Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Чл. 8 от Директива 2014/42 допуска ли национален закон, съобразно който след обезпечаване на имущество, иззето като евентуално средство или облага от престъпление, в съдебната фаза на процеса засегнатото лице няма право да се обърне към съда с искане за връщане на това имущество?
Съответен ли е на чл. 4 ал. 1 вр чл. 2 ал. 3 от Директива 2014/42 и чл. 17 от Хартата национален закон, съобразно който конфискация на „средство на престъплението“ не се допуска спрямо вещ, чиято собственост принадлежи на трето лице, което не участва в престъпната дейност, но е предоставило тази вещ за трайно ползване на подсъдимия по такъв начин, че във вътрешните им отношения именно подсъдимият упражнява правото на собственост?
При отрицателен отговор — чл. 8, ал. 6, изр. 2 и ал. 7 от Директива 2014/42 поставя ли задължение за такова тълкуване на националния закон, съобразно което на това трето лице, чието имущество е обезпечено и може да бъде конфискувано като средство на престъплението, се позволява да участва в производството, което може да завърши с конфискация и се позволява да обжалва решението за такава конфискация пред съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Може ли писмен договор да се счита за фактура по смисъла на член 203 от Директивата за ДДС само когато съдържа всички данни, предвидени за фактурите по [дял XI], глава 3 („Фактуриране“) от [тази директива]?
2) При отрицателен отговор кои са данните или обстоятелствата, въз основа на които във всички случаи писмен договор може да се счита (също) за фактура, с която се установява задължението за плащане на ДДС по смисъла на член 203 от Директивата за ДДС?
3) Или по-конкретно може ли писмен договор, сключен от две данъчнозадължени по ДДС лица и с предмет доставка на стоки или услуги, да се счита за фактура по смисъла на член 203 от Директивата за ДДС, когато от него произтича изрична и обективно разпознаваема воля на продавача или доставчика на услуги, в качеството му на страна по договора, да издаде фактура за конкретна сделка, която може да породи за купувача разумната презумпция, че въз основа на нея той може да приспадне платения по получената доставка ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
Следва ли член 135, параграф 1, буква б) от [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че освобождаването, което тази разпоредба предвижда за сделки по отпускане, договаряне и управление на кредити, се прилага за описания в главното производство договор за синтетична секюритизация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Следва ли да се запази поверителното третиране на определена информация в производството пред Съда, когато тази информация вече е била третирана като поверителна спрямо страна, встъпила пред Общия съд, в първоинстанционното производство?
Обхваща ли искането за поверително третиране информация, която вече е премахната от публичните версии на решенията и приложенията, връчени на съответната страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Обжалването повдига ли въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Представени ли са конкретни и точни доказателства за значимостта на твърдяното нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Изисква ли се жалбоподателят да обоснове изрично и конкретно значението на повдигнатия въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза при подаване на молба за допускане на обжалване?
Какви са последиците при липса на надлежно доказване на значението на въпроса за правото на Съюза в молбата за допускане на обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, буква а) във връзка с член 53, параграфи 1 и 3 и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива 2014/59 да се тълкуват в смисъл, че не допускат, след като в рамките на процедура за преструктуриране акциите от дружествения капитал на кредитна институция или инвестиционно предприятие са били напълно обезценени, лицата, които преди откриването на процедурата за преструктуриране са придобили акции чрез предложена от институцията или предприятието публична подписка, да предявяват срещу тази институция или предприятие, или техен правоприемник иск за отговорност за предоставената информация в проспекта съгласно член 6 от Директива 2003/71 или иск по националното право за унищожение на договора за записване на тези акции, който с оглед на обратното му действие да доведе до възстановяване на равностойността на акциите ведно с лихвите от датата на сключване на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Могат ли братът и сестрата на починало длъжностно лице да бъдат считани за „лица, за които се прилага Правилникът за длъжностните лица на Европейския съюз“ по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника и да предявят иск за обезщетение на основание член 270 ДФЕС?
Ограничава ли член 73 от Правилника кръга на лицата, които могат да предявят иск за обезщетение за вреди, настъпили в резултат на смъртта на длъжностно лице, единствено до изрично посочените в тази разпоредба лица?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при постановяване на съдебното решение на Общия съд относно наличието на причинно-следствена връзка между действията на Комисията и неимуществената вреда на брата и сестрата на починалото длъжностно лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Спазено ли е правото на защита на Zhejiang в хода на административното производство по определяне на антидъмпинговото мито?
Може ли законосъобразността на актовете на Съюза, приети въз основа на член 2, параграф 7 от Регламент 2016/1036, да бъде оспорвана с оглед на Протокола за присъединяване на Китай към СТО и след изтичане на преходния период следва ли да се прилагат основните правила за определяне на дъмпинга?
Обективно ли е извършено сравнението между нормалната стойност и експортните цени, като са взети предвид релевантните разлики в методите на производство и използването на продукта при определяне на КНП?
Допусната ли е явна грешка в преценката при определянето на дъмпинговия марж за Zhejiang, включително прилагането на коефициенти към нормалната стойност за несравними продукти?
Правилно ли е установена вредата за промишлеността на Съюза и вероятността от повторно причиняване на вреда, като е отчетено влиянието на вноса от Китай и други държави, както и на митническите режими като активно усъвършенстване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) С оглед на естеството на въпросите, на които националната юрисдикция следва да отговори, за да реши дали да постанови решение в същия смисъл като арбитражно решение по член 66 от Arbitration Act (Закон за арбитража) от 1996 г., може ли съдебно решение, постановено по реда на тази разпоредба, да представлява релевантно „съдебно решение“ на държавата членка, в която се иска признаване, по смисъла на член 34, точка 3 от [Регламент (ЕО) № 44/2001]?
2) Като се има предвид, че съдебно решение, постановено в същия смисъл като арбитражно решение — каквото е съдебно решение, постановено по реда на член 66 от Arbitration Act от 1996 г. — представлява съдебно решение, което не попада в материалния обхват на Регламент № 44/2001 поради изключването на арбитража съгласно член 1, параграф 2, буква г), може ли такова съдебно решение да представлява релевантно „съдебно решение“ на държавата членка, в която се иска признаване, по смисъла на член 34, точка 3 от Регламента?
3) В случай че член 34, точка 3 от Регламент № 44/2001 не се прилага, ако признаването и изпълнението на съдебно решение на друга държава членка би противоречало на вътрешния обществен ред, тъй като би нарушило принципа на силата на пресъдено нещо поради наличието на по-ранно национално арбитражно решение или на по-ранно съдебно решение в същия смисъл като арбитражното решение, постановено от съда на държавата членка, в която се иска признаване, допустимо ли е позоваването на член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 като основание да се откаже признаване или изпълнение, или в член 34, точки 3 и 4 от Регламента са изчерпателно предвидени основанията, поради които силата на пресъдено нещо и/или противоречието могат да са пречка за признаване или изпълнение на съдебно решение по смисъла на Регламента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.