Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допустимо ли е националното законодателство и практика да предвиждат автоматично назначаване на постоянен договор само за членовете на академичния персонал с учебна заетост на пълно работно време, докато заетите на непълно работно време могат да бъдат назначавани или на постоянен, или на временен договор, без обективни критерии?
Предвижда ли Рамковото споразумение за работа при непълно работно време изисквания относно начина на изчисляване на процента, който представлява заетостта на непълно работно време спрямо сравнима заетост на пълно работно време?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да отхвърли заявление за събиране на семейството, подадено в интерес на гражданин на трета страна, член на семейството на лице, което е гражданин на Съюза и на тази държава членка, и което никога не е упражнявало свободата си на движение, само и единствено поради това, че този гражданин на Съюза не разполага с достатъчно средства за себе си и за посочения член на своето семейство, така че последният да не се превърне в тежест за националната система за социално подпомагане, без оглед на това дали между споменатия гражданин на Съюза и посочения член на семейството му съществува отношение на зависимост от такова естество, че при отказ да се признае производно право на пребиваване на последния, този гражданин на Съюза би бил принуден да напусне територията на Съюза като цяло и по този начин би бил лишен от ефективно упражняване на най-съществената част от правата, които му предоставя неговият статут на гражданин на Съюза?
Следва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, от една страна, че не е налице отношение на зависимост, което може да обоснове предоставянето на производно право на пребиваване по силата на този член, само и единствено поради това, че съответният гражданин на държава членка, който е пълнолетен и никога не е упражнявал свободата си на движение, и съпруга(та) му, пълнолетен гражданин на трета страна, са длъжни да живеят съвместно в съответствие със задълженията, произтичащи от брака и предвидени в правото на държавата членка, чийто гражданин е този гражданин на Съюза и в която този брак е бил сключен, и от друга страна, че когато гражданинът на Съюза е малолетен или непълнолетен, преценката дали е налице отношение на зависимост, което да обоснове съгласно посочения член предоставянето на родителя на това дете, гражданин на трета страна, на производно право на пребиваване, трябва да се направи след като, с оглед на висшия интерес на съответното дете, се вземат предвид всички обстоятелства в конкретния случай
Когато този родител живее трайно с другия родител, гражданин на Съюза, на това малолетно или непълнолетно лице, е налице оборима презумпция, че съществува такова отношение на зависимост.
Следва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е налице отношение на зависимост, което може да обоснове съгласно този член предоставянето на производно право на пребиваване в полза на малолетно или непълнолетно дете, гражданин на трета страна, на съпруг — който от своя страна е гражданин на трета страна — на гражданин на Съюза, който никога не е упражнявал свободата си на движение, когато от брака между този гражданин на Съюза и неговия съпруг има родено дете, гражданин на Съюза, което никога не е упражнявало правото си на движение, и в смисъл, че последното би било принудено да напусне територията на Съюза като цяло, ако малолетното или непълнолетно дете, гражданин на трета страна, бъде принудено да напусне територията на съответната държава членка.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1. Трябва ли приложимите норми на правото на Европейския съюз, съдържащи се в член 13, параграф 1 и член 23, параграф 1 от Директива 2008/50, да се тълкуват в смисъл, че в случай на достатъчно съществено нарушение от страна на държава — членка на Европейския съюз, на произтичащите от тях задължения предоставят на частните лица право да получат от съответната държава членка обезщетение за вредите, засягащи здравето им, които имат пряка и сигурна причинно-следствена връзка с влошаването на качеството на въздуха?
2. Ако се приеме, че посочените по-горе разпоредби действително могат да породят такова право на обезщетение за вреди, засягащи здравето, при какви условия възниква това право, по-специално с оглед на датата, към която трябва да се прецени дали е налице неизпълнение на задължения от съответната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 4 от Директива 2000/60 да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки при даване на разрешение за програма или проект да не вземат предвид нейните/неговите краткотрайни временни въздействия без дългосрочни последици върху състоянието на повърхностните води?
При утвърдителен отговор, на какви условия по смисъла на член 4 от Директива 2000/60, и по-специално на параграфи 6 и 7 от него, следва да отговарят тези програми и проекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, буква а) във връзка с член 53, параграфи 1 и 3 и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива 2014/59 да се тълкуват в смисъл, че не допускат, след като в рамките на процедура за преструктуриране акциите от дружествения капитал на кредитна институция или инвестиционно предприятие са били напълно обезценени, лицата, които преди откриването на процедурата за преструктуриране са придобили акции чрез предложена от институцията или предприятието публична подписка, да предявяват срещу тази институция или предприятие, или техен правоприемник иск за отговорност за предоставената информация в проспекта съгласно член 6 от Директива 2003/71 или иск по националното право за унищожение на договора за записване на тези акции, който с оглед на обратното му действие да доведе до възстановяване на равностойността на акциите ведно с лихвите от датата на сключване на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Могат ли братът и сестрата на починало длъжностно лице да бъдат считани за „лица, за които се прилага Правилникът за длъжностните лица на Европейския съюз“ по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника и да предявят иск за обезщетение на основание член 270 ДФЕС?
Ограничава ли член 73 от Правилника кръга на лицата, които могат да предявят иск за обезщетение за вреди, настъпили в резултат на смъртта на длъжностно лице, единствено до изрично посочените в тази разпоредба лица?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при постановяване на съдебното решение на Общия съд относно наличието на причинно-следствена връзка между действията на Комисията и неимуществената вреда на брата и сестрата на починалото длъжностно лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Спазено ли е правото на защита на Zhejiang в хода на административното производство по определяне на антидъмпинговото мито?
Може ли законосъобразността на актовете на Съюза, приети въз основа на член 2, параграф 7 от Регламент 2016/1036, да бъде оспорвана с оглед на Протокола за присъединяване на Китай към СТО и след изтичане на преходния период следва ли да се прилагат основните правила за определяне на дъмпинга?
Обективно ли е извършено сравнението между нормалната стойност и експортните цени, като са взети предвид релевантните разлики в методите на производство и използването на продукта при определяне на КНП?
Допусната ли е явна грешка в преценката при определянето на дъмпинговия марж за Zhejiang, включително прилагането на коефициенти към нормалната стойност за несравними продукти?
Правилно ли е установена вредата за промишлеността на Съюза и вероятността от повторно причиняване на вреда, като е отчетено влиянието на вноса от Китай и други държави, както и на митническите режими като активно усъвършенстване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) С оглед на естеството на въпросите, на които националната юрисдикция следва да отговори, за да реши дали да постанови решение в същия смисъл като арбитражно решение по член 66 от Arbitration Act (Закон за арбитража) от 1996 г., може ли съдебно решение, постановено по реда на тази разпоредба, да представлява релевантно „съдебно решение“ на държавата членка, в която се иска признаване, по смисъла на член 34, точка 3 от [Регламент (ЕО) № 44/2001]?
2) Като се има предвид, че съдебно решение, постановено в същия смисъл като арбитражно решение — каквото е съдебно решение, постановено по реда на член 66 от Arbitration Act от 1996 г. — представлява съдебно решение, което не попада в материалния обхват на Регламент № 44/2001 поради изключването на арбитража съгласно член 1, параграф 2, буква г), може ли такова съдебно решение да представлява релевантно „съдебно решение“ на държавата членка, в която се иска признаване, по смисъла на член 34, точка 3 от Регламента?
3) В случай че член 34, точка 3 от Регламент № 44/2001 не се прилага, ако признаването и изпълнението на съдебно решение на друга държава членка би противоречало на вътрешния обществен ред, тъй като би нарушило принципа на силата на пресъдено нещо поради наличието на по-ранно национално арбитражно решение или на по-ранно съдебно решение в същия смисъл като арбитражното решение, постановено от съда на държавата членка, в която се иска признаване, допустимо ли е позоваването на член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 като основание да се откаже признаване или изпълнение, или в член 34, точки 3 и 4 от Регламента са изчерпателно предвидени основанията, поради които силата на пресъдено нещо и/или противоречието могат да са пречка за признаване или изпълнение на съдебно решение по смисъла на Регламента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 съгласно тълкуването му в практиката на Съда, и по-специално в решението от 14 март 2019 г., Dunai (C‑118/17, EU:C:2019:207), да се разбира в смисъл, че намесата на законодателя в правоотношението между потребител в качеството на кредитополучател и банка не може да лиши потребителите от правото да оспорват по съдебен ред клаузите на първоначалния договор или на допълнителното споразумение, сключено по силата на закона, за да упражнят правото си на възстановяване на всички неоснователно получени от банката облаги в ущърб на потребителите вследствие от прилагането на неравноправни договорни клаузи, когато след законодателна намеса потребителите доброволно са пристъпили към изменение на първоначалното договорно правоотношение по силата на наложено със закон задължение на банките да предложат такава възможност на потребителите, а не пряко по силата на закона, предвиждащ намесата, както се е случило по делото [, по което е постановено посоченото решение] Dunai?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се счита, че националният съд, сезиран в производство между две лица — кредитополучател и банка, който след възприетото от Vrhovni sud (Върховния съд) тълкуване на националния [Закон за потребителския кредит от 2015 г.] не е в състояние да тълкува разпоредбите му в съответствие с изискванията на Директива 93/13, има право и/или задължение на основание на посочената директива и на членове 38 и 47 от [Хартата] да остави без приложение споменатия национален закон в съответствие с тълкуването му от Vrhovni sud (Върховния съд) на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1. Прекратяването на брака на основание член 12 от [Законодателен декрет № 132/2014] представлява ли решение за развод по смисъла на [Регламент № 2201/2003]?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли прекратяването на брака на основание член 12 от [Законодателен декрет № 132/2014] да се третира съобразно разпоредбата на член 46 от [Регламент № 2201/2003] относно публични актове и споразумения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.