Vajda
Съдия докладчик – Vajda
Дело C-612/17: FIG, Заключение от 28 февруари 2019 г.
1. Трябва ли понятието за „държавна намеса под формата на общи разпоредби, приложими за всички заети с една и съща дейност единици“ съгласно точка 20.15 от [приложение А към Регламента за ЕСС], да се тълкува в широк смисъл като включващо и правомощията за предоставяне на насоки в областта на спорта (т.нар. soft law) и предвидените в закона правомощия за признаване за целите на получаването на правосубектност и право на оперативна дейност в сектора на спорта, като и двете правомощия по принцип се отнасят до всички италиански национални спортни федерации?
2. Трябва ли общият показател за контрол съгласно точка 20.15 от [приложение А към Регламента за ЕСС] (т.нар. ЕСС 2010) („способността за определяне на общата политика или програмата на дадена институционална единица“) да се тълкува в същинския си смисъл като способност за ръководене, определяне на задълженията и условията за дейността по управление на нетърговската организация, или може да се тълкува в не чисто технически смисъл като включващ и правомощия за външен надзор, които са различни от правомощията, определени от специфичните показатели за контрол съгласно точка 20.15, букви а), б), в), г) и д) [от приложение А към Регламента за ЕСС] (например правомощия за приемане на бюджет, назначаване на одитори, приемане на устави и някои видове подзаконови актове, на насоки в областта на спорта или признаване за спортни цели)?
3. Може ли въз основа на точка 20.15 във връзка с точки 4.125 и 4.126 от [приложение А към Регламента за ЕСС] да се вземат предвид членските вноски при преценката за наличието или липсата на държавен контрол, по-специално може ли големият размер на въпросните вноски, заедно с другите собствени приходи, да свидетелства — предвид конкретните обстоятелства по случая — за наличието на значителна способност за самоопределяне на нетърговската организация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-622/17: Baltic Media Alliance, Заключение от 28 февруари 2019 г.
1) Приложим ли е член 3, параграфи 1 и 2 от [Директива 2010/13] само в случаите, когато държава членка на приемане възнамерява да преустанови излъчване или препредаване на телевизионни програми, или е приложим и в случаите, когато държава членка на приемане предприема и други мерки с цел да ограничи по друг начин свободното приемане и препредаване на аудио-визуални медийни услуги?
2) Трябва ли съображение 8 и член 3, параграфи 1 и 2 от [Директива 2010/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка на приемане — ако установи, че по телевизионен канал, препредаван или разпространяван по интернет от територията на държава — членка на Европейския съюз, е оповестена, предадена и разгласена информация по член 6 от Директива 2010/13 — да приеме, без да са изпълнени условията по член 3, параграф 2 от посочената директива, решение като предвиденото в член 33, параграф 11 и параграф 12, точка 1 от [Закона за информирането на обществеността], тоест да наложи на излъчващите оператори, осъществяващи дейността си на територията на държавата членка на приемане, и на другите лица, които доставят услуги за разпространение на телевизионни програми по интернет, временно задължение да разпространяват или да препредават по интернет въпросния канал само в пакети от телевизионни програми, разпространявани срещу допълнително заплащане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-562/17: Nestrade, Съдебно решение от 14 февруари 2019 г.
Следва ли разпоредбите на Тринадесета директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да ограничава във времето възможността за коригиране на погрешно съставени фактури, например чрез корекция на първоначално вписания във фактурата идентификационен номер по ДДС, за целите на упражняването на правото на възстановяване на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-165/17: Morgan Stanley & Co International, Съдебно решение от 24 януари 2019 г.
1) В случай че разходите на установен в една държава членка клон са предназначени единствено за сделките на намиращата се в друга държава членка негова централа, трябва ли разпоредбите на член 17, параграфи 2, 3 и 5 и член 19, параграф 1 от Шеста директива […], възпроизведени в членове 168, 169 и 173—175 от Директива [2006/112], да се тълкуват в смисъл, че държавата членка, в която е регистриран клонът, трябва да прилага за тези разходи приложимата за клона пропорция на приспадане, определяна с оглед на сделките, извършени от него в държавата, в която е регистриран, и на приложимите в нея правила, или приложимата за централата пропорция на приспадане, или пък специфична пропорция на приспадане, определяна чрез едновременното прилагане на правилата на държавите членки, в които съответно е регистриран клонът и се намира централата, по-специално предвид евентуалното наличие на режим за облагане по избор на тези сделки с [ДДС]?
2) Кои правила следва да бъдат приложени в особената хипотеза, в която разходите на клона са направени както за извършване на неговите сделки в държавата, в която е регистриран, така и на сделките на централата, по-специално с оглед на понятията за общи разходи и за пропорционално приспадане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-399/18: Vereniging Gasopslag Nederland и др., Определение от 18 януари 2019 г.
Какви са последиците за производството пред Съда на ЕС при оттегляне на преюдициалното запитване след отказ на жалбоподателите в главното производство?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при подобни обстоятелства?
Подлежат ли на възстановяване разходите за представяне на становища пред Съда, направени от лица, които не са страни по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-410/17: A, Съдебно решение от 10 януари 2019 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) във връзка с член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че разрушителните работи, извършвани от предприятие, чийто предмет на дейност включва извършването на разрушителни работи, обхващат една-единствена сделка, ако съгласно условията на договора си с възложителя това предприятие е длъжно да извози отпадъците от разрушаването и — доколкото тези отпадъци съдържат метален скрап — има право да препродаде металния скрап на предприятия, които изкупуват скрап за преработване?
Обратно, трябва ли с оглед на член 2, параграф 1, буква а) във връзка с член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 такъв договор за извършване на разрушителни работи да се тълкува в смисъл, че обхваща две сделки, а именно, от една страна, доставката на услугата на предприятието за разрушителни работи в полза на възложителя на тези работи и от друга страна, покупката от страна на предприятието за разрушителни работи на подлежащия на препродажба метален скрап от възложителя на разрушителните работи?
Има ли в случая значение, че при определянето на цената за разрушителните работи предприятието за разрушителни работи отчита като намаляващ цената фактор обстоятелството, че може да реализира приходи от оползотворяването на отпадъците от разрушаването?
Има ли в случая значение, че количеството и стойността на подлежащите на оползотворяване отпадъци от разрушаването не са уговорени в договора, нито пък е уговорено те впоследствие да бъдат съобщени на възложителя на разрушителните работи, както и че количеството и стойността на отпадъците от разрушаването стават известни едва когато предприятието за разрушителни работи препродаде тези отпадъци?
Когато предприятие, чийто предмет на дейност включва извършването на разрушителни работи, се съгласи в договора си със собственика на разрушавания обект да купи този обект, както и да го разруши в договорно определения срок и да извози отпадъците от разрушаването, като в противен случай дължи неустойка, трябва ли член 2, параграф 1, буква а) във връзка с член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че това е една-единствена сделка, която обхваща продажбата на стоки от собственика на разрушавания обект в полза на предприятието за разрушителни работи?
Обратно, трябва ли с оглед на член 2, параграф 1, буква в) във връзка с член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 такъв договор да се тълкува в смисъл, че обхваща две сделки, а именно, от една страна, продажбата на стоки от собственика на разрушавания обект в полза на предприятието за разрушителни работи и от друга страна, доставката на услугата по разрушаване от страна на предприятието за разрушителни работи в полза на продавача на стоките?
Има ли в случая значение, че при определянето на цената в офертата си за покупка на стоките предприятието за разрушителни работи отчита като намаляващ цената фактор разноските, които ще трябва да направи във връзка с демонтирането и извозването на стоките?
Има ли значение, че продавачът на стоките знае, че разноските на предприятието за разрушителни работи във връзка с демонтирането и извозването на стоките се отчитат като фактор, намаляващ цената на тези стоки, като се има предвид, че страните не се договарят относно тези разноски, а прогнозната или действителната стойност на разноските в нито един момент не се съобщава на продавача на стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-620/16: Комисия/Германия, Заключение от 9 януари 2019 г.
Нарушение на Решение 2014/699/ЕС на Съвета от 24 юни 2014 година за определяне на позицията, която да бъде заета от името на Европейския съюз на 25-ата сесия на Ревизионната комисия на Междуправителствената организация за международни железопътни превози по отношение на някои изменения на Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) и на притурките към нея
Нарушение на член 4, параграф 3 ДЕС (принцип на лоялното сътрудничество)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/18: Hochmann Marketing/EUIPO, Определение от 13 декември 2018 г.
Може ли решение на национален съд за реалното използване на национална търговска марка да обвързва или да замести преценката на EUIPO относно идентична търговска марка на ЕС?
Допустимо ли е в касационно производство пред Съда на ЕС да се оспорва единствено оценката на доказателствата, направена от апелативния състав на EUIPO?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.