Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-231/14: InnoLux/Комисия, Заключение от 30 април 2015 г.
Неправилно прилагане на понятието „преки продажби в ЕИП посредством преработени изделия“ при определяне на стойността на продажбите, с които е свързано нарушението, и екстериториално прилагане на правилата на Европейския съюз относно конкуренцията
Дискриминация спрямо други участници в картела при определяне на стойността на продажбите и метода за изчисляване на глобата
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-95/14: UNIC и Uni.co.pel, Заключение от 23 април 2015 г.
Изключва ли правото на Европейския съюз, и по-специално членове 34—36 ДФЕС и/или Директива 94/11/ЕО и/или Регламент № 450/2008 (член 36), прилагането на член 3, алинея 2 от Закон № 8/2013 по отношение на изделия от кожа, които са: — законно обработени или пуснати в обращение в други държави членки или — са получени от обработка в страни извън Европейския съюз и не са в законно обращение в Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-16/14: Property Development Company, Съдебно решение от 23 април 2015 г.
Лихвите по заемния капитал, които съгласно член 35, параграф 4 от Четвърта директива 78/660 могат да бъдат включени в производствените разходи, доколкото се отнасят до периода на производството, част ли са от данъчната основа при отделяне на стоката за употреба по смисъла на член 5, параграф 6 от Шеста директива, и по-точно от „себестойността“ по смисъла на член 11, A, параграф 1, буква б) от тази директива и/или от съпътстващите разходи по смисъла на член 11, А, параграф 2 от същата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-96/14: Van Hove, Съдебно решение от 23 април 2015 г.
Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие за клауза, която се отнася до определянето на основния предмет на договора, обхваща клауза, уговорена в застрахователен договор, с която се гарантира поемането на плащанията на дължимите на заемодателя погасителни вноски при пълна неработоспособност на заемателя и се изключва възможността застрахованият да се ползва от това покритие, ако се установи, че е способен да упражнява неплатена дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/14: Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej и Telefonia Dialog, Съдебно решение от 16 април 2015 г.
Трябва ли член 7, параграф 3 от Рамковата директива във връзка с член 28 от Директивата за универсалната услуга да се тълкува в смисъл, че всяка мярка, взета от НРО с цел изпълнение на задължението по член 28 от Директивата за универсалната услуга, засяга търговията между държавите членки, когато тази мярка може да осигури на крайните потребители от други държави членки достъп до негеографски номера на територията на тази държава членка?
Трябва ли член 7, параграф 3 във връзка с членове 6 и 20 от Рамковата директива да се тълкува в смисъл, че когато се произнася по спорове между предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за да осигури изпълнение на задължението по член 28 от Директивата за универсалната услуга от страна на едно от тези предприятия, НРО не може да провежда процедура по консолидиране дори когато мярката засяга търговията между държавите членки, а националното право задължава НРО да провежда процедура по консолидиране винаги когато мярката може да засегне тази търговия?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: трябва ли член 7, параграф 3 във връзка с членове 6 и 20 от Рамковата директива и във връзка с член 288 ДФЕС и член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че националният съд е длъжен да не прилага разпоредбите на националното право, които изискват от НРО да провежда процедура по консолидиране винаги когато взетата от него мярка може да засегне търговията между държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-591/13: Комисия/Германия, Съдебно решение от 16 април 2015 г.
Допустимо ли е Федерална република Германия да обвързва отложеното данъчно облагане на доходите от възмездното прехвърляне на дълготрайни активи с условието тези доходи да бъдат реинвестирани само в активи, намиращи се на германска територия, без да предоставя същото предимство при реинвестиране в други държави членки или държави от ЕИП?
Съвместим ли е този данъчен режим с изискванията за свобода на установяване по член 49 ДФЕС и член 31 от Споразумението за ЕИП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-85/14: KPN, Заключение от 16 април 2015 г.
1) Допуска ли член 28 от Директивата за универсалната услуга регулирането на тарифи, без анализ на пазара да е показал, че дадено предприятие разполага със значителна пазарна сила по отношение на регулираната услуга, при положение че трансграничното набиране на негеографски телефонни номера е технически напълно възможно и единствената пречка за достъпа до тези номера се състои в прилагането на тарифи, при които повикването към негеографски номер е по-скъпо от повикването към географски номер?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос пред запитващата юрисдикция възникват следните два въпроса:
a) Важи ли правомощието за регулиране на тарифите и когато по-високите тарифи се отразяват само в ограничена степен на обема на повикванията към негеографски номера?
б) В каква степен националният съд има право на преценка дали дадена мярка относно тарифите, която е необходима съгласно член 28 от Директивата за универсалната услуга, не е непропорционално тежка за оператора на транзитен трафик предвид преследваните с нея цели?
3) Оставя ли член 28, параграф 1 от Директивата за универсалната услуга открита възможността посочените в тази разпоредба мерки да се предприемат от друг орган, който е различен от упражняващия правомощието по член 13, параграф 1 от Директивата за достъпа [НРО], предвид факта че посоченият орган има единствено правомощието да издава наредби относно изпълнението им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/14: A, Заключение от 16 април 2015 г.
Трябва ли да се приеме, че искане за издръжка на деца, предявено в рамките на производство за съдебна раздяла на съпрузите като акцесорно спрямо него, може да се разгледа както от съда, който е сезиран с това производство, така и от съда, пред който е висящо производството относно родителската отговорност, въз основа на критерия за превенция, или трябва задължително да се разгледа от последния, тъй като двата отделни критерия, посочени в букви в) и г) от многократно цитирания член 3, са алтернативни (в смисъл, че единият задължително изключва другия)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-207/14: Hotel Sava Rogaška, Заключение от 14 април 2015 г.
1) Трябва ли разпоредбата на член 8, параграф 2 от Директива [2009/54] да се тълкува в смисъл, че „натурална минерална вода от един и същ извор“:
а) означава вода от една и съща отделна точка на излизане на повърхността, а не вода, която се добива от различни точки на излизане на повърхността, макар и да е вода, чийто извор е в рамките на същия водоносен хоризонт на същия подземен воден обект по смисъла на определението на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащо се в [РДВ];
б) означава вода от една и съща отделна точка на излизане на повърхността, а не вода, която се добива от различни точки на излизане на повърхността, макар и да е вода, чийто източник е в рамките на същия водоносен хоризонт на същия подземен воден обект по смисъла на определението на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащо се в [РДВ], при положение че с това определение се отчитат и обстоятелства като разстоянието между точките на излизане на повърхността, тяхната дълбочина, специфичните качества на водата от отделна точка на излизане на повърхността (например химичен и микробиологичен състав), хидравличната свързаност между точките на излизане на повърхността, отворения или затворения характер на водоносния хоризонт;
в) означава всички води, чийто източник е в рамките на същия водоносен хоризонт на същия подземен воден обект по смисъла на определението на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащо се в [РДВ], независимо от това че изтичат на повърхността от няколко точки на излизане на повърхността;
г) означава всички води, чийто източник е в рамките на същия водоносен хоризонт на същия подземен воден обект по смисъла на определението на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащо се в [РДВ], независимо от това че изтичат на повърхността от няколко точки на излизане на повърхността, при положение че с това определение се отчитат и обстоятелства като разстоянието между точките на излизане на повърхността, тяхната дълбочина, специфичните качества на водата от отделна точка на излизане на повърхността (например химичен и микробиологичен състав), хидравличната свързаност между точките на излизане на повърхността, отворения или затворения характер на водоносния хоризонт?
2) В случай че не може да се приеме нито едно от предложенията за отговор на първия въпрос, трябва ли тълкуването на израза „натурална минерална вода от един и същ извор“ да се основава на обстоятелства като разстоянието между точките на излизане на повърхността, тяхната дълбочина, специфичните качества на водата от отделна точка на излизане на повърхността, хидравличната свързаност между точките на излизане на повърхността, отворения или затворения характер на водоносния хоризонт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-176/14: Van Hauthem и Frans, Определение от 16 март 2015 г.
Условия за прекратяване на производство по преюдициално запитване при оттегляне на запитването от националната юрисдикция.
Разпределение на разноските при прекратяване на делото на това основание.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.