Съд - четвърти състав
Съдебен състав – Съд – четвърти състав
Дело C-721/20: DB Station & Service, Заключение от 7 април 2022 г.
1. Налице ли е съвместимост с Директива 2001/14/ЕО — по-специално с разпоредбите на тази директива относно независимостта на управлението на инфраструктурното предприятие (член 4), принципите на таксуване (членове 7—12) и функциите на регулиращия орган (член 30) — ако в конкретни случаи и независимо от надзора, упражняван от регулиращия орган, националните граждански съдилища упражняват контрол върху размера на изискваните такси в съответствие с член 102 ДФЕС и/или въз основа на националното право в областта на картелите?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, допустима и необходима ли е проверката за наличие на злоупотреба, която националните граждански съдилища извършват с оглед на критериите на член 102 ДФЕС и/или на националното право в областта на картелите, и в случай че за железопътното предприятие е налице възможност да поиска от компетентния регулиращ орган да извърши проверка на справедливостта на платените такси
Трябва ли националните граждански съдилища да изчакат съответно решение на регулиращия орган и ако същото бъде обжалвано по съдебен ред, евентуално влизането му в сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-561/20: United Airlines, Съдебно решение от 7 април 2022 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, буква а) и член 7 от Регламент № 261/2004, както Съдът тълкува тези разпоредби, да се тълкуват в смисъл, че пътник има право на обезщетение от въздушен превозвач, който не е от Общността, когато пътникът достига крайния си пункт на пристигане с повече от три часа закъснение вследствие на закъснение при последната част от полет, която е с пунктове на излитане и на кацане на територията на трета държава и без междинно кацане на територията на държава членка, като тази последна част от полета е съставна част от директно свързващ полет, чийто първоначален пункт на излитане е летище на територията на държава членка, изпълнява се изцяло от посочения въздушен превозвач и пътникът е резервирал този полет с една-единствена резервация при въздушен превозвач от Общността, който не изпълнява нито една част от този полет?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, нарушава ли Регламент № 261/2004 по начина, по който се тълкува в отговора на първия въпрос, международното право, и по-специално принципа, че всяка държава има пълен и изключителен суверенитет над своята територия и своето въздушно пространство с оглед на това, че съгласно това тълкуване правото на Съюза следва да се прилага към факти, които настъпват на територията на трета държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-7/21: LKW WALTER, Заключение от 10 март 2022 г.
1. Следва ли членове 36 и 39 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с член 47 от [Хартата], както и принципа за ефективност и равностойност (принцип на лоялното сътрудничество съгласно член 4, параграф 3 ДЕС) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба на държава членка, която предвижда като единственото правно средство за защита срещу разпореждане за пристъпване към принудително изпълнение, издадено от съда без провеждане на предварително състезателно производство и без изпълнително основание, основаващо се единствено на твърденията на молителя, възражението, което трябва да бъде подадено в срок от осем дни на езика на тази държава членка дори ако разпореждането за принудително изпълнение се връчва в друга държава членка на език, който получателят не разбира, като в случай че възражението е подадено в срок от дванадесет дни, то се отхвърля като просрочено?
2. Следва ли член 8 от Регламент [№ 1393/2007] във връзка с принципа на ефективност и равностойност да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка, която предвижда, че с връчването на формуляра от приложение II с информация за получателя относно правото му да откаже приемане в срок от една седмица, едновременно започва да тече и срокът за упражняване на предвиденото право на защита срещу едновременно връченото разпореждане за принудително изпълнение, за което е предвиден срок от осем дни?
3. Следва ли член 18, първа алинея от [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка, която предвижда срещу разпореждането за принудително изпълнение да бъде подадено възражение, което трябва да е мотивирано и подадено в срок от осем дни, и този срок се прилага и ако получателят на разпореждането за принудително изпълнение е със седалище в друга държава членка и разпореждането за принудително изпълнение не е изготвено нито на официалния език на държавата членка, в която то се връчва, нито на език, който получателят на разпореждането разбира?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-167/19: Комисия/Freistaat Bayern, Съдебно решение от 10 март 2022 г.
Изпълнено ли е задължението на Европейската комисия да обобщи изрично всички релевантни фактически и правни въпроси, включително начина на финансиране на помощта, в решението за започване на официалната процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС и член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт от Общия съд във връзка с тълкуването на решението за започване на процедурата и изричното посочване на всички релевантни въпроси?
Представлява ли пропускът на Европейската комисия да обобщи релевантен фактически или правен въпрос в решението за започване на процедурата нарушение на съществено процесуално изискване, водещо до отмяна на окончателното решение, независимо от настъпила вреда или възможен различен резултат?
Може ли да се приеме, че ако заинтересованите страни бяха получили възможност да представят становища относно финансирането чрез общия бюджет на провинция Бавария, процедурата би могла да доведе до различен резултат и има ли това значение за законосъобразността на окончателното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-538/20: W (Déductibilité des pertes définitives d’un établissement stable non-résident), Заключение от 10 март 2022 г.
1. Следва ли член 43 във връзка с член 48 от Договора за създаване на Европейската общност (понастоящем член 49 във връзка с член 54 [ДФЕС]) да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което забранява на местно дружество да приспада от облагаемата си печалба загуби, реализирани от негово място на стопанска дейност в друга държава членка, при положение че това дружество, от една страна, е изчерпало всички възможности за приспадане на тези загуби, предоставени му от правото на държавата членка, в която е мястото на стопанска дейност, и от друга страна, това дружество повече не реализира приходи чрез това място на стопанска дейност, поради което повече няма възможност да отчита загубите в тази държава членка („окончателни“ загуби), дори ако въпросното законодателство предвижда освобождаване на печалбите и загубите въз основа на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между двете държави членки?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли член 43 във връзка с член 48 от Договора за създаване на Европейската общност (понастоящем член 49 във връзка с член 54 [ДФЕС]) да се тълкуват в смисъл, че те не допускат и правните разпоредби на германския [Закон за данъка върху доходите от стопанска дейност], които забраняват на местно дружество да приспада от облагаемата си печалба от стопанска дейност „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, реализирани от място на стопанска дейност в друга държава членка?
3. При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли в случай на закриване на място на стопанска дейност в друга държава членка да са налице „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, при положение че съществува поне теоретичната възможност дружеството да открие във въпросната държава членка ново място на стопанска дейност, с чиито печалби евентуално да бъдат компенсирани предишните загуби?
4. При утвърдителни отговори на първия и третия въпрос: считат ли се за „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, които трябва да бъдат отчетени от държавата по седалището на дружеството, и онези загуби на мястото на стопанска дейност, които съгласно законодателството на държавата, в която е мястото на стопанска дейност, е можело поне веднъж да бъдат пренесени в следващ данъчен период?
5. При утвърдителни отговори на първия и третия въпрос: ограничено ли е по размер задължението за отчитане на трансграничните „окончателни“ загуби до размера на онези загуби, които дружеството щеше да натрупа във въпросната държава, в която е мястото на стопанска дейност, ако отчитането на загуби там не беше изключено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-207/21: Комисия/Полша (Protocole nº 36), Заключение от 10 март 2022 г.
Общо основание за обжалване, изтъкнато от Европейската комисия, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че е достатъчно държава членка да поиска прилагането на „старите“ правила за квалифицирано мнозинство по член 3 от Протокол № 36 в периода от 1 ноември 2014 г. до 31 март 2017 г., без да е необходимо гласуването на съответния акт да се проведе в този период, и че това тълкуване противоречи на член 16, параграфи 4 и 5 ДЕС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-659/20: Ministerstvo životního prostředí (Perroquets Ara hyacinthe), Заключение от 3 март 2022 г.
1) Понятието „животни за разплод“ по смисъла на [Регламент № 865/2006] обхваща ли екземплярите, които са родители на екземплярите, отглеждани от съответния животновъд, въпреки че той никога не е бил техен собственик или владелец?
2) Ако на първия въпрос се отговори в смисъл, че родителските екземпляри не влизат в обхвата на понятието за животни за разплод, имат ли право компетентните органи при преценката дали е изпълнено условието по член 54, точка 2 от Регламент № 865/2006, което предполага животните за разплод да са придобити законно и без да се застрашава оцеляването на дивите екземпляри, да проверяват произхода на тези родителски екземпляри и според него да преценяват дали животните за разплод са придобити в съответствие с изискванията на член 54, точка 2 от този регламент?
3) При преценката дали е изпълнено условието по член 54, точка 2 от Регламент № 865/2006, което предполага животните за разплод да са придобити законно и без да се застрашава оцеляването на дивите екземпляри, може ли да се вземат предвид други обстоятелства по случая (по-конкретно добросъвестността при прехвърлянето на екземплярите и оправданите правни очаквания, че ще е възможно да се търгува с евентуалното им потомство, а евентуално и не толкова строгите законови разпоредби, които са били в сила в Чешката република преди присъединяването ѝ към Европейския съюз)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-669/20: Veridos, Заключение от 24 февруари 2022 г.
1) Следва ли нормата на член 56 във връзка с член 69 от Директива [2014/24], съответно нормата на член 38 във връзка с член 49 от Директива [2009/81], да се тълкуват в смисъл, че при обективна невъзможност да се приложи възприетият в национален закон критерий за оценка на оферта с необичайно ниска стойност и липса на друг, избран и предварително обявен от възложителя критерий, възложителят не е длъжен да извършва проверка за наличието на оферта с необичайно ниска стойност?
2) Следва ли разпоредбата на член 56 във връзка с член 69 от Директива 2014/24/ЕС, съответно нормата на член 38 във връзка с член 49 от Директива 2009/81/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че възложителят е длъжен да осъществи проверка за наличие на оферти с необичайно ниска стойност само когато е налице съмнение по отношение на някоя оферта или напротив — възложителят е длъжен винаги да се убеди в сериозността на получените оферти, като изложи съответните мотиви за това?
3) Приложимо ли е подобно изискване по отношение на възложителя, когато постъпилите офертите в процедурата по възлагане на обществена поръчка са само две?
4) Следва ли разпоредбата на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“] да се тълкува в смисъл, че преценката на възложителя за липса на съмнение относно наличието на необичайно ниска оферта, респ. неговата увереност в наличието на сериозна оферта по отношение на класирания на първо място участник, подлежи на съдебен контрол?
5) При положителен отговор на предходния въпрос, следва ли разпоредбата на член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че възложителят в процедура по обществена поръчка, който не е осъществил проверка за наличието на оферта с необичайно ниска цена, е длъжен да обоснове и мотивира липсата на съмнение за наличието на оферта с необичайно ниска цена, т.е. наличието на сериозна оферта, по отношение на класираната на първо място оферта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-99/21: Danske Slagtermestre/Комисия, Заключение от 24 февруари 2022 г.
Неправилно прилагане на понятието за пряко засягане по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС
Смесване на преценката за пряко засягане с преценката за лично засягане
Неправилно тълкуване и прилагане на критериите за пряко засягане, изведени в решение Montessori
Грешка при прилагане на правото относно доказването на нарушена конкуренция за членовете на жалбоподателя
Неправилно тълкуване на критериите за лично засягане, дори да се приемат за релевантни
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-226/20: Eurofer/Комисия, Съдебно решение от 24 февруари 2022 г.
Разполага ли Европейската комисия с право на преценка да приеме, че внос с пазарен дял над 1 % е „незначителен“ по смисъла на член 3, параграф 4, буква а) от Регламент 2016/1036?
Допусната ли е грешка при прилагане на правото при преценката, че обемът на вноса от Сърбия е „незначителен“ за целите на член 3, параграф 4 от Регламент 2016/1036?
Спазено ли е изискването за мотивиране и правилно ли е прието, че не е необходимо налагането на защитни мерки по отношение на вноса от Сърбия съгласно член 9, параграф 2 от Регламент 2016/1036?
Нарушено ли е правото на защита на Eurofer и принципът на добра администрация поради отказа на Комисията да оповести данните за подбиване на цените и на индикативните цени за сръбския износител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.