следва винаги да бъдат едно и също лице?
2) Трябва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 […] във връзка с Решение № 2008/577 […] да се тълкува в смисъл, че освобождаването от антидъмпингово мито важи само за такъв първи независим клиент в Общността, който преди декларирането не е препродал стоката, която следва да се декларира?
3) Трябва ли член 66 [от] […] Митнически[я] кодекс […] във връзка с член 251 от Регламент[а] [за прилагане] и другите процесуални разпоредби относно последващите изменения на митническото деклариране да се тълкува в смисъл, че следва да е възможно при поискване декларацията да бъде анулирана и след освобождаването на стоката, когато при вноса на стока в нея е вписан погрешно получателят, и да се коригира вписването на получателя, когато при вписване на правилния получател би могло да се ползва предвиденото в член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 […] освобождаване от мито, или трябва член 220, параграф 2, буква б) от […] Митнически[я] кодекс […] при тези обстоятелства да се тълкува в смисъл, че митническите органи не са оправомощени да предприемат последващо вземане под отчет?
4) В случай че на двете алтернативи на третия въпрос се отговори отрицателно, дали е в съответствие с член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 28, параграф 1 [ДФЕС] и член 31 [ДФЕС], когато член 66 [от] […] Митнически кодекс […] във връзка с член 251 от Регламент[а] [за прилагане] […] и другите процесуални разпоредби относно последващите изменения на митническото деклариране не позволяват след освобождаване на стоката при поискване декларацията да бъде анулирана и да се коригира вписването на получателя, когато при вписването на правилния получател би трябвало да се приложи предвиденото в член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 на Съвета освобождаване от антидъмпингово мито […]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Съгласно член 4 от Регламент № 1191/69 правото на компенсация възниква ли само ако след подаването на изрична молба компетентните органи не са отменили задължението за обществена услуга, от което произтичат икономически неизгоди за транспортното предприятие, или тази разпоредба се прилага само за задълженията за услуга, за които Регламентът предвижда, че трябва да се преустановят и не може да се поддържат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Трябва ли член 5, точка 3 от Регламент […] № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че вредоносното събитие е настъпило в една държава членка (държавата членка А), когато противоправното деяние, предмет на производството или основание на исканията, е извършено в друга държава членка (държавата членка Б) и се изразява в участие в извършеното в първата държава членка (държавата членка А) противоправно деяние (главно деяние)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Обхваща ли приложното поле на член 27 от Регламент [№ 44/2001] и случаи, при които в единия правен спор две от страните са ответници по иск, предявен срещу тях от трето лице, а в другия правен спор са ищец и ответник
Става ли въпрос в такъв случай за спор „между същите страни“, или различните искания, предявени в едното производство от ищеца срещу двамата ответници, трябва да се разгледат отделно, в резултат на което не може да се приеме, че става въпрос за спор „между същите страни“?
Налице ли е дело „с един и същ предмет“ по смисъла на член 27 от Регламент № 44/2001, когато петитумът и основанието на исковете в двете производства действително са различни, но:
a) за постановяване на решение по двете производства трябва да се разреши един и същи обуславящ въпрос или
б) с евентуален иск в едното производство се иска да се установи правоотношение, чието наличие или липса е за другото производство обуславящ въпрос?
Налице ли е по смисъла на член 22, [точка] 1 от Регламент № 44/2001 дело с предмет вещни права върху недвижим имот, когато е поискано да се установи, че ответникът не е упражнил надлежно безспорното си според германското право вещно право на изкупуване на недвижим имот, който се намира в Германия?
Трябва ли, произнасяйки се съгласно член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 и следователно преди първият сезиран съд да е разрешил въпроса за компетентността си, вторият сезиран съд да провери дали първият сезиран съд е некомпетентен на основание член 22, [точка] 1, доколкото съгласно член 35, параграф 1 от Регламент № 44/2001 подобна некомпетентност на първия сезиран съд би довела до непризнаване на негово евентуално съдебно решение
Неприложим ли е член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 за втория сезиран съд, ако според същия първият сезиран съд е некомпетентен на основание член 22, [точка] 1?
Трябва ли, произнасяйки се съгласно член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001, и следователно преди първият сезиран съд да е разрешил въпроса за компетентността си, вторият сезиран съд да разгледа възражението на една от страните, че сезирайки първия съд, другата страна е извършила злоупотреба с право
Неприложим ли е член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 за втория сезиран съд, ако според същия сезирането на първия съд представлява злоупотреба с право?
Предполага ли прилагането на член 28, параграф 1 от Регламент № 44/2001 вторият сезиран съд да е решил преди това, че в конкретния случай член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 не намира приложение?
Може ли при упражняването на свободата на преценка, предоставена с член 28, параграф 1 от Регламент № 44/2001, да се вземе предвид:
a) че първият сезиран съд се намира в държава членка, в която от статистическа гледна точка производствата продължават значително по-дълго време, отколкото в държавата членка, в която се намира вторият сезиран съд,
б) че по преценка на втория сезиран съд трябва да се приложи правото на държавата членка, в която се намира той,
в) възрастта на една от страните,
г) какви са изгледите за успех на иска пред първия сезиран съд?
Трябва ли при тълкуването и прилагането на членове 27 и 28 от Регламент № 44/2001, освен целта да се избегнат несъвместими, съответно противоречиви решения, да се вземе предвид и правото на защита на сезиралия втория съд ищец?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли точка 14 от приложение I към Директива 2005/29 […] да се тълкува в смисъл, че създаването, използването или рекламирането на пирамидална промоционална схема се счита за търговска практика, която във всички случаи е заблуждаваща, единствено когато потребителят е длъжен да заплати сума, за да получи насрещна престация главно за привличането на други потребители в схемата, а не за продажбата или употребата на продукти?
В случай че е необходимо потребителят да заплати сума за правото да получи насрещна престация, размерът на сумата, заплатена от потребителя за възможността да получи насрещна престация главно за привличането на други потребители в схемата, а не за продажбата или употребата на продукти, има ли значение за квалифицирането на пирамидалната промоционална схема като заблуждаваща търговска практика по смисъла на точка 14 от приложение I към Директива [2005/29]
Заплащането на суми с чисто символичен размер от потребители с цел да се позволи идентифицирането им може ли да се счита за плащане за възможността да се получи насрещна престация по смисъла на точка 14 от приложение I към Директивата?
Следва ли точка 14 от приложение I към Директива [2005/29] да се тълкува в смисъл, че за да може дадена пирамидална промоционална схема да се счита за заблуждаваща търговска практика, единствено важно е насрещната престация да е платена на вече регистриралия се в схемата потребител главно за привличането на други потребители в схемата, а не за продажбата или употребата на продукти, или има значение и в каква степен насрещната престация, платена на участниците в схемата за привличането на нови потребители, се финансира от вноските на новите членове
В случая [по главното производство] трябва ли насрещната престация, платена на по-рано регистриралите се в пирамидалната промоционална схема, да се финансира изцяло или в по-голямата си част от вноските на новопостъпващите в тази схема членове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Противоречи ли на изискванията на Директива 93/13/ЕИО клауза в договор между банка и потребител, която възлага изключителна компетентност на арбитражен съд, чиито решения не подлежат на обжалване, и може ли такава клауза да се счита за неравноправна?
Следва ли фактът, че потребителят е получил обща информация за разликите между арбитражното и редовното съдебно производство преди сключването на договора, да изключи възможността такава арбитражна клауза да бъде квалифицирана като неравноправна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Съдържа ли член 2, параграф 3 от [Директива 2003/96] изискването при облагане на други енергийни продукти, различни от продуктите, за които в [посочената] директива е установено равнище на облагане с данъци, да се прилага данъчна ставка, която съгласно националната правна уредба се прилага за употребата на енергиен продукт като гориво за отопление, доколкото другият енергиен продукт също се използва като гориво за отопление
Или, ако при употребата му като гориво за отопление другият енергиен продукт е еквивалентен на определен енергиен продукт, може ли да се прилага установената в националната правна уредба данъчна ставка за този енергиен продукт, дори ако данъчната ставка е единна, независимо дали е налице употреба като моторно гориво или като гориво за отопление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува правото на Съюза във връзка с договори и факти, възникнали преди присъединяването на държава членка към Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) В хипотезата на прилагането на правото на Съюза по отношение на процесуална система, в рамките на която сезираните общи съдилища, които се произнасят по съществото на делото, трябва да извършат проверка за конституционосъобразност на закони, без обаче да разполагат с право за отмяна на законите в тяхната цялост, което е в правомощията на устроен по специфичен начин конституционен съд, следва ли въз основа на европейския „принцип на равностойност“ да се заключи, че когато даден закон нарушава член 47 от Хартата […], общите съдилища трябва в хода на производството да сезират Конституционния съд с цел отмяна на закона в неговата цялост и не трябва само да се задоволят с това да не прилагат закона в конкретния случай?
2) Следва ли член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че той не допуска процесуална разпоредба, съгласно която съд, който няма международна компетентност, назначава особен представител на отсъстващия ответник, чието местопребиваване не може да бъде установено, и че с „явяването си пред съда“ този особен представител може да стабилизира международната компетентност на този съд?
3) Следва ли член 24 от Регламент […] № 44/2001 […] да се тълкува в смисъл, че „явяване на ответника“ по смисъла на тази разпоредба е налице единствено когато съответното процесуално действие е извършено от самия ответник или от упълномощен от него юридически представител, или това важи без ограничение дори когато процесуалното действие е извършено от назначен съгласно законодателството на съответната държава членка особен представител на отсъстващия ответник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) С оглед на оригиналността на промишлен дизайн, за който се твърди, че подлежи на закрила като нерегистриран промишлен дизайн на Общността по смисъла на Регламент [№ 6/2002], следва ли общото впечатление, което той създава у информирания потребител по смисъла на член 6 от този регламент, да се разглежда с оглед на това дали то се различава от общото впечатление, което се създава у такъв потребител от: а) всеки отделен промишлен дизайн, който преди това е бил публично разгласен; или б) съчетание на известни дизайнерски елементи от няколко такива по-ранни промишлени дизайни
2) Съдът, произнасящ се по промишлени дизайни на Общността, задължен ли е да счита нерегистриран промишлен дизайн на Общността за действителен по смисъла на член 85, параграф 2 от Регламент [№ 6/2002], когато притежателят на промишления дизайн само посочва с какво неговият промишлен дизайн на Общността е оригинален, или пък притежателят на промишления дизайн е задължен да докаже, че промишленият дизайн се отличава с оригиналност в съответствие с член 6 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.