Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Представляват ли „неопределен брой потенциални адресати“ по смисъла на определението за „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива [2001/29] настанените лица в стопанисван с търговска цел дом за възрастни хора, разполагащи в стаите си с изводи за телевизия и радио, до които стопанисващият дома за възрастни хора препредава едновременно, непроменено и несъкратено чрез кабелната си мрежа радио- и телевизионни програми, приемани чрез собствения му сателитен приемник?
2) Продължава ли да е общовалидно използваното досега от Съда на Европейския съюз определение, съгласно което, за да се възприеме квалификацията „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива [2001/29], „закриляното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред нова публика, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им“, или използваният технически способ има значение само в случаите, при които препредаването на съдържание, първоначално получено наземно, чрез сателит или кабел, се осъществява в общодостъпното интернет пространство?
3) Налице ли е „нова публика“ по смисъла на определението за „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива [2001/29], ако стопанисващият с търговска цел дом за възрастни хора едновременно, непроменено и несъкратено препредава чрез кабелната си мрежа радио- и телевизионни програми, приемани чрез собствения му сателитен приемник, до наличните изводи за телевизия и радио в стаите на обитателите на дома
От значение ли е за тази преценка обстоятелството дали независимо от кабелното предаване настанените лица имат възможност за наземно приемане на телевизионни и радиопрограми в стаите си
От значение ли е за тази преценка и обстоятелството дали притежателите на права вече са получили възнаграждение за съгласието за първоначалното излъчване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Разпоредбите на § 44 от преамбюла и чл. 205 от [Директива 2006/112] и съответно принципите за прозрачност и съразмерност на отговорността допускат ли образуване на производство по установяване качеството на солидарен длъжник за плащане на ДДС и размер на солидарната отговорност, след като основният носител на задължението вече е престанал да съществува като правен субект?
2) Допускат ли след заличаване на задълженото лице без правоприемство на правата и задълженията му да съществува вписано задължение на това лице, за което впоследствие да отговаря трето лице?
3) Отговаря ли посочената административна практика на националната данъчна администрация на проявлението на принципа на правна сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, както и практика на конституционния съд на същата държава членка, според които национален съд е длъжен да се съобрази със съдебен акт, постановен от съдебен състав на по-висшестояща юрисдикция, когато въз основа на акт на Съда този национален съд констатира, че един или повече съдии, които са част от този съдебен състав, не отговарят на изискванията за независим, безпристрастен и предварително създаден със закон съд по смисъла на тази разпоредба, и освен това по силата на националното право този съд е възпрепятстван да провери редовността на формирането на споменатия съдебен състав въз основа на същите обстоятелства като възприетите в посочения акт на Съда?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че когато въз основа на акт на Съда се установи, че съдебен орган от последна инстанция не отговаря на изискванията за независим, безпристрастен и предварително създаден със закон съд по смисъла на тази разпоредба, постановеният от такъв орган акт, с който съответното дело се връща на низшестоящ съд за ново разглеждане, трябва да се счита за нищожен, когато с оглед на разглежданото процесуално положение такава последица е наложителна, за да се гарантира предимството на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 4 септември 2025 година ( *1 ) „Жалба — Жалба за отмяна — Член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз — Представителство на непривилегировани страни в преки производства пред съдилищата на Европейския съюз — Представителство на адвокатска кантора от адвокат, съдружник в кантората — Адвокат, който има качеството на трето лице спрямо на жалбоподателя — Презумпция за независимост — Оборване на презумпцията — Условия“ По дело C‑776/22 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 20 декември 2022 г., Studio Legale Ughi e Nunziante, установено в Рим (Италия), представлявано от L. Cascone, A. Clemente, F. De Filippis и A. Marega, avvocati, жалбоподател, като другите страни в производството са: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), представлявана от D. Hanf, R. Raponi и Д. Стоянова-Вълчанова, ответник в първоинстанционното производство, подпомагана от Европейска комисия, представлявана от F. Erlbacher, P. Stancanelli и C. Urraca Caviedes, встъпила страна в производството по обжалване, СЪДЪТ (голям състав), състоящ се от: K. Lenaerts, председател, T. von Danwitz, заместник-председател, F. Biltgen, K. Jürimäe, C. Lycourgos, S. Rodin, A. Kumin и N. Jääskinen (докладчик), председатели на състави, Aл. Арабаджиев, E. Regan, N. Piçarra, F. Schalin, S. Gervasoni, N. Fenger и R. Frendo, съдии, генерален адвокат: J. Richard de la Tour, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 27 февруари 2025 г., постанови настоящото Решение 1. С ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 1 от [Директива 2014/40] да се тълкува в смисъл, че всички непубликувани в Официален вестник на Европейския съюз стандарти ISO без изключение са непротивопоставими на частноправните субекти, в това число и на фондацията, независимо че съответният частноправен субект е имал възможност да се запознае с тези стандарти и да ги получи (срещу възнаграждение)?
2) Трябва ли непротивопоставимостта на частноправните субекти на член 4, параграф 1 от [Директива 2014/40] поради обстоятелството, че тази разпоредба препраща към стандарти ISO, които не са публикувани в [Официален вестник], да се разбира в смисъл, че забранява лишаване от правото да се изисква осигуряване на съответствието с определените в член 3, параграф 1 от [Директива 2014/40] максимални равнища на емисии от катран, никотин и въглероден оксид?
3) Трябва ли изразът „употреба по предназначение“, който се съдържа в определението на „емисии“ в [член 2, точка 21] от [Директива 2014/40], да се тълкува в смисъл, че при измерването се изисква максимално доближаване до поведението на човек при пушене и отчитане поне частично на покриването на малките дупчици за вентилация в цигарения филтър и/или обема на дима и честотата на вдишването му, или в смисъл на употреба на цигара само чрез процес на горене?
4а) Ако с оглед на отговора на третия въпрос стандартите ISO, посочени в член 4, параграф 1 от Директива 2014/40/ЕС, не са подходящи за измерване на равнищата на емисиите: [а)] преследваната с [Директива 2014/40] цел за високо равнище на защита на общественото здраве, особено на младите хора, означава ли, че принципите на правна сигурност и на законоустановеност не изключват възможността на производителите на тютюневи изделия да се противопостави алтернативен метод за измерване?
4б) могат ли държавите членки сами да определят или евентуално временно да прилагат алтернативен метод за измерване и (освен това) да го противопоставят на производителите на тютюневи изделия, и
4в) как използването на алтернативен метод за измерване се отнася към преследваната с [Директива 2014/40] цел за (максимална) хармонизация и улесняване на безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
1) Как следва да се тълкува изразът „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, съдържащ се в член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]?
Следва ли изразът „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, да обхваща само продукт, който който по смисъла на член 2, параграф 1 от [изменената Директива 2001/83]
– е промишлено приготвен или
– е произведен по метод, който включва промишлен процес?
При утвърдителен отговор: следва ли изразът „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, да обхваща само продукт, който по смисъла на член 2, параграф 1 от [изменената Директива 2001/83] е промишлено приготвен или е произведен по метод, който включва промишлен процес, ако общностното право определя изисквания за приготвянето на продукта, съответно за пускането му на пазара като такъв (определен) „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, от такова естество?
При отрицателен отговор: по какви критерии следва да се установи дали даден продукт следва да бъде квалифициран като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, по смисъла на член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]?
2) Как следва да се тълкува изразът „в случаи на съмнение“, съдържащ се в член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]?
3) Как следва да се тълкува изразът „може да попадне“, съдържащ се в член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]
Обхваща ли изразът „може да попадне“ и продукт, който очевидно или след провеждане на административна или съдебна процедура не следва да бъде квалифициран като (определен) „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“?
4) a) В каква степен член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83] или други разпоредби на общностното право забраняват на органа, който е компетентен да прилага разпоредби на общностното право, приложими по отношение на определен „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, да ги приложи по отношение на този продукт, ако след провеждане на процедура органът за лекарствените продукти го е квалифицирал окончателно като лекарствен продукт?
4) б) Следва ли член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83] или други разпоредби на общностното право да се тълкуват в смисъл, че националният орган няма право по отношение на продукт,
– който след провеждане на процедура за проверка от страна на органа за лекарствените продукти е квалифициран като лекарствен продукт и
– който (понастоящем) е пуснат на пазара като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“,
да забрани на лицето, което го е пуснало на пазара, да продължи да пуска на пазара този продукт като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“ (поради това, че не са изпълнени законовите изисквания за пускане на пазара на този продукт като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“)?
6) Прилагат ли се общностните разпоредби за предимство на правото в областта на лекарствените продукти [вж. по-специално член 2, трета алинея, буква г) от Регламент № 178/2002 по отношение на храните, съображение 6 от Регламент № 1223/2009 по отношение на козметичните продукти, член 1, параграф 6, буква б) от Регламент 2017/745 по отношение на медицинските изделия, член 1, параграф 2 от Директива 2002/46 по отношение на хранителните добавки], и когато е сигурно, че продукт, който следва да бъде квалифициран като лекарствен продукт и е пуснат на пазара като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, не отговаря на необходимите условия за квалифицирането му като такъв „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“?
7) Как следва да се разграничи приложното поле на правилото за предимство на правото в областта на лекарствените продукти по член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83] от приложното поле на правилата за предимство на правото в областта на лекарствените продукти, които за определени продукти предвиждат отрицателно изискване този продукт да не бъде квалифициран като лекарствен продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Допускат ли установените в чл. 9 [ДЕС], чл. 8 и чл. 21 [ДФЕС], принципи на равенство на европейските граждани и на свободно движение, утвърдени с разпоредбите на чл. 7 от [Хартата] и чл. 8 от [ЕКПЧ], национална правна уредба на държава членка, която изключва всякаква възможност за извършване на промяна във вече вписаните данни относно пола, името и ЕГН в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е [трансполово лице]?
2) Допускат ли, установените в чл. 9 [ДЕС], чл. 8 и чл. 21 [ДФЕС], принципи на равенство на европейските граждани и на свободно движение, както и установената в чл. 10 ДФЕС забрана на всякаква форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, утвърдени с разпоредбите на чл. 7 от [Хартата] и чл. 8 от [ЕКПЧ], както и принципът на ефективно правно средство за защита, установяване на национална съдебна практика (в случая с Тълкувателно решение […]), съгласно която се приема, че обективното материално право, действащо на територията на една държава членка на ЕС, не предвижда възможност за промяна на пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е [трансполово лице], след като по този начин го поставя в различно положение, в сравнение с това, което би имал в друга държава членка, чиято национална съдебна практика приема обратното?
Допустима ли е и национална практика, която поради религиозни ценности и морални норми не допуска промяна на половата идентичност освен в случаи на наложителност по медицински причини само за определени лица — интерсексуалните?
Допустима ли е и национална практика, която приема, че е възможна промяна на пола само в определени случаи поради религиозни ценности и морални норми и по медицински причини само за определени лица (интерсексуалните), но не и в останалите случаи на промяна на половата идентичност поради други, различни медицински причини?
3) Установеното с практиката на СЕС във връзка с приложението на Директива [2004/38] и чл. 21, §1 ДФЕС [съобразно приетото в решения от 5 юни 2018 г., Coman и др. (C‑673/16, EU:C:2018:385) и [Панчарево]] задължение на държава — членка на ЕС, да признае гражданското състояние на лицата, установено в друга държава членка, съгласно правото на последната, важи ли и по отношение на пола като един от основните елементи на гражданска регистрация и налага ли при установена настъпила промяна на пола в друга държава членка на лице, което е и български гражданин, извършване на вписване на това обстоятелство в съответните регистри в Република България?
4) Допустимо ли е — с оглед правата, произтичащи от [Хартата] и [ЕКПЧ] за справедлив съдебен процес, възприемане на задължително тълкуване на Конституцията, дадено с решение на Конституционен съд, съгласно което понятието пол се възприема само в неговия биологичен смисъл[?] [С]ъобразено ли е то с изискванията на правото на Съюза и може ли да съставлява юридическа пречка за отразяване на смяната на пола [в гражданското състояние]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 4 септември 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни — Процедура за обезщетяване на акционерите и кредиторите на банкова институция вследствие на преструктурирането ѝ — Решение на Европейския надзорен орган по защита на данните, с което се установява нарушение от страна на Единния съвет за преструктуриране на задълженията му във връзка с обработването на лични данни — Регламент (ЕС) 2018/1725 — Член 15, параграф 1, буква г) — Задължение за информиране на субекта на данните — Предаване на трето лице на псевдонимизирани данни — Член 3, точка 1 — Понятието „лични данни“ — Член 3, точка 6 — Понятието „псевдонимизация“ По дело C‑413/23 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 5 юли 2023 г., Европейски надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД), представляван първоначално от P. Candellier, G. Devin, X. Lareo, D. Nardi и T. Zerdick, а впоследствие от P. Candellier, X. Lareo, D. Nardi, N. Stolić и T. Zerdick, жалбоподател, подпомаган от Европейски комитет по защита на данните, представляван от C. Foglia, M. Gufflet, G. Le Grand и I. Vereecken, подпомагани от E. de Lophem, avocat, G. Ryelandt, advocaat, и P. Vernet, avocat, встъпила страна в настоящото производство по обжалване, като другата страна в производството е Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), представляван от H. Ehlers, M. Fernández Rupérez и A. Lapresta Bienz, подпомагани от M. Braun, H.‑G. Kamann, Rechtsanwälte, и F. Louis, avocat, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.