всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Трябва ли член 1, параграф 2 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че допуска проверка на договорни клаузи за променлив лихвен процент, основан на референтния индекс WIBOR?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 4, параграф 2 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че допуска проверка на договорни клаузи за променлив лихвен процент, основан на [WIBOR]?
3) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: трябва ли член 3, параграф 1 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че договорна клауза за променлив лихвен процент, основан на референтния показател WIBOR, може да се счита за противоречаща на изискванията за добросъвестност и водеща в ущърб на потребителя до значителна неравнопоставеност между задълженията и правата на страните по договора, поради недостатъчно информиране на потребителя за излагането му на риск от променливия лихвен процент, включително по-специално поради непосочване на начина на определяне на референтния показател, въз основа на който се определя променливият лихвен процент, поради несигурността, свързана с неговата непрозрачност, както и поради неравномерното разпределение на този риск между страните по договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Дава ли член 12 от [Регламент 2020/1783] право на националния съд да откаже да приложи посочения регламент и да изпълни искането на молещата държава с мотива, че формата на искането противоречи на основни принципи на националното право на замолената държава и по-конкретно на член 16‑11 от нейния Code civil (Граждански кодекс)
Ако член 12 от [Регламент 2020/1783] се прилага без оглед на националното право, как следва да се тълкуват член 1 (право на достойнство) и член 7 (право на зачитане на личния живот) от [Хартата] и съотношението между тях, за да се прецени дали такова прилагане на Регламента нарушава [Хартата]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Член 4, параграф 1, букви а), б) и г) във връзка с член 2 от Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17 март 2014 година, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 57, първа алинея ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че в обхвата на тази разпоредба се включва освобождаването на определени замразени финансови средства или икономически ресурси или достъпа до определени замразени финансови средства или икономически ресурси във връзка с плащането на такса за вписване и на фиксирана вноска, чието заплащане се изисква съгласно националното право при подаването на жалба пред национална юрисдикция срещу национална мярка за прилагане на посочения регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Определение на Съда (шести състав) от 11 септември 2025 г. (преюдициално запитване от Juzgado de Primera Instancia de Santa Coloma de Farners — Испания) — Juan Antonio и María Consuelo/Banco Santander, SA (Дело C-447/231 , Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular IV) (Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Директива 2014/59/ЕС — Преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници — Общи принципи — Член 34, параграф 1, букви а) и б) — Споделяне на загуби — Последици — Член 53, параграфи 1 и 3 — Обезценяване на капиталови инструменти — Член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) — Защитни механизми за акционерите — Членове 73—75 — Преференциални права на записване — Директива 2003/71/ЕО — Директива 2004/109/ЕО — Защита на правата на акционерите и кредиторите — Неточна и невярна информация в проспекта, публикуван в частност при публично предлагане на ценни книжа — Информация за издателите, чиито ценни книжа са вече допуснати за търгуване — Иск за отговорност — Иск за унищожение на придобивния договор — Искове, предявени срещу универсалния правоприемник на кредитната институция в режим на преструктуриране) Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Juzgado de Primera Instancia de Santa Coloma de Farners Страни в главното производство Ищци: Juan Antonio и María Consuelo Ответник: Banco Santander, SA Диспозитив Разпоредбите на член 34, параграф 1, буква a), на член 53, параграфи 1 и 3 и на член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, букви а) и б), във връзка с член 53, параграфи 1 и 3 и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива 2014/59, да се тълкуват в смисъл, че евентуалното задължение или вземане, което би могло да произтече от осъждането на институцията правоприемник на Banco Popular да плати обезщетение като последица от иск за отговорност във връзка с предлагането на финансови продукти (подчинени облигации, задължително конвертируеми в акции на същата банка), невключени сред инструментите на допълнителния капитал, за които се отнася схемата за преструктуриране на Banco Popular, и преобразувани в акции на тази банка преди приемане на схемата за нейното преструктуриране (7 юни 2017 г.), може да се счита за задължение, засегнато от предвиденото в член 53, параграф 3 от Директива 2014/59 обезценяване или обезсилване като задължение, „което не е натрупано“, поради което ще се третира като погасено и няма да може да бъде противопоставено на Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен преди приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
Или напротив — посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че описаното задължение или вземане представлява „натрупано“ задължение (член 53, параграф 3 от Директива 2014/59) или „вече натрупано задължение“ [член 60, параграф 2, буква б)] към момента на преструктуриране на банката и като такова не подлежи на погасяване или обезсилване, поради което може да бъде претендирано срещу Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, дори когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен преди приключването на процедурата за преструктуриране на банката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1. Представлява ли ваучер по смисъла на член 30а от Директивата за ДДС инструмент под формата на точки, като разглеждания в главното производство, когато точките се предоставят в рамките на програма за лоялност на клиентите, разработена по такъв начин, че клиентът, който купува стоки, получава точки в зависимост от размера на покупките и след това има право при бъдеща покупка да използва точките, за да получи други стоки от асортимента на продавача?
2. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, как се определя данъчната основа съгласно член 73а от Директивата за ДДС, когато точките се използват за получаване на стоки от продавача?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Допускат ли член 2, параграф 2 и член 5 от Директива 2000/78 национална правна уредба, която предоставя на работник в отпуск по болест право на запазване на заетостта му за платен и подлежащ на подновяване период от 180 дни за календарна година, към който в някои случаи и по искане на този работник може да се добави неплатен и неподлежащ на подновяване период от 120 дни, без да установява специален режим за работниците с увреждания?
Трябва ли член 5 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба, която предвижда в полза на работник в отпуск по болест, но без оглед на евентуалното му увреждане, неплатен период на запазване на заетостта от 120 дни, който се добавя към платен период на запазване на заетостта от 180 дни, представлява „подходящо настаняване“ по смисъла на този член?
Четвъртият и петият въпрос са недопустими, тъй като са хипотетични и не са релевантни за разрешаването на спора в главното производство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Има ли съгласно член 14, параграф 1 и параграф 2, първа алинея, буква а) от Регламент [2017/745] дистрибуторът задължение да провери дали изделието, което предоставя на пазара, трябва да се счита за медицинско изделие и следователно дали на него е нанесена маркировката „СЕ“ като медицинско изделие, а производителят му е изготвил ЕС декларацията за съответствие за медицинско изделие
2) За отговора на първия въпрос от значение ли е дали на предоставяното от производителя изделие: а) въобще има нанесена маркировка „СЕ“; б) има нанесена маркировка „СЕ“ като медицинско изделие или принадлежност за медицинско изделие; в) има нанесена маркировка „СЕ“ не като медицинско изделие или принадлежност за медицинско изделие, а въз основа на Директива [2006/42] относно машините
3) Включват ли определените в член 14, параграф 2, първа алинея, буква а) във връзка с член 14, параграф 1 от Регламент [2017/745] задължения на дистрибутора за проверка и въпроса дали изделието трябва да бъде класирано в рисков клас IIa по смисъла на Регламент [2017/745] и следователно дали на него трябва да бъде нанесен и четирицифрен идентификационен номер на нотифициран орган?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Големият брой засегнати лица или правни ситуации представлява ли изключително обстоятелство, което да обоснове прилагането на ускорена процедура при преюдициално запитване?
Необходима ли е ускорена процедура при липса на особени неясноти относно основни въпроси на националното конституционно право и правото на ЕС?
Налага ли характерът на преюдициалното запитване разглеждането му в кратък срок по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Какви обстоятелства сочат, че дадено лице е свързано лице по смисъла на член 2 от [Регламент № 269/2014]
Трябва ли юридическо лице, 50 % от дяловете на което се притежават от юридическо лице, чийто действителен собственик е физическо лице, включено в списъка от приложението към Регламент за изпълнение [2022/336], да се счита за свързано юридическо лице […]?
2) При утвърдителен отговор на втората част от първия преюдициален въпрос трябва ли юридическо лице, което притежава 50 % от дяловете на юридическото лице, описано във втората част на първия преюдициален въпрос, също да се счита за свързано юридическо лице по смисъла на член 2 от Регламент № 269/2014?
3) Включват ли лицата, образуванията или органите, посочени в член 11, параграф 1, буква б) от Регламент № 269/2014, и свързаните юридически лица по смисъла на член 2 от същия регламент?
4) Длъжни ли са съдилищата при разглеждане на всички искове да извършват служебна проверка дали някоя от страните по делото е лице от посочените в член 2 или член 11, параграф 1, буква а) или буква б) от Регламент № 269/2014?
5) Какви правни последици произтичат от разпоредбата на член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014, която предвижда, че исковете, предявени от лицата, посочени в букви а) и б) на същата разпоредба, „не се удовлетворяват“
Или възможно ли е да се приеме, че съдът може да се произнесе по същество по тези искове, когато в диспозитива на решението си постанови, че същото не може да бъде изпълнено, докато тези лица са включени в съответния списък?
6) Член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014 има ли правно действие, когато не ищецът, а ответникът е лице от посочените в буква а) или буква б) на този параграф?
7) Трябва ли в мотивите на решението на съда да се оповестяват данните (име и фамилия) за физическото лице, на което са наложени санкции
Трябва ли при публикуване на решението на съда тези лични данни да бъдат псевдонимизирани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form