всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 2008/104 да се тълкува в смисъл, че на националните органи, включително съдилищата, е наложено трайно задължение да гарантират със съответните за тях средства, че на национално равнище няма да действат и да се прилагат законови разпоредби или клаузи на колективни трудови договори, които противоречат на тази директива?
Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 2008/104 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба, съгласно която използването на работа чрез агенции за временна заетост е допустимо само в конкретно упоменати случаи, например за изпълнение на работата в периоди с голямо работно натоварване или за изпълнение на задачи, които не могат да бъдат извършени от постоянните работници в предприятието
Може ли дългосрочното използване на работници чрез агенции за временна заетост, наред с постоянните работници в предприятието, за изпълнение на обичайните трудови задачи в това предприятие да бъде окачествено като забранено използване на работна сила чрез агенции за временна заетост?
Ако се приеме, че националната уредба е в противоречие с Директива 2008/104, с какви средства разполага съдът, за да постигне целите на тази директива, когато в делото става дума за колективен трудов договор, обвързващ частноправни субекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.

Условия за прекратяване на производство по преюдициално запитване при оттегляне на запитването от националната юрисдикция.
Разпределение на разноските при прекратяване на делото на това основание.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

Следва ли член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95/ЕО да се тълкува в смисъл, че при идентични и сходни стоки и услуги може да се приеме, че съществува вероятност от объркване в съзнанието на потребителите, ако буквена поредица с отличителен характер, която доминира по-ранния средно отличителен словен или фигуративен знак, се използва в по-новия словен знак на трето лице, като към тази буквена поредица се прибавя свързана с нея описателна комбинация от думи, която обяснява буквената поредица като съкращение на описателните думи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Понятието „етнически произход“, разгледано в Директива 2000/43/ЕО […] и в Хартата на основните права в Европейския съюз следва ли да се тълкува в смисъл, че то се отнася до компактна група български граждани от ромски произход, като тези, живеещи в кв. „Гиздова махала“, гр. Дупница?
2) Понятието „сравнима ситуация“ посочено в чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата приложимо ли е във връзка с изложената фактическа обстановка, при която средствата за търговско измерване в ромски квартали се поставят на височина 6—7 метра, за разлика от обичайното разположение под 2 метра в други квартали без компактно ромско население?
3) Следва ли разпоредбата на чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата да се тълкува в смисъла, че поставянето на СТИ в ромски квартали на височина 6—7 метра представлява по-малко благоприятно третиране на населението от ромски произход в сравнение с това от друг етнически?
4) Ако се касае за по-малко благоприятно третиране, следва ли посочената разпоредба да се тълкува в смисъл, че при фактическата обстановка по делото, това третиране се дължи изцяло или частично на обстоятелството, че засяга ромски етнически етнос?
5) Допуска ли Директивата национална разпоредба като тази на § 1, т. 7 от ДР на Закона за защита от дискриминация, която предвижда, че „неблагоприятно третиране“ е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси?
6) Относимо ли е понятието „видимо неутрална практика“ по смисъла на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата към практиката на ЧЕЗ да поставя СТИ на височина от 6—7 метра
Как следва да се тълкува понятието „видимо“ — в смисъл, че практиката е очевидно неутрална или в смисъл, че практиката изглежда неутрална само на пръв поглед, т.е. е привидно неутрална?
7) За да е налице непряка дискриминация по смисъла на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата, необходимо ли е неутралната практика да поставя лицата в особено по-неблагоприятно положение въз основа на расов признак или етнически произход или е достатъчно тази практика само да засяга лица от определен етнически произход
В този смисъл допуска ли чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата национална разпоредба като тази на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, предвиждаща, че непряка дискриминация има, когато едно лице е поставено в по-неблагоприятно положение на основата на признаците по ал. 1 (включително етническа принадлежност)?
8) Как следва да се тълкува израза „особено неблагоприятно положение“ по смисъла на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата
То аналогично ли е на израза „по-малко благоприятно третиране“, използван в чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата или касае само особено значими, очевидни и тежки случаи на неравенство
Описаната в настоящия случай практика представлява ли особено неблагоприятно положение
Ако не е налице особено значим, очевиден и тежък случай на поставяне в неблагоприятно положение, това достатъчно ли е, за да обоснове липсата на непряка дискриминация (без да се изследва обстоятелството дали съответната практика е оправдана, подходяща и необходима с оглед постигане на законна цел)?
9) Допускат ли чл. 2, § 2, буква „а“ и буква „б“ национални разпоредби като тези на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, които изискват „по-неблагоприятно третиране“ за наличие на пряка дискриминация и „поставяне в по-неблагоприятно положение“ за наличие на непряка дискриминация, без да разграничават тежестта на съответното неблагоприятно третиране, както това е направено в Директивата?
10) Следва ли разпоредбата на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата да се тълкува в смисъл, че изследваната практика на ЧЕЗ е обективно оправдана с оглед осигуряване на сигурността на електропреносната мрежа и надлежно отчитане на потребената електрическа енергия
Подходяща ли е тази практика, като се има предвид и задължението на ответника да осигури свободен достъп на потребителите до показанията на електромерите
Необходима ли е тази практика, след като от публикации в медиите са известни други достъпни в техническо и финансово отношение средства за гарантиране сигурността на СТИ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Трябва ли приложение IIБ към Директивата за емисиите на ЛОС да се тълкува в смисъл, че на оператора на инсталации, за които може да се приеме наличие на постоянно твърдо съдържание в продукта и то се използва за определяне на еталонната точка за намаляване на емисиите, може да се даде отсрочка за прилагането на плановете му за намаляване на емисиите в отклонение от установения в това приложение график, когато заместителите, които съдържат малки количества или не съдържат разтворители, са все още в процес на разработка?
В случай че на първия въпрос се отговори утвърдително:
2) За да се предостави отсрочка за прилагането на плана за намаляване по смисъла на приложение IIБ към Директивата за емисиите на ЛОС, изисква ли се определено действие от страна на оператора на инсталацията или разрешение на компетентния орган?
3) Въз основа на какви критерии се определя продължителността на отсрочката по смисъла на приложение IIБ към Директивата за емисиите на ЛОС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Трябва ли член 3, букви а) и в) от Регламент № 469/2009 да се тълкува в смисъл, че когато в основен патент е посочена претенция за продукт, съдържащ една активна съставка, за която патентопритежателят вече е получил сертификат за допълнителна закрила, както и последваща претенция за продукт, съдържащ комбинация от тази активна съставка и друго вещество, тази разпоредба не допуска на патентопритежателя да бъде издаден втори сертификат за допълнителна закрила на посочената комбинация
Ако отговорът е отрицателен, как следва да се определи срокът на действие на сертификата за допълнителна закрила на комбинацията по смисъла на член 13, параграф 1 от този регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли член 132, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че сертифицирани от държавата лица, полагащи грижи, които предоставят услугите си непосредствено на нуждаещите се от грижи и/или предприятие, осигуряващо временна работа, което предоставя такъв персонал на заведения, признати за благотворителни, попадат в обхвата на понятието „организации, признати за благотворителни“ по смисъла на посочената разпоредба?
Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Допускат ли принципите на свобода на установяване, на недопускане на дискриминация и на защита на конкуренцията, съдържащи се в член 49 и сл. ДФЕС, национална правна уредба, която не дава възможност на правоспособен фармацевт, вписан в професионалната колегия, но не собственик на търговски обект, включен в органичния план, да разпространява на дребно, в притежаваната от него дрогерия, и лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание с т.нар. „бяла рецепта“ — т.е. които не са за сметка на SSN, а са изцяло за сметка на гражданина — като въвежда и в този сектор забрана за продажба на определени категории лекарствени продукти и ограничение в броя на търговските обекти, които могат да се откриват на националната територия?
2) Трябва ли член 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че съдържащият се в него принцип се прилага без ограничения към професията фармацевт, без характерния за тази професия публичен интерес да оправдава съществуването на различни режими за фармацевтите — собственици на дрогерии, спрямо фармацевтите — собственици на аптеки, по отношение на продажбата на лекарствените продукти, посочени в първия въпрос по-горе?
3) Трябва ли членове 102 [ДФЕС] и 106 [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че забраната за злоупотреба с господстващо положение се прилага без ограничения към професията фармацевт, доколкото фармацевтът — собственик на традиционна аптека, който продава лекарства по силата на договор със [SSN], е облагоприятстван от забраната за фармацевтите — собственици на дрогерии, да продават лекарствени продукти от категория C, без това да е обосновано от несъмнената специфика на фармацевтичната професия, която се дължи на обществения интерес от опазването на здравето на гражданите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

1) Следва ли правилата относно възлагането на обществени поръчки на правото на Европейския съюз — член 1, параграф 1, трета алинея от Директива [89/665], в който са закрепени принципите на ефективност и бързина по отношение на защитата на нарушени права на оферентите, член 2 от Директива [2004/18], който урежда принципите на равно третиране на оферентите и на прозрачност, и член 44, параграф 1 и член 53, параграф 1, буква а) от тази директива, в които се урежда процедурата за сключване на договор с оферента, представил икономически най-изгодната оферта — да бъдат разбирани и тълкувани, заедно или поотделно (но без ограничаване на горепосочените разпоредби), в смисъл, че:
a) когато оферент е узнал за възможна съществена връзка между друг оферент и експерти на възлагащия орган, извършили оценката на офертите, и (или) е узнал за потенциално изключително положение на същия оферент поради предварително извършена подготвителна работа във връзка с оспорваната процедура по възлагане на обществена поръчка, и когато във връзка с тези обстоятелства възлагащият орган не е предприел никакви действия, дори само тези данни са достатъчно основание да се поиска от органа, упражняващ контрол, да установи незаконосъобразността на действията на възлагащия орган, който не е осигурил прозрачност и обективност на процедурите, като освен това жалбоподателят не е длъжен да докаже конкретно, че експертите са действали пристрастно;
б) когато органът, упражняващ контрол, след като е установил, че горепосоченото искане на жалбоподателя е основателно, се произнася относно последиците [на такава незаконосъобразност] за резултатите от тръжната процедура, той не е длъжен да вземе предвид факта, че резултатите от оценяването на офертите, представени от оферентите, биха били по същество същите, дори ако сред експертите, извършили оценката на офертите, не е имало пристрастни оценители;
в) оферентът узнава [окончателно] съдържанието на критериите за определяне на икономически най-изгодната оферта — предвидени в тръжните условия абстрактно и формулирани в зависимост от качествените параметри (например интегритет и съвместимост с нуждите на възлагащия орган), въз основа на които най-вече той е бил в състояние да представи оферта — едва когато възлагащият орган, в съответствие с тези критерии, [вече] е оценил офертите и е предоставил на заинтересованите лица подробна информация за мотивите на взетите решения, и едва от този момент нататък за този оферент започва да тече предвиденият в националното право преклузивен срок за откриване на производство по обжалване?
2) Трябва ли член 53, параграф 1, буква а) от Директива [2004/18], прилаган във връзка с принципите за възлагане на обществени поръчки, предвидени в член 2 от тази директива, да бъде разбиран и тълкуван в смисъл, че на възлагащите органи е забранено да установяват (и прилагат) процедура за оценяване на офертите, при която резултатите от оценяването зависят от това доколко изчерпателно оферентите са обосновали съответствието на офертите им с изискванията, установени в тръжната документация, тоест колкото по-изчерпателно (подробно) оферентът е описал съответствието на офертата си с тръжните условия, толкова по-голям брой точки ще получи тя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Трябва ли член 1, точка 1 от Директива 2003/6 и член 1, параграф 1 от Директива 2003/124 да се тълкуват в смисъл, че точна информация по смисъла на тези разпоредби може да бъде само информация, за която е възможно да се приеме с достатъчна степен на вероятност, че евентуалното ѝ отражение върху курса на съответните финансови инструменти ще се осъществи в определена посока, след като тя бъде направена публично достояние?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form