Съд

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска вземани от председателя на национален съд мерки, които се изразяват в разпределяне на съдии, зачислени в една колегия на този съд, да заседават временно в друга негова колегия, като същевременно продължават да заседават в своята първоначална колегия, макар тези съдии да не са дали съгласие за разпределянето, макар да не разполагат с никакво правно средство за защита пред съд, за да го оспорят, макар разпределянето да предполага увеличаване на натовареността в работата на съответните съдии и да изисква отдаването им на тематики извън областта на тяхната специализация, и макар председателят да е бил назначен в същия съд при условия, които са несъвместими с изискванията, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
Трябва ли член 3, параграф 3, буква б) във връзка с член 20, параграф 1 от Директива 2004/17/ЕО да се тълкува в смисъл, че покупката от публично предприятие, търгуващо с електрическа енергия, на зелени сертификати по смисъла на член 2, втора алинея, букви к) и л) от Директива 2009/28/ЕО представлява дейност, извършвана за целите на доставката на електрическа енергия до фиксирани мрежи, предназначени да обслужват обществеността във връзка с производството, преноса или разпределението на електрическа енергия?
Трябва ли член 1, параграф 4 във връзка с член 14 и член 17, параграф 2 от Директива 2004/17 да се тълкува в смисъл, че договор, който задължава страните да сключват договори за изпълнение при определени условия за цена и качество, попада в обхвата на понятието „рамково споразумение“ по смисъла на член 1, параграф 4 от посочената директива и трябва да се сключи чрез прилагане на правилата за възлагане на обществени поръчки?
Трябва ли член 2г, параграф 1, буква а) от Директива 92/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба санкция се отнася за сключването на договор при незачитане на правилата за възлагане на обществени поръчки?
Трябва ли принципът на забрана на злоупотребата с право да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност възложител да поиска обявяването на недействителността на договор, който е сключил с доставчик, с довода, че договорът бил сключен в нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки, докато истинската причина за това искане е намаляване на рентабилността от изпълнението на посочения договор?