Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Документ от **.**.2018 г.
Съществува ли сериозен риск за единството или последователността на правото на Европейския съюз, който да оправдава преразглеждане на решението на Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.
Допустимо ли е компетентните органи да задължат възложителя да спре плащанията към изпълнителя и да предостави гаранция при наличие на обосновано подозрение за административно нарушение, преди да е установено такова нарушение?
Съответства ли подобна мярка на изискванията на националното трудово право и защитата на работниците, когато има подозрение за социална измама, злоупотреба или друга практика, засягаща техните права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли член 1, параграф 5 и член 32 от Директива 2004/18/ЕО да се тълкуват в смисъл, че допускат сключването на рамково споразумение, по силата на което възлагащ орган действа от свое име и от името на изрично посочени други възлагащи органи, които обаче не са участвали пряко в подписването на рамковото споразумение, и не е определен обемът на услугите, които неподписалите възлагащи органи могат да претендират при сключване на последващи споразумения, предвидени в рамковото споразумение, или този обем се определя въз основа на обичайните им нужди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
Попада ли разглежданото в [спора в главното производство] обстоятелство, а именно разливането на гориво върху писта за излитане, довело до нейното затваряне [наричано по-нататък „разглежданото събитие“], в обхвата на понятието „събитие“ по смисъла на точка 22 от решение от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann (C‑549/07, EU:C:2008:771) или в обхвата на понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на съображение 14 от [Регламента за правата на пътниците] съгласно тълкуването му в решение от 31 януари 2013 г., McDonagh (C‑12/11, EU:C:2013:43), или тези две понятия се припокриват;
Трябва ли член 5, параграф 3 от [този регламент] да се тълкува в смисъл, че [разглежданото събитие] трябва да се счита за събитие, присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач и следователно не би могло да се квалифицира като „извънредно обстоятелство“, което може да освободи въздушния превозвач от задължението му за обезщетяване на пътниците в случай на голямо закъснение на извършен полет?
Ако [разглежданото събитие] следва да се счита за „извънредно обстоятелство“, трябва ли от това да се заключи, че за въздушния превозвач то представлява „извънредно обстоятелство“, което не е могло да бъде избегнато, дори да са били взети всички необходими мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Представлява ли прехвърляне по смисъла на член 19 и на член 29 от Директивата за ДДС сключването на договор, с който едно дружество отдава под наем на друго дружество недвижим имот, в който преди това е извършвана дейност по обществено хранене в ресторант, заедно с дълготрайните активи и инвентара, като дружеството наемател продължава същата дейност по обществено хранене в ресторант с използваното дотогава наименование?
При отрицателен отговор на първия въпрос, каква услуга представлява описаната сделка — услуга, която се квалифицира като отдаване под наем на недвижим имот по смисъла на член 135, параграф 1, буква л) от Директивата за ДДС, или комплексна услуга, която не се квалифицира като отдаване под наем на недвижим имот и която по силата на закона е облагаема?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като спорната в главното производство, която за концесията за управлението на лото играта предвижда модела „един концесионер“, въпреки че за други игри, състезания с познаване на факти и събития и залагания се прилага моделът „множество концесионери“?
Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС и принципите на недискриминация, прозрачност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и прилагащи я актове като спорните в главното производство, които във връзка с концесията за управлението на лото играта предвиждат базова стойност на концесията, която се явява висока спрямо другите изисквания за икономическо-финансови и технико-организационни възможности?
Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС и принципите на недискриминация, прозрачност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като спорната в главното производство, която се съдържа в проектодоговор за концесия, придружаващ покана за участие в концесионна процедура, и предвижда прекратяване на концесията за управлението на лото играта:
– при всяко престъпление, за което е постановено предаване на съд и което според възлагащия орган с оглед на естеството, тежестта, начина на извършване и връзката с предмета на концесионната дейност е такова, че изключва надеждността, професионализма и нравствените качества на концесионера,
– или когато концесионерът нарушава правилата за предотвратяване на нагласените, неразрешените и тайните игри, и по-специално когато самостоятелно или чрез дружество, контролирано или свързано с него, независимо от местонахождението му, предлага други игри, които могат да бъдат приравнени на лото играта, без да притежава необходимото разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли член 263 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не позволява на националните юрисдикции да упражняват контрол за законосъобразност върху актове за започване, подготовка или за изготвяне на необвързващо предложение, приети от националните компетентни органи в рамките на процедурата, предвидена в членове 22 и 23 от Директива 2013/36/ЕС, в член 4, параграф 1, буква в) и в член 15 от Регламент (ЕС) № 1024/2013, както и в членове 85—87 от Регламент (ЕС) № 468/2014, и различен ли е отговорът на този въпрос, когато национална юрисдикция е сезирана със специфичен иск за обявяване на нищожност поради твърдяно нарушение на силата на пресъдено нещо, с която се ползва решение на национален съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Длъжен ли е Съветът на Европейския съюз, преди да наложи ограничителни мерки въз основа на решение на орган на трета държава, да провери дали това решение е прието при спазване на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита?
Спазено ли е задължението за мотивиране при приемането на ограничителните мерки спрямо жалбоподателя?
Допусната ли е явна грешка в преценката от страна на Съвета при приемането на ограничителните мерки спрямо жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1. Представлява ли разширяването на приложното поле на съществуваща схема за помощи, което се прави, след като данъчнозадължено лице се е позовало успешно на свободното движение на капитали по член 56 от Договора за ЕО (понастоящем член 63 ДФЕС), нова помощ, която следва да се разглежда като изменение на съществуваща помощ
2. При утвърдителен отговор, когато национален съд изпълнява задълженията си по член 108, параграф 3 ДФЕС, изключва ли се възможността на данъчнозадълженото лице да бъде предоставено данъчно облекчение, което то претендира на основание на член 56 от Договора за ЕО (понастоящем член 63 ДФЕС), или Комисията следва да бъде уведомена за съдебното решение, с което се възнамерява да бъде предоставено това облекчение, или с оглед на възложеното на националния съд задължение за наблюдение по член 108, параграф 3 ДФЕС той следва да предприеме друго действие или мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.