Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС да бъдат тълкувани в смисъл, че органите на държава членка са длъжни да признаят промяна в името на гражданин на тази държава, когато той същевременно е гражданин и на друга държава членка и по време на обичайното си пребиваване в другата държава членка в резултат на промяна в името си, която не е обусловена от промяна в семейното му положение, е придобил име, което е свободно избрано и съдържа няколко благороднически титли, ако по всяка вероятност не би съществувала бъдеща съдържателна връзка с тази държава, а в първата държава членка, въпреки конституционната отмяна на благородническите титли, заварените към момента на отмяната благороднически титли в имената може да продължат да бъдат използвани като част от имената?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Следва ли понятието „насрещен иск“ по смисъла на член 6, точка 3 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че включва и иск, предявен като насрещен съгласно националното право, след като в ревизионно производство е отменено окончателно и подлежащо на изпълнение съдебно решение в производство по първоначалния иск на ответника и същото дело е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, но в насрещен иск, предявен на основание неоснователно обогатяване, ищецът иска връщане на сумата, която е бил длъжен да плати въз основа на отмененото съдебно решение, постановено в производството по главния иск на ответника?
2) Следва ли понятието „дела във връзка с потребителски договори“, посочено в член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001, да се тълкува в смисъл, че включва и положение, при което потребителят предявява иск, с който претендира неоснователно обогатяване, като насрещен иск съгласно националното право, свързан с първоначалния иск, който обаче се отнася до дело, свързано с потребителски договор в съответствие с посочената по-горе разпоредба на Регламент № 44/2001, и с който ищецът потребител иска връщане на сумата, която е бил длъжен да плати по отменено (впоследствие) съдебно решение, постановено в производство по главния иск на ответника, а следователно връщане на сумата в резултат на дело във връзка с потребителски договори?
3) Ако в посочения по-горе случай не е възможно компетентността да се основе нито на правилата за компетентност при насрещен иск, нито на правилата за компетентност при потребителски договори:
а) следва ли понятието „дела, свързани с договор“ по член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че включва и иск, с който ищецът претендира неоснователно обогатяване, който обаче е предявен като насрещен съгласно националното право, свързан е с първоначалния иск на ответника, който се отнася до договорното правоотношение между страните, когато предметът на иска, предявен на основание неоснователно обогатяване, е връщане на сумата, която ищецът е бил длъжен да плати по отменено (впоследствие) съдебно решение, постановено в производство по първоначалния иск на ответника, и следователно връщане на сумата в резултат на дело, свързано с договор?
Ако на предходния въпрос може да се отговори утвърдително:
б) следва ли в посочения по-горе случай компетентността по местоизпълнение по смисъла на член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се разглежда въз основа на правилата, които уреждат изпълнението на задълженията, произтичащи от искове, предявени на основание неоснователно обогатяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Наложено ли е на жалбоподателя неразумно доказателствено бреме при оспорване на включването на разглежданите чаши в обхвата на антидъмпинговото разследване?
Изопачени ли са фактите и доказателствата относно производството на разглежданите чаши в Европейския съюз?
Правилно ли е тълкуван и приложен член 3, параграфи 2 и 7 от основния регламент относно задължението на институциите да анализират въздействието на антиконкурентни практики при определяне на причинната връзка между дъмпинговия внос и вредата за индустрията на Съюза?
Изопачени ли са доказателствата и допусната ли е правна грешка при отказа на Общия съд да разкрие самоличността на производителите, включени в извадката, и при отказа да се уважи искането за събиране на доказателства?
Наложено ли е на жалбоподателя неразумно доказателствено бреме по отношение на въздействието на разследването на германския орган по конкуренцията върху анализа на вредата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допусната ли е явна грешка при определянето на съответния продукт в рамките на антидъмпинговото разследване?
Нарушени ли са границите на съдебния контрол чрез неправилна преценка на фактите и доказателствата от Общия съд?
Спазени ли са задълженията на институциите при установяване на причинно-следствената връзка между дъмпинга и вредата за промишлеността на Съюза, включително при отчитане на фактори, които не са свързани с дъмпинга?
Изопачени ли са доказателствата от Общия съд при преценката на фактите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Следва ли употребеното понятие „потребление на енергийни продукти“ в разпоредбата на чл. 1 § 1 буква „а“ от Директива 2008/118/ЕО в случаите, когато става въпрос за енергийни продукти, освободени за потребление и изведени от данъчен склад на лицензиран складодържател, продадени по търговска сделка на купувач — нелицензиран за производство на електрическа енергия и непритежаващ удостоверение за освободен от акциз краен потребител и препродадени от този купувач на трето лице, което е лицензирано за производство на електрическа енергия и е оторизирано от компетентните органи на държавата членка да получава енергийни продукти, освободени от облагане с акциз, като притежава удостоверение за освободен от акциз краен потребител, като същевременно енергийните продукти са доставени на това трето лице директно от лицензирания складодържател, без да преминават във фактическата власт на неговия купувач, да се тълкува в смисъл, че енергийните продукти се потребяват от техния директен купувач, който не извършва фактическо влагане в определен процес или следва да се тълкува в смисъл, че тези енергийни продукти се потребяват от третото лице, което ефективно ги влага в осъществяван от него процес?
Следва ли употребеният израз „използвани за производство на електроенергия“ в разпоредбата на чл. 14 § 1 б.„а“ първо тире от Директива 2003/96/ЕО в случаите, когато става въпрос за енергийни продукти, освободени за потребление и изведени от данъчен склад на лицензиран складодържател, продадени по търговска сделка на купувач — нелицензиран за производство на електрическа енергия и непритежаващ удостоверение за освободен от акциз краен потребител и препродадени от този купувач на трето лице, което е лицензирано за производство на електрическа енергия и е оторизирано от компетентните органи на държавата членка да получава енергийни продукти, освободени от облагане с акциз, което притежава удостоверение за освободен от акциз краен потребител, като същевременно енергийните продукти са доставени на това трето лице директно от лицензирания складодържател, без да преминават във фактическата власт на неговия купувач, да се тълкува в смисъл, че енергийните продукти се използват от техния директен купувач, който не извършва фактическо влагане в определен процес за постигане на освободена от акциз цел или следва да се тълкува в смисъл, че тези енергийни продукти се използват от трето лице, което ефективно ги влага в осъществяван от него процес за постигане на освободена от акциз цел — отопление, например за производство на електроенергия?
Като се имат предвид принципите на общностното акцизно законодателство и по-специално разпоредбите на чл. 1 § 1 б.„а“ от Директива 2008/118/ЕО и на чл. 14 § 1 б.„а“ от Директива 2003/96/ЕО подлежат ли на облагане с акциз енергийни продукти и с каква ставка — като за моторно гориво или като енергийни продукти за отопление, за които е установено, че са доставени на краен потребител, който притежава съответните лицензи и разрешения съгласно националното законодателство за производство на електрическа енергия и удостоверение за освободен от акциз краен потребител и това лице директно е получило стоката от лицензирания складодържател, но то не е първоначален купувач на стоката?
Като се имат предвид принципите на общностното акцизно законодателство и по-специално разпоредбите на чл. 1 § 1б.„а“ от Директива 2008/118/ЕО и на чл. 14 § 1 б.„а“ от Директива 2003/96/ЕО подлежат ли на облагане с акциз енергийни продукти и то със ставка като за моторно гориво енергийни продукти, за които е установено, че са потребени и използвани за освободена от акциз цел — производство на електрическа енергия от лице, което притежава съответните лицензи и разрешения съгласно националното законодателство и това лице директно е получило стоката от лицензирания складодържател, но то не е първоначален купувач на стоката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Представлява ли член 63 ДФЕС пречка за приемане на национално законодателство, съгласно което дивиденти, плащани от местно дружество, се облагат при източника, ако акционерът е чуждестранно лице, докато тези дивиденти — в случай че са изплатени на акционер, който е местно лице — подлежат на облагане с данък с фиксиран размер, изчислен въз основа на фиктивен доход, като в дългосрочен план целта на това облагане е да съответства на обикновеното данъчно облагане на всички доходи от капитал?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допустимо ли е твърдението за непряка дискриминация, основано на гражданството, при условията на изложената искова молба?
Съществува ли пряка дискриминация, основана на гражданството, при предоставянето на средства за пътни разходи на студенти от други държави членки, които се обучават в Нидерландия, в нарушение на член 18 ДФЕС, във връзка с членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС, и член 24, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнесе по преюдициално запитване, когато фактите по главното производство са настъпили преди присъединяването на съответната държава към Съюза и не е установено прилагане на правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.